Тъмно облачно небе, обширни поля
в далечината виждам планина.
Листата по дърветата вече пожълтели,
разлюлявани от лекия и приятен вятър.
Надеждата, спокойствието и самотата ...

Беше един от онези дни за които мечтае всеки любител на спокойният аскетичен живот сред природата - парещ понеделник в края на лятото и претъпкан до болка трамвай в дежурноно обедно задръстване на големия град. Всевъзможни миризми, една от друга по-неповторими се извиваха с отчайваща жестокост за да ...

От този момент намразих дните и се влюбих лудо в нощите. През нощта, двамата с Божидар, препускахме яростно към едно мъничко тайнство и излизахме пречистени оттам на сутринта. С всяка изминала нощ копнежът на телата ни ставаше все по-силен и все повече ни отдалечаваше от реалността. Вече нямахме нуж ...

Срещнах го на едно разгорещено студентско събрание. Бях едва първи курс студентка в Историческия факултет, а вече знаех за него, повече отколкото за всеки друг от колегите ми. Всички го описваха като чаровен и пленителен, почти божествен. Беше се превърнал в легенда. Казваше се Божидар.

"Справедливост за всички"
(дебютен роман)
Тихомир Димитров
Еп. 1
Докато си бръснеше краката в банята, Даниела беше пуснала ума си да блуждае в различни посоки. Понякога си говореше сама стига да е сигурна, че няма други хора наоколо. Спореше със себе си, задаваше си въпроси и им отговаряше остроумно ...

Защо се влюбих в теб сама не зная,
защо тупти от щастие сърцето,
щастливи ли ще бъдем ний до края,
любов ще има ли, ако си ти далеко?
Обичам те безумно, безгранично, ...

Расте синът ми, Господи,
безмилостно расте
и вече своите въпроси
задава по-добре.
Целувам аз момченцето, ...

Самотата царството си пази,
азбуки безцелно тя твори,
в западните небосклони
рифове от облаци гради.
Абаносови гори докосват бури, ...

Marc Terenzi - I love to be loved by you
I can’t believe I’m standing here
Been waiting for so many years and
Today I found the Queen to reign my heart
You changed my live so patiently ...

Ние живеем сега в живота:
от минало вече не се и боим
и бъдещи планове вече не правим,
към нашата цел всяка крачка броим.
Тя ни поглъща все по-изцяло - ...

Душата ми празнува есента: гората пие своята разплата от алената болка на страстта и я дарява с обич на земята. След слънчев шемет – пламнали ята за други благодарността е отредена... Простила съм: пречистваща сълза е най-добрият дар за мене.

Толкова дълго се чудих от мен къде се скри,
как така по пътя аз те пропилях.
Липсваха ми твоите искренни очи,
и името ти тихичко на глас шептях...
Толкова дълго се опитвах да те намеря, ...

Към Теб отправям своя взор,
Велики Боже,
и гледам дивния простор,
Ти всичко можеш.
Ти виждаш хорската ежня ...

Омайниче
Няма те вече четири века,
любовта на заем боли...
часовете да броя не искам,
жестоки...секундите са като дни! ...

Искаш с теб да бъдем просто приятели,
как да разбирам това!
Нима мислиш,че мога да захвърля
любовта си просто така!
Та аз те обичам и за теб копнея ...

Прости ми, че те желая до полуда -
не си мисли, че за мен това е някаква заблуда.
Сърцето ми ридае, а разумът крещи
да не се влюбвам в тебе, защото много ще боли!
Но разумът си да послушам е много късно вече - ...

Ето, че отново съм сама.
Стоя замислена и пиша -
пиша за моята душа,
неопознала истински любовта!
Не искам без любов да живея! ...

Гласове
Трепваш и отваряш очи. Нещо безмилостно те измъкна от безкрайните полета на съня. Мрак. Дори очертанията на предметите не можеш да доловиш в стаята. Къде е лампата от улицата, която хвърляше своя отблясък тук вътре? ...

Едно момиче в мен ридае морно,
утеха ведра в Храма то намира,
грехът очища е облещил най-позорно
и дебне тихичко, до него спира.
За миг то само да склони глава - ...

Пак мъжки поглед ме погали,
поспря, с лъчи ме той опари
и с устни нежно ми зашепна,
в сърцето той по турски седна.
Протягам свойте скверни длани ...

Лениво вълните докосват брега,
морето притихна, завито с лунна светлина…
В моите сълзи се огледаха звезди,
ветрец погали разпилените ми коси…
В миг видях – пред мен стоеше ти! ...

Копнеж - прогнила ябълка лежи на пода... Аз не я искамq а ти, ще я опиташ ли? Зов за любов - некролог на неизвестен човек, ти спомняш ли си го, като няма дори написано името му? Спомени - надрани с болка - реалност жестока са те... Да питам ли още? Сега видя ли нашето минало с теб? Та то сякаш
и мин ...

Липсваш ми... без теб не е същатото както преди... погледай вечер звездите и си мисли,
че и аз може би ги гледам в този миг... пожелай си нещо, пожелай си да съм с теб. Ще видиш как
изгаряш, ще почувстваш топлина по устните ти - това ще е моята целувка, която ти
праща луната, за да знаеш, че те обич ...

Добре, че имам него - моето момче, да ме пази от теб, да брани моето сърце, да ми е опора, да ми вдъхва сила и кураж и да ти пише вместо мен... Иначе ще полудея от твоите емаили, ще ме погубиш с твоята омраза, ти как ли не си ме наричал, аз за съжаление чак сега видях това. А после за пред света - щ ...

Мрачен поглед, вцепеняващ хлад, ледена покривка те обвива. Замръзнал рай, разтърсващ ад чете се всичко в усмивката ти сива. Устните до кръв си хапеш, мръщиш тъмни вежди и все пак кимаш ми вежливо. Но знам, каквото и да правиш, дори пред мен да се преструваш, аз виждам, че омразата във теб е още жива.

Махни тези свещи, не мога да виждам очите ти,
счупи тези чаши нека отекнат в душите ни,
нека стъклата прорежат съдбите ни,
нека кръвта се разлее в телата ни...
С какво би сменил в света тази страст, ...

ПОНЯКОГА
Понякога, поглеждайки звеэдите,
си спомням за онези дни,
когато ти ме гледаше в очите
и нежни думи ми реди. ...

Джорето бе издънка на едни от най-видните русенски аристократи. Баща му беше зъболекар, завършил във Виена, но имал глупостта да се върне и задоми в родината. Майка му – възпитаничка на италианския колеж, бе въплъщение на изяществото, дори когато остаря и изнемощя.
В първите години след комунистичес ...