Ослушвам се, небето ли шепти,
та думите му покрай мен минават?
Като последните дъждовни дни
следи от кал в душата ми оставят.
Не знаех, че съм толкова ранима ...

Всичко е лъжа -
и цветята, и тревата.
Живея на ръба,
обгърнат в самотата,
редом до лъжата. ...

Обичам ти очите,
когато слънцето във тях сияе.
Обичам ти лицето,
когато на желание ухае.
Обичам ти ръцете, ...

ПРЪСТ
Ако можех да бъда птица,
ще летя високо в синьото небе.
Ще кръстосвам сам безкрайните поля
обгърнат от пухкав бял прашец. ...

Мракът обгръща света.
Войната е между любовта и омразата.
Остават зрителите - заключени в окови.
Кой ли ще победи?
Всичко зависи само от един. ...

Пияна съм.
От залези червени.
Които
все
кървят ...

Душата ми жадува проливен летен дъжд.
И тишина. И черна нощ, в която
само мълниите осветяват пътя.
И плясък на вода по плочника
под старата лоза. ...

слиза по стълбите на нощта
и носи жълти нарциси
а аз не дишам
само мислите на луната се движат
из кръвоносните ми съдове ...

Посветено на агонията
Ръжда сковала мисълта ти,
чуваш песен сякаш стон.
Болката шуми в живота ни,
свети като лампички с неон. ...

Бивши
В живота ми често нахлуваш
и будиш ме в нощите дълги.
Сърцето ми още вълнуваш
и пълниш очите със сълзи. ...

ВИНОВНО ЖЕЛАНИЕ
Аз знам, че го обичаш.
Длъжен съм да разбера...
За него мислиш и въздишаш,
но ти за мен си всичко на света. ...

Капе пролетен цвят по земята.
От очите ми ручеи - топли сълзи.
Изумрудени капки разстила росата
по сърцето ми с цъфнали спомени.
Там където неувяхващи мислите ...

Сълзите ми са капки болка чиста,
рожби на очите ослепени,
сълзите ми са прелестни мъниста,
но пък мъртви и отравящо солени.
Сълзите ми са капки отчаяние, ...

КЪСМЕТ
Отпивам злото на дните -
съдбата отново е строга.
Късмета играе с везните,
грешен оставам пред Бога. ...

По принцип харесвам нормални мъже,
но, по дяволите, тебе как те харесах?
Ти имаш навик да сваляш… подред,
и носиш в себе си пролет и… есен.
Ти подаряваш фалшива копнежност ...

Не виждам нищо във далечината,
за мен отсреща всичко е мъгла,
а искам да докосна светлината
и слънчев лъч да влезе в моята душа!
Не мога да усетя топлината, ...

Запитали жабата:
-Мила, къде се чувстваш най-добре?
- В чужди води- отвърнала тя.
Празник
- О, мили, какви красиви рози? ...

Има обич – слънчева поляна.
Упоява с цвят и аромат.
Тя лекува всички стари рани,
прави те със радости богат...
Има обич – като тъмна бездна. ...

Дълго време пътувах към тебе,
дълго търсих през тъмното брод
да те стигна - теб - орис и жребий
в тази грешка, на име "живот".
В сто дерета в безлунните нощи ...

На мойте приятели Харалампи и Румен
На седемнадесет всичко е прекрасно. Както бе прекрасен денят в началото на май, когато аз, Хари и Роко се натоварихме на влака за Лакатник, щяхме да ставаме пещерняци. Бяхме взели една дебела черга, фенер, въже и малко сандвичи. Искахме нови емоции, колко му е да ...

Ето, пак сядам и пиша. Крия се зад сенките на мастилото, отново и отново. И тез думи неизречени, стават част от теб, мой любим, бял лист. Ти, който ме познаваш толкова добре, без маски и лъжи, самата аз. А коя съм аз? Само ти разбра... Но аз още се опитвам да намеря себе си в лабиринта от мисли, тър ...

Отчаяно се вглеждам в миналото. Търся пролуки, търся моментите, в които ти беше част от мен. Навярно ги е имало, лъжа се аз. Лутам се в спомени и не намирам остатъци от някогашната ни дружба. Сякаш ти никога не си ме поглеждала, сякаш паметта ми отказва да функционира.
Не разбирам, защото не искам д ...

- Всички ние притежаваме определено количество енергия, която влагаме в начинанията си. Въпрос на приоритети е как точно ще я разпределяме във всеки един момент - така говореше тази нощ моят учител Ръмжачът, а аз го слушах. - Важно е да се научиш да не допускаш безсмислено изтичане на енергия.
- Да, ...

Издебна ме зимата така тихомълком,
затъркаля снежинки надолу по хълма.
Завилня като луда, преспи натрупа,
пощурелият вятър висулки захрупа,
изви се нагоре, в небето простена, ...

Уплаших се!
От собствените думи!
От дързостта,
с която скочих
през тополите ...

Луната разсъблече свойта дреха
и я изпра във речната вода.
От голата й красота звездите взеха
по малко златна, лунна красота.
Сякаш в надпревара по трептене ...

За теб ще бъда сбъднат сън,
надничащ през открехната завеса,
видение - рисунка с влюбен звън,
във времето възраждано за мене.
За теб ще бъда малък лист, ...

Какво така, селяко пръстен,
тревата ли ще победи?
Със слабо име ли си кръстен,
на празен ден ли се роди?
Какво така? Или забрави, ...

Времена се губят в пошлост, в грехове,
хората се търсят, а намират ли се те?
Всякой се оплаква: "Тежко се живее.
Животът нам таквиз направи!
Не сме ний нивга туй искАли..." ...

Любов и звезди
Най-ярки са звездите над Аляска -
големи като едри мъжки длани.
Когато падат, сякаш засияват
и двата полюса в едно събрани. ...

По дългия път вятъра тръгнал
с боси крака
и не спи,а върви,
денем и нощем,
подир света се върти. ...

О дух,
на земните копнежи,
ти,
тъпо ни гнетиш:
- Защо ли? ...

Реката носеше листа от тополите край брега. Леки вълни се шмугваха в бързеите и смътно просветваха в сребърен унес. Изгнил дънер, обграден с оплели се клони, хвърляше крехък мост в средата на течението. Странно изрисуван в кафеникаво-черни краски, щастлив дом на личинки на безброй насекоми. Цял свят ...

И тази сутрин сядам на терасата,
кафето си да пия.
Но вятърът, нали е любопитен,
във чашата ми все наднича. Упорит е.
Заслушала съм се във ...