Забързани, залутани и погълнати от сивото ежедневие на живота. Вечно търсещи, вечно преследващи някаква цел, вечно гонещи кариера, учение и т.н. А всъщност запитвали ли сме се някога това ли искаме? В това ли се състои смисълът на този живот?
Едва ли.
А животът е само един. Миг, който ни е даден за ...

Ти дириш мене отново виновен,
ти, мой нестихващ язвен спомен
и стърчиш в очите ми до днес зает -
черен и измачкан залезен силует.
И всеки път, щом погледа си свърна, ...

Per angusta ad augusta --
Чух да казва мъдро някой вчера.
Нищо не разбрал, без жал,
гръб обърнах аз, "на лицемера".
Тия думи чух за втори път: ...

Temida & ATodorov
Метеори станаха мечтите,
замръзнаха над ледената шир.
И в двореца стъклен под звездите
вятърът почиваше във мир. ...

Седни, да помълчиме двама,
допрели уморени рамене,
да си говорим смисъл няма,
без думи се разбираме добре.
И нека тишината ни изпълни, ...

Да спрем дотук - преди да се удавим
в притеглящата ласка на прибоя...
Аз искам тази вечер да забравя,
че някога... до вчера... бях и твоя.
Аз искам пред очите на морето, ...

Силвана, щура шеснадесетгодишна пънкарка, беше на гости на приятелката си Аня. Тя също не беше като другите тийнейджърки - имаше странен характер и често спореше. На първия ден от гостуването на Силвана те решиха да се разходят в парка. Седнаха на люлките в детския кът, запалиха по цигара и започнах ...

И защо ми е тъжно...
Не зная.
Криволица...
Стръмна аномалия.
Всичко, Господи, ...

Ти си това, което иска душата,
ти си топлият лъч свтлина,
ти си моето спасение на земята,
ти си за мен единствен в света.
Ти си нежната ласка на моите дни, ...

Една тишина, една загадъчна тъмнина,
един образ тъй незнаен,
едни очи, мечтаещи за мъничка светлина.
Знам, ей там някъде далеч е скрита тя,
седи и тъжи, защото за нея няма живот в света, ...

ЗАВЕЩАНИЕ
Дечица, мили мои, аз не зная,
какво имане ще ви завещая?
Но знам, докрая
ще си остана все такава. ...

Кратка светлина, миг отмъщение.
Атмосферата си плаща с красиво погребение.
Играех си около кометата,
метеороид бях,
но бях привлечен от планетата ...

Тъжна съм понякога, не крия,
но бързо крия своите сълзи,
за теб отдалече се усмихвам
и усмивката ми пак блести.
Ти, мое малко човече, ...

На капки вдишваме
обич.
Светове разлистваме с
вяра.
Очите, ...

Писна ми да се усмихвам,
когато ми се плаче.
Все аз да прощавам,
а право на грешка да нямам.
Животът коварно ме смачква ...

Премина с гняв на буря този ден,
ограби ме и пуста ме остави
да бродя по безлюдните улици,
притихнали сред мрака на нощта...
И както скитах се сама и пуста, ...

Ако слизам от звездите,
ще нося тяхната тишина...
Ако идвам от недрата на земята,
ще нося нейната топлина...
Ако те целуна сега... ...

Едно хлапе избяга под дъжда,
събу обувките,
започна да танцува,
да тича
без да спре, ...

Ела при мен!
Да видя слънце
и да го докосна
без да се опаря,
и с рана да не остана. ...

Мой фалшив,
розов свят
и ти, човешко окаяние...
Малък ми е тоя свят -
това е моето наказание. ...

КЪСМЕТ
Стоим с директорката в клуба и бистрим политиката. От чашите ни се носи аромат на кафе. Блажено сме се отпуснали на меките кадифените възглавници. ”Кеф!”
На вратата се почуква. Докато кажем “да”, отпред ни се изтъпанчва загорял от слънцето мъж на видима възраст седемдесет. Сините му ястребови ...

Сънувам ли? Не, защото съм с отворени очи. Но всичко е като на сън. Морето е поезия, небето е невинност, вятърът е шепот, хоризонтът е трепет, чайките са свобода, лодките са самота. И няма никой друг - само аз и тя сме. Виждам я как излиза от морето и идва към мен, носена от последния порив на вълни ...

Нямам страх напред да продължа.
Ала не зная до къде ще стигна.
Имам само сили самотата да спася.
Нищо не успях да постигна...
Като лешояди те ядат отвътре ...

Ти си онзи миг от вечността,
в който аз разбрах, че си ми нужна!
Въздух си ми, глътчица вода –
всичко си ми, лястовице южна!
Като лъч се стрелна в моя ден, ...

Погледнеш ли в очите ми, ще видиш
светът, събран във кукленските ириси.
Загледай се във тях, ще се откриеш,
ще се познаеш, без да питаш ти ли си.
Мини през огъня на лудите ми мисли, ...

Обеща ли ми
Погали ме...
и разтопи тъгата ми
със топлите си длани.
Сладоледено разтече се ...

От буцата са разделени,
милиони песъчинки камък,
в стени по-късно претворени
на някакъв старинен замък.
Обречени в раздялата са те, ...

Невидян, непреживян е този залез.
Тих и мек.
Два облака
в неокосената трева
лежим ...

Цветя продаваш.
Цветя без корен, мъртви.
Не те ли е страх?
Риск е да продаваш смърт.
Казваш, гладна си. ...

Майката
Беше около 9 вечерта на 21-ви юли. Катя точно бе взела първата доза от толкова много време... Последно го бе правила деня преди да разбере, че е бременна. След това спря. С много усилия, но спря за доброто на детето.
Катя беше на 18 години. Всъщност беше забременяла още на 17. А онзи негодни ...

Утрин
Ти слънчев лъч за мен си нежен.
Едва-едва докосваш мойте длани.
И утрото е тъй спокойно.
Къде изчезна младостта ми? ...

Не съм билет в една посока.
Не съм и удоволствие, за да си угаждаш.
Да ти нося сладост - мога,
но трябва само да знаеш как да ме накараш.
На дъх от теб съм, ...

Не мога да повярвам, че се влюбих в теб...
Как ти позволих да влезеш в живота ми...
Не мога да повярвам, че не спирам да мисля за теб...
Как ти позволих да преобърнеш дните и нощите ми...
Не мога да повярвам, че не мога без теб... ...

Вече разбирам каква е цената... Вече знам, че съм напълно сама... Сама гоня хората от сърцето си... Сама избирам да съм напълно сама... И толкова много плащах вече, че потънах в дългове до живот. А лихвата на сърцето за цялата болка, която съм му причинила, е с тройна надценка...
Веднъж, не беше мно ...

Ерик стоеше спотаен на покрива на един златарски магазин и наблюдаваше къщата на Феон. Правеше го всяка вечер през последните два месеца и през по-голямата част от деня. Изучаваше навиците на пазачите, на прислугата и най-вече на единствената дъщеря на Феон. Най-желаното момиче в цял Тиарет. Феон бя ...

Видение
Ще те превърна в моя чакан грях,
но няма и със пръст да те докосна...
защото много, много ме е страх,
че ще изчезнеш... ще изчезнеш просто... ...

Казват, че времето лекува,
но още подписът ти върху мен стои.
Споменът за теб нахлува
и във сънищата ми дори.
Тази моя обич може би е феномен, ...

Тя седеше сама на една маса със скромна компания от няколко момичета и момчета. Беше красиво младо момиче с чаровна усмивка, изглеждаше надраснала възрастта си с умен и нежен поглед. Компанията разговаряше оживено, коментираха разни случки и събития, все пак живееха на село, намираха начин да се раз ...