Чувства непознати, болка, изнемога,
сърцето с обич, душата със тревога,
като нежен полъх ме докосна любовта,
замая ме, обърка ме и отлетя...
Тихо ще я изживея и ще я изстрадам, ...
Не, аз не спирам да мечтая,
дори всички пътища да са отрязани пред мен.
Не ще престана да копнея и да се надявам,
че рано или късно ще дойде и моят ден.
Не позволявам на самотата да царува, ...
Тишина - има хора, но е тихо. Много тихо.
Угнетяваща тишина.
Параклис. Изповедник. Аз.
Не искам и не мога - не разбирам...
Мислите ми - облаци, мъгла... ...
Коледа ма разбиснява, дОма ми йе тясну.
Викъм: „Ф селу Открувенуву дъл' ми пазят мясту
на гулямата трапеза, долу на мигданя?"
(Нъл заколихти прасету, дет гледА систра ми)
Чух, чи някакъф Николчу достичка пумагъл... ...
>>> ۰۪۫٭۪۫۰ Малката кибритопродавачка۰۪۫٭۪۫۰
>>>
>>> Погледни! Познаваш ли това момиче?!
>>> Ето я, виж как крачи през снега,
>>> запалила в ръката клечка от кибритче... ...
или "Пенка - новата еленка на дядо Коледа"
Препуска дядо Коледа с шейната,
лети със бясна скорост в тъмнината,
над ниви и гори, градчета и селца -
със радост да дари децата във нощта. ...
Откровена и искрена пред тебе стоя,
дни и седмици в самота броя.
Мислите ми обичаш да четеш,
но посланията в тях не успяваш да разбереш.
Харесва ти да ме караш да страдам, ...
Сънувах мъничка къща в гората...
Подпряна небрежно, на хълма стоеше
и боязливо се оглеждаше
във медния диск на пълнолунието.
И беше от никого незабелязана ...
Зад ъгъла спря ме усмивка една.
Поздрави и отмина.
Но вслушана в стъпки, усетих как спря.
Отмина, но стопли паважа и мен в утринта.
И от сянка превърна се в спомен. ...