Грейнало дърво -
трептят рубинени листа.
Пожар в небето.
***
Кехлибарен дъжд ...

Последен кръг и тръгваме на юг,
зове ни VIA PONTICA отдавна,
но нещо пак остава тук,
в гнездата се промъква хлад печална.
Измамни са далечните земи, ...

Като капчица малка в голямо море;
като малко море, впило плът в океан;
като сянка, която земята оре;
като чаша, изпусната в божия храм...
Като кръст на гърба, като леки крила; ...

Ако е вярно,
че пространството и времето,
подобно земната кора
в тектонските скали,
нагънаха се в мощен катаклизъм, ...

Събудих ли те, мили? Не тъжи...
В съня ти тихо ще приседна,
ще попия с устни твоите сълзи,
ще те погаля... и ще те погледам.
На възглавницата, пълна със мечти, ...

Една плът и кръв сме родени,
заедно сме в радост, болка, проблеми.
Отредено е да сме такива
и няма белег или спомен, който ще изтрия!
Помня всяка рана, ...

Чета си аз, чета си аз
една голяма книжка.
Цял ден си я чета на глас
и цяла нощ я мисля.
Живот се казва. Стар сюжет, ...

"Грозно" е дума, всъщност красива,
облечеш ли я в пошлост, кич и разкош...
Е, малко си пàри и е леко бодлива,
но нали все пак не виждаш слънцето в нощ?!...
Сакат, а да тича, е някак жестоко, ...

Диагноза на българската журналистика -
микрофон с еректикална дисфункция
зад ципа на мълчанието

През деведесет и осма аз бях вече истински мъж. Имах коса с естествен цвят и мазнота на катран и тридесет и два зъба. Та тогава девола си нема работа и ми прати първата (и май последната) Любоф - Филипинка.
Ехххх, деведесет и осма... Лято... Жега e, не се трае... По онова време по цял ден висим на с ...

Някой пее за ветровете
И не е нежно пиано
А есенни китари
Пълнят дните ми докато
Аз се науча да вярвам ...

Всеки ще си получи заслуженото! Поне така мисля. Сигурна съм! Или поне се надявам. Защото нямам силите, а и нрава да връщам на всеки, сторил ми зло; защото няма толкова голямо зло, което мога да върна.
Може би съм изиграна?!... (хм)... Но помня и всяко едно добро, което са ми сторили.Толерирам тези ...

Дано на дъното на тази нощ
едно пиано стига…
И сенките и лунния разкош
във звук да се преливат
Дано над чувствата да имам власт ...

Викингът:
със кораб ще дойда
и ще те отнема
от тази спокойна
плодородна земя ...

Протегни се към мен, ела… докосни ме,
знаеш, че заедно ще стигнем звездите!
Очи затвори, прошепни мойто име…
високо ще литнем, дори над орлите!
Пръсти заравяй в косата ми мека, ...

Пак си мисля за теб в нощта,
и ето - изгря на моята врата,
като ярка звезда.
Молех се да дойдеш в моя сън
като изгрев в нов ден, ...

Поредното признание.
Пак закъсняло...
Ти тласна ме във чуждите ръце,
сега как страдаш
ми пишеш с тези редове. ...

ИЛЮЗИИ
В небето ми прелитат птици.
И ти си.
Виждам те.
И те усещам. ...

Филмът
Филм реален върти се всеки ден,
филм реален - като погледа на зрителите
- блед и изумен.
Разни роли и пасажи, ...

Колко нощи безсънни,
колко много сълзи -
може камък солта им разтвори.
А съдбата, с облещени
странни очи, ...

Дойдох от път. Почти последна гара.
И куфар стар – с почти ненужни вещи.
Настъпила съм здраво тротоара –
останалите някой ги посрещна.
Не тръгвам. А нощта е онемяла. ...

До мен не бе, когато страдах,
ти за страданието ми дори и не разбра.
Безмълвна аз стоях и чаках,
но бавно болката се впи във моите ребра...
И нито стон случаен, ...