Тя е циганка,
много дива циганка,
с къносани пръсти - пътеки
и пъстри дрехи - листа,
и ги съблича, ...

Като светена вода
дъждът се изля
върху мен и пречисти
моята същност
и моите мисли.

Дъждът е ужасно удобен точно сега -
вали върху мен и размива грима.
Добро оправдание, с което да скрия
момента на слабост!
Сълзите солени във сладка вода ...

Напускаше ме във всичките
десетки пъти, в които
аз си го измислях,
сякаш за да се подготвя
за единствения, ...

Цветето, което продаваше цветя,
там - някъде в една пресечка...
Сред аромата на пресъхнали души,
даряващо копнежите с надежда.
Усмихната...стоеше сред снега, ...

Безумно влюбено момиче стои на брега,вълните галят топлото и тяло,а тя дори не подозира,че някога не ще бъде толкова щастлива,че безумната любов бавно си отива.Сега е пак на този бряг.Сълзи се стичат по лицето и и студът нахлува в сърцето и.Тя знаеше дълбоко в себе си,че този ден ще дойде,безумната ...

Прегръщаш ме,а после ме оставяш,
поглеждаш ме в очите и си заминаваш.
Протягам аз сега ръка с надеждата да те докосна,
но колкото и дълго да стоя ще виждам само тъмнината!
Обичам те,но ти не го разбра, ...

От толкоз много студ-
изгарям в огън.
Все толкова да бъда луд-
сега не мога.
Е,щом се блъскаш във стена, ...

Видях врата-
пристъпих,и се върнах.
Видях врата-
почуках и избягах.
Видях врата- ...

И цялата печал,
която вмачках в себе си
не струва капка жал,
а беше ми потребност...
Ще си намеря друга роля. ...

- Откъсни ми клонче
от утрото в което те желая
и залюлей желанията си
непредсказуеми и тихи, ей тъй
в гальовността си да пригушат ...

Пироните се врязват
в дланта, разтворена от обич.
Плачът гори в ушите
и пали думите преминали…
На хоризонта – ...

Светлината се процеждаше през мръсните стъкла на уличните лампи. Жълтите й проблясъци осветяваха осовата линия на сивия асфалт. Беше студено. Той понакуцвайки продължи към автобусната спирка. Якето беше тънко. Потрепери в него. После раздвижи пръстите на премръзналите си крака. Колената го боляха. С ...

Поспри забързано човече,
какво догонваш в своя бяг?
Тичайки не стигаш ти далече…
И от нищо ли в живота нямаш страх?
Времето не ще забави хода, ...

Целта на любовта е да лекува.
Искам да се излекувам от гнева, който изпитвам за всички несправедливости, които са ми се случили. Искам да се излекувам от всички физически болести, които имам. Искам да излекувам разбитото си от мъка сърце. Искам да се излекувам от нещастието, което изпитвам. Искам да ...

Не съм типичната жена!
В очите ти като във вода
при всеки поглед аз не се разтварям.
Говоря много, нерядко и греша.
Не те лаская, честичко те критикувам. ...

Кървав залез ми целува раменете.
Ти ли си?
Нежен полъх милва ми страните.
Ти ли си?
Плисък на вълни ми шепне за любов. ...

Пред мен си сега-
с византийска усмивка и поглед смутен.
С каква ли фатална извивка
съдбата ни свърза-тебе и мен?
И аз-уж по-голяма, ...

Да се събудиш до кораво мъжко рамо,
когато си загубила опора
и да почувстваш чужда топлина,
която с твоята се слива.
Ръцете,мокри от умора ...

От изсъхващите клони
падат златнокървави пендари.
Като непрощаващ спомен
есента отново ме завари.
Тъжномрачен дъжд вали, ...

От другата страна на острието
не капва нито капка кръв,
понеже по-ниско е режещия ръб
и не боли, когато
вървим по облата страна ...

Пристъпва некротко,
а мислите
вкупом събарят стени.
Там долу
все още някой крещи. ...

Смоковницата
с пулсираща хралупа,
с извити до земи
от тежестта клони,
с плодове - притворени очи ...

Не те вълнувам, очевидно.
Дори и аз разбрах това.
Разчетох твоето послание,
събрано между устните ти-
точно там, където те целувам ...

Без теб осиротя родът човешки,
без теб светице, майчице добра.
А кой ще ни показва вече грешките
и ще ни води в мрак към светлина?
Без праведните думи и заръки ...

Да те обичам е като
да се разхождам
сред поле от магарешки тръни.
Но да ходя бавно,
за да може всеки техен трън ...

Оригинал: Es War Ein Edelweiss
Ganz einsam und verlaßen an einer Felsenwand,
Stolz unter blauem Himmel ein kleines Blümlein stand.
Ich konnt' nicht widerstehen, ich brach das Blümelein,
Und schenkte es dem schönsten, herzliebsten Mägdelein. ...

Докога ще пътувам за никъде?
Докога във самотните влакове
ще попивам аз тайно очите си,
че на гарата никой не чака ме?
Докога ще пътувам безмислено? ...