защо ли дявола създал те е
защо ли вятъра в косите ти струи
защо събрала цялата тъга
дъгата в теб излива и струи
различни ли сме с теб - не зная аз ...

Разцъфнали в себе си тръни
докосват нежно раменете ми
с безкрайно дългите си мигли
и аромат на безбройни желания
увенчали душата ми ...

Вечер, до болка, когато
се опитвам да пипна звездите,
се превръщам в мечтателник,
който гледа разсеяно шарките
на килима, потънал във образи. ...

Когато безшумно нападнеш ме,
и с поглед рисуваш по моето тяло,
когато без поглед погледнеш ме,
това ще е наш`то начало...
Да, в празнотата на мрака ще светя, ...

(Small Time Shot Away – Massive Attack)
Днес…
Събуждам се и усещам вкуса на деня в устата си… Знам, че ще е цветен… Денят е пъстър и ме въвлича в себе си, засмуква ме… Обличам дрехите и поглеждам през прозореца си – тъмнина… Но само една светлинка в далечината жужи… Кръжи в нищото и блуждае… Това е ...

Мина толкова време, а аз все още не мога да те забравя. Толкова много те обичам. А може би това не е любов? Може би просто имам нужда от ласките, ръцете, устните ти... От топлината на прегръдките ти. Но всичко, което изредих, нима не е любов???
В началото беше никой! Просто игра, в която ти беше пио ...

Коридорите вече бяха празни. Светеха, окъпани в евтиния препарат, чиято миризма оставаше завинаги в спомените на всеки, който някога е бил ученик. Само приглушени звуци, идващи от вътрешността на класните стаи, нарушаваха
очарователния, но винаги привиден училищен покой, на който точно сега нямах въ ...

В
Вървях с ръце в джобовете през един квартален парк и размишлявах. Топлият есенен ден бавно си отиваше, а лекият повей на вятъра довяваше със себе си уханието на пристигаща нощ. Последните слънчеви лъчи едвам озаряваха дърветата, храстите и пейките, чиито сенки все повече и повече се удължаваха по ...

Дъждът ли бие в тъмните прозорци?
Или сърцето си обърка ритъма?
Навярно е една поредна порция
от шумове, ужилили ушите ми.
Напуква се глечта на съвършенството. ...

В тази тиха и неземна нощ,
исках да усетя теб, да влееш в мен своята мощ...
исках да накажа туй ненаситно тяло,
за теб отдавна зажадняло...
Исках кръвта ти в моята да се слее, ...

Умира всичко с любовта,
умира всичко заедно с нас
и не е същият света,
различни сме и ти, и аз...
Ти и аз... така празно звучи, ...

Утре заминаваш ти,
а дори не знаеш,
че едно сърце на теб принадлежи,
не знаеш, че то за теб тупти.
Не знаеш как стене ...

Върни се миг
Върни се миг!
От онзи ден, когато
реката беше сън,
усмивката - реалност. ...

Сълза пред никого не унизих,
не съм създадена да плача.
Окрилена и свободна, аз се извисих,
с песента крайлунна да приветствам здрача.
С лъжа никого не съм натровила, ...

Казваш, че ме обичаш,
а си тръгваш,
отново се обръщаш
и поемаш към нея,
а в мен боли, ...

Но много радост не е на добро!
В една ужасна нощ, когато буря
ломеше планината с грозен рев
и от небето, като из ведро
се лееше порой, вековни мури ...

За живота
Замислени в безмислието
на нещата,
по улиците се разхождат
осемнадесетгодишни старци. ...

Да тичаме по зелените поляни
със сърца, туптящи от любов,
и от залеза с лъчи огряни
да шепнем с обич своя зов,
в небесата да летим с вятъра, ...

Човек може да намери пътя си в тъгата.
Когато всичко свърши, любовта може да бъде най-силна крепост
когато всичко пропадне... Помня!
„В окото на бурята ние заедно ще вървим,
светът изчезва, както знаем ...

Аз исках нещо - не разбрах какво е...
Аз чувствах нещо - като в дъжд пороен...
Аз търсих тебе - а пък всъщност бягах...
Аз бях щастлива - ала всъщност страдах...
Не знаех нищо - но пък кой ли знае?! ...

Като стрели забиваш свойте думи,
целта е, явно, моето сърце -
пребродило ужасно много друми,
кървило с лакти, с длани, с колене.
Сега трепти от стенещата болка ...

Звездите го повикаха,
защото бе от тях една
и блясъка им бе несъвършен...
Без него те умираха...
Голямото сърце не издържа, ...

Когато сутрин отворя очи
и видя, че ти си до мен,
и нежно ме галят жълти лъчи,
се чувствам пак нов, прероден!
Когато ме будиш със нежни целувки, ...