Апартамент на втория етаж,
цветя первазите обвиват.
кафе, цигара, залък хляб
тефтер, във който думите заспиват.
С очите си - череши попрезрели, ...

Виждам те,
и няма вече огън във сърцето,
няма ли - излъгах,
още те обичам,
не мога да свикна ...

Лятна музика
научавам се да чувам
от гуру-щурец

Крясък на душа, жадуваща сладост,
отеква в прегръдка на божествена святост.
Жалейки за студените лица на Смъртта,
блъскат се в тъмнината безумни тела.
Слети в мъглата, голи, с ръце, ...

Блажено утро
Събуждаш се от сладък и насищащ сън,
тихите ти крачки по дървения под отвеждат те навън!
Окъпваш се в на нежното утро светлината,
с като роза, цъфнала усмивка на устата! ...

Три дена...
като третият ден от"Горещници"...
(не му беше време...
не личеше да са те... отстрани...)
Те бяха... ...

Светла е нощта, в която
влюбени звезди летят
и без думи шепне вятър
притчи за далечен свят...
Спомени таят душите ...

Pro-Pain
‘’Desensitize’’
Forced into black-and this is all we know.
Acquired taste to kill ourselves.
For demon seeds to grow. ...

“Образ светъл и неземен
той веднъж насън видял…”
Ал. Пушкин (Бедният рицар)
Най-напред усетих главата си празна, после и душата си празна. В полунощ преминаха мъгли и миражи, които се тълпят в сънищата, но нямам спомен от своите преображения; студът пълзи по коридорите и се посипват ледени кристали, ...

СВАТБЕНО ПРИГОТОВЛЕНИЕ
В дома на чана Пена цареше приготовление. Одаите светеха до късно.
Тази сутрин, когато слънцето плискаше като из ведро калдъръма с тесни плочници на улица "Търговска", Кольо бързаше към дюкяна на Кочо Кокумяуков. Там можеше да намери туй, що трябваше и на невестата, и на него. ...

заспивайки представям си
море
в което да прегърна всички
миди
отпусната в прегръдка ...

Това ли беше всичко? –
един художник промълвил,
когато погледнал платното,
обагрено от неговата кръв. –
Аз, ...

Неволно ми припомняш
всичко мое -
това, което съм и съм била.
Неволно ме завръщаш
към покоя, ...

когато в полунощ
заглъхва вятър
послушай шепота ми
стичащ се
в съня... ...

Нощта на падащите звезди
В една такава нощ,
огряна от самотната луна,
видях звезда изгаряща да пада.
В една безкрайна нощ ...

Господи,
в името на Исус!
От душа и сърце
те моля,
прости на мен, ...

Стигат до игрището, а Иво тича:
- Госпожо Стоичкова, и ние с мама искаме да участваме.
- Не може, вече сте закъснели и второто състезание току-що започна, гледай...
Всички тичаха отсечка от 50м, а в края и взимаха тенис топче. С него замеряха поставения пред всеки клас кош, отдалечен на около четири ...

Накъде препускаш, душа?
Смъртта всеки миг
дърпа юздата-живот,
за да тичаш по-силно...
Изранени са твоите мисли-нозе ...

Аз няма да те дам на старостта -
вратата под носа ù ще заключа.
Не искам да угасне тая жар,
която нестинарките измъчи.
Не искам да бледнее лудостта ...

Още е лято
още е
звездни и топли
са нощите
и музика ...

Мълчи горчиво селската ни къща
и гледа плахо там, в далечината.
Очаква някой все да се завръща,
да хлопа тихо, тихо на вратата.
Въздиша кротко кривата ù стряха ...

Виктор се придвижи бързо до на центъра на града. Половин час след полунощ автомобилите по пътищата се броят на пръсти и без да пуска сирената, той пристигна малко след като го повикаха. Беше странно – имаше труп, хората около него се суетяха, но мисълта му беше при нея. Започваше да се плаши от всич ...

Сълза в душа
душата в стих
порой мисловен
кръвта бучи
сърце решето ...

Поизчуках колата.
А тя взе, че светна!
Погледнах я!
Супер!
Направо перфектна! ...

Живяло някога, когато светът бил още млад, момиче. То било много красиво, с дълги руси коси, очи по-зелени от планинска ливада, озарена от утринните лъчи на слънцето и устни нежни като цвят на праскова. Името ù било Яна. Когато навършила шестнадесет години, се влюбила в най-чаровното момче в селото ...

Страхуваш се с очи да ме докоснеш
там, където всички първо гледат,
да не видя как в уют ме жалиш
и блясък в ръцете ми посипваш.
До мене сядаш, ала леко с гръб ...

В очите ти стрели остатъци
в ръце кацнал гарван като статуя
две сълзи на устните замръзнали
сърцето сред оковите лежи
небето мълнии раздират ...

Мълния блесна.
Надежда за хлад роди.
Дъжд ще се лее.
Морето - мъртво.
Земята - тресяща се. ...

7.
Той ясно различаваше нежните ù очертания в полумрака – стройно тяло, стегнати малки гърди, леко полюшващи се в ритъма на удоволствието.
Тази жена наистина знаеше как да доставя удоволствие...
Никога не я беше питал за предишните ù прегрешения с други мъже - но поведението ù на „уличница”, уменият ...

Аз ли там не бях, или просто теб те нямаше?
Исках твоето внимание, дори то да ме нараняваше.
Имах ли избор, или ти направи моя?
Знаеш добре, защото той много прилича на твоя.
Сега съм пак сама, но теб не ще виня. ...

Сирачето
Беше около 11 вечерта на 21-ви юли. Мая, заедно с нейните приятели, се прибираха от поредната вечер "на кафенце" в малкото градче Стамболийски. По пътя обсъждаха обикновените неща, нещата, за които говореха всяка вечер. Смееха се. Колкото и обикновен, скучен и някак си безсмислен да беше жи ...