Пищя с все сили.
Тиха ли съм?
Опънати жили.
Грешка ли съм?
Тишина. ...

Аз съм свободна и волна,
птица съм, открила небето си.
И река съм, напред устремена,
не загубила в завоите посоката си.
Само лъч и извайвам си слънце, ...

Вълните са сини,
кръвта е червена.
Дните са сиви,
водата е солена.
Душата копнее, ...

Сама признаваш, че горим -
друмищата ни различни
не ще попречат да спасим
живота си, но критични,
искам тук да си признаем ...

Дъхни ми листа.
Това умееш ти...
Сама съм в нощта...
клони дращят душата,
тихо е, тъмно във мен. ...

С бавни стъпки
на ръба съм
и вървя,
потънала в мълчание...
Отърсвам с уморените си пръсти ...

Отпечатъци от пръсти върху...
... нечия душа...
Мрак... и пустота...
Захвърлена червена роза
лежи върху калната земя... ...

Дъжд от диаманти заваля в нощта,
посипа със светлина цялата земя.
Надежди нови възродиха се от пепелта.
Незнайни феи разпериха крила.
Нощта превърна се във ден. ...

Без любовта съм каменностуден,
но търся таз магия всеки ден,
всеки чувства, радва се за нея,
а от мене бяга тази фея.
Сигурно прекрасна ще е тя ...

Мракът пак пристигна без покана
и леко плъзна по тавана,
бързо стаята обгърна
и на черен гроб я той превърна .
Но няма начин, идва час ...

За всеки ден
Когато тъмна вечер над града
запали жълтите очи на самотата,
попива времето и няма не и да,
а цялото богатство на дъгата ...

Бе късно любовта си да спасим,
когато тръгнахме в различни друми,
ала остана въглен да гори
и да ни пари докато сме живи.
Бе късно в пътя си да спрем ...

А той си мислеше, че съм безразлична. Не съзнаваше, че за мен нямаше значение къде сме, с кого сме и какво правим… За мен беше важно да бъда с него.
Онова сладко чувство, че не си сам, че някой го е грижа за теб, че някой мисли за теб, ме опияняваше. Нищо, че се залъгвах, а аз така смело и силно го ...

Когато слънцето докосна връх Триглав, откъм къщата изгря звездата и с царствена походка тръгна към нас. Късите панталонки и голият кръст събраха мъжките погледи почти в една точка, която плавно се поклащаше. Гласът и ни омая като коняк на екс. Аз завъртях картината за да я разгледа добре, а Митко ве ...

Слънцето започна да не топли. Дъждът се превърна от полъх в ледени тръпки. Птичите крила махат щастливо, но за сбогом. Гребените на вълните сред тревите са вече с уморена, пожълтяла окраска. Клоните са все така в гордите си пози, но очите им са натежали и отронват въздишка след въздишка.
Душата ми у ...

Едната ми любов тече,
но тя си има дубликати -
какво ли повече да се рече:
другите ще чакат - тарикати!?
И аз изчаквам примирен, ...

Мрак и светлина, студ и топлина, омраза и любов, скръб и радост, жар и плам, грозота и красота. Просто думи отрицателни?! Не, думи наложителни. Така красиви и ужасни, те привличат мисълта. Нима без тях не можем, нима без тях не сме хора? Без тях ние сме нищо? Да, без тях едва ли щяхме да просъществу ...

Защо трябва да кажа "Обичам те" щом не го мисля и не е така? Защо караш ме да те лъжа в очите и после казваш ми, че страдаш от това? Защо молиш ме и караш да страдам като знаеш, че безразличен си ми ти? Защо въвличаш ме в твоята болка и караш ме отвътре да кървя? Защо караш ме да страдам от твоята ф ...

Защо ти е слънцето да изгрява,
щом след това пак ще залезе?
Защо ти е луната да свети,
щом не искаш да виждаш нищо ти?
Затвори очи и погледни в тъмата, ...

Пречупва се денят,
и уморени гаснат светлини.
По тъмно птици не летят,
в безсъние не се сънува.
Крило прекършено на пеперуда, ...

Не ме е страх
да призная страха си,
не се страхувам от
чувства, мечти...
Даже гръм да падне ...

Болка! Дълбаеща душата ми
като къртица!
Всепоглъщаща, неописуема,
изгаряща, кървяща... болка.
Като светкавица, разкъсала ...

на П
Във мисли, като вихрен водопад,
минават дни, подобно малки гари
и някъде във този кръговрат
душата неусетно се запали. ...

Страна далечна, приказно красива,
граничеща с безкраен океан,
да те усетя истинска и жива
аз искам в този свят необуздан.
Страна вълшебна, тайна, непозната, ...

Вървях по лунната пътека за да намеря теб, любима. Вървейки по безлюдните пътеки на любовта се питах: "Кога ли ще открия теб, любима?".
И така и тази вечер минах по обичайната пътека и о, чудо - какво видях:
Видях теб,приятелка най-обичана.Ти стоеше там и аз нямах думи с които да кажа, че лудо влюбе ...

- Здравей.
Студените й очи се взираха в мен. Сякаш ме изпиваше с поглед и смразяваше сетивата ми. Единствено по ехидната й усмивка разбрах, че е чула поздрава ми.
- Здравей - повторих отново с привидно спокойствие.
Глухо мъл ...

Какво е свободата в този свят?
Агресия или илюзия необходимост.
Във мъка е животът ни облят,
въртим се в кръг - непредвидимост.
Наш неприятел е смъртта, ...

Сънувах, че отново с тебе бях,
в леглото ти, настръхнала от страст,
косите ми разрошени небрежно,
отпусната в прегръдките ти нежни.
Мечтите си да сбъдна не успях, ...

Това е моето стихотворение
за липсата на вдъхновение.
Че все едни и същи думи
разтягат се като локуми.
Че няма нищо уникално, ...

Естествено, че имам добродетели.
Красива съм.
А знаеш ли това,
че мога без усилие
да завъртя и твоята глава? ...

ПЕСЕНТА НА СЛАВЕЯ
По приказката “Славеят и розата”
на ОскарУайлд (1854-1900)
Щом славеят изгуби свойта мила,
не може той без нейната любов; ...

Притварям бавно свойте очи,
отварям вратата на моята душа
и бяла нежна светлина
повежда ме към моята мечта...
Цветни градини и пъстри поля, ...