Докосвам те като бързей -
ръцете, лицето, косите,
усмихвам очите ти и се спускам
по белите тихи пътеки
на нашите срещи...

Зелено е, около мене
трева, дървета, храсти,
трептят, трептят листата денем,
по корони – гъсти.
Зелена е гората –летем. ...

Аз не искам звездите да сваляши не искам да ти светят очите.Просто искам снега да обичаш,а аз ще бъда снежинките в нощите!
Ще посипвам пътеката в бяло,по която уморено се връщаш.Ще те нося на крилото си вяло,но те моля...на мен да разчиташ!
Аз трапеза ще бъда богата.От пенливото вино опитай.С дъх на ...

Ти идваш, пролет.
Моя бяла пролет.
Дишаш в тревите
и пееш с листата,
там, под асмите. ...

СВОБОДА
Свободна съм -
каква измама
допускаме да ни обземе -
какво е всъщност свободата ...

Мислите, изпълнени с желания.
Думите, отражение на обичта.
Дойде край на вашите терзания.
Летят сърца в небето на любовта.
Чувствата ви се вливат в океан. ...

Не идвай, рано е за теб.
Не си научил синьото летене още.
А късно вече е за мен.
Замръзнах да те чакам във обичане.
Поиска страст, която те плени. ...

Забрави за мен завинаги!
Забрави за моя лик!
Забрави за моите целувки!
Забрави за моите милувки!
Забрави, че някога съм те търсила! ...

Не ме обичаш, тъй ли?
По всичко ти личи...
Две грейнали слънца има в моите очи -
почти те заслепяват, когато те погледна,
но не е туй любов, а просто гледане... ...

Беше ноември... студена зимна вечер... Тя беше нощна смяна...
Оказа се, че нея вечер ще има купон на работното й място. Огледа се - всичко си беше уж същото - обстановката и хората дори, с изключение на едно момче, което виждаше за първи път.
Засякоха си погледите за няколко секунди - Той не беше ни ...

***
Прегърбените мисли те болят.
Не пускаш да въздиша огнебоя.
Препъваш ги насила, да заспят...
от ужаса на слънце да съм твоя. ...

Кой каза, че мечтите не се сбъдват?
Каква заблуда е това!
Колко ли мечти красиви
погубила е таз лъжа!
Аз, също като много други, ...

РЕКВИЕМ ЗА СЪВРЕМЕННО ВРЕМЕ
Завъртаме се. Прииждаме. Между четири стени.
Като хамстери във въртележка.
Въртим се... Безутешно, безпогрешно същите.
Изкуствени слънца и нощен писък ...

От очите ти бавно капят кинжали,
повличат цели епохи след себе си,
забиват в корема ми Средновековия
и оставят рицари в мен да ръждясват.
Коремът ми се свива като диван - ...

Съвсем отегчително е човек да прави опити да изпита пълните възможности на своя ум. Но истински занимателно би било, ако постоянно се стреми да ги затрие; и надскочи окончателно.

Под стрехата
на старата църква
времето дреме
в празно гнездо
на отишли си лястовици ...

Летиш ли, летиш -
някъде там те чака миналото,
а бъдещето ти е далеч
от твоето съществуване тук.
Колкото по-дълго скачаш, ...

Благодаря ти,
че идваш в стиха ми,
когато най-малко очаквам.
Благодаря ти,
че идваш в съня ми, ...

Имам аз мечта и то не една,
но най-голямата моя мечта, е
да няма вече никога война.
Защото няма спечелена война,
когато убиваш своя брат и сестра. ...

Години търсих в себе си молитва,
но истинска, в която да съм аз.
Къде не рових сума книги минах,
но нищичко така и не избрах.
Накрай открих ей тази рима - ...

Сън...
А след него идва светлина,
окъпва в чисто, свежо и сияйно
все още заспалата земя.
Гората от маслини разпръсва ...

Бързах да стигна големия хълм зад града,
бързах да тръгна по дългия път към света,
не вярвах, че в топлия дом на рода
утихваха всичките болки в гръдта.
Горяха дървата в голямата топла камина, ...

Ветре, ветре...
Духай, ветре,
и коса повей,
и усмивка мила
нека да изгрей... ...

GHETTO LOVE
Във гетото
от прозорците
политат ненужни коледни елхи
и сипят зелено-кафяви иглички ...

ДВОРЪТ
При баба Тодора
живели на двора
и спели в обора
козица рогата ...