Аз не искам да страдаш по мен.
Аз съм тази, която винаги страда.
Не е нужно и да мислиш за мен,
аз нали те мисля - от изгрев до залез.
Не очаквам да ми пишеш стихове, ...

Разкъсваш душата ми с ръцете си силни.
Разкъсваш, разкъсваш без жал,
без да трепне мускулче по лицето ти,
без да търкулнеш сълза по бузата си
и да я загубиш в едва наболата брада. ...

Днес разлудува се
мъжкият вятър,
дамите включи
във своя театър.
Топ-демонстрация ...

Кървят ли розите?
Тъй притеснено аленеят...
Тяхното послание
така и не докосва
прокиснало сърце ...

Нямам повече пари,
а ми се пие още...
Попрехвърлил съм,нали?
Но вън такава нощ е...
Знам,"утре" недошло ...

Кола.Пари.
Любовник.
Екскурзия.
Хотел,
през всеки вторник. ...

Скитам се безцелно из града,
витрините ме отразяват,
поглеждам скришом как вървя,
забързани коли ме отминават.
Край мене крачат хорските лица ...

Стоманата на вятъра е сивощърба -
тревите помирява със земята,
ала кълвач-ковач не бърза
спокойно клепе му косата.
Сеното благосклонно ще нахрани ...

Акорди треперят
по кожата на луната
настръхва сиянието
по струните на китарата
танцуват ...

Ела във Варна!
Не завиждай, че морето ми се усмихва!
Ела, ще се усмихне и на теб!
Ела във Варна!
Морето жадува твоите стъпки, ...

Когато си тъжен, идваш при мен.
Аз съм тази, която убива тъгата.
Всяка среща е едно брутално убийство.
Слагам ръкавици, за да няма отпечатъци,
зареждам пистолета със сребърен куршум - ...

И тази вечер май не можеш да заспиш,
делят ни километри самота.
Очи си втренчил в булеварда сив
и всички свои мисли на адреса ми си пратил.
И утре сутрин ще пристигне бял пакет, ...

Нощта тежи ми със свойта тъмнина.
Сърцето боли ме - пак съм сама.
Музиката гали ушите ми,
цигарата дими пред очите ми.
Нищо не помага - аз седя и тъжа. ...

Народ!
Тъй устремен към смъртта.
С тежка съдба в ръка.
На живота си край да постави.
Фортуна я няма за помощ. ...

Красива естествена сила
най-сладкото цвете
разцъфна
за мен
ерогенните зони ...

Моите вени са моите струни
по които тече
музиката на моето ежедневие.
Между страстно кресчендо
и минорен акорд ...

Беше зима навънка, валеше,
с този истински ангелски цвят,
над града той тихо се сипеше,
вълшебният нежен бял сняг.
Беше зима, а той си валеше ...

Една любов сърцето подминава.
С една любов угасват хиляди мечти.
Е,и?Нали животът си върви и продължава,
а пред сърцето се отварят надежди нови и врати.
Усмихни се!Какво от туй,че няма вече, ...

Платната на Йоан Левиев – толкова близки и толкова далечни, така прости и
толкова дълбоки, божествени и в същото време земни. Картини за душата. По-малко
от година след като посетих изложбата реших да напиша тази статия – за
промените, за впечатленията, за спомена. Толкова енергийни картини се среща ...

Задавям се от ласкави сравнения
А моята любима лед дъхти
Косите са и режещи косачки
Очите и – замръзнали звезди
Възходът ми е станал на падение ...

Като фигурки от шах се носим по живота
И не знаем – черно или бяло е полето
на което предстои да стъпим подир миг
и кое говори в нас – старецът или детето
и в шепот ли ще изкрещим или във вик. ...

Дали ако счупя
уплахата в златното "да",
по-сигурен
ти ще направиш
за мен този полет? ...

"Чаках те да се върнеш и тази поредна вечер сама,
чаках те, но ти отново пресрочи уречения час с два!
Погледнах навън с надеждата, че ще те видя, но уви теб те нямаше!
После отидох на дивана сама и взех своята чаша вино изпълнена с
гняв и тъга. ...

Ако някой ден погледнеш в очите ми
и разбереш, че съм плакала за теб,
не ми се сърди!
Не можах да спра навреме сърцето си,
не успях да му заповядам: "Не го обичай!". ...

Ако някой ден погледнеш в очите ми
и разбереш, че съм плакала за теб,
не ми се сърди!
Не можах да спра навреме сърцето си,
не успях да му заповядам: "Не го обичай!". ...

И ето втори ден отмина
откак съм тук аз,
но ти не идваш,
не си с мен сега.
Сърцето ми разкъсва се ...

Да съм сама е навик.
Да ми горчиш-е спомен.
Понякога през стаята
минава забравен дъх-
кора от портокал ...

След толкова години, връщам се отново
по места, напуснати с тъга...
С тежест в гърдите, изгубил слово
и изпълнена със болка, клюмнала глава
Вратцата с векове стоят си същите, ...

Отиде си от мен и няма да се върнеш.
Да те спра,дори и не посмях.
Ти тръгна си и назад не се обърна,
а аз от болка цялата горях.
Почувствах,че света пред мен се срутва бавно ...