Zemlja ljubavi
Ti, s tako malo godina
imas puno vremena
da zivis jos u snovima
a ja, sve sam to vec prosao ...

Coast to coast
You look out that window
For someone you know
But it all looks the same and time and again
It hurts you so ...

Suzana Jovanovic - Oci Oci
Tvoj pogled, svaku dodirne,
osmeh - svaku ponizi...
Ko da nosis magiju u sebi.
Tvoj pogled, svaku dodirne, ...

В живота си всеки човек се налага да се раздели с някой близък - малко или много познат. В такива моменти хората са тъжни и се питат защо точно този човек си е отишъл и защо изобщо съществува тъгата. Съвземат се и си отговарят, но само на втория въпрос, защото само той има отговор. Та ако не съществ ...

Понякога сълзи текат,
но думичка не могат да изрекат,
понякога сълзите не потичат,
а думи през устата тичат,
понякога сълзи текат ...

НА СЕБЕ СИ...
В тьмното стоиш сама
и мислиш си за миналото старо,
и нямаш вьв очите бляськ,
защото всичко в теб е вече избледняло... ...

Яд ме е! Ще гръмна! Не мога да приема мъжката духовна импотентност и това е! В крайна сметка жената не е, онова с животинското име в леглото, което трябва да стане да ти приготви закуска, да ти донесе тоалетна хартия, щотo си я забравил и от неволя ще вземеш да се избършеш с пръст... Жената е... е, ...

Този ден Кейт се събуди с ужасяващо главоболие, което я разкъсваше с ноктите си като орел в нощта. Тя нямаше представа от къде се бе появило така внезапно, но бе факт. През своя кратък живот, тя бе само на двадесет и три години,до този момент не бе изпитвала нищо подобно на това, което и се случваше ...

Моята врата
Питам се защо по-пътя
си не продължи, а спря
пред моята врата?
С какво ли погледа ти ...

Ще те открия ледена и сгушена –
избягала от всички и от всичко,
в самотен дом болезнено прокудена
от нашето редовно необичане.
Ще ми простиш, защото си самотна, ...

Пурпурен е залезът, вълшебен!...
Разгневеното светило си отива.
Вятърът се скита, вече непотребен,
парусът ми в спомените се разбива.
Тихо звездната лавина пада, ...

Ще забие поредна инжекция.
С нежност.
Лекота.
И финес.
Предпочита подкожно. ...

Изпивам те със жадните очи...
Аз ставам рано... Сритвайки деня...
Мързеливо утро пак наднича...
Портата отключвам на нощта,
с луната другаде да се обичат!... ...

Огъвам се, но се не чупя.
Научена съм на инат.
Всичко мога да си купя
в тоя корумпиран свят.
Денят минава в лавиране, ...

Мъглата...
е невиждано красива...
Обгръща ни в прегръдката си бяла
и като риза на невеста,
във мъниста цяла, ...

на нас ни писна
в очите ти да кисна
безвредни думи
в устните да лисна
да ги поемеш лесно ...

Заслепен от болка, той продължи да бяга по шосето, като не виждаше нищо около себе си. Нито колите, които отминаваше, нито се радваше на настъпването на утринната зора.
Момчето беше по анцуг и потник, но на потника ясно се отличаваше червена следа от кръв, точно там, където беше наранен, но болката ...

Приятелството, без което не можем
(есе)
Едва ли има човек без приятел! Без значение дали приятелствата, които сме изградили са основани на радостта от съвместните удоволствия, на самото приятелство, а било то и на взаимната изгода, всеки има поне едно! Въпреки всички трудности и ежедневните спорове, ...

Тръгваме с наведени глави,
морето бушува зад нас!...
Следите по пясъка остават.
Душите ни... наранени,
търсят своя пристан. ...

Завесите са пареща лава,
избухнала от слънцето
и застинала пред прозорците на стаята ми.
Горящи с ледена мъгла,
от която въздухът става на къдри ...

Кажи "Обичам те" за първи и последен път,
вземи сърцето ми и продължи по своя път,
и моля те, никога назад недей да се връщаш,
и никога повече не смей да ме прегръщаш.
С болката в сърцето остави ме отново сама, ...

Не ме харесвай, но се опитай в думите ми да вникнеш.
Не се прави, че не чуваш и виждаш
и стоп на истината не натискай.
Не ме харесвай. На кого му пука въобще!
Не ме харесвай, но не можеш, нали? ...

Попаднах отново в небесно пристанище,
закотвена в тихи спокойни води...
Сънувам реалности, живея със птиците
и пея за всички самотни души,
които открият, ...

Ти бе човекът, докоснал душата,
ти бе дар, подарен от съдбата.
Дойде в красива рокля с надежда,
пъзелчето "Аз и Ти" взе да се нарежда,
незнайното между нас в романтика ни отвежда ...

Селото ми бавно изтънява -
като девет котки се протяга.
Миналото няма да спасявам.
Бъдещето. Вече е избягало.
Къщите са криви като баби. ...

Сълзи
Сълза се отрони от очите тъжни,
красива, нежна, но солена сълза.
Последва я друга... и трета...
занизаха се бисерите на душата, ...

Няма да забравя.
Чуваш ли?... Не мога.
Сама се обвинявам за това.
Не бе любов,
а бе отрова. ...

Избери си посока
и пртегни ръка,
и нека лудо
да затанцуваме сега.
Нека нежно ...

От аромат на липови мечтания
залят е булевардът на града.
Докоснати от Райските ухания,
сме целите любов и доброта.
Пчели жужат и птички пойни пеят, ...

Нощта е настъпила, тиха и тъмна.
Облаци мрачно закриват луната.
Седиш и се взираш, и чакаш да съмне
със сълзи във очите, със болка в душата.
Но няма утеха и няма спасение ...

Вятър ревниво нахлу през вратата,
резето й спусна - при мен се затвори.
Листата, дет писах, развя по стената
и притисна ме - с мен да говори.
Станах роднина на нощния вятър - ...

ПРИКАЗКА ЗА ГОЛИТЕ ЦАРЕ, ГОЛИЯ НАРОД
И ГОЛИЯ ПАТРИОТИЗЪМ
Може да се каже, че всичко започнало в някакъв далечен ден преди около 1400 години, когато един баща, в земите някъде на север от Кавказ, повикал синовете си до смъртния си одър и нагледно, и логично, с наръч съчки им доказал, че ще бъдат по-с ...

Всеки човек изгражда сам свой свят, а той е пълен с приятели, близки и любими хора. Човек определя сам как да живее, ние хората сме колкото беззащитни, така и чудовища. Да, човек е мяра за всички неща... но не винаги тази мяра е правилната...
Би могло да се каже, че е мяра във всеки свой избор. Ние ...

Какво може да каже един човек на петнадесет години за любовта и раздялата?! Може би десет години по-късно същият този човек вече ще знае доста повече по този въпрос, преминал през разочарованията, следващи любовта би бил по-нещастен или по-щастлив. Това, което не можем да пропуснем обаче е именно ми ...

Отиваш си, нали? Добре...
Да те спра ли? Не, няма смисъл,
ти вече си поел.
Целуна ме и тръгна!
Какво пък, хубаво ни беше, ...

Ще се срещнем, повярвай.
Няма време, което да спре лудия бяг.
Една към друга устремени сме птици,
ще се срещнем на най-тихия бряг.
Ще се срещнем, повярвай. ...

Пътеки трънливи все обхождах,
друми по-лесни не открих,
по пътя на живота трудно прохождах,
трудно себе си намирах, но успях и се преоткрих.
Падах тежко, но се изправях, ...

Бягството на куклата
Защо просто хората нямаха порцеланово сърце, така поне щеше да е по-лесно, нямаше да те боли, когато някой те нарани. Направо щеше да го счупи на парченца и всичко щеше да свърши... Навън започваше зимна буря. Вятърът почна силно да духа по воалените пердета на детската стая. Ми ...

След като се разделихме
и двамата със теб доста май се променихме...
Аз станах малко по-пораснал,
с брада малко повече обрасъл,
а за теб знам ли аз какво да кажа, ...