Подарявам ти сърцето си,
от него вече нямам нужда,
преливащо е то от спомени,
гласът ти стене вътре и пробожда!
То, изтъкано вече от мелодии, ...

Отивах към плажа с хладни нозе,
с пясъка пълнех мойто сърце,
слънцето жарко над мене печеше,
облаче светло, кой те отвлече?
В морето вълните бяха заспали, ...

На Мартин...
Уморен да вижда черно-бели клоуни
как сипят шарени лъжи,
един от цветовете техни си избрах -
цвета на твоите очи. ...

Човешкият живот е един красив миг, който е част от вечността! Красив миг е, да! Но и красотата може да бъде подвеждаща и коварна. А животът не е ли като кактус? Да, то е екзотично цвете, което е част от Ботаническата градина. Кактусът е толкова прекрасен, преплетен в различни форми - също като живот ...

Помогнете...
Вечери -
с необясними мълчаливи крачки.
Утрини -
пълни с главоболия и стресове. ...

Не стой до мен.
Ще си поплача.
Минута-две...
И ще съм същата.
Не питай! ...

Намразих се, любов, сега разбра ли?
Не можеш да ме имаш като взимане.
Мечтите са раздиплени парцали,
разкъсани от бърсане на гримове.
Прокъсани от търкане на маските. ...

***
- И коя от двете ще остане? - беше запитала майка си със звънливото си гласче.
- Добрата, лошата ще си отиде.
Паметта й беше изтрила този спомен така отдавна. Години живя с усещането за две Магдалени - Добрата и Лошата - детските си години. Често вечер си бе представяла едно момиченце като ангел ...

Измислих първо мелодията на тази песен, а след това открих, че едно стихотворение, което съм писал по-рано, пасва точно - така че го поорязах, за да не стане тъжно и го пригодих към мелодията. Целият текст на стихотворението е публикуван тук под същото заглавие...
Записана е в домашни условия.

ТАКА РЕШИХ
Като птици напролет
търсим ний обич.
Tърсим малко гнездо
и забравяме себе си. ...

Бяла лястовица
Малка лястовице бяла,
я кажи ми откъде си долетяла?
Дядо Боже ли при мен те прати,
малко щастие да ми изпрати? ...

Болкоуспокоително
Мястото и времето
хората дели,
не се плаши,
щом и двама ни боли, ...

Когато пръстите ви отмалеят
да дърпат струните на нечие сърце,
когато устните ви побелеят
да сричат думите, а тичат
мислите ви две по две... ...

Светът ни милва с прелестни дъги.
Почувствани, но вечно невидяни.
Една жена внимателно върви
и нещо стиска в нежните си длани.
Една жена, по-крехка от мечта, ...

Слагам поредната си маска
и отпивам от виното горчиво.
Чужди устни, чужда ласка,
така красиво, но фалшиво.
А поредната свещ догаря, ...

Нахлуваш с полъха на вятъра,
с изящен аромат на роза -
това очарователно създание -
свенливо страстна властелинка,
уханна, непорочна, зрима... ...

Беше този, който исках да бъдеш -
и любим, и приятел понякога,
имаше всичко, което аз нямах
и ти казвах всичко, което не можех.
Беше този, който възпявах ...

Посмей се с мен сега,
че днес те виждам за последно.
Нима така е отредено
тъй само да е хубаво,
когато е последно. ...

Аз няма да съм вече твоя.
Не ми остави избор,
ще избягам.
Ти отнемаш силата и радостта ми.
Гризеш ме всеки ден. ...

Утринна магия
Събудих се днес - ръмеше навън.
Ръми и в сърцето ми - усмихвам се.
Защо ли е тази усмивка - липсваш ми.
Тъжно ми е и весело - целувам те наум. ...

На инат
Не се кълни! Не ме обичай, казах!
Една игра бе всичко между нас.
Върви си! Искам да ме мразиш!
Ти плачеше, а аз след теб се смях... ...

По-бавно живей,
дъхът ми ще спре -
лятна е моята жажда.
Пчели и трева,
пасторално небе. ...

От малка приятелка си имам -
бяла лястовичка,
нежна като детската сълза.
Двете си мечтаехме за принца,
за кораба с алени платна, ...

Защо ме предаваш, моя любов...?
Още грее меко злато в косите ми...
Моят вятър е попътен и нов...
И всеки пристан е тук, във очите ми...
Дълго ще лягам на топли дъна... ...

Заченала изгрева
Ръката ти топла с обич ме води
по пясъка хладен на бряг уморен.
Звездната нощ в очите ни броди.
Пейзажът е цял от любов упоен. ...

Предчувствах тази нежна топлина,
преди да ме обгърне изотвътре
разтърсването огнено в съня,
след него - унес, претопен във мъка.
Безвремието, космосът, светът - ...