Вали. Без да спре вали вчерашният дъжд, който навярно ще вали и утре, вече трети ден. Така или иначе май сме ядосали Господина с брадата над нас и той е решил да ни върне там, в другия свят, където вода и земя се сливат. В този сезон времето се променя механично - ту ще грейне слънчице, ту ще рукне ...

На Атанаска Минчева
Когато те прегърна, се потапям
във извора на твойта добрина.
Когато те погледна, аз улавям
във погледа ти само светлина. ...

Протегнах си ръката към звездите.
Опарих се от сутрешния мрак.
Тревичка малка боднах във косите.
Опитах да забравя всичко. И все пак...
Пребродих днес планинските пътеки, ...

Един фургон, от слънцето напечен,
обрасъл двор, желязо и бетон
са моят свят. Седя като обречен
край прашния прозорец. Пантеон
от фасове израства в пепелника, ...

Знай, че няма вечни думи
и няма думи с вечен смисъл.
Приятелството не е вечно,
приятелството - то е мисъл.
И както някой някъде е писал, ...

Мое вдъхновение
Изгубих те, любимо мое вдъхновение,
изплъзна се, не можeх да те задържа,
на мястото ти настаниха се съмнения
ще се завърнеш ли, докато кротко спя. ...

- Здравей! – прошепнах тихо, а тя подаде ръката си. Поех я и я целунах. Тогава усетих как тя леко потръпва.
- Ела, седни тук! Трябва да поговорим… -промълви тя, отне ръката си от моята и направи жест към стола.
Аз я гледах втрещен. Тя се бе разхубавила адски много. Изглеждаше като принцеса – толкова ...

Понякога сърцето ме боли,
понякога душата ми се гърчи,
очите ми са пълни със сълзи
и всичко в мен се мъчи.
Не можеш ли да видиш страха в моите очи, ...

Гръмотевица.
Стон на влюбена жена.
Душа на възел.

Времето тече в нас,
а ние, без да забележим,
оставяме го да си отлети
и така минават си годините.
Текат си мислите в мен ...

И тоя път пак същото.
- Още! Почовъркай още!
И отминава. Отива при следващия. Минава. От статив на статив, от човек на човек. Тук пипне, там каже нещо и на стативите една след друга оживяват картина след картина. А при мен все едно!
- Още!
Още, още, ама да знаеш какво е това още. Забивам очи в платн ...

Неустоима, казват, била,
покорявала внезапно всички сърца,
карала сърцето ти лудо да бие
и коремът ти на топка да се свие.
Но за ръка със нея и болката вървяла, ...

Сърцето ми е свещ горяща,
а пламъкът си ти,
недей със поглед ме изпраща,
а жаден ме грабни.
Излез от ледената кожа ...

МИЛОСЪРДИЕ И ПОХВАЛА
Очакваш да те похвалят ли? Защо? Човек или дава от сърце, или нищо не дава. А ако очаква да го похвалят, значи е неискрен в любовта, с която дава или помага, да не кажа, лицемер.
Прави добро, отдавай добро, без да очакваш похвала. „Лявата ръка да не знае какво прави дясната”, ни ...

Над реката водно конче
спуска се и се издига,
като шарено балонче.
Да лети не му ли стига?
Ако мога да го хвана, ...

Натрупа ли човекът капитал
спокоен да осъмне утре,
променя се и става либерал
не само външно - и отвътре.
Желае в тази синева ...

I can almost see it
That dream I’m dreaming but
There’s a voice inside my head sayin,
You’ll never reach it,
Every step I’m taking, ...

Не са сълзи
Това не са сълзи!
Това са бисерни потоци!
Събрана болка,
сърдечни мъки и отоци. ...

Смелост няма вече във очите ти.
Ни приличие, ни срам.
Остави само болката в гърдите ми,
страдание и срам са там.
Там, където бе сърцето ми, ...

Един ден ти ме попита - защо се усмихвам?
Аз ти отговорих, защото съм със теб.
Друг ден ти ме попита - защо никога не се карам с теб?
Аз ти отговорих - защото няма да спечеля.
Дните ми минаваха в твоето ухание. ...

Сама сред тишината на шума,
сред шепота безмълвен на дома,
когато всички други са заспали,
аз чувам как засвирват ми кавали...
От сто посоки песни полунощни ...

Когато от болка душата ми плаче,
от много обиди сърцето кърви...
Предателства тежки със себе си влача...
Очите пресъхват... от много сълзи.
Когато денят ми се вижда безкраен, ...

Каишката ли стяга? На врата ти е.
И на гърдите тежко стъпила вина…
А въздухът? Май гъстичък и мръсен е.
Замесена с предателство е обичта.
Ще се забрави бързо. Като добрина. ...

По онова време, да ви кажа, бях млад - някъде на деветнадесет-двадесет години. И понеже гледах добитъка на баща ми, често ми се налагаше да пренощувам извън село. Онази вечер бе една от тях.
Преди много години, поради чума хората били принудени да се преместят на друго място. Местността, където щях ...

- Мнмфауу - прозя се Но Щен Вълк и докато се протягаше, каза: - Добро утро, Ко.
- Хъм - изхъмка той малко по-късно, след като се огледа учудено: - Къде ли е?! Обикновено не става преди мен.
...
- Мнмфмяуу - прозя се Ко Та Рак и в просъница добави: - Нещо ми е некомфортно, ама като се разсъня ще го н ...

ТРУДНОСТТА ДА СЪЩЕСТВУВАШ
Често се питам дали има човек, който да е погледнал в музея на миналото и да не е забелязал добре балсамирания труп на собствените си надежди. Най-вероятно там, където свършва гробището на илюзиите, надеждата и отчаянието изглеждат безсмислени. Сигурно има много начини да в ...

Забързани, залутани и погълнати от сивото ежедневие на живота. Вечно търсещи, вечно преследващи някаква цел, вечно гонещи кариера, учение и т.н. А всъщност запитвали ли сме се някога това ли искаме? В това ли се състои смисълът на този живот?
Едва ли.
А животът е само един. Миг, който ни е даден за ...

Ти дириш мене отново виновен,
ти, мой нестихващ язвен спомен
и стърчиш в очите ми до днес зает -
черен и измачкан залезен силует.
И всеки път, щом погледа си свърна, ...

Per angusta ad augusta --
Чух да казва мъдро някой вчера.
Нищо не разбрал, без жал,
гръб обърнах аз, "на лицемера".
Тия думи чух за втори път: ...

Temida & ATodorov
Метеори станаха мечтите,
замръзнаха над ледената шир.
И в двореца стъклен под звездите
вятърът почиваше във мир. ...

Седни, да помълчиме двама,
допрели уморени рамене,
да си говорим смисъл няма,
без думи се разбираме добре.
И нека тишината ни изпълни, ...

Да спрем дотук - преди да се удавим
в притеглящата ласка на прибоя...
Аз искам тази вечер да забравя,
че някога... до вчера... бях и твоя.
Аз искам пред очите на морето, ...