На фона на мизерията, която е у нас, по медиите започнаха пак да ни заливат с празни обещания, които никога не се изпълняват. И това го правят едни и същи лица, чиито физиономии са ни омръзнали, но пак си ги избираме. Това ме накара да напиша и следващото стихотворение "Напомняне". Очаквам Вашите ко ...

Отражения 46
През призмата на егоизма кръвната връзка не се забелязва.
Георги Гълъбов

До тук
На черната дъска на вечността
написах с бяла боя:
Душа ми даде и сега
искам зестрата да си прибера. ...

Раздяла
Капки роса
в синьото на очите ти...
А може би
плаче морето. ...

А цялата възможна обич не ти стига -
права си, да искаш всичките ми мисли.
За теб съм като прочетена книга
и заглавието няма общо с другите листи.
Сякаш няма от мен какво да получиш - ...

Щом утрото така е мъдро,
а вечерта безкрайно лекомислена,
защо въпросите спохождат нощем,
а сутрините отговарят с безразличие...
*********** ...

В живота си човек преминава през различни етапи. Понякога допускаме грешки, за които по-късно безкрайно съжаляваме. С тъга откриваме, че хубавите моменти са ни се изплъзнали, минавали са покрай нас, а ние сме останали слепи за тях.
Отправили поглед към бленуваното от нас щастие, уют, любов или пък т ...

Заблуди ни деляха, не сърца.
Грехове щръкнали
из черупките на душите ни
блестяха като прегради...
А в очите се отразяваше обич – ...

Докосвам те със стих, наместо с допир,
целувам те с мисъл, вместо с целувка,
копнея те в образ, вместо да те имам,
виждам те със сърцето, вместо с поглед.
И знам, стихът ще те достигне с обич, ...

Кукла на конци
„Успях, скъсах го!”, помисли си с надежда във небрежно изрисуваните очи, малката опърпана, стара кукла. Но бе само миг, момента, в който се почувства свободна. Тялото и продължаваше да виси във въздуха. „Но как, защо”, помисли си и в миг, усети болка, която замъгли съзнанието и. Още е ...

Как така двете чувства най-крайни са в мен?
Омраза, любов?
Бил ли си някога за това ти готов?
Защото аз не бях
и не зная какво сега да направя. ...

Отворих прозорците в нощта,
за да влиза луната тишина.
Стоя и чакам,
потъвам в красота.
Мечтая да си до мен, да ме ...

Стоиш сама в стаята. Часът е 12:00 вечерта. Всичко наоколо спи, но само твоето сърце будува. Не може да заспи и точка. Инсомнията е засегнала и него. Стоиш и размишляваш на "живота от нещата", над фундаментални въпроси или просто детински "проблеми". Мислиш за него. Чудиш се кога ли ще разбере за чу ...

Пълнолуние
Очите на Луната ме поглеждат
и се усмихва кръгла и добра,
докоснала сърцето ми с надежда
със кръглата си жълта пъстрота. ...

Една раздяла
Една раздяла разбива моя свят
от мечти и безброй надежди.
Безмълвно сломила моя ден,
превръща го във окаян от сълзи. ...

Аз идвам като миг в безкрайна вечност
с копнежи за любов и свобода,
но те остават бягаща далечност
пред мамещия ръб на пропастта...

Понякога ще идвам като сън.
Ще падна върху морното ти рамо.
Ще ме прегърнеш обезсилен
и този свят ще спре да се върти.
Понякога ще падна като дъжд. ...

Виновно ли е виното, кажи ми,
че любовта ни толкоз е горчива?!
Че в чашата ми, някой с твойто име,
отрова сипал е ? да ме убие?
На бавни глътки пиех. Не върви... ...

Навярно виждаш в мен жена-светица
и сигурен си - не, не си сгрешил.
Добре се вгледай, точно във очите -
там някой като теб тъга е пил.
Там някой като теб е чакал дълго ...

... мога ли да споделя нещо?
... искам такава жена,
... уверена, можеща, малко дива, малко щура,
но и сериозна и смела, когато това се налага.
... искам жена, ...

Посягаш към мен. Целуваш ме.
А после... нощ, пълна с въпроси.
Знам. Не спиш. Ако заспиш, сънуваш ме
и за отговорите просиш.
Искам да те махна от себе си. ...

Впервам празен поглед във тълпата
Чакам те но сякаш никога не идваш...
Мислех че ще ме спасиш от тъмнината
Търся те... ала остава само празнотата...
В очите ти единствени намирах аз спасение ...

Времето минава някак празно
и не спира, все върви.
Често времето ми е омразно
и говоря му: "Ти прекали!".
Лутам се като слепец в мъглата. ...

В памет на много скъп за мен човек...
Защо дойде? Иди си, нежелана.
Видях ръцете ти грабливи днес.
Ти чума си. Не спря да грабиш храма,
човешкия ни огън и копнеж. ...

Ако се пусна, кой ще ме хване
Ето ме, падам, кой ще ме хване,
зла приумица на нощта,
в тъмнината с навехнати длани,
по начупени клони пълзя. ...

Да бъдеш Мъж, и то какъв! -
във този динамичен свят.
Да бъдеш пръв, да бъдеш лъв,
със сила и със власт богат.
Това е то - мечта за вас, ...

Познавате ли ме след толкова време?
Колко лица имах?
Колко неща правих?
Аз съм просто един от много мен.
Познавате ли ме след толкова време? ...

В огъня
Казва ти къде да отидеш.
Казва ти кога ще си тръгнеш.
Казва ти, каквото трябва да знаеш.
Казва ти коя да бъдеш. ...

***
Децата ми –
две капчици роса,
поверило ми небето.
Ще мога ли да ги опазя аз – ...

Ако ти от мене си отидеш,
със слънцето аз бавно ще заляза
и в синьото ти няма да ме виждаш,
дори и с топлия си лъч да се покажа.
А на брега на синьото небе ...

Защо отново ме потърси
и реши да чуеш моя глас?
Защо света ми пак разтърси,
та нали ти каза, че няма „нас”?
Нима съдбата е решила ...

Око
Има числа
в окото ми.
Мастилено петно
се е загнездило ...

... Тя стана, облече черната сатенена рокля и седна на малката тоалетка пред голямото огледало.
Взе четката за коса и започна да сресва бавно и лежерно дългите си черни коси: ”Какво имам аз ?”
Какво имаше тя? Според всички други тя имаше „Всичко” - работеше като модел и разбира се - имаше хубаво тял ...

С ясната мисъл за новия път
поехме нагоре, ще ни разберат.
Останахме диви, самотни и зли,
не търсим порока, не сме по-добри.
Сънувахме бавно, живяхме добре, ...

Любов, отиваш си ти
Здравей! Ето, съдбата ни срещна отново...
Но... Любовта не е тази, която беше - силна и бурна и стопляща нашите сърца... Защо се случи? Не знам. Но щом е така - съдбата най-добре решава...
Спомни си дългите вечери под звездите, когато аз и ти, с усмивки и щастие нашата любов ни с ...

Честото ”обичам те” не е ли само жест, за да отбием номера?
По света непрекъснато чуваме честото изричане на думите “обичам те”, не е ли време да се запитаме дали това е традиционното изразяване на нашите чувства или прост трик, с който казваме, че не ни се занимава!
Навсякъде, дори в собствения си ...