Седя пред компютъра и не смея да докосна клавишите. Ако го напиша ще го погледам няколко минути на екрана, ще му се порадвам, а после ще кажа: ”Не е така!”. Не е така!
В селото на дядо и баба има един вир. Белият Вир. Близо до черквата, току под воденицата (тая, дето сега е заведение). Не ставаше за ...

тази нощ на дивана стоя, тази нощ пак по лицето се стича сълза... и тази вечер пак съм сама и тази вечер плача със снимка в ръка... отново се стичат сълзите, и спомням си ни във дните, в който бяхме тъй щастливи...
но, ето, сълзата бавно се стича по лицето, нежно прави следа, за да могат другите да ...

Постоянно попадам на сайтове, статии и къде ли още не да се говори за смисъла на живота. Всеки се опитва да го намери, да го определи, да го дефинира. Но досега никой не е успял.
Много хора и приятели са ми казвали, че не съм прав, че моята теория за всичко е много грешна, но аз все пак ще се опитам ...

Лунният човек ме срещна и ме покани на пътешествие до луната, но не беше лунен човек, а вещица - суха, със сини очи, с разкривена, безсмислена, изпиваща усмивка, а в очите й се отразяваше смъртта... „Ела с мен... в нашето пътешествие можеш да ме питаш всичко, ще получиш и отговор на всичко... но с ц ...

Стоя и се чудя за какво да пиша... Нима ми е останало нещо... Любовта ми омръзна, приятелите ми доскучаха... Май само със самотата се разбираме вече... Тя ми разказва безбройните си истории, а аз я слушам и потъвам в море от болка и страдание...
Разказа ми за нея и него... Колко много се обичали и к ...

Два облака когато се целунат -
проблясва в миг светкавица изгаряща.
От тази страст небето се вълнува
и рони сълзи топли, парещи.
Когато се целунат две реки - ...

Ако улицата можаше да ни разкаже,
какви хора са минавали по нея.
Ако улицата можеше да ни покаже,
какви боклуци са хвърляли по нея,
то тя ще ни разказва цяла вечност. ...

Лешояд ме зовяха.
Разгулник.
Обичах да пия нощем
ракия
oризова… Да пуша ...

Разтварят се в мъглата домовете
подобно скръб на фигури,
с очи разтворени към морска шир.
Изронват се стени до тази вечер,
стенещи от якост. ...

Като вятър ефирен ще шепна ти.
Все за теб аз ще пея, Любов.
Волна птица - пърхам с крилете си,
да открия ти свят дивен, по-нов.
Като мак ще разцъфна в сърцето ти, ...

клада
жени в командировка
еманципиран ужас
особено ако са три
или повече дори ...

Ден и нощ - две влюбени сърца,
две разплакани очи,
две сплетени в едно ръце,
две нуждаещи се от любов души!
Ден и нощ - разцепена обич на две, ...

Как не можа да разбереш,
че под ледената усмивка крия сълзите?!
Как не можа да разбереш,
че чрез нея се опитвам да преглътна лъжите,
които ти изрече през онази пагубна нощ?! ...

- Eeeтааа...
- Тук съм!- извика уплашено момичето.
- Ееетааа...
Гласът я обгръщаше и праввеше сякаш част от безплътната си същност. Ета тичаше към него, искаше да го стигне, да види чий е. Тичаше, а под краката й се срутваше сякаш цялата Земя. Мъглата се стелеше около нея и притискаше гърдите й.
- Е ...

Странно нали? Да го казвам на теб - човекът, който ме рани най-много. И винаги, когато се сетя за теб се чудя с какво заслужих? Нима не бях аз тази, която ти вярваше най-много от всички, нима не бях аз тази, която те обичаше такъв, какъвто си, безусловно и истински? Нима не бях аз тази, за която се ...

Не, не съм избягала Да избягаш... да избягаш от някъде или от някого, значи да си страхливец, който не смее да приеме трудностите. Затова някак не бих избягала от отговорностите. Бих се борила с тях докрай, бих изпълнила това, което ми е възложено. Отговорностите са тези, които правят човека силен. ...

Спомням си, когато бях на 10 години... Толкова беше хубаво тогава – светът беше идеален, можех само да играя и не знаех какво е това истински, належащ проблем. За мен тогава това беше да изгубя на дама или да не мога да нагбягам някого. Не знаех какво е болка, не и душевна, не знаех какво е мъка... ...

Стените в стария триетажен пансион бяха олющени, подът скърцаше, а светлината в коридора, по който крачех не достигаше. Стая 113 изникна точно срещу мен.
Три мои потропвания бяха оставени без отговор. Ослушах се, вече не чувах дори похъркването на портиера два етажа по-долу. Самотно място с не повеч ...

Искало ли ви се е някога да спрете да чувствате? За миг да се оттърсите от всички неволи и мъки?
Да изхвърлите всичката болка и тъга от себе си? Да забравите за проблемите, за страдащите хора, които обичате?
Да забравите какво е да обичаш...
Чувствали ли сте се безпомощни? Да виждате нечие страдание ...

Реши набързо Пешо-шопа,
да се прошета по Европа.
Нали от седмица съм европеeц,
като ме видят и ще онемеят.
Ще мога бицепси да им покажа, ...

Когато някой стиховете ни отвори,
ще сети екзистенциалните простори,
поели пътя на взаимност – приветливи
сред нови общности от хора отчуждени
и в редовете топли и красиви ...

Аз вярвам,не е важно точно,
когато ме превърна в принцеса
то случването беше си започнало,
в дланите на леко сгънат лист.
Направихме си охлюв,после сврака, ...

Той стои,гордо вдигнал глава.
В очите му няма ни радост,ни мъка.
Той стои,гледа земния свят
И очаква последна разлъка.
Той отрече на рая фалшивия блясък ...

Вселената ... мечтае за човека.
Познава тя на Силфата крилете,
и Гнома в дълбините, и Ундина
витаещ в нежните листа незримо.
Познава Ангела, облечен в бели дрехи, ...

Не мога да плача,
а моите сълзи,
в душата на кълбо са свити.
Не мога да плача,
а моето сърце, ...

>>>> Евин плаж
>>>>
>>>>
>>>>
>>>> ...

Преди да се превърнеш в прашен спомен
и да угасне тихо любовта,
преди да тръгнеш - като лист отронен
от вятъра понесен по света,
преди да ни попари тишината ...

Аз ли съм това?
Да причинявам болка днес и да се смея.
Оръжие да гледам хладнокръвно,
Да пия и наздравици да вдигам.
Усмивки чужди върху мене да целуват ...

Искаш или не,
за добро или зло -
тук съм!
Вдигни очи - виж ме!
Протегни ръка - докосни ме! ...