Ти искаш да ти стана съпруга,
а от години съм твоя жена.
Как ли ще промени живота ни тя,
дали нещо ще ни даде или ще ни вземе тази дума?!
Дали за нея се плаща цена?! ...
Сега седи, тиха и безмълвна,
умивка бледа има на нейното лице,
и малка искрица в очите и блещука -
нищожна надежда да види своето дете!
И светъл лъч едва минава ...
Ще пиша за приятелите и враговете... За любовта и омразата... За човешкото и нечовешкото... За мечтите и реалността... И ще търся себе си... Някъде там... Силна или слаба... Умна или глупава...Сама или не... Ще намеря себе си... И ще се обичам...
Преди време,човек на когото много държах ми каза, че ...
Стоях... Не, по-скоро седях на първото стъпало на изгнилата веранда.
Беше една от ония вечери, когато човек може да надникне дълбоко в Космоса. Духаше слаб, топъл вятър. Но аз го усещах като безброй нагорещени карфици. Отдавна беше минало полунощ, но на мен не ми се спеше. Все още усещах вкуса на ст ...
Искаш да ти кажа истината и да те заболи
или да продължаваме с тези игри?
Искаш да си призная моята вина
или предпочиташ да живееш в лъжа?
Искаш да си разкрия сърцето ...
....Никога не е късно да помогнем на децата си.................
Ето днес аз ще те уча да пееш.
Припявай с мен тон подир тон.
Ще те уча кат слънце да грееш,
извисено от мил небосклон. ...
Мразя от Любов
Аз лъжех себе си, че не мога да обичам.
Чудех се как, това чувство да наричам.
Не бях готов, сякаш, отново да те срещна.
Преценката за теб, оказа ми се грешна. ...
Повече не можеш да си тук
И с теб и без теб, светът ми се крепи.
Разпилени надежди, разрушени души.
Когато те погледна, с разбито сърце,
Твоите сълзи в мен пълнят море. ...
Една история разказвам, на всеки, всеки ден! Една история предавам, на всеки, всеки ден! За едно момиче неразбрано, на всеки, всеки ден! Защо ли никой не разбира, защо ли никой, ден след ден! А тя разказва за живота, за живота, груб, студен! За живота бавно изгорил я, за живота, с пламъци опожарил я ...
Когато някой дойде ти от Нищото...
И няма образ, нито силует.
Когато пламъкът избяга от огнището -
искра прехвърля огнения плет...
Когато думите се лутат ...
Когато светлините загаснат в нощта,
когато те обхване злобна самота,
когато тишината завладее всеки кът
и ти почувстваш за пореден път,
че попадаш в собствения си капан ...
... любими мой, ти си отиваш и се връщаш, отплуваш и доплуваш отново... когато не сме заедно, аз съм като самотен бряг, ти - като самотен платноход...
... любима моя, ти си свежият вятър, който ...
Посвещава се на г-жа Гичка Чолакова
Една жена стои във стаята позната.
Жена, която е дала много на децата.
Над учебник склонила е глава
и на учениците преподава. ...