Навън предчувствия долитат
пронизва мраз пълзи мъгла,
шептят повехналите листи
сбогуват се с букакът стар.
Небето мръква, залез тлее ...

Как тъжно се спуска нощта,
а теб те няма,любими,
няма те до мен.
И аз като птица с прерязани крила
ще чакам да насъпи ден да отлетя. ...

Живее в мен, расте в мен
и аз наричам я горчива,
а няма ли я даже ден
не бих била щастлива.

Крада, за да живея.
Крада от всеки миг,
в който аз копнея
да бъде той велик.

Не са те наранявали така. Тъй както
мене са ме оскърбявали. Смилих се
и не те сломих! Тъй както много съм
сломявала!
Да вярно е! Безкрайно пъти съм те ...

Защо ме върна пак в този свят? Без даже
да си преброил годините, случайна среща!
Спомен за това, че някога по детски се обичахме.
Запали ме! В буен огън ме превърна, с едно
мълчание ме загаси! И както бе забравил за ...

- Трогва ли те да виждаш плачеща жена? - запита загрижено тя, докато двамата стояха изправени до леглото на болната.
- Не - побърза да отговори той и продължи:
-Че защо, това не е ли вековното им призвание, да плачат, да просят по-добро отношение със сълзите си - погледът му беше застинал,
сляпо гле ...

Пак изгря на небосклона
(не това не е шега)
страстно-пищна примадона -
новата ни попзвезда.
На краката свети Гучи, ...

Света Монета! Ден е за заплати!
И всеки е по своему щастлив...
Лист в календара с бележити дати,
ден, който си дочакал полужив...
До болка знаеш точките от плана: ...

Във своя сън, неизмерима,
аз търся сянката на твоите очи,
посрещнала пак тиха зима
в безумно бели висини.
И виждам как ръце протягаш, ...

Отиде си, остави ме сама...
без думи, без последно изречение дори,
и не веждаш колко страдам, и не знаеш
как сърцето ме боли, и как старая се да не заплача,
но уви... лицето ми се къпе във сълзи... ...

В лабиринти от болка се губя, а изхода им е до твоето сърце, но как до теб да стигна, ти не остави следи... Тръгна си завинаги и промълви "Забрави ме!", а аз се лутам сама- вместо теб, с мен е голямата Луна. В тях е пълен мрак, вечна е нощта, моля те върни се пак при мене, не искам повече така да бо ...

В шепи събирам сълзите-
неизплакани по тебе,
а изплаканите направиха река,
която кръстих с твоето име.
Загледана в небето, ...

Топлина
В най-тъмния ъгъл на стаята
ще оживеят слънца –
хризантеми,
огромни, ...

Две жени на пейката, зад мен,
седят и смятат печалбата си от пазара.
- Храна
(Пазарните кебапчета и недопечен хляб)
- Цигари ...

В студения ноемврийски ден, Мартин отиваше към телевизията. Преди половин месец се върна от командировка в чужбина и сега ползваше отпуск, който му беше останал. Нуждаеше се от почивка, а и от аклиматизация. Но сутринта му звънна шефът и го извика в работата. Мартин живееше близо и винаги ходеше пеш ...

Истинското приятелство отстоява на житейските провокации
(Есе)
Истинското приятелство е това приятелство, което отстоява на всичко и на всички. Приятелството е умението да разбираш и съпреживяваш радостта и мъката на своя най-близък човек. Това умение е така “настроено”, че да подскаже на истинския ...

Тази вечер луната ще пее за мен, защото съм сама, както и тя е изоставена... Ще си бъдем само двете! За какво ли да си говорим? Ами... имаме доста общи неща - тя е студена и аз вече охладнях към хубавото в живота! Тя огрява, когато всички спят, нощем,когато булевардът вече не е така оживен, когато х ...

~~~``~~~
Страхувам се от теб! Ти си толкова потаен, ти си толкова красив, ти си толкова близък и далечен...
Страхувам се от мислите, от погледа, от ласките ти и от това, че нищо не зная за тях... Толкова ме е страх да те оби ...

„Дъжд и слънце над Сена”.
Господи, Превер! Какъв контраст със София,
сега в алуминий и стъкло подмладена.
Лондонска мъгла на „Дондуков” полегна.
Изгниват и гняв и съвест и страст. ...

Някакво неосъзнато чувство за далечна тревога…
Дали защото се натрупа умора –
работа много, по тринайсет часа на ден.
А може би радостта бе много голяма –
приятел се жени – мигът разтърсващ и съкровен. ...

Къде да те намеря - аз не знам,
частица от теб да открия,
там, горе, в небето с трептящи звезди,
в луната тъжна и бяла?
В утрото тихо, в изгрева плах, ...

Върни се време! Върни се ти!
Часовете и минутите, секундите дори,
от дните, месеците и годините
на щастие - върни ми ти!
Спри стрелките на часовника, ...

Живееш, а след години няма да те има...
светът ще бъде все такъв...
ще се сменя лято с чудна зима,
ще гасне залез като кръв...
А тебе няма да те има, ...

Полюшва се до куция й крак
тояжката като махало.
Побутва времето напред.
Почива си. И продължава.
Зад хълма баба се смали ...

Поръчай бутилка вино червено!
Налей, моя обич, за теб и за мен!
Приседни, зная, че бързаш...
Отпий, а после тръгни.
Виж онези листа пожълтяха и падат, ...

Вали
и е мрачно
навън...
И е тъмно в
съня ми, ...

Обичам морето под пълна луна,
обичам да гледам как падат листа,
обичам в скалите разбита вълна,
обичам да плача самотно в нощта.
Обичам да гледам в очите смъртта- ...

Отидох си, защото те обичах,
а не защото ти така реши.
Пожелах ти на раздяла обич,
а те гледам същия като преди.
Не можех миг без теб да дишам, ...

Тъга се изписва на лицето,
сълзи в очите ми напират!
Мрачно е дори небето,
Животните пред мен се спират.
Но празно е в сърцето! ...

Направих аз погрешна стъпка!
Сгафих пак, нали?!
Имам нужда от поредна кръпка -
Моля те! Прости!
Дано не е фатална ...

Нещо искам да накарам в твоите гърди да трепне,
тихичко отново, от радост да се сепне!
Сърцето ми пак "веселко" да може да прошепне,
а лицето ти пред моите очи да светне!
Ето, че отново за тебе мисля само, ...

~}`{*}`{~
Спри! Недей си тръгва,
за последно е може би това...
Спри! Недей замлъква...
За последно е може би така... ...

Ще видиш лика ми прозрачен
сред мътно-сиви води
и нечула обидните думи
аз пак ще те търся. Прости!
Ще познаеш гласа ми безвучен ...

Виждам твоето лице във всеки пламък,
но сърцето ти е пълно с лабиринти като в замък,
оковано от оковите на съдбата,
по светло и в мрака търсещо свободата.
Дълбоко в себе си разбираш и знаеш, ...

Не тръгвай!
Викам с устни неми
с искрица лудост в очи
Не си отивай!(дявол да те вземе)
Не ме оставяй без мечти. ...

Керамика
Мека, въртяла се глината
в танц с колелото забързано,
хиляда пъти погалена...
Усетила тихо мечтите ...