Не ме разбираш, наранен си!
Защото смяташ, че ме обичаш!
И дори сломен от хладността ми,
не спираш в обич да се вричаш.
Каква ирония, проклета - ...

Тук...
(На М.)
Побърках се... Да, аз пиша... Тук е истината. Тук си ти, за когото винаги ще ме боли. Тук са истинските мигове. Тук е светът, в който съм сама... със себе си. Любимият ми лист и химикалът на дните ми. Не се крия. Аз съм тук. Тук, между страниците. Тук... в музиката ми. Тук... във вятъ ...

Есенно е в моето сърце.
Есенно небето причернява.
Есенни листа навред летят.
Есенна гората пожълтява.
Есенният листопад във мен ...

Остави ми следа, остави ми следа,
да те търся с надежда във дните,
остави ми една, остави светлина,
както птица в небето прелита.
Остави светлина, остави ми, Любов, ...

От цяла вечност спят комините
на захарните къщички в съня.

Болезнено е, когато в миналото се рееш,
болезнено е само привидно да се смееш,
болезнено е в мечти да пееш,
а след това да ги зарежеш...
Болезнено е, когато времето искаш да върнеш, ...

Не град, а цяла вселена.
Пловдив душата ми взе.
Градът е създаден за мене.
Градът със любов ме обзе.
В сърцето ще нося навеки ...

Когато чувстваш се на дъното,
загърната в безмълвна самота,
докосни с длан отраженията в тъмното,
създай си сам пламтяща светлина.
Когато си затворен в крехката си същност ...

Прах
Усещаш ли спомена...
вътре в душата си?
Търсиш ли чувствата...
пропити с коварство? ...

Пред входа на пейката седяха Нела и Магдалена. Току-що се бяха върнали от училище и решиха да си побъбрят. Както си говореха, край тях минаха трима колоездачи и двете момичета отправиха погледи към тях. Добре познаха момчето, което караше последно.
- Връщат се от тренировка. - каза Нела.
- Нели, Анд ...

Разкъсваш ме.
Като звяр избягал от клетка,
парче по парче се храниш
с душата ми, голата, с тялото кърваво.
Ненаситен си. ...

Бог беше доволен, разкърши снага и протегна ръце. Схванатите му от изпипване на детайли пръсти изпуснаха още няколко светкавици в космоса и се отпуснаха. Почувства безметежния покой с наслада от свършената работа. Жълтото слънце приятно топлеше тялото му. Погледът му в унес се зарея по вселената, ко ...

Нов живот
(в памет на Тоше Проески - македонският изпълнител с ангелски глас.
Днес, 16. 10.2008г. се навършва 1 година от нелепата му смърт.
Почивай в мир, Тоше!)
Емили бе прекрасно малко момиченце, много чакано и желано от родителите си. Майка й дълго не можеше да има деца и когато се роди Емили, с ...

Боби вече е голям,
лази по земята сам,
думички в захлас реди,
но иди го разбери...
Хвърля новата играчка, ...

Стоиш пред огледалото.
Сякаш се виждаш за първи път...
А в ръката ти - чаша.
Пълниш я с вода.
Вземаш кутийка, пълна със заблуда, отваряш я като кутията на Пандора. ...

ЖАБОКЪТ ПРИНЦ
Аз бях жаба.
Но нацелувах принцесата -
и се превърнах в принц!

... А стълбите не водят до звездите.
И ниското е твърде вкоренено
в зародиша ми на човек. (Не птица.)
Навярно липсва още малко смелост...
През нощите крилете ми набъбват ...

Магична любов
Виждам те,
че пак трепериш.
Все търсиш
доброта, с която ...

Жива снимка
Вятърът в косите влиза
и прекрасно ги развява.
Погледа надолу слиза,
мига завинаги остава. ...

Усъмва поредната
мрачна сутрин.
Поредната безсмислена
мечта потъва в
миналото. ...

Ко Та Рак ритми реди,
по тъпан дрънчи,
Кух Че Реп с гайда върви,
тя здраво пищи.
Тез двама музиканти ...

Голямото сбогуване
... на най-голямата ми болка
Започна се... голямото сбогуване
на две сърца, които се обичаха,
на две души, от завистта погубени, ...

Не можеш да ми подариш вселените
Ще си отида
в скитане по тебе.
А ти ме разболя
и си замина. ...

Дъждът облачно мляко цеди.
Оплел е земята във мрежи.
Хората-риби в мътни води,
мрежите искат да срежат.
Във кален потоп тънат души. ...

Перфектна е във своята лъжа:
умело се преструва, че обича,
а просто си играе със плътта
на някого, когото ненавижда.
Защото и харесва да е зла, ...

Ако само знаеш
колко те обичам,
няма да стоиш там
изправен в безкрая.
Няма да цупиш устни, ...

С тези устни това тяло прелиствам облаците и това безпокойство
кафе сряда любов или събота каквото и да е мога да преглътна
с водораслени ръце да те обвия и да се смея с гръб мога
след завръщане от нощният бар олекотена неонова
сълзите да настаня в свивките на бедрата си ...

Днес ще те обичам повече от вчера.
За в бъдеще... по-силно от преди.
Ще те оставя да си идеш, после пак ще те намеря,
защото имам нуждата да ме обезличиш с очи.
На пътя ми заставаш, как да те подмина? ...

Живеел в древна, приказна страна
един владетел - мъдър и достоен.
Идея на живота му била
на всяка мъдрост да намери корен.
Обграждал се с прочути мъдреци, ...

От много студ усмивката ти горчи...
В зори се будиш, разпилян,
със сърце преляло от мечти,
а в очите ти - една болна самота,
сякаш си сънувал... мен! ...

Копнеж
Водата е червена, където вървиш по пътя.
Вървиш по спомени, където всичко болка е!
Река мъртвата на мечтите, небето покривало,
вятърът студен обгръщат твойто тяло. ...

Една любов
Червено е виното в чашите,
червено и тръпчиво,
такова, каквото го обичаш,
и тежко като думите, ...

Дaлече
Ти беше тъй чиста,
ти беше тъй добра,
ти беше тъй жива.
А сега ти си толкова далече. ...

Обич моя, неподправено чиста,
с този дъжд, що вали от сърцето ми,
мий гнева с нежни капки в очите ми.
В мисълта се поспри - да е бистра!
Мъко моя, неочаквано близка, ...

С в и л е н о
Вълшебникът
ръцете й изпълва.
Косите й
го галят - ...

С очите си - шепи -
греба от океана на твоята недостижимост,
а лодката на моята самоувереност,
изпълнена догоре със сълзи,
потъва между бреговете на бедрата ти, ...

Ти просто искаш да обичаш,
макар омъжена жена
и чувствата си не отричаш,
за теб единствена е тя.
Ти просто искаш да я има ...

Паднах аз от общата ни лодка,
а ти не пожела да ме спасиш...
Течението бързо ме повлече,
а ти безмълвен там стоиш.
Подминавах други лодки ...