Ден като ден.
Отново си в мен.
Дрехите лежат изоставени на стола -
опитах се да те съблека.
Вряла вода се стича по тялото ми. ...

Вървя мълчаливо без посока и цел,
сякаш някой всичко от мен е отнел.
Къде отивам? Никой не знае!
Но всичко в мен ридае!
Моля се да не ме разкъсва сърцето ...

Не разбивай сърцето ми,
защото теб ще те заболи,
сега само аз те обичам,
но ще ме обичаш и ти.
Трябва ли да ме нараниш, ...

Ще танцувам за теб,
а ти ще ме гледаш,
ще поглъщаш извивките мои
със жадни очи -
ще усещам дъха ти обсебващ, ...

Не искай ти от мен да те забравя,
след като съдбите ни Бог свърза в една.
Всичко в мен желае мъжа в теб
да ме направи своя истинска жена.
Копнея да остана всичко за теб, ...

Светът бе шарен, но уви,
в пепел е сега - горчи.
От очите текат сълзи
по отминалите дни.
Сърцето не е от камък, ...

Там - високо, сред простора
на хълма, до гора вековна
една душа, във урна свита
живее и покоя дири.
Тя цялата е огнен пламък - ...

Със себе си се занимавам.
Навремето бих бил низвергнат.
Днес медицината признава,
че тъй се разтоварват нервите.
Към теб дори не е нечестно - ...

Седиш, сама пред лунна светлина,
чакаш мен, обляна от тъга.
Чакаш деня, с мечта, сама,
не съм до теб изгубен в света.
За мен музика, твойте лъчи, ...

Дали да излъжа?
Дали да вляза в светлината
и като нощна пеперуда да изгоря?
Дали да приема целувката ти
или да стоя сам, гледайки те отдалеч? ...

Почука се гръмко на вратата. Мария остави цигарата в пепелника. Беше се събудила преди минути и пиеше сутришното си кафе. Затова и беше още по пижама (розова като мечтите й). Наметна набързо халата си и се запъти към вратата. Чудеше се кой нарушаваше съботното й сутрешно спокойствие.
Пред входната в ...

Пред мене празната стая.
На стената лик пожълтял.
Кой е човекът, не зная,
не зная и как е живял,
но знам, че герой сигурно бил е. ...

Според Римското гражданско право
(архаичен, мухлясал закон)
и според христианските нрави -
съм жена ти. ( По древен шаблон.)
Имам правото, точно „де факто“, ...

Забравен храм. Потънал в прах олтар.
Човешки глас не помнеше амвона.
Под купола седи свещеник стар
да пази чудотворната икона.
Пазител и най-строг съдник била - ...

Измамен свят - подъл и безчестен,
измамен и безскрупулен,
с лъскави витрини - за посрещане,
а с парцаливи дрипи - за изпращане...
Безвремие, пари и лицемерие, ...

И чувствата си в рими да излея,
не ще отворя райските врати.
Не ме допусна в твоя свят да влезя -
химера се оказа ти!
Молех се като обречена за нежността ти; ...

Нощем пиша, нощем съчинявам
с много нежност стихове за теб.
Четейки ги сред синьото небе
слънцето разплакано изгрява.
И само нощем звездната ми аура ...

В огледалото на твоята душа
през паяжина от бръчки ще надзърна -
ако съм млада - значи не греша!

Аромат на диня.
Навън вали.
В мисъл синя
търся очи...
Аромат на мокро. ...

Една история, стара като света,
една история, дълга... цяла една сутрин...
Следобедът пречупен през сълза,
а следващият ден е... няма утре.
Един поглед и думи неизречени, ...

Всеки, навсякъде е сам за никъде,
миналите белези се стараем да прикриваме.
Невидимата красота случайно ли не виждаме...
На любимия човек: "Сбогом" след "Довиждане".
Така светът ли бил устроен, ...

Аз и ти Тази вечер сме сами, тук под светлите звезди грейнала луна в небето стопля ни на нас сърцето. Тих ветрец подухва във нощта, усещам полъха на пролетта. Аз и ти сами сега, птички правят си гнезда, а лалетата навън чува се камбанен звън. През прозореца навън гледам дете седи на отрязания пън.
Д ...

БЛУДНИЦА
Вървеше по пътя
и слизаше бавно към Дунава.
Поклащаше леко бедра -
две изваяни свещи. ...

С кръвта на мойте врагове
ще отмия сълзите на страданието
и ще вдъхна полъха на Свободата.
С кръвта на мойте братя
ще изтрия епохата на красотата ...

Погледнах те отново
пак смутена.
Ти все непредвидимо
си красива,
напук на мрака на нощта. ...

Дълго бях сама...
Дълго не исках да повярвам в любовта!
Затворила бях очите си за красивите неща.
Затворила бях сърцето си за нежността.
Исках да избягам, да се скрия... ...

Какъв бе този смугъл ден,
от който и небето се разтъжи?
Закапаха дъждовни капки в мен,
а нийде не продаваха чадъри.
И порех в ледения дъжд – ...

Някой ден аз ще дойда при тебе, море.
Ще пристъпя по топлия пясък.
Прилив лек ще погали моите рамене -
може би ти, море, си ме чакало?
Ще прегърна шумящите, сини вълни. ...

Аз искам просто да си идеш,
тихо и безмълвно, както и дойде.
И някъде далече от мене да се скриеш
и да ми върнеш всичко, дето ми отне.
Ще бъде трудно от мен да си далече, ...

И там, на парка в лоното стаена,
без малко се почувства прелъстена.
От малка там я водеше мамАн,
със кукли, гувернантки и дантели,
със племенници, братовчедки, лели, ...

Ръкомахам ли?
Сбогом ли?
Тръгваш ли?
Колко локви
пред мене остават? ...

В безкрая потънал на мъката
светът ти е сив и мъглив,
но намирайки мрак, вътре, в тъмното
ти подавам ръка - да вървим
все нагоре - към нас и към бъдното ...

Знай - пътят към сърцето ми е труден:
ще трябва да изкачваш върхове,
да минеш през вихрушки и тайфуни,
да ходиш по чупливи ледове.
Налага се и в огъня да влезеш... ...

Нежен аромат разнася тялото.
Мислите се в кръгове извиват.
Нарисувана си с бялото на бяло.
И широки са очите ми, попиват...
С крайчеца на палците докосвам ...