Бели птици, ще си идете и тази есен,
а след вас ще дойде гладна, тъжна зима...
Ще живея пак без капка милостиня
и студ в душата ми ще вее непростимо.
Бели птици, не рисувайте портрета ми несръчно, ...

Две очи влюбено блестят.
Както звездите на небето
вечерта искрят. Моля те и ти така.
Цяла нощ безспирно
ме люби.

Могат, знам, сърцата занемели
пак да се почувстват оцелели,
да литнат на крилете на Пегас,
щом аз съм Ти, ти щом си Аз
и тази гибелна разруха ...

Две птици
Ти търсиш път,
а аз - посока,
ти искаш топла обич,
аз искам двете ти ръце ...

Когато заспиш вечер,
ще прелетя и ще кацна до главата ти,
няма да има кошмари, няма да чувстваш студ.
Парещият ми поглед ще те топли,
ще те прегърна, както никой друг. ...

Една идея се спотайва
там нейде из земята.
Подът леден наблюдава
на статива красотата.
Поглед замечтан, отнесен, ...

Небето плаче,
а сълзите му се стичат по прозореца.
Гледат ме печални
и ме молят да ги пусна вътре.
Небето плаче. ...

Небето си ще кръстя с твойто име.
По някой облак тихо ще ти пратя дъх
за този ден, когато нежно ще си идеш
и лепкава тъга ще постелеш отвън.
И ще те викам. А крилете ще настръхват ...

Зная, че много те огорчих с моята обич изчанчена. Някак стои като уравнение с три неизвестни под радикала и със сгрешен отговор от печатаря.
Сложно е, а така обичам простичките неща, първичните. Не зная защо, всичко държа да усложнявам... Не че държа, просто така се получава. Сега ще си ида, почини ...

O, велико Его ненаситно!
Ти ли нашите дела диктуваш…
Ти ли от човеци ни превръщаш в личности?
И без тебе всъщност колко струваме?
Ти ли правиш ни успели… Преуспяващи? ...

Тъга, самота.
Така е без теб! А с теб
съм в безтегловност.

Хей, малка моя, приказка ще ти разкажа
ще те заведа във непознат за тебе свят,
кога разбойници сред огъня разказвали истории;
във древни времена, когато ставали са чудеса.
Ела при мен, рицарите ти ще видиш, ...

Дали, когато слънцето изгрява
и росата стича се по тихата трева,
а славеят весело припява
своя познат рефрен за любовта -
ти сещаш се за мен... ...

Златен дъжд вали в очите,
поток златен във вените тече
и златни капки по земя се стичат
от рани на разкъсано сърце.
Дъждът в очите преминава в буря, ...

Очите ми
ме молеха да спра...
а аз все синьото
на хоризонта търсех.
Обвила във воали ...

Орисана не с почест и охолство
и даже не с професия престижна,
във роля скромна тя без недоволство
с високо вдигната глава се движи.
На сцената житейска, предрешена ...

Погледът обгръща простора
на онзи миг от вечността,
който царицата природа
отрежда на човешката душа.
Там са мечтите, близки и далечни, ...

Да можеш да раздаваш ти любов,
награда ли е или изпитание?
Да носиш обичта със благослов...
за силните ли е, или за младите?
Преследваме я, търсим я в нощта, ...

Дядо Коледа, прости ми,
много слушах, но сгреших -
като пишех своето име,
буквичките изкривих.
И сега се притеснявам - ...

Сърцето ми. Спира.
Сърцето ми спира -
болен часовник
с механизъм от вени.
А на стрелките - увиснала ...

Крилата ми заякнаха, но престанаха да растат. Сакото ги прикриваше успешно. Когато синът ми ги видя за първи път, реагира така, както би реагирало всяко нормално хлапе и веднага попита:
- И аз ли ще имам такива, когато стана голям?
След като му отговорих отрицателно, той загуби всякакъв интерес към ...

Как мислите, кой е виновен за сламената къщичка - прасенцето или късметът му? Нали първият човек, когото срещнаха прасенцата, носеше слама? Ако той носеше тухли, как ли щеше да се развие приказката? А може би прасенцата трябваше да го подминат като неприемлив вариант?
Лесно е да осъдим прасенцето, н ...

С наведена душа без капка плам,
със изветрели чувства от мъдруване,
шпагати прави в кухнята насам-натам,
а младостта й нявга бе царуване.
С предчувствие за приказни неща, ...

Разкъсана молитва между капки дъжд -
въздишка гърлото задира.
Угасват страстите в последен танц -
в сърцето чувството замира...
Думите били са кратък звън - ...

Връзка
Вихър. Чувство.
Гняв. Неправда.
Брат. Сестра.
И остър меч. ...

Мислено се канех да ти пиша.
Сещам се за тебе всеки ден.
Как е горе? Имаш ли си ниша,
или мислено отново си със мен?!
Аз в компания съм на тъгата. ...

Сутрин на твоя прозорец
намериш ли капка роса,
за единствено нещо те моля -
вземи я за малко в ръка.
Ще видиш във нея лъчите ...

Ти си като...
Вятъра -
нежно ме обгърна и си тръгна.
Ти си като...
Луната - ...

Беше само на 22. Изкара чудесна почивка на морето. Научи се да плува, но не повече от 4-5 метра. Последният ден се случи облачен и ветровит, а морето – бурно и сърдито. Влезе за последно да поплува на плиткото, въпреки червеното флагче и предупрежденията на близките си. Кой знае кога пак щеше да вид ...

Велико Търново
Град на църкви и царе,
на болярски дъщери и синове,
на музеи, катедрали,
на мостове и улици стари. ...

ТОЙ продаде душата си - черната,
за стотинки, почти без пари
и си купи прокоба - мизерната,
от която в устата горчи...
ТОЙ загърна се в расо окъсано ...

ЖАНРОВИ ЕТЮДИ IV: ПСИХО
- Альоша, миличък, донесе ли ни елхичка?
Глезеният глас на Зина се чуваше иззад бронираната врата на луксозния московски апартамент, примесен със звука от влаченето на чехлите ù и само миг по-късно заглушен от истеричния лай на малоумния пинчер Михайло.
Лицето ù се появи в ра ...

Шарените черги
баба е редила.
Колко труд - за нищо.
Глупава ли била?
Весели гергини ...

Усещах как треперя цяла
и студ прониква бавно в мен.
Невинна и красиво бяла
бе тази зима... Този ден
бе сякаш приказна магия. ...