Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.1K results
В очите на поета
🇧🇬
Слушам онази прекрасна музика, зачетен в мъртвия поет. Казва ми много, но искам
още нещо.Гледам брадясалото му лице, бръчките му...Гледам лицето на корицата
–все още посрещащо мен. Лицето, посрещало всякакви гости,всякакви неканени
типове,с бутилки или без тях, всякакви отрепки, всякакви стари мъртъ ...
Страх ме от идващата вечер,
когато радостта е някъде далече.
Страх ме е да бродя в полумрака,
когато може би тъга зад ъгъла ме чака.
Страх ме е да се обръщам, ...
Събуди се денят след сън... и аз.
Цветята ми в саксии се прозяват
и тихичко ми шепнат... както аз,
а утрото усмихва се с лъчите.
Сънувах те с протегнатата длан ...
Дъждът безмилостно болезнен капе върху моята душа
С мъка пак отмива поредната лъжа
Неспособна съм отново да даря любов!
И лицето помръква с идването на нощта.
А спомените пак изплуват, ...
Тя крещеше истерично.Беше застанала на вратата на стаята и крещеше.Той не слушаше думите, те винаги бяха едни и същи и повода беше един и същ.Тя крещеше и звукът на гласа и се впиваше в съзнанието му.Стана, отиде до нея и я удари през лицето.Леко я удари, ако я беше ударил силно сигурно щеше да я уб ...
Обсипа асфалта с мокри целувки,
от хиляди капчици, вихрено-луди.
Игра по прозореца танц, без преструвки...
Заспалата нощ с тих ромон събуди.
А после подхвана някаква приказка – ...
Защо човек живее на земята?
"За да обича" - някои ше рече.
Но как да те обичам аз,
когато тъй ледено е твоето сърце?
Къде остана твойта длан гореща? ...
Платноходка
След като бяха изпълнени и трите им желания, дърварят и жена му се
почувстваха много нещастни. Дългата близо един метър и половина кървавица
лежеше между тях върху утъпканата пръст на пода на колибата. Дърварят, слисан,
си разтъркваше носа. Все още усещаше тежестта на колбаса, който висе ...
Разбрах - до лудост те обичам,
не мога да преглътна раздялата.
Потънаха сълзите ми в очите ти,
а болката дали е вече спряла?
Омайничето, Биле за магия, ...
Anywhere Is
I walk the maze of moments Лутам се на времето в лабиринта
but everywhere I turn to но винаги достигам там където
begins a new beginning започвам всичко отначало
but never finds a finish и никога не стигам края. ...
Все още е светло. Все още...
Слънцето вече започна да показва своето варварско великолепие и бавно, но непреклонно слага край на този ден.
Ден, като всеки друг.
Ден, побиращ безкрая, но само за нея.
Колко странно! Дори безкрайността си има край. А защо всеки си мисли обратното..? Е, хубаво е да си е ...
Как започна всичко,нима забрави?
Нима не искаш да си спомняш?
Знам,че всичко,което четеш го гледаш с насмешка,но...почакай,спри и се огледай,имай малко търпение,съвсем малко...
Нима забрави детския ни смях?Нима не знаеш как любовта нахлу и влюбихме се ние?ООО,я стига!Помисли...спомни си!Нима забрави ...
Без теб я няма светлината на звездите
и полъха на вятъра не се усеща...
Без теб... без теб ги няма и мечтите -
запратен съм като във черна яма...
А беше... беше толкова красиво ...
Аз съм по-готина от червеа рокля!
Много готина, колко готина съм!
Да, аз съм по-готина от червена рокля,
ужасно готина съм!
Момичетата, имаме право да шикалщавим, ...