Всичко започна в едни най-обикновен ден. За пореден път отидох на училище, но още с отварянето на очите си разбрах, че ще ми се случи нещо необикновено. Първият звънец удари... Ходех, както винаги, бавно, скапано, но въпреки това с високо вдигната глава. Случайно, с периферното си зрение, видях едно ...
Щастие мое, през сълзи те моля,
остани... Толкова рани преболяха...
Не ме оставяй като захвърлена на тротоара,
всичко някой ден си отива, но раните не заздравяха...
Очите си изплаках, а дори ...
Държах те тази нощ в ръцете си...
Толкова близък ми се искаше да те
усешам, а, уви, така не беше и не би...
Но едва ли усети ударите на моето мълчаливо сърце...
Думичка не казвах, страх ме беше... ...
Дъждът глухо ръми по самотните улици. Капчиците тихо звънят по тънките стъкла и падат на земята, опитваики се да измият човешката злоба и печал. Уви, вместо да изчезнат, пепелищата се превръщат в мръсни локви. Небето, цялото задушено от отровните изпарения, рони ситни сълзи. Дори слънцето не може да ...
Разказваме истории за онези дни, а замисляме ли се за забравените ни деди, за борбата и кръвта, потта и безконечна болка, пропити в сълзи са пътищата ни.
Никога не съм вярвала, че съм способна да направя нещо такова! Наранявам несъзнателно тези, които са държали най-много на мен. Днес разбих едно сърце... не исках... не беше нарочно... съжалявам... прости ми... ти си най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало, накара ме отново да се почувствам ...
Невъзможни любови с невъзможни очи
все ме гледат от снимките стари.
Теменужена вечер. Тишината мълчи.
Като спомен цигарата пари.
Много пъти обичах. И защо да е грях? ...
Когато пътят ти е произволен,
той започва чувствата ти да гневи
и от любов се чувстваш вече болен,
защото и сърцето те боли,
а то горкото, пак и пак ридае, ...
Да бъде тишина, желая днес... да бъде тишина, желая вечно... Днес кръвта ми тихо изтича... вик от болка след себе си... светлината в мен помита... Диханието Сърцето напуска... нощ над мен вечна се спуска... Мрак вече душата желае... болката в душата ми дълбае... Утеха кръвта ми днес дари... една пос ...
Казваш, че сърцето ти ранила съм,
че разочаровала съм в теб мъжа.
Ами да ти кажа... слабо ме вълнуваш.
За лицемери сърцето ми е във витрината.
Не ми прави сърдити чупки, не казвай колко те боли. ...
"Каменният войник"
Тя падаше, падаше и накрая потъна. Спря, не можеше повече. Нещо обаче я теглеше все по-надолу. Отвори очите си. Гледката я накара да заплаче, но тя упорито стискаше зъби. Гърлото й я задушаваше, но тя не можеше да издаде нито стон. Умираше малко по малко. И изведнъж осъзна, че пре ...
Когато се потопиш в любовта,
за тебе тайните й стават зрими
и можеш да се движиш в същността,
узнал кои неща са ти любими,
защото взорът става много ясен – ...
Не можах да бъда твоята пролет -
красива и нежна първа любов.
Не можах да бъда твоето лято -
слънчева, весела, пълна с живот.
Не можах да бъда твоята есен - ...
Мога да те обичам...
Мога да те обичам,
когато ме гледаш така, както можеш само ти.
Мога да те обичам, когато ме галиш с ръце...
Да тичам до обичта ти, да се вричам, ...
Посърнало листо се откъсна от клона на дървото и бавно полетя надолу, натежало от дъждовните капки. Дъждът ръми равномерно и спокойно, смесва се със сълзите и земята жадно го изпива. С всяка своя крачка се чувствам все по-самотна и предадена; с всяка моя крачка пада по едно листо, умира по един спом ...
По тялото ти тежко се разливам,
на тънки струйки те обличам.
Пенливо и червено те опивам,
на бавни глътки те обичам.
На пръски утолявам твойта жажда, ...