Небето се продъни и заплака.
Изсипа си дъждовните сълзи.
Не се сърди, небе на бурята,
ти отдавна чакаше в душата ти
да завали. ...

Когато пияниците мълчат
над своите чаши и фасове...
Когато се преобръща живота,
тогава спират лунните дни.
По неизвестни причини ...

Ако бях в слънцето бих дръзнал да съм помечтал
Да изгоря при нужда от провал

Ако можех да съм във водата на сълзите ти
Бих могъл да се разплача ...

Искам само да избягам в някой друг свят...
Не е честно да е така! Не е честно да се раздадеш докрай и да не получиш нищо! Не е честно да отвориш вратата, зад която очакваш да намериш градина с цветя и да се озовеш на пътека ...

Ако можех бих полетяла,
като птица над земния мир.
Ако можех бих те оставила,
за да ме търсиш надлъж и на шир.
Ако можех бих станала роза, ...

Летният дъжд поднасяше своите нежни капки по земната повърност, които се разбиваха наоколо. Еднинствен силуета на млад мъж се забелязваше в пороя. Хари - млад и красив мъж, се разхождаше и обмисляше нещо - света не съществуваше; тихо потопоен в размисли. Не беше същият от както се запозна с Линда пр ...

Ще ме търсиш
Ще ме търсиш някога, аз зная,
ще ти липсвам, както ти на мен,
ще страдаш, както страдам аз,
ще плачеш, както плача аз, ...

Окапали листа - пожарите на есента,
покриха пътя, следите ни изтриха.
И капки дъжд по мокрите стъкла,
дори и образите в нас измиха.
Ръцете зимата скова. ...

След толкова години се разделяме и ето,
по своя път готов е всеки да върви.
Но в нас ще си остане завинаги детето
и спомена за ученическите дни.
За последен път звънецът ще запее ...

Кой разплака нашето момиче?
Кой сърцето му разби?
Кой не иска да обича,
тези мили две очи?
На снимката - усмихнато момиче! ...

Търся лика ти сред тълпите от хора,
но щом те видя свеждам поглед мълчалив.
Желая да да чувствам нежната ти плът,
но потърсиш ли ме, обръщам ти гръб.
Защо едновременно те обичам и мразя? ...

Абитуриентка
Откъде се взеха тези лимузини?
И градът по другому заживя...
Повтаря се от толкова години
балът Еверест на младостта. ...

Не ме търси от днес нататък,
забрави ме като личност и като човек.
Забрави, че те обичах страстно,
забрави и туй, че погледа ми в теб ще е навек.
Не ме желай, не ме жадувай, ...

Стига! Спри да ме измъчваш
и себе си дори!
Остави ме, поеми по своя път.
Вземи и дъха си от мен.
Не оставяй нищо, което ...

Загубихме всичко, но не искаш да го проумееш.
Загубихме линията, която ни събира.
Загубих теб, това ме Разкъсва.
Не мога да те избавя от нея.
Не мога да се отдалеча и от теб. ...

Една заспала несънуваща звезда
Със светлите си мигли ме докосва
Един бръснач в нарязана ръка
Прикрива своите възможности
...

В един мрачен следобед
Изпълзях от дупката си и наново
Започнах живота си

„Не се страхувай” – ми казаха посоките ...

На предвечна колесница,
в бяг– животът с розов дъх
блясва с огнените спици
– колелата са във кръв.
С ръката си спокойна ...

Защо смърта отива при добрите?
Нечакана, очаквано жестока
тя грабва своя жребий, тя не пита
човек ли смачква или червей. Срока
изтекъл е! Но що за жалък срок, ...

Мечтание
Имам аз една мечта-
да обиколя света.
Искам да отида във страни чудесни,
да срещна хора интересни. ...

Посвещавам на Alegoria Venus
и Venus Christ

Нула и Юни
1. ...

Вървиш, животът те премазва,
премахва всичко що обичаш ти.
Убива те и без да казва
разбива твоите мечти!
Следваш своя идол, ...

Не ги изтривай,
от сърце те моля,
та те все пак
са ти деца.
Послушай как ...

Тя беше млада, едва седемнадесет годишна, но и се беше наложило да порасне твърде рано за възраста си. Това момиче обочаше самотата, търсеше мрака - само там се чувсрваше сигурна и спокойна. Често вечер плачеше и плачеше, сълза след сълза, мислейки си, че по този начин болката и празнотата, които я ...

ПРИКАЗКА ЗА НОЩТА
Разпусна нощта косите си черни,
диадемата лунна във жълто блести.
Херувимите златни другари й верни
заразказаха притча за картинни земи. ...

Косите ми острига.
Очите ми извади.
Езикът ми изтръгна.
Ръцете ми пречупи.
Краката ми отряза. ...

Най-после...
Най-после ще мога да те видя.
Най-после ще подържа дланите ти,
ще те погледна в очите и ще ти кажа,
че те обичам. ...

Последна битка със себе ще водя,
в шепи събирам парченца от Любовта.
Кръв дланите ми обагря,
но с трепет, Любов, отново ще те съградя.
Пепелта от розите ти подарени, ...

Бягам далече от теб.
Тичам понесен от вятъра.
Тръгнал по пътя на своето щастие,
с болка стаена и спомен проклет.
Погледа жаден открива ...

/Човек, дълго търси приятелите си... Намира ги
и после ... дълго ги обича!!!/
Дълго те търсих, любов.
Кого ли не питах за тебе...
Звездите вечер ми сторваха път, ...

Колко нощи безсънни съм имала,
колко дни като призрак вървях,
колко пъти сълзи съм проливала,
колко дълго от любов се боях.
Колко пъти се молех на Бога, ...

На кея самотен,
врязан в морето,
малко момиче седи.
То плаче от болка
гореща и тежка, ...

Болка бездънна, която оплита
безсънните нощи и дните.
Болка, копнежите скрила в гърдите,
оглася душата ми, срива мечтите.
В болката вярата тихо заспива. ...

Безкрайна сивота са дните,
без теб, когато отминават.
Безтрепетни са даже думите,
когато до теб не стигат.
Когато вечерта се спуска ...

За тогава, когато ме няма,
когато бъда спомен тих,
за тогава, когато си тръгна,
е последният стих.
Там ще бъда волна и лека, ...

В очите й светли
сълзите горят.
В очите й светли
мечти се трошат.
В очите й светли ...