Галиш сетивата, плачещо пиано…
Нотите във стонове редиш…
Давиш тъмнината в ехото на спомени…
Мълчиш в стенания…
Галиш и раняваш… и болиш!... ...

на Софи, защото, докато се лигавехме в скайп, реших, че искам да съм сладолед; и на Хал, с която доразвих идеята ЗАЩО xD (само за протокола, и двете май решиха, че съм луда ^^ )
Да бъда сладоледа шоколадов,
безплатна ще бъда, безплатна за всички навред.
На всички, на всички аз бих се раздала -
На тя ...

Сякаш затвориха ме в манастир.
Обрекоха ме на болка, тишина и на страдание.
По цели дни и нощи съм сама
със своите мисли, чувства и фалшиво покаяние.
Не мога да се боря вече, ...

- Но! - казах аз.
Никакъв отговор.
- Но! - повиших глас.
Отново не получих никакъв отговор.
- Хей, Но Щен Вълк! - започнах да се нервирам аз и стръсках крака си. ...

На майка ми
.................................
Не написах за теб много стихове.
Просто – думите бягаха сякаш...
А пък ти със годините – тихо ...

Непокорна и дръзка. Жена.
Все възстава, все чупи окови.
Недовършени работи тя инспектира.
На всекиго грешки намира.
Преминава в атака. ...

Блажена,
мека тишина
роса по миглите
остава само.
Музика във тъмното, ...

Какво за теб е любовта ми?
Сноп заплетена прежда,
чийто възли са така подбрани,
че за изход няма никаква надежда?
Какво за теб е нежността ми? ...

Толкова е трудно да поема напред,
след пътната врата започва "някъде"...
A ти си тук макар че отдавна си тръгна
просто ме гледаш от всякъде.
Ти живееш в сърцето ми, много дълбоко си там, ...

Капките роса
в очите ми слепи
утрото внасят.

толкова ли съм абстрактна
че не разбираш
какво държа в ръцете си
жонглирам
с кръгла топка пластелин ...

Космическото звездно отгоре.
Тихият вятър между пейките.
Усещането на главата и тялото,
че си в нещо
чудесно. ...

Липсва ми твоето докосване,
от което побиваха ме тръпки.
Нощем дочувам още
твоите леки стъпки.
Затварят се леко очите ми уморени, ...

Полетях към дъното на пропастта -
кървяща рана, дълбоко в мен открита.
С отворени обятия прие ме Адът,
погълна ме пастта му, в пламъци обвита.
Дори с последната си фибра чувствах ...

Сънувах хубава жена.
Какво си, хубава жена ?
Усмивка, нежно цвете.
Коси, развени на лунна светлина,
невидимо сияние, ...

Сълзите ми са пясъци в пустиня.
Оазисът - мираж е и мечта.
От парещите чувства в зноя
жадувам капка дъжд или роса...
Как оцеляват камилите ...

Чаша джин пред очите ми дреме,
а пред твоите димящо кафе.
Не говорим, какво да си кажеме,
ако няма какво да дадем.
Огън беше. Със тебе горяхме ...

Прощавам своята душа във похот.
Мръсно подсъзнание без ропот.
И в пушека на свойта пура,
аз хвърлям своето ези-тура.
Напук на всеки дух-чист, ...

Жътвата се бавеше. Селяните, увесили глави, се бяха насъбрали около дюкяна на площадчето в селото. Суша бе. Бог сякаш ги наказваше. В цялата местност две седмици подред валеше, но не и в селото. Обилна реколта бяха ожънали навсякъде, само тука дъжд нямаше. Бай Кольо седеше със старците пред дюкяна и ...

Станало опасно гнойта да не се разнесе из цялото тяло. Животът му висял на косъм. Викнали лекар. Отрязали крака, защото нямало друг изход. От този ден, той заживял с мисълта да си отиде по- бърже от тоя свят. Но Господ не послушал молбата му. И се примирил. Чана Пена излезе умна и предвидлива жена. ...

Събуждам се и поглеждам
изтрит е сапунът
подобно на мръсните сънища
+ + +
Лунен лъч през прозореца ...

Дует: Kadife_ и Самодива
Завръщам се. Отново с този влак
пътувам, но посоката е друга.
Дали след мен оставало е знак,
та пътя си обратен не загубих... ...

Когато пожелах да се спусна в мътилката на този живот, помнех всеки детайл от плана, знаех защо го избирам и вярвах на себе си. Надявах се, че ще съумея да съхраня следите от миналото, ще запазя спомена за причините на своя избор, за да имам утеха в мигове на свръх изпитания. Тогава бях силна и мъдр ...

Искам да знаеш вълшебниче мило...
Какво е да бъдеш ОБИЧАН,
да знаеш, че някой копнее за теб...
Какво е да бъдеш наричан,
“ЛЮБОВ МОЯ”.. всеки миг! ...

Времето ме мачка
с пръсти от вакуум.
И ме мрази безумно.
С очи от вселени.
Шепти присмехулно ...

Цъфтят отново слънчогледи,
в небето вперели очи.
Слънце усмихнато ги грее,
милва с ласкави лъчи.
От изток слънцето изгрява, ...

Открадна сърцето ми, крадла такава!
И защо точно ти? И защо моето точно?
Дай да видя ръката ти - колко ли си ги събрала?
Дай да видя очите ти - случайно или нарочно?
Очите, очите! Виновни в действителност те са! ...

Било много, много отдавна. Змейове и змеици живеели безгрижно в красиви пещери, които те пробивали в скалите с един замах на силните си опашки. През деня събирали билки и корени и варели омайни смеси, от които добивали все повече сили. Често, докато изравяли корените, намирали скрито злато и го труп ...

ПРОШКА
С толкова грехове и забежки
при тебе се завръщам уморен.
Прости последната ми грешка!
Нали съм винаги в твоя плен? ...

Идеите не могат да обичат.
Но, че има утре, ще повтарям.
Целувките на вятъра обричат.
С вихрите му нека да изгарям.
Аз те моля, ветре, ти ми напомни, ...

Завръщане
Изхарча ли последната мечта
на вярата от малката хазна,
утеха търся в моя роден град.
Тук прахта по прозорците ...

Представям си те - изтощен и гладен,
треперещ, зъзнещ, още по-суров -
да чакаш залеза така многострадален
и още да се бориш... за любов.
Смирение не бих могла да видя ...

И спомените никога не питат
желая ли отново аз да страдам,
когато влизаш във сърцето ми без жалост
и сякаш искам да те спра, но сила нямам...
И гледал съм те в нощите, мечтал съм, ...

Пролет ли бе, лято ли, есен може би, а най–вероятно зима. Всепоглъщаща и непрощаваща студенина цари под небето. Спокойствието прераства в меланхолия, а тя е най–красивата форма на тъга, известна нам. В нея се крие нещо много повече от временно чувство, тя може да се превърна в начин на живот.
А зима ...

НЕчовешката ръка
Рояк мънички искри
в огнен звяр се претворяват.
Остри езици змийски
живота горски задушават. ...