Почти ме нарисува с устни,
когато бях тъй цяла,
когато ме докосна.
Постла ми път, със длани
извая тялото ми, ...

Онзи бяг
на сребърни комети,
дето твоите очи е уловил.
И слънцето,
което ...

Лоша съм и съм друга,
защото ти ме направи такава,
безсилна съм и съм луда,
защото ти за мен забрави!
Сега съм студена като лед, ...

В плача не виждам вече смисъл,
не е лечител на скръбта,
не искам веч да му се вричам,
ни душата си на дявол да продам!
Не е ли слабост на духа, ...

Парадоксално
Вглеждаме се във Закона
и проглеждаме сред хората,
но от гледане в закона,
ослепяваме за хората! ...

Строго секретно!
В носната си кърпа крия
секретите на зимата.
+ + +
тежкият сняг ...

Уважаеми, свободомислещи хора, автори и читатели на този сайт,
Обръщам се към Вас с молба да подпишете петицията, за която става дума по-нататък или да изразите тук вашето противоположно мнение:
Линк на петицията:
ДА ЗАЩИТИМ МОМЧИЛ ЕМИЛОВ
От: Даринка Колева ...

Първа среща
Понякога се връщам
в онези първи дни,
когато срещна ни съдбата
и докоснаха се нашите души. ...

Аз имам своите притеснения,
че дълго, дълго си мълчиш,
но нямам никакво съмнение,
че обич в приказка твориш.
Обичаш ме, това го зная, ...

Ей, сладко тигърче…
Не знам защо почнах да пиша това, но щом съм почнала, ще го довърша. Нищо че едва ли ще го прочетеш някога…
Понякога, когато те погледна в училище (докато стоя на стълбите между нашите етажи и се правя, че просто си „вися” там, без ти да си причината) много ми се иска да ти се ус ...

Маски
(диалог между две "маски" на митинга)
- Да носиш маска е удобно -
зад нея ще прикриеш лесно
душа продажна и безчестна. ...

посветено...
Понякога…
само понякога…
така ми се иска
в миг на тревога ...

посветено
Със теб се търсихме с години
из светове, галактики, вселени...
Любовта не можеше да ни подмине.
Със тебе бяхме предопределени. ...

Докторе! Здрав съм и нищо ми няма!
Пращат ме тука, незнайно защо.
Ама, да знаеш, че хубаво стана -
тъкмо ще чуеш за мойто тегло.
Ей, това женските, докторе... Страшно! ...

Полет с птиците.
Птичият полет в мастилницата небесно синя.
Молят очите.
Очите молят за дни, като тия!
В мълчание прозрачно... ...

Аз и моите мечти
Написано от Николай Бенчев
Светът е изпълнен е хиляди интересни и примамливи неща, които могат да грабнат твоето въображение и да те накарат да помечтаеш, но всеки човек си има свой свят, в който се чувства уютно и комфортно. Моят малък свят е литературата.
Тя ми помага не само да о ...

Там - в долината на мрака се мяркат
две тъмни сенки разплакани.
Лутат се - ту поспрат, ту бягат,
безпътни, бездомни, прецакани.
Ту блесне свещ, ту искрица ...

Пред мен вилнеят морските простори,
в обречен ход към вечността политат,
вълните с небесната вис си говорят
и нишки живот на хоризонта сплитат.
Море, земя, пространства, с вечна власт ...

Да, сега всичко ме боли. Сега болката просмуква се във всяка моя вена и като заразна болест превзема мисленето ми. Сега чувството на самота е най-силно. Самотата ми прави компания. Седи на стола до мен и ме гледа с отегчен поглед. Сигурно си мисли, че и аз ще се предам. Сигурно си мисли, че съм слаб ...

Ще бъда твоето слънце след дъжд,
с топла усмивка ще разтопя леда в сърцето ти.
Затвори очи и ела с мен
в моя свят на мечти, където любовта е свободна.
Хвани ме за ръка, нека избягаме ...

Плаха и невинна,
нежна и красива,
бродя сама в земята пустинна,
с трепета на самодива.
Но изведнъж трепна моето сърце... ...

Една сълза по бузата се стича,
ръцете се разделят в бавен валс
и устните последен път изричат
"Обичам те!" с притихнал, тъжен глас.
Часовникът не спира да тиктака, ...

След години няма да ни има вече,
ще бъдем лист измачкан в стария тефтер.
И ако цял живот си бил играчка,
по собствен път не си поел.
Трудно е да бъдеш гениален, ...

Жестока
Взимам каквото ми трябва,
ставам и тръгвам...
не искам да остана,
не ме моли да се върна... ...

ОТБРАНА
Съдбата с мене си играе.
Снегът е смесен с лунен прах.
И ледена звезда съм, зная!
Ех, колко много преживях! ...

Носталгия
Стъклото се разбива.
Чува се трясък.
Виното се разлива
и попива в мокрия пясък. ...

Да стискаш палци - да остана жива! -
ми каза. И пое сама. Напред.
Надменната ти фигура се стапяше
във зноя като евтин сладолед.
Един трамвай ти звънна за утеха. ...

Когато умора коварно
приспива и разум, и плът,
обиди преглътнати хлопат
и с ярост се буди гневът.
Бесът ми разтърсва неврони, ...

* * *
Едно красиво мъничко момиче
върви със своя татко за ръка.
И кой кого ли повече обича -
запитах се, когато ги видях. ...

Не унивай, любов! Закъсняваш - извинително.
Младостта е с предимство и то - уважително.
Аз ще чакам зад ъгъла, какво ми остава?
Уютно се чувствам над моята клада.
Ще се храня със спомени. Ще подреждам мечти. ...

Ми казаха, че пушеньту убива.
А пиеньту от черния ми дроб
си вземало мезе. И че не бива
да се заглеждам по жените, щот...
Ми то какво остана? Да са бръсна. ...

Златното момиче оцеля.
Времето почти не го докосна.
Колко и къде ли не вървях -
то е с мен. И досега. Все още.
И не ме подведе паметта. ...