Няма маски, няма нищо ...
Няма фалш, тъга за всичко...
Няма никой тук...
Няма никой, аз съм с друг...
Няма минало, няма вина ...

Самотните лампи нощта присвоява,
дяволски мисли света замъгляват...
Човешката болка в нощта си стои...
Минала обич сърцето рани...
В очите сами ...

Разплакано момиче
по улиците тича...
Съдбата си отрича
на сянка тя прилича...
Разплакано момиче ...

Аз няма да съм вече истинска
и няма пак открита да съм пред света!
Изхвърлям всичко днес, всички истини..
Започвам да живея сред лъжа!
Аз няма вече да простя! ...

заради теб..
сега съм едно нищо..
заради теб..
живота е безмислен..
заради теб.. ...

нямам сили..
ти ме уби...
нямам сили..
сърцето ми разби..
нямам сили.. ...

автори f-31 ( Креми) и Романтик ( Христо Костов)
Приятелю добър, къде си?
Аз чувствам се така сама,
ела при мен и прегърни ме,
така студена е нощта. ...

Все още с теб сме под едно небе.
Въртим се и сънуваме кошмари.
Евентуално вдишвам твоя въздух
и твои молекули (или не?).
Когато нещо вътре в мене пари - ...

ТРЯССС!!!! - чу се звук на падащ предмет
- НЕЕЕЕ!!!Ами сега,какво ще правим???Мама ще ни убие!!! - изпищя уплашено Гергана
- Спокойно,успокой се и мисли! - до нея,не по-малко стресната стоеше Рали и припряно тропаше с крак
- Това беше любимата ваза на мама,а ние я счупихме...
Гери изхлипа и почна да ...

поседнал под бор
прелиствам малко книжле,
зимен дъжд ехти...
...

За всяка пролята сълза,
да ми плащаш с любов.
За всяка клетва не чута,
сега да молиш с призив нов.
За всяка безсънна нощ, ...

Поглеждам те в очите,
но в тях виждам само празнота.
Търся любовта ти,
но намирам само вледенена самота.
Търся те в сенките човешки, ...

/МЕССЕР БОКАЧО РЯПА ДА ЯДЕ/
Стани Мессер,
и виж каква “любов” кипи в това море!
Стани, ще видиш ти такива чудеса,
Какви не си сънувал под ония стари небеса. ...

Сядам и се замислям защо ли трябва да определям училището като съдба?
Съдбата за това е света, който ме заобикаля и който очертава целия ми път.В този смисъл училището е начертало пътя ми в живота, то е определило моята съдба, затова смело мога да заявя, че училището е моя съдба.
Кое ме е формирало ...

Бургас сега е мрачен и тъжен. Дъжда грижовен уми улиците- пътеките свои по които иска чистичък да крачи. А те сиви и сякаш са се свили от прегрътката на кишата . Спокойствие, тишина. Въздух морски над града се стели. Вървя по улиците. Детско любопитство, ме кара да поглеждам сгради закачливи. Взирам ...

Цигара след цигара,
не спирам да се тровя,
но болката не спира
с доза валериан...
Омръзна ми да чакам! ...

Беше студена зимна сутрин.Навън се стелеше дълбока снежна покривка и придаваше бяла невинност на иначе греховният град.Дърветата сякаш облечени в красива,снежна премяна,стърчаха безмълвно и тъжно по замръзналия тротоар.Тук там се мяркаха премръзнали минувачи,бързащи да заемат топлото си работно мяст ...

Не ти ли липсвам
След всичко, което прживяхме
След всички усмивки
След всичли сълзи
След всички обещания ...

Днес отново вали...в душата ми също...Чувствам се сама и незнам защо...Имам прекрасни родители, които ме обичат, добри приятели, които ме подкрепят и все пак се чувствам сама. Защо става така? Животът ми не е розов, на никой не е, но има много по-зле от мен. Тогава защо се самосъжалявам? Защо всички ...

Боли от самотата, самотата, която в последно време не ме изоставя, сякаш се е вкопчила в мен и не желае да ме остави да бъда щастлива. Причината самотата да е моята най-добра приятелка си ТИ! Ти, който си игра толкова време с мен и моите чувства, знаеше че бях готова на всичко за теб, знаеше също, ч ...

Когато чуя аз гласът ти скъпи,
сърцето ми от радост ще излитне!
Зареяно нагоре във небето,
то пак за тебе ще тупти и мисли!
Когато ме докоснеш със ръцете, ...

Пиша за спомена
Единствения ми останал жив
Искам да пиша за самотата му
Която го прави красив
Чух последите му думи ...

Да бях ти казала, че си фантазия,
мъжът на моите мечти...
Но тази моя откровеност (мразя я)
изхили се нахално: Точно ти?!
Да бях ти казала, че ми харесва ...

Сърцето ми преди да спре да бие,
ще заболи за тебе за последно.
С последна глътка кръв ще се опие
и ще заспи щастливо уморено.
Ръцете ми преди да се отпуснат, ...

Не знаеш накъде да тръгнеш?
Труден и студен е пътят ти, нали?
И с мъка думите горчиви търсиш,
не ме обичаш, но не искаш да ме нараниш.
Не ме моли, не мога да съм ти приятел, ...

Проклинай ме сега, проклинай ме до
болка
и ако щеш мрази ме, силно ме мрази.
Но това не би изтрило всеки спомен,
който ти със мене сътвори. ...

Нежни, меки устни и капка сладост върху тях, търкулнала се от очите ми, докато гледах как спиш. Спокойствието на малкия ми рай, побран между четирите стени на моята спалня. Точно там, където, недокоснато от хорската злоба и суета, можеше да разпери пръсти и да ме обвие в топлината си. Нежни устни и ...

Не искам ръце за милост да протягам,
да се моля за най-човешките неща в света.
Щастие, любов да прося,
за да мога напред да продължа.
Не искам, край мен минаващите хора, ...

Любовно писмо
От небето вечерно мастило ще взема,
с бели пръсти ще пиша за тебе писмо,
с нежността ще разкажа красива поема,
подпечатана с устни - любовно клеймо. ...

Магия
Ако има нещо на света, което би ми липсвало
на сън дори,
това си ти, момиче мое мило,
Имам ли и миг прозрение ...

Неразбран съм...
Отново.
Питат - Какво е?
Отвърнах им
- Светлото слово! ...

Деца, забравени от Бога,
на един забравил се народ.
Народ изправил се пред гроба
на бъдещия си живот...
От опечалените... ...

Напразна обич, зная, няма,
дори, когато от любов боли,
защото всичко се изкупва
в безсънни нощи и в сълзи...
Тогава тиха, пречистена във болка, ...

За нея ли са свежите цветя?
За нея ли е изстудена бирата?
За нея ли говори през нощта?
За нея ли мечта през зимата?
За мен остави чаши от кафе, ...

Пиша ти писмо.
То е объркано. Като мен.
Сигурно си виждала Персеидите.
Над морето.
Така е и с думите, ...

Събирам в шепите си светлина,
с очите си я галя...зазоряване,
пропукано е тъмното небе, блести
и пръска светлина, запяло утрото.
Красиво е, да искаш и за другите ...