Свирех ли, свирех...
Свирех ли, свирех дим над водата,
дим над водата на легендарните Пърпъл?
Ах, не се късай, струнo, точно сега,
че ако окото ми шибнеш, ще те нацепя за дърва! ...

Стоейки си на столчето,
отпивам от шишенцето с вода,
утолявам своята жажда.
Отпих веднъж и сякаш
равномерно цялата течност ...

Крепостта...
се превърна в затвор все по-тесен.
Чуждото...
спокойствие ми вдъхна и преобрази се в храм.
Познатото... с любов ме задуши, ...

И поглеждайки я в очите,
виждам пламък познат.
Гледа ме, сякаш родила се е днес.
Усмихва ми се и разказва тя,
за човека, запалил нейната душа. ...

Сама съм както мама ме роди
и гола-голеничка си останах...
Приятелите - дребнички души,
любовниците - скъпи като злато.
Не се кося - душата прорева ...

Заблуда
Живях в заблуда, че важна съм за теб.
И още в нея губя се и гния.
Живях в заблуда и давах си обет,
от себе си безмълвно аз да те изтрия. ...

Искам да правя луди неща
да тичам боса през поляна с цветя
да лежа във уханно сено
да гледам звездите без да зная защо
да препускам с най-бързия кон ...

Вечно сбогом!
Привикнах с поредни сбогувания,
с лутането между истина и блян…
Любовта е само преструване,
щом е всеки ден пропилян. ...

Мъжът със сянка... Срещнал те случайно.
Случайно седнал е на стола срещу тебе.
Дори за времето попитал е случайно...
а погледът му - в неслучайност дебнел е
Да срещнеш мъж със сянка е прокоба. ...

Есента бавно и полека се сбогува с цветовете
и ни донася тъга, погребваща под листата усмивките ни!
Тихи стъпки по каменните тежки стъпала.
Тихи стъпки, прекрачващи желязната ограда.
Прекрачва ги старица с прошарена коса, ...

Простете, че пак ще възмущавам граматиката ви с препинателни. Простете, че може пак да ви накарам да се скарате във форума. Простете, за жлъчта в която ще ме обвините, но трябва да си го излея. Искам да пусна гнева си да бяга, иначе ще се превърна в някое от онези безплътни животни, които кръстосват ...

Орисана
За коя поредна нощ бродя навън?
Не мога, не искам да те намеря.
Защо си само като приказен сън
оставащ в сърцето дълбока диря? ...

Ще простиш ли, че те искам без насита?
Ще разбереш ли, че да те забрави,
сърцето не ще може и да опита?
Ще ме съдиш ли, когато узнаеш моята тайна?
Ще проклинаш ли, когато стане тя знайна? ...

Ти ми каза: "Прекалено късно е."
Но за какво бе прекалено късно.
Аз ти казах, че те обичам.
Дойдох до теб, прегърнах те.
Целунах те, ти ми отвърна истински. ...

Такава е съдбата ни! Да се обичаме,
а търсим смисъл във едно безсмислие.
Да се откриваме в дедите ни, а тичаме!
Да, тичаме и все до... никъде!
Такава е съдбата ни! Да даваме, ...

Защо тъй бързо отлита
всеки миг, щастливо
запечатан с твоята целувка?
Защо след него онзи вик
за съществуване полита ...

Внезапното преплитане
на дланите
не носи истина
и трябва да си
безразсъдно смел, ...

(дует с Боби М.)
А тя бе крехка...
Като връзката на живота със смъртта.
И отблъснат, наказан, вързан, смазан,
омотан с множество въжета от лъжи, ...

Ловях бездомните светулки, след теб да не угасна...
Опитах се, но светлината им не ми достигна...
И само болно ирисът в окото ми нарасна,
наля се с мъка и не успях да я премигна...
Накладох върху името ти някаква ненавист - ...

Не си добре дошъл, но влез.
Вратата е открехната за гости.
Изглеждаш ми нахакан. Интересно!
Поне не си опасен като Господ.
Какво те води в моя семпъл дом? ...

"... Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие." - Добромир Тонев
Отгледах във ръцете си прегръдка,
достатъчно голяма за света,
и дадох му я. Беше като кръпка.
Олекна ми, а после натежа. ...

След погребение
О, Господи - какви сме мимолетници!
Неживите неща ни надживяват.
Дори да доживеем до столетници,
те - вещите, проклетите - остават. ...

Приятелко моя любима,
защо в очите ти блестят сълзи?
Нима отново те измами
и за пореден път ти изневери?
Защо все още го обичаш? ...

Не ме наричай ангел! -
намери той своя бряг.
Наричай ме ти дявол,
с душа студена като сняг.
На мойте очи не се любувай! ...

Тя
Тя стои на балкона и ридае тихичко сълзи.
Чакаща своя принц на бял кон.
Отдавна спряла да вярва в мечтите,
бавно угасва ден след ден. ...

Защо очите ти така ме гледат?
Нима за мен все още те боли
и сякаш искат отново да отнемат
това, което ти отдавна в мен уби.
Защо изобщо очите ни се търсят, ...

Изгревът бавно се приплъзва
и с ярост прогонва тъмнина,
денят събужда ме -
дама капризна,
и как пропива усещам любовта... ...

ЧОВЕК Е ТОЛКОВА ГОЛЯМ, КОЛКОТО ГОЛЕМИ СА МЕЧТИТЕ МУ
Всички имаме мечти. Едни ни се струват по-глупави, други по-красиви, но всички те осмислят живота ни, карат ни да се стремим към нещо, да се борим, да вярваме. Според мен има разлика между мечта и цел. Мечтата е повече желание, което не изисква дъл ...

Някога имало принцеса нежна,
по-тиха от вълна,
в слънце родена.
И нямало от нейните коси по-тежки,
със цвят на светлина, ...

Вървя напред
и твоите думи чезнат.
Вървя напред,
в ушите ми отеква твоят глас.
Ще дойдеш ли при мен довечера... ...

Обсебваш ме. Недей така.
На мен ми трябва малко да се разпилея,
щом видя малко мъжка красота
и даже интелект зад нея.
Специален си. Внимание привличаш ...

В самотата на отлитащите птици
и на твоето поредно заминаване,
в тъгата на отронения лист
и в моята самотна фигура
сред златото ...

Целувах ръката,
която подписва присъди.
Вярвах в илюзии.
Сам ги създавах от нищото.
Презирах тъмата, ...