Чезна в синевата от прикрити души,
плача и викам...
Защо съм без глас?
Чуй ме! Моля те, чуй ме!
Ела, подай ми лъч светлина, ...

Тази нощ сънувах устните ти
най-нежните устни на света
не можех да им се наситя
а бяха мои
притежавах красотата им ...

Понякога замислял ли си се каква е представата за щастлив живот?
Материалните и духовните ценности са две зависимости, от които всеки е зависим. Според мен всеки човек не може да има перфектен живот, въпреки, че всеки живее с илюзията да е по-добър във всяко едно отношение от хората, които го заобик ...

По течението
Понякога времето боли,
понякога времето реже
като недостиг на въздух,
който те кара да трепериш. ...

Животът без теб се превръща във спомен,
един сив, избледнял кръговрат.
Обичах те - див, непокорен,
ти беше ми всичко на целия свят.
Ти беше мечтата ми тайна ...

Пате, пате,
отвори очички
и с усмивка посрещни деня.
Поздрави всички птички,
възпяващи твойта красота!

Не! Не мога да те изгубя!
А нима съм те имала?!
Да, имах те -
в мислите и в съня си,
но не и в живота си, ...

ДВА СЛЕДОБЕД. ТАНГО
(На светлата памет на братовчед ми Кольо)
В сравнение с другите ми разкази, този е направо фантастичен. Хората, които четоха черновата, вдигаха недоумяващо рамене. Един дори ми пипна челото: “Абе, ти добре ли си?” Виждаше им се невероятна тази любов между двама обречени. Още по-н ...

Безлунна нощ пълзи със хладни стъпки
и демони в душата ми нахлуват,
и знам, че другаде си, с друга, скъпи,
и нейните очи сега целуваш...
За тебе тя е като вино леко, ...

Вик в мрака
Някой произнесе името ми в мрака,
шепнешком и тихо отнякъде го чух.
Някой ме извика, призова съдбата.
Някой го прошепна, за да бъде чут. ...

Улови мига, когато ти убягва,
затвори очи, почувствай ме до теб,
дори, когато мен ме няма,
аз съм там - в мислите с теб.
В мечти и радост, в болка и тъга, ...

В този свят, изпълнен със лъжи,
ти към всекиго подхождаше с доверие.
Загуби всичко, дори и своите мечти,
но все пак опита - достоен си за уважение!
Помня те в калта, затънал беше до уши, ...

Умирам за теб
Няма връщане назад.
Умирам на другия ден,
а ти оставаш част от мен.
Ден и нощ - умирам, ...

Краят на безкрайността...
06.12.2007
Очите ми са две куршумни рани,
ръцете ми - наситени с грехове,
душата и сърцето ми са плодове небрани. ...

За твоя поглед мил и нежен‚
за твоя образ съкровен‚
за тебе‚ мили, аз живея‚
за тебе мисля всеки ден.
Ти тук си - мечтаеш си за друга‚ ...

Самотник в нощта по тъмните улици скита,
пътеводна звезда той дири -
щастие нейде да открие.
Самотен и тъжен,
живота чужд наблюдава... ...

Две малки деца на двора играят.
Какво ги очаква в живота - не знаят.
Играят на „Дама" и леко подскачат -
пада едното, но и двете плачат...
Боже, колко искрени са детските сълзи. ...

Ако знам, че ще ме чакаш!? Ще прокарам път през планината с двете си ръце, за да съм с Теб...
Ако знам, че ще ме чакаш!? Ще направя мост над реката с двете си ръце, за да мога винаги да идвам...
Ако знам, че ще ме чакаш!? Ще полетя с крила от двете си ръце, за да стигна мигновено...
Ако знам, че ще ...

Май още не си видял откъде изгрява слънцето?
Обиколи ме няколко пъти и ще усетиш изгарящите пламъци по лицето си.
Май още не си разбрал какво означава истинска буря?
Достатъчно е само да ме доближиш и ще те разпилея, подобно на купчина есенни листа!
Ти май още не познаваш любовта. ...

Парчетата хвръкнаха като минимизирани стелтове. Силово се врязаха напосоки в уюта на дома й. Имаше нова, ясна причина за да го остави, женска причина. По-млада причина, със изкуствената свежест на подобренията на пластиката. Горчива усмивка изкриви лицето й, и тя някога щеше да има тунингована визия ...

Съвет
Животът е гаден, когато за пари и щастие си жаден,
а си беден и гладен, когато искаш да скачаш,
а лазиш, когато искаш да нападаш, а трябва да се пазиш,
когато искаш с другите да пееш и да се смееш, ...

Питаш ме защо съм безразлична?
Защо студена съм като снега?
Сърцето си заключих, а дали го исках?
Сам виждаш - останах без душа.
Загубих се. Вървях редом с тишината. ...

Нек - Лаура я няма
[Autori: Filippo Neviani (Nek), Massimo Varini & Antonello De Sanctis]
[Автори: Филипо Невиани (Нек), Масимо Варини & Антонело Де Санктис]
(Sanremo 1997)
(Санремо 1997) ...

When you're gone
I always needed time on my own always needed time on my own
I never thought I'd need you there when I cry
And the days feel like years when I'm alone
And the bed where you lie is made up on your side ...

Ръка в ръка, пръсти се вплитат.
Очите ми гледат с твойте очи.
Горещи пръски в тела се разливат.
Обичам те! Обичаш ме и ти!
Душа във душата се слива. ...

Дистанционното е средство
за преодоляване едновременно
и на мързела,
и на скъперничеството.
Първо те приучава ...

Няма думи, няма знаци.
Звездите могат само да светят.
Малко ли е това?
Да разкъсаш мрака
и да го окъпеш в светлина. ...

Безбройно е.
Отсъствието ти.
Много.
Безбройно.
Като летен небосвод. ...

Последно!!! Колко траурно звучи?!
Последно! И угасват светлини...
За последно съм тук,
за последно хващам тази чаша...
Тази вечер се разделям с всички, ...

Дори в сивотата на прашния ден,
дори в чуждостта на листопад посребрен,
аз вярвам, че добър е светът!
Уморена старица за помощ
протяга ръка, ...

Отричай ме, аз пак ще съществувам,
в болезнена изтръпналост - невидима
и истински до мен ще те сънувам,
ще си остана твоя, нищо че безименна.
Отричай ме, макар че се завърнах, ...

Аз не съм тази,
която обичаш.
Аз съм жива и истинска.
Тя е друга - измислена.
Тя не казва никога "не" ...

Когато тихо отминава нощта
и по лицето съхнат сълзи,
когато във теб гори мисълта
за нейните мили очи -
тогава светът не е цял, ...

Заплака? Или ми се искаше
да видя нещо истинско във теб -
усмивка, поругано самочувствие
или сълза, събрана в кубче лед.
Заплака! Колко странно, под сълзите ...

Аз съм гладно конче от маалата,
кротко в КАТ паса си аз тревата.
Бавно, бавно вдигнах си главата
и изведнъж видях пред мене сочна кака.
А бе, хора!!! Гладен съм кат куче! ...

Потъвам във скръбта на нечии очи,
а в тях се настанила удобно горестта.
И няма изход - вечните беди
познайникът единствен са в света.
Подпряло детска си ръка ...

Излъга ме, а аз отново ти повярвах.
Надникна в мен, превзе сърцето ми,
подритва го, използва го,
а накрая го захвърли като стара непотребна дрипа.
Как можеше да ме гледаш ...

Жадуваш ли – вода от извора пийни
Бленуваш ли – с мечтите си очите затвори
Ревнуваш ли – в душата мракa пускаш ти
Целуваш ли – с сърцето друго докосни
Обичаш ли – устни слети във едно ...

Болката, пропита с измама,
тъгата, причинена от двама,
сърцето ми руши
и дъха ми притаи.
Да те обичам искам още, ...

Когато любовта е отминала, се чувстваш като изтрезнял след дълго пиянство човек. Любовта е опиянение, а изтрезняването е толкова болезнено и изпълнено с огорчение от самия себе си, както при пиянството. Тогава съжаляваш за много неща.