БУРЕНЯСАЛИ СТРОФИ
____________________________________________
Aвтоиронично!
Опитах се
да скрия ...

Две листа
разделени от Гринуич
и паралелна самота
+ + +
Есенни листа ...

Блестеше от възторг кат небесата,
пиратът със едно око - бе огнено,
и тайничко докопал се до златото,
отмъкваше го с черните си кораби.
А с грубите ръце, като медузи, ...

Призрак, дух, виждам те, стоиш пред мен. Но как? Това не си ти и името ти не е същото. Гледам го изумено, взират се очите ми в него и сърцето ми трепери, ръцете ми едвам успяват да се сдържат, трудно ми е да се владея. Не, зная, че трябва да продължа, но не искам, не искам някой друг да заеме мястот ...

Скоро станаха три години, откакто се взеха младите. Калина излезе добра снаха. Разговорлива и лъчезарна. Тялото ù се виеше като фиданка и предизвикваше завистта на жените от квартала. Прочу се с доброто си сърце. Петрана, нейната свекърва, я обичаше като собствена дъщеря. И сега, тя беше щастлива, ч ...

След себе си оставих само капки кръв по огледалото -
нито стих прощален, нито светъл спомен.
Когато отминавах, знаех, студ ще ме обгърне цялата -
тоя студ вековен, тоя студ гробовен.
Не бягам, а напускам твоя празен свят и обещания! ...

Едно време като гледах „Манджурския кандидат” не можах от раз да схвана като как така някой би убил човек, само защото друг някой преди това му е пуснал по телефона някаква мелодийка например. Е, сега вече знам от първа ръка. Щото съм в ролята на същия тоя Манджурски кандидат. Като чуя „Бяла роза”, ...

Аз съм...
... словата ти неказани, но чути,
лиричната ти песен неизпята,
въздишката, притихнала в гърдите,
сълзата във очите непролята... ...

Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото
няма вече ни пътя, ни къщите
само бяла гора от сребро.
Атанас Далчев ...

ЛЕТИМ – САМО НА УСТНИ
„... на брега на моето лято...”
Петър Караангов
Акостираха устни
на брега на моето рамо. ...

Попитах вятъра къде да те намеря?
Прошепна ми: Върви след мен!
И тръгнах планините да катеря,
обречена на любовта във плен.
По стъпките му яростно те търсих, ...

След толкова време
и толкова страдание,
какво още ще вземе
нашето навежие?!
Всички вървим напред, ...

Приказно красив е днес денят,
слънчице от рано се усмихва,
птички с песни въздухът гласят,
дори и вятърът за миг притихва.
Нека вдигнем пълни чаши, ...

Пътуват мислите ми без посока и никъде не срещат бряг. Тъй празни са и безпредметни, че ми се вие свят. Пресъхнаха сълзите по лицето, безизразни очи, уста... И моля се - поне сърцето да оцелее в тази сивота. А то е живо, чувам звуци и ме залива светлина. Велико, мое чувство! Спасена съм! Не съм сама!

В години съм, а ме е срам:
в монитора се взирам,
а в синкавия му екран
аз нищо не разбирам.
Компютърът едно си знай - ...

Завистливи, избухливи и злобни,
търсим отговори за себе си
без себеопознаване, без смисъл -
нахакани, арогантни, цинични,
себично устремени към целта ...

Съвремие
Невероятни са най-лесните неща,
а вероятни са най-невероятни!
И кой забърка таз боза,
препълнена със непонятност? ...

Сбогом! - казвам ти и се обръщам,
поглеждам в чуждата страна,
правя крачка, но не бързам,
с надежда да ме хванеш за ръка...
Тръпки, огнено студени ...

Blue Stahli – Kill Me Every Time
Take me.
Break me.
Take me.
Break me. ...

Този ден беше безличен -
нямаше думи за свада.
Ехидни и методични
мъниста на връвта здрава.
Нищо особено - делник подстриган. ...

на Гошко,
който доскоро беше моят Гошко.
стискам ти лапци.
Започнах да изстивам. По мъничко изстивам.
Изгасвам негоряла, незапалена дори. ...

ОРЪЖИЕ
От името на Момичето:
Денят премина бързо, неусетно. Ден като всеки друг без промяна. Самотата стана от поносима до степен на непоносимост. Тишината заглушаваше мислите ми. Душата ми се бунтуваше и искаше да крещи. Гробно мълчание бе и в главата ми. Гласовете, които преди чувах, бяха заглъхна ...

Ще бъда една втора.
Ще искам по три.
Но в пъти няма да меря.
Взел си, каквото и дал.
И, да… искам! ...

Във ранна утрин буди ме гласът ти,
във късна нощ ръцете ме приспиват,
попива тялото ми твойте пръсти,
а устните ти дяволски опиват...
Очите ти са моята утеха ...

@
без теб
животът ми е
кораб-призрак
по палубите ми вият ...

01.10.2009г.

Душата ми плаче за сняг
“Душата ми плаче за сняг,
за чисто, за бяло душата ми плаче.”
С. Цанев
Бяло. Бя-ло. Бял-о. ...

Посветено
... на Станимир...
Ти си тръгна съвсем ненадейно
и след тебе пося тишина,
опустя и животът ни беден, ...

... Спомен -
като светъл лъч
озарил нощта,
аз те пазя
в сърцето си ...

Обичам те, живот,
макар да знам, че си един,
макар че си неуловим!
Макар да знам,
че утре може на гибел да ме запратиш... ...

Нощта е тиха и прекрасна
и нежно гали моята душа.
Дъжд вали приятно,
потропва по покрива и
по заключената ми врата... ...

Тая приказка е моя...
"Ние сме това, което сами сме сътворили
за себе си."
Новороден денят
направи първа стъпка. ...

00000000000000000000000000000000000000000000
Утрото настъпи. Един лъч се плъзна по прозореца и заигра по лицето на Кити. Тя бавно отвори очи. Огледа се внимателно. Намираше се в библиотека. Но ù се струваше някак позната. Ами да! Библиотеката на братовчед ù Бекен! Ръц ете и краката ù бяха вързани. О ...

Вкусва с устни пурпурната течност,
нощ след нощ - грехът му трае цяла вечност!
Клепачи с мигли дълги се притварят,
остри като бръснач зъби кожата разпарят.
Вик на болка из улицата отеква, ...

Ако можех в едно изречение да изрека всичко онова, което чувствам към теб...
Ако можех с него да изрека всеки трепет и всеки стон, да опиша онези пеперуди, които пърхат всеки път, когато те погледна, да опиша как сълзите ми се стичат, когато не си до мен...
Ако можех да нарисувам всеки миг със теб, ...