Любовта ранява!
Тя сърцето ми разкъса.
Любовта унищожава!
Тя светове спокойни разтърсва.
Любовта изгаря! ...

На П. с обич...
Виж тази поляна -
колко неоткъснати желания
проблясват с мека светлина.
Такива са килимите в Рая. ...

От листата ми капят надеждите,
по усмивките лази тъга.
Тръгвам пак сама по пътеките,
които ме водят при любовта.
От сълзите ще изгние лицето ми, ...

Моят Рим
Когато залезът
флиртува със нощта,
разголвайки до звездност
небосвода, ...

От намек не разбирам. Аз съм радост,
не ме тормозят твоите проблеми.
(Макар и да присъствах на парада,
отразяващ трезво тежкото ти бреме.)
Не ми е нужна гръмка кулминация. ...

Смисли безсмислени
от жалкия ми ум,
чувства измислени
в безпаметен шум…
Нощ в полумрак ...

Гледаш ме жадно,
докосваш с ръка,
базмълвно ми казваш
с усмивка "ела!"...
Прежадняла копнея ...

Защо?
Защо ли тъжно е сърцето?
Защо е тъмно пак небето?
Защо те няма в този ден?
Защо, защо не си до мен? ...

Ела, топли ветре,
след стогодишна самота
отвей ме като цвете
без стебла.
Ела и свий се в гънката ...

Очаквах те и тази нощ... напразно,
не се завърна, не остави знак.
Дойде тъгата, прегърна ме талазно,
пропи се в мен лепкавият мрак.
До спомена се сгуших в тишината, ...

Обич моя, мислиш ли,
че не те обичам?
Обич моя, мислиш ли,
че не те искам?
Обич моя, ...

Жълто ме погледни...
с червено ти ме целуни,
синьо ме прегърни,
зелено ме докосни,
лилаво ме отведи ...

ПИРУЕТ
Пламенно
Истински
Радостно
Усмихнати ...

"Глупак е оня, който не е цар
в нечие кътче" Съй Съливан
Когато все пак
спра на точното си място
и въздухът, небето и звездите ...

Защо погледнах те отново във очите...
Защо забравения номер изнамерих...
Защо си спомних за сълзите...
Защо раната зараснала отворих...
Тъжно е за втори път да губиш нещо, ...

НОЩНА МИТОЛОГИЯ
Нощното мастило
разлива се от изток
върху чистия лист
на небосвода. ...

Пак вали. Шести ден. Вече седмица дъжд.
Нещо мокри в мен. Мокрят твоите сълзи.
Погледни - изведнъж, сякаш вятърът спря,
изпотени стъкла и ръцете ти, скрити във моите.
Не плачи. С мен си ти. Във очите ми - твоите. ...

Няма да ме търсиш, Господи,
в редица чинно две по две.
Нито като кукувица-скитница
или риба в бурното море.
Няма ме на светло, ...

Върни се
Върни се! - жалък стон.
Върни се! - изрева жена.
Върни се, моля те, върни се,
какво ще правя аз сама. ...

ТИ НЕ СИ ЛЮБОВТА!
... ПАК СЕ БЯХ ПРИПОЗНАЛА...
ТИ МИ НОСИШ ТЪГА,
НЕ ТОВА СЪМ МЕЧТАЛА.
ИЗТЪКАН ОТ ЛЪЖИ, ...

Болка
Животът отново коварно ме ритна,
боли, но болката ми казва, че съм жив
и всяка рана ми е скъпа и свидна,
всеки белег ме прави щастлив. ...

Нека си поговорим! Да си поговорим за истината и лъжата, за любовта и за омразата, за приятелството и предателството, за честността и лицемерието!
Сега стоим двама, един срещу друг, но само аз говоря. Защо мълчиш? Нима се чувстваш виновен? Нима съжаляваш? Виждам, че нещо терзае душата ти. Говори! До ...

не един много са
моментите на казване
между редовете на деня
може би няма свършване
както и начало ...

Колко изгреви ще срещнем,
колко залези - изпратим,
вкопчени със страст гореща
във живота смешно кратък?...
А звездите ще ни светят - ...

Очаква те трънлив и дълъг път
до острова, на който вдишвам буря...
Ще те боли понякога до смърт...
Върви напред, ако гласа ми чуваш.
Удавница брегът ме приюти. ...

на моя съпруг Георги
за 29 години мирно съвместно съществуване
Ще имам шанс... защото съм със теб
и ме допусна... нежно... в своите покои,
там... за избрани само... под небето... ...

Посвещавам го на Д.
Грабна ме с безбрежни длани,
понесен с мощните вълни.
Стихия с чувства разпиляни
нашепва думи от преди. ...

Повярвайте ми, искам тишина.
С шума не мога аз да се преборя.
Лекувам си с лекарства и съня.
Денят ми е една поредна роля...
В чувствата си искам да съм чист. ...

Мъртви половини
Стяга примка за душата
с адска сила дяволът рогат.
Вулкан от черни птици изревава,
кръвта вля се във вечен кръговрат. ...

Кама
Бе най-обикновена юлска събота. Както всяка друга такава, той дойде в 11 часа у тях. Двамата изпиха по кафе и започнаха да обсъждат плановете си за деня. Искаха нещо по-интересно, искаха да бъдат само двамата, сами. Единодушно решиха да тръгнат нанякъде без посока и да се настанят в първата гор ...

Тръгна си, а аз останах
и сякаш животът те скри.
И може би не ми е писано
да те следя с похотливи очи...
А може би просто греша... ...

Довършете си питието
"Животът не е път. Той е театър."
С тази мисъл се прибра Ани вкъщи и се тръшна на удобното кресло. Естествено, беше изкарала още един дълъг и напрегнат ден. Като цяло, от една-две седмици, не бе имала спокоен. Всеки има някакъв период, в който иска да си пусне въжето от прозорец ...

Когато има буря и небето се продънва от гърмежи,
в мен нарастват хиляди валежи.
Изчезват всичките надежди,
умират моите копнежи.
Студено е навън сега, ...

Колко тихо беше в онзи ден. Нямаше кой да се опълчи на тишината и тя беше разположила огромното си седалище над света. Хората мечтаят за тишината, защото не я познават. Когато е пълна, може да смаже човек.
Само вятърът шептеше нещо. Нали го знаете, той е луд и си говори сам. Пълзеше по пустите улици ...