САМО МЕЧТИ
Не вярвах,че толкова много боли.
Не осъзнавах, колко далече си ти.
Не мислех, че сънят ще бяга от мен.
Не знаех, че нощта превраща се в ден. ...

Стичат се сълзите
като мокри перли,
сринаха се и мечтите.
Казвам, че те мразя, а дали?
Сърцето е ранено ...

Мрази ме! Отивам си, ти прекали!
Не знам любовта да удря шамари.
Защо да оставам, пак помисли,
какво, като даже не пушиш цигари?
Отивам си, моля те, тръгвай и ти. ...

Влакът към Ада потегля от първи перон.
Грешници - човешки поток осветен от неон.
Бързо заемат местата си всякакви хора -
министри, поети, селяци в очите с умора.
Всички сме пътници в тази незнайна посока, ...

От своя звезден стан нощта
гледа ме със сърмени очи.
Вятър свири "Ода за скръбта",
любовно вино вече ми горчи.
Клоните на близките дървета, ...

Задавам Шекспировия въпрос:
да бъда или да не бъда,
но малко по-различен в този час,
когато неяснотата ме измъчва -
дали привличането между нас, ...

Дочаках изгрева.
В съня си цяла нощ
това съм си мечтала.
Хайде! Ставай, Слънце!
Усмихни се, че съм цяла. ...

Замъглено, плачещи очи премигваха,
ужасни незабравими лъжи,
те любовта ми бавно убиваха.
Разплакано, почти разкървено сърце,
не ме докосваха вече твойте ръце. ...

Неподходящ
Аз знам ,че мразя да губя
Знам ,че не мога да имам всичко
Но знам и че в теб съм влюбен
Но не мога да ти го кажа лично ...

Петна от шоколад и вино,
догаря восъкът едва,
едно присъствие ранимо
трепти загадъчно в нощта.
Страст телата им изгаря - ...

Къде останаха приятелството, човеколюбието, искреността? Защо днес всеки се е
свил в себе си и мисли за собственото си щастие? Защо във всичко човек търси
лична изгода? Защо светът се е превърнал в дом на безчувствени егоисти? Защо?
Къде остана обичта? Може би тя се е загубила там някъде в отровния ...

Животът е най-прекрасното и едновременно с това най- трудното нещо, което
притежава всяко живо същество. Той е като една пътека, която води до някъде, но
няма да разбереш докъде, ако не преодолееш пречките и препядствията по нея.
Животът е божи дар и никой друг няма право да ни го отнема освен Сътво ...

Исках да викам...
Исках да бягам...
Исках да стъпча
туй що ми се
изпречи, тъй както ...

Аз съм... някак неразбрана
от себе си, от теб и от света,
над живота ми тежи забрана,
кошмари виждам щом заспя.
Красотата - боли ме от нея, ...

Държа аз снимката ти във ръце
и капе кръв от моето сърце -
не иска да ни събере съдбата,
да бъдеш ти до мен жената.
Как искам всеки ден да галя, ...

Дядо Коледа под прикритие
Това определено не беше обикновена съботна вечер. Скуката ни бе обзела изцяло и цигарите може би щяха да вървят една след друга, ако имахме пари за достатъчно такива. Но всичко, което направихме и не направихме, нобичайният недостиг на пари и цигари, студът и гладът, дори и ...

Помня, че тичах. Сърцето ми биеше лудо и имах смътното усещане, че бягам от нещо
или от някой. И вече от около 15 минути вървя по тази улица. Тъмнината и дъждът
правят обстановката страшна, но и много спокойна. Откъде идвам? Накъде отивам?
Не знам коя съм. Познавам единствено пътят, който извървях п ...

За първи път бях сама в къщата и усетих как магията отново изпълва всяка част от
тялото ми. Почувствах се както преди. През последните 10 месеца се чувствах
по-самотна, отколкото когато бях наистина сама и си нямах никой на света.Не
можех да си представя къде ми е бил умът, за да се откажа от магият ...

Другата
Обичам те, а ти обичаш нея,
жадувам те, а ти жадуваш нея,
искам те, а ти отново искаш нея,
искам пак да ме прегръщаш, ...

Музо,
викам те, зова те...
Къде си? Защо се скри?
Аз живях с теб през тези дни...
Плачех, смях се и умирах многократно, ...

Не ми се спи тази нощ.
Тук при мен остани!
Нека твоите длани горещи,
да ме галят до късни зори!
Нека пак да потъвам в забрава, ...

Ти...
Ти си като вълна в морето,
бунтуваща се с прииждащите ветрове...
носиш се право към сърцето...
Наблизо ли си, не усещам студове... ...

Сменят се при мене
есени.
Мирише шумата
на гнило и мухлясало.
И зимите замръкват, ...

Със спомени душата ми бе пълна,
красиви спомени за свята любов,
но всичко ти нарочно погуби:
и вяра, и надежда, и желанието ми за живот.
Защо изпепели съцето, ...

Върху сцената на паметта ми
хиляди мисли играят етюди.
Едните излитат - безтегловни,
без мисъл,без смисъл са те,
а другите - Донкихотовци смели, ...

Кълбото на живота ни разплита се,
оставяме и изгреви, и залези зад нас.
Поели пътя си, все пак усещаме-
изплъзва ни се нишката от раз.
Красивите моменти не усетили, ...

Анонимник в сайта
Анонимник шета в нашия сайт,
корифей в поезията непризнат.
Маската е неговото лице,
злорадството е неговото сърце. ...

Живота ми без теб - като шепа пясък
през пръстите ти пак изтичам,
живот като на сирак бездомен,
самотен, тъжен, необичан.
Живота ми без теб - като на куче ...

На приятеля
(или може би на себе си)
Имаме си българската черта
да си поплачем за това и онова.
Приятелю, кажи си го веднъж - ...

Сляпа ли бях, че тебе обичах,
че имала съм от тебе много?
Сляпа ли бях, че след тебе тичах,
но сега виждам, казваш ми сбогом...
Защо сърцето ми разпали, ...

Въртя се в кръг, банален и порочен.
А иска ми се салто да направя,
да завъртя живота си обречен
да тлее в жар, без да се възпламенява.
А аз съм огън, как тогава да живея ...