Есента пари
листата кестенови,
падащи мълком.
...
Улиците ни - ...

самотата
прилича на вещица
с разрошени дълги коси
с криви търсещи пръсти
с мътни сиви очи ...

Тръгнали са две деца
гъби да берат в гора,
но загубили в мъгла
път обратен към дома.
А от леса запълзели ...

Вече е есен-най-красивият сезон в годината. Навън е красиво, приятно за разходка, нито топло, нито студено. Просто есен...
Вчера се разхождах из парка, ритах пъстрите листа, обагрили земята, наслаждавах се на прекрасното време, а около мен се чуваше само детски смях и песните на птички, останали още ...

Сънувах, че те има.
Беше истинска и бяла.
Приличаше на закъсняла зима,
но беше хищна като лятна хала.
Откъсваше плътта от душата, ...

В последните думи на тръгване
прошепни ми със малко тъга
колко дълго един на друг ще си липсваме,
сълзите попий с изпотена ръка,
прегърни ме, изпълнена с чувства, ...

на едно момченце от дома за сираци
Днес ги видях - играеха в парка,
и вдигнах едно на ръце.
Във мене се вкопчиха две юмручета малки
на едно самотно дете. ...

Годината е 2009-та. Събитията се случват на планетата Земя и по-точно в България...
Без пари се скитам и търся работа,
получавaм само обещания.
Търся тайната на успеха,
но намирам само стреса. ...

На Хапчицата, подарък за така чакания рожден ден!
Има приказки (в които с теб живеем), принцове (които още чакаме), принцеси (които вече са тъжни к***и), зайчета (които винаги ще са банални), пингвини (които винаги ще ни говорят), щастливи краища (които още дълго с теб ще чакаме), филми (които ни ра ...

Ама като съм се вкиснал, като съм се разкиснал! Нищо не ми се прави, нищо не ми се гледа. Всичко ми е криво. А съм пипнал да правя нещо, от нямай на къде и то на нищо става. Изправил съм се до прозореца и съм се зазяпал в дърветата отсреща. Уж гледам, ама не съм сигурен дали виждам нещо. Очите ми та ...

Вятърът прегръща
сламените чучела в полето,
разрошва плитките им,
играе си на жмичка със
непослушните зърна ...

Душата си на две разцепих
и орязах двете ù половини.
Едната част на тебе я отдадох,
не се замислих, че ще я подминеш.
А останалата част оставих, ...

Искаш да съм сляпа - не виждам!
Тунелите на очните ми ябълки
затрупани са с прах излишен,
да видят изгрев с тебе не дочакали.
Искаш да съм глуха - Не чувам! ...

Той е. Навсякъде, където
ме докосна при изгрев слънце,
останаха рани,
после той ги посипа със сол
и ми хареса как безсрамно ...

Приятно е да се разходиш в парк „Живот”,
да се огледаш мислено в стъклата,
да видиш себе си през погледа на Бог –
прашинка само скрита сред тълпата.
Да си побъбриш с пушека край своя дом, ...

Душата ти - замлъкнало пиано,
от пръсти е ранявано, от смърт...
О, за Бога, толкова си пряма
за своя зъл житейски водовърт.
О, за Бога, толкова си честна, ...

Това е сбогуване,
усмивка, прощаване,
с лятното слънце,
с аромата на лозите,
с любовта, изгубена ...

Спомен с теб, в черно–бяло,
като пейзаж, където току–що бе валяло.
Време, което вече не ни принадлежи,
емоция, която все още ме държи.
Очакването - да ме посетиш по тъмно - ...

Последна воля
Когато тръгна по пътеката от облаци,
приключила епизодичната си роля
ще бъда във гора съвсем сама.
Не искам да съм угризение за тия, ...

Нужно
Както единият крак не може без другия,
както едната ръка без другата не може,
както ушите, очите, създадени са по две,
тъй и аз без теб не мога, както ти без мен... ...

Откривай ме в прегръдката на вятъра,
в целувката на слънчеви лъчи,
в уханието палещо на лятото,
на изворите в бистрите очи.
Докосвай ме със пръстите на изгрева, ...

"Красивият сезон"
Синеока - тя, вдовица на скръбта.
Жарно пали всичките ми тайни.
Дългокоса - тя, годеница на смъртта.
Гали тяло нежно от лъскави листа. ...

Високо в небето търся твоите очи,
сред звездите ярки - на луната верни слуги.
Високо в небето търся лицето...
на паднал ангел, издигнал се след това -
ангел, който обича безкрайно ...

Разбрах - моят свят е магия,
изпълнен със тих благослов!
Сълзите ми - с тях ще изтрия
от себе си черен покров!
Пристъпям в градина прекрасна, ...

През есента на 66-а година дворът на Осма гимназия беше пълен с новогимназисти. Всички бяхме докарани с черни панталони и бели ризи. Силно се открояваше едно момче с белоснежен панталон и трептящо чисто бяла риза. Гласът му звънеше в големия двор на училището, смехът му заразяваше, очите му закачлив ...

Паркирана стоеше метлата зад вратата
и ходих аз пеша от дни тъй из гората,
и билките си носих във раница на гръб,
и гъби, и къпини, дори и вълчи зъб.
Реших да проверя накрая резултата - ...

Във себе си днес нови мисли откривам -
за бурна обич и сладък копнеж,
всяка частица от мен те жадува,
а в сърцето усещам силен бодеж.
Мислите мои след теб се затичаха, ...

Понякога съм като дъжд предесенен,
спокоен в своя ритъм къс.
Тогава да говориш с мене лесно е -
попивам в думите ти като в пръст.
Понякога съм като буря зимна, ...

Колко ли нощи, не знаеш, сънувах само теб,
колко ли дни, не знаеш, теб търсех,
колко ли утрини, зная ли, пеех само за теб
една ефирна любовна песен.
Колко ли пъти, не зная, сънувах твоите очи ...

ххх
“Хочешь, не хочешь – дам тебе знак!
Спор наш не кончен – а только начат!”
Марина Цветаева
Вече се знаем. До дъно се знаем. ...

В косите ми
джунглите са много тъмни.
Насечени от палми.
И от змии.
Ягуари се разхождат ...

Когато погледна в очите на нашия клас,
виждам радост и тъга.
Дълго чакахме този миг,
но днес не е така.
Разделяме се и много ни личи, ...

Преля във мене нечовешка страст.
И милиони облаци от нежност
в небето на очите ти видях...
Изгубих се, навярно безнадеждно...
Заля ме със вълни от топлина, ...

Просто Човек
Немога колене да превивам
за Ваша наслада.
Немога език да изплезя
и дадена клетва да мраза. ...

Беше сън. Отдавнашен.
Поизбледнял.
Но диря във душата ми
оставил.
След казани ...

В нощта,
синът ми във която се роди,
над Добруджа сияеха звезди.
Без капка страх
се раждаха децата - ...

Обичах да ходя с баба на вилата. Беше винаги интересно и хубаво там. Най-много обичах поляните край вилата. Особено тази с лайката. Цяла една поляна с лайка. Толкова хубаво миришеше тази лайка. Ходех и на други места с децата на съседите, но тази поляна ми беше любимата. Там четях книжките си. И най ...

Призраци! Каква нелепост,
сянка на живота тих,
един живот не ще е крепост,
ако във тях повярваш ти.
Аз вярвах някога, бях малък, ...