Не…не искам повече…
Не, благодаря, не искам повече тъга!
Не…не искам още…
Не искам още самота!
Ще спра тук… ...

СЛИВАНЕ
Капка по капка сталактитът се стича.
Знае долу ще стигне някой ден.
Хиляда години любов той срича –
да се слее със сталагмита студен. ...

Мен ли питаш? Добре съм. Е, може би малко отнесен.
По-добре замълчи. И седни. Слушай моята песен.
Беше пътят ми лесен. И животът бе детска играчка.
Две зелени очи. Ме плениха. И всичко се смачка.
Я недей се подсмива. Да не мислиш че... Аз съм си в ред. ...

Магията на малките неща...
Какво ли толкова във тях се крие?
Защо ли целите, горещо чакани,
очакването често ще убие?
Магията на малките неща... ...

Поливам незабравките в очите,
без време няма да изсъхнат.
С криле дарявам порива да литне -
жар-птица към простор без дъно...
С дъха си сгрявам вярата да живне. ...

Лишен
Лишен е от грам угризение,
сякаш в гора е живял!
Жестоко, без лицемерие
граби, без да е дал ...

Музиката на света -
е родила РАДОСТТА.
Щом сърцето ти не пей -
в мъка само ще живей.
Като птичка волнокрила - ...

Преди ...
... тихо беше...
осиротели мислите
пренощуваха там...
... където ...

- Как си, наборе? - Дубре съм.
- Как е бабата? - И тя.
Девет дена й изнесох,
ходя, нося и цветя.
- Как са младите? - Дубре са. ...

Пристигаме сами на този свят.
Със стъпки боси тихо го пресичаме.
И пак сами си тръгваме оттам,
но вече взели своя къс обичане.
За някого е свиден армаган. ...

Да плача ли? Имам ли право?
Нищо, случило се с теб, не е реално,
а толкоз много с теб съм преживяла.
Вероятно трябва да съм благодарна,
че в един свят, само за мен и теб, ...

Дано да ви хареса ;(
И ето, вече мина се година,
седя на стъпалата седнал пак,
откакто разделихме се с Марина,
плачейки пиша, заобиколен от мрак. ...

Във пустотата на отминали епохи
оглежда се забравеният свят,
пред него друми няма, нито пък насоки
и светли вери не горят.
Добро и зло в едно се сливат ...

Спомените често ни спохождат като неканени, но желани гости, които приютяваме за да си стоплим взаимно сърцата. Ето един от моите, който ме навестява почти всеки ден. Винаги е добре дошъл.
* * *
Малка кухня. Ъглов диван обгръща малка сгъваема маса, върху която има чиния със зелена салата, две вилици ...

Колко време не съм виждал,
как е възможно това?
То се случва сега,
когато най-малко го искам.
Вместо да гледам в нея, ...

В трескавата подготовка
на зловонния ни пир
съм успяла твърде ловко
да отровя твоя мир.
И отровни думи храча ...

Обичам забързания град.
Обичам да пада и мрак.
Обичам шумния площад
вечер да гасне в светъл прах.
В приказка аз май живея, ...

Ти, аз
и приятелка.
Мъжът й -
офлайн.
Ние тримата - ...

Глава седма
По това време, точно когато се чувстваше като ветропоказател на кръстопът и не знаеше в каква посока да поеме, срещна Анета. Беше чул от майка си, че се е върнала - в махалата всичко се знаеше, но не я беше виждал. А и къде да я види, като циркулираше с колата само между дома си и хотела ...

С пълна чаша вдигнал тост,
изправен гордо под асмата,
повдигащ онзи стар въпрос:
„Добри ли станаха вината?”
„Преливат в сладост, но са вкусни, ...

Кучета има по цялата планета. Те са толкова различни едно от друго и дори всяко си има собствена порода.
Ех, за добро или не, в България повечето кучета са бездомни - хората не ги искат, защото нямат нужда от приятели, а кучетата стават лоши, когато някой ги обиди.
Аз познавам едно куче много добро ...

Уж е гара, а няма влакове.
Пушеци от цигари и сервитьор.
В купетата нито куфари, ни сакове.
Водката е посрещащият алкохол.
През прозореца няма движение. ...

„Да бъдеш Колумб всеки миг от живота си."
Веселин Ханчев
Искаш ли да минем двама под дъгата?
Вплетени ръка в ръка.
Да усетим полъха на вятъра, ...

Събуждам се с изгрева,
а ти си до мен.
Заспивам със залеза,
как да повярвам, че ти отново си с мен?
Събуждам се изгрева, ...

Ето, казвам ти: искам децата ми
да приличат на теб.
Да са здрави
и умнички,
с бузички напращели. ...

Детските очи
Когато гледам детските очи,
сякаш всичко става ново!
Събрани в тях толкова лъчи
правят ме и мила, волна! ...

Надникнах
през прозореца навън.
Но заскрежено
и кално бе
стъклото. ...

За каузата убиваш себе си,
а след това убиец те наричат.
И съдят те,
и хулни думи сипят,
затуй, че всъщност те на теб приличат. ...

Толкова те чаках аз.
И без твоята любов живях.
Сън всяка нощ не спях.
Едничко исках само - теб и обичта.
Геройски молих те и плаках, ...

Много трудна работа е, брат!
Това - да обясняваш на блондинка.
Чувстваш се износен и сакат -
жалка и размазана картинка.
Нищо не разбира тя и мъчи ...

>> От изгрев до залез слънце
>>>> Прегръдка само, а сякаш
>>>> изгрев огнен ме запали.
>>>> Изпиващ и така изгарящ,
>>>> като пясък нежно ме погали. ...

Мъртва!
Така убита,
но все още тук,
все така самотна...
чувствам студ. ...

Сега вече разбрах и съм доволен. Предполагам, че „доволен" е твърде силна дума, но основното е, че разбрах. Или поне така си мисля... Чувствам се странно - вече изписах три изречения, а така и не упоменавам конкретно какво, аджеба, съм разбрал. Знаете ли, причината е, че не съм особено наясно, но ка ...

Защо? Защо му изневери след като го обичаш? Защо продължаваш да го мамиш след като не можеш да живееш без него? Буквално ще умреш, ако се разделите! Обичаш го, но не го желаеш както преди. Използваш го, манипулираш го, подкупваш го с целувки и усмивки. Егоистка си! Станала си зла, лоша, ледена...
Съ ...