Вървим по пътя...
Задминаваме улици и хоризонти нови.
Питат ни защо сме голи?
Къде са нашите крила?
Затова вървим по утъпканата красота. ...

Досега не исках да споделям този странен свой проект/песен(?), но някой беше попитал кога пак ще ми чуе гласа, та, поласкана, естествено, от интереса, се престраших :)

И така, мили деца, след като дядо Фикри не успява да получи инфаркт заради инфантилните си внуци, днес е доста по-добре здравословно след успеха на Инджи с новата колекция, даже, мисля, беше леко накъркан, но това сценаристите умишлено пропускат, поради факта, че той е главна патриархална фигура, на ...

Дойде събота. В Иен махала срещу църквата Света Петка, сума ти милет (народ)
от Пловдив и селата прииждаше на мейдънлъка.
В църквата беше тихо. На пангала близо до колоната, баба Митра с треперещи ръце отброяваше пара по пара и подаваше лоените свещички. Презвитер Грую с дълъг филон бавно и тържеств ...

Ивета и Филип не пропускаха възможност да се видят. Насаме. Продължиха да се събират с приятели и се правеха, че нещата си вървят по стария начин. И явно добре се справяха, защото никой не заподозря промяната. Само някой от време на време подхвърляше дежурните закачки към Филип, че очите му светят и ...

Някой ден
Едно момче, един-единствен си ти,
едно дете, очи бистри, пълни с мечти!
Под едно небе, небе пълно със звезди.
Две ръце, разделящи се... ...

- Ох, пак ли! - възкликна Но Щен Вълк, а след като се повъртя малко, се намести по-удобно и зачака да мине някой, който да му помогне да слезе.
...
- Здрасти, Но - поздрави го отдолу Сянка не много по-късно. - Какво правиш там горе?
- Ами аз само изплюх тук костилката... - започна Вълк, но точно тог ...

Моите очи твоите в тълпата съзряха,
настъпих те, казах „извинявай ”,
чувства отдавна забравени назряха,
моля те, не ме приземявай!!!
Две тела в страстен танц се завъртяха, ...

Зелен сън във зелено утро.
Остана всичко вчера.
Днес ще вдигна щорите.

Покорена ®
Над мислите си власт аз нямам,
в миг политат пак към теб...
и ускоряват в буен ритъм
чувствата в моето сърце! ...

НЕСТИНАРКА
Привечер е. Потъмнява небето.
Звездите червени изгряват.
В земя се превръщам,
звездите - в жарава. ...

Мила, годините се навъртяха...
Свършва пиесата и от сцената трябва да слизам.
Животът престава да бъде живо театро -
прилича все повече на телевизор.
Светът, естествено, няма да свърши. ...

Небето се препълни.
Звездите неизгрели,
потънаха в безвремието.
Луната изкрещя.
Ехото разцепи кръста, ...

КАКВО ОСТАНА
Любов раздавах с пълни шепи.
Последната я грабна черна врана.
Днес не виждам със очите слепи.
Сега се питам, какво остана? ...

Конярчето принцесата залюби
и тайничко надничаше отзад.
Там, в двора с много пеперуди,
бе целият му малък свят.
Веднъж видя красивата принцеса ...

Морето е обидено. Казаха му, че ще пресъхне... И то се вгледа надалеч...
Там, в средата, стърчи кулата на двореца. Това стърчане как... о, как обичаше то... да усеща... твоето... желание...
Мисълта отива в двореца. В който има хиляда спални...
Ето една... където канещи открехнати розови завеси ту пр ...

Върви, народе!
Върви, народе! Изгори!
От гняв и завист съсипи се!
И нека слънцето от наште дни
не свети… а небето да увисне! ...

Силен и непобедим е в тебе духът...
никога не си уплашен, уязвим -
ти си господар на съдбата -
неподвластен, нерушим!
Никога недей да коленичиш, ...

Един ден (запечатан в ума ми чисто и ясно) ти ме попита: " Искаш ли ме? Желаеш ли ме? "
- "Искам те!" казах аз... Не казах, а написах.
Бавно, с бучка, заседнала в гърлото, пишех го...
Очаквах реакция! Очаквах изблик на чувства!
Не знаех какви. Дали гняв, страст, отхвърляне... Не знаех, но исках го! ...

Изгубих се в твоите очи.
Усещам как до болка ме пронизват.
Но нека с такава болка ме боли.
И нека всичко в мене да изпиват.
Изгубих се в твоите очи, ...

Иска ти се да заплачеш от горчивина. Но не можеш. Най-много една-две изтормозени сълзи и това е. Сякаш би помогнало. Горчивина. Сякаш прелива. Отвсякъде. През носа и ушите. Като че изгаря гърдите и очите ти. А всъщност е гняв. Разяжда те сякаш си ял жарава. Не можеш да дишам. Въздухът, който едва пр ...

Прочети ме
като тънка есен,
която си подклажда
зимата.
Като мечта, ...

"В очите ми пустинята остави сухи белези", В. Георгиев – Pobeditel
("Утоляване на жаждата")
Пустиннико,
чух стъпките ти тежки.
(Смутиха и съня ми, и нощта.) ...

- Ерик обещай да си тук завинаги! – гласът на Брина влиза, а тя се мотае из отвъд-Стаята. Ерик, с търпението, присъщо на някой, готов ей сега да избухне, я изчаква да влезе при него. И избухва.
- Какво?!?
- Е, не се сърди! – тя го потупва по рамото. Сяда до него на пода. – Поне във вечерите, когато ...

Дъждът е спасение за слепците.
Дъждът е спасение за обичащите.
Дъждът е спасиние за страдащите.
Дъждът е спасение за всички, които искат да скрият тъгата.

В празна стая затворено е моето сърце,
а ключът завинаги е в твоите ръце.
Моля те аз на колене да бъдеш с мен минута поне,
превивам се от болка и ми се иска да умра.
Сълзи роня аз и днес по теб, ...

Като сянка на някой скитник,
като невидима бяла мъгла,
пътувам през дните самотна,
незабелязана от света.
Никой не гледа в душата ...

Надежда за слънчев ден съзирам.
Тя с капки роса ме застила,
в пролука сред облачен прах,
препуска ли, препуска със бяг!
С надежда денят слънчев осъмва. ...

Благодаря, че спря при мене!
Аз съм още самодивски геран.
Цяла да тръпнеш от чисто, студено,
ситост, наслада мога да дам!
Аз съм аязмо тихо и свято. ...

Да се напънем за сетен път да ставаме Европейци! Да го сторим ли?
В България имало криза на междуличностното доверие. Я, чакайте да проучим от кога я има тази криза. Май от когато приехме по "европейски" образец, че "царица е парица" и вместо да се кланяме на труда и съвестно свършената работа, робу ...

Татко ми е микробиолог.
Много е добър, ала е строг –
той на никого не разрешава
в микроскопа му да наблюдава!
Само вчера аз във татко седнах ...

Strophe 1:
Vergiss alles was ich sagte,
denn es bedeutet nichts.
Vergiss alle meine Tränen
Sieh nicht in mein Gesicht. ...

Последна част
Седяхме на масата в хола и вечеряхме.
- Къде е Юлето? Пак ли е в болницата? – мама се сети, че, освен жена, е и майка.
Симеон отпи нервно от виното и въздъхна.
- Къде е? – мама наистина се притесни. ...

Добре де, ще спра да пия!
И в устата си няма да сложа цигара.
Но се страхувам да не стана като тия,
дето им викат: “лизгари”.
Може да сложа и вратовръзка. ...