Много отдавна, на края на света в един красив дворец живееше феята на
снежинките. Тя беше толкова красива, че хората, които я гледаха оставаха без дъх
пред нейната красота. Единствените приятели на тази красива фея бяха снежинките
и затова тя не им позволяваше да си тръгнат от нея и да зарадват хора ...

Между стръкове зелени,
между дъхави цветя,
свойта мъка ще излея,
върху майката земя.
Ще разкажа аз на всички, ...

Жалко е, когато мислиш, че си смел,
а пред всекиго глава си свел.
Смешно е, когато рониш думички безброй,
за които честичко си хапваш бой.
Тъжно е, когато тънеш във разкош, ...

Млада съм!
Вървя забързана по шумни тротоари,
потракват токчетата в такт,
с очи зелени ми намигат всички светофари
и аз пресичам булеварда ми така познат... ...

Създаването на българската и славянска писменост от св. Кирил и Методий е от огромно значение за цялостния исторически път на България като един от най-важните фактори и стожери за съхраняването на националната идентичност на българския народ при всички превратности в неговата съдба. Кирило-Методиев ...

НЕЖНА Е НОЩТА
Звезден прах косите ми посипа
и усмивка Месецът ми подари.
Птича песен от далеч долитна
и събуди в мене хиляди мечти. ...

Не беше клетва, дори не беше обещание,
а само миг, изпълнен със желание,
не зная някога дали ще се повтори,
въпроси много - няма кой да отговори.
И двамата сме грешници пред Бога, ...

Душата ми не плаче, а ридае.
Сърцето ми е вопъл, стон...
с длето от болка в мен дълбае
не стих, а рана .
Сълзи пресъхнали в очите ...

Вървя през тъмни коридори.
Влага.
Вървя през мрачни лабиринти,
край дремещите плъхове минавам.
Продължавам. ...

Не искам да съм асфалт... не мога
- макадам съм.
Майната му на всеки,
валирал ме до изнемога.
Искам да съм къща ...

Ти дойде една вечер при мен
и сърцето си носеше в шепи.
Постави го пред нозете ми там,
а в замяна поиска мъничко обич.
Обич ли каза? - изсмях му се аз. ...

Нека почне всичко отначало! Нека пръв да бъдеш ти!
Да разкрия чистата си, непокътната душа.
Истината до край да изричам, без страх от самота.
Да тръпна, да горя...
До край да се отдам на теб и любовта! ...

Искаш вечно да повтарям
как обичам само теб.
Искаш пак да вярвам,
но сърцето ти е късче лед.
Искаш да не виждам ...

Някой твой самотен ден...
ще си спомниш ти за мен...
ще си кажеш: ,,Тя ме обичаше,
искаше да е с мен... а аз
й провалих мечтите, ...

СЪДБАТА СИ САМА ИЗБРАХ
Няма болка и няма страх,
моята съдба е само моя!
Въглен съм сред пепел,прах,
ливада тучна на сред пороя. ...

искам да ти изкрещя цялата си обич,
искам да ти кажа цялата си мъка,
искам да знаеш как ме боли от това,
което правиш с мен, как ме нараняваш.
нима за теб не значи нищо това, че те обичам, ...

Не ме допусна в своя свят. Защо?
Какво ли можех да открадна?
Сънят ти ли - от другата обсебен,
или денят - с приятел споделен?
Това за мен е много малко! ...

Аз може би била съм птица,
макар под воден морски знак
отрасла съм. Във моите зеници
отблясъци се виждат от маяк.
В летежа волен под звездите ...

От мъката се роди магията
на едно бедно селско момиче,
защото той взе от нея стихията
и не се върна повече.
Свеща догаряше, когато тя го чакаше. ...

Луната от небето ме поглежда -
усмихната,и бяла,и добра.
Тя винаги е носила надежда
за утрото след нощната тъма.
А то ще бъде с цвят на песен, ...

> За единственото момче, което преди всичко е мой приятел
>
>>> Всеки ден минавах покрай теб
>>>
>>> и се молех ти да ме видиш. ...

С любовта си изгори
сърцето ми.
Сега е
само въглен в пепелта.
Искрица ...

Сред аромата на разцъфнали бадеми,
аз чакам теб, ти чакаш мен.
Сълзите падат немощни, големи
и не е пролет в нас, а зимен ден.
И ако помълчим за миг безгласни, ...

>> Какъв мост, само !?
>> Небето - му високо,
>> земята - ниско.

Празна стая, бяла светлина.
В сянката човек -
дали мъж или жена...
празен стол в сноп белота,
търсещи очи, ...

В окови от злато ръцете ми слаби
се движат на два сантиметра...
Събличах се и дрехите ми падаха
горда бях, но знаех, че не съм в очите им.
Събличах се, сълзите също падаха, ...

>>>> Отварям пак портфейла,
>>>> пак от него гледаш ти -
>>>> твойта снимка избеляла
>>>> за пореден път в очите ми блести.
>>>> ...

Толкова добре
Пътя ми е грешен
Но поемам натам
Очите ми се затварят
Но не ми пречи да знам ...

Обичам очите ти - дълбоки като бездънни езера,
искрени и чисти като белотата на снега!
Те излъчват топлина, като летен полъх на нощта.
Обичам усмивката чаровна, събрала красотата на безброй звeзди -
по-брилянтна и от слънчеви лъчи! ...

> Копая имане...
> На прав път съм - кухото,
> взе да нараства.

Защо в думите ти срещам студ?
Защо в очите ти съзирам празнота?
Защо в душата сееш смут?
Защо подклаждаш ти една лъжа?
Дали чувствата са толкова дълбоки? ...

Малко брутално и нетипично за мен!
Залез,
река,
музика тиха.
Мъж ...

Едно момче боядисано в сажди
лежи заобградено
от острата сянка на миналия покрай
тревата каменен къс,
който морските вълни отнасят. ...