Чрез шепота на листите
разтворени,
потрепващи от полъх
лекокрил -
те заговарям ...

Всичко е преструвка според теб.
Дори и сълзите - и те са невъзможни.
Животът ни е толкова свиреп,
Не го разбирам - само думи сложни.
Иди си утро! Нека бъде нощ! ...

Сама съм. Късно е. Лежа в леглото. Мисля си, че спя, но не е така. Не знам какво
да правя. Чувствам се по - силна от е всичко. Не спирам да мисля за теб. Защо
ли?Да не би да съм осъдена до живот да те обичам и то без право на обжалване?
Няма ли кой да ми помогне да спра да мисля за теб? За очите, за ...

Шефът ме извика, за да ми трие сол на главата, инак казано – да ми набива обръчите. В последно време се улавям, че въобще не ми се работи...Седя на бюрото си и си играя на компютъра разни весели игрички. Пия кафе и се размотавам като избит електрон. Все пак работя в министерство! Не съм на полето, з ...

Технологично тяхната цивилизация беше на милиони години пред земната. Те наблюдаваха хората в продължение на хиляди години - на онази малка синя планета, която се намираше на близо сто и петдесет милиона километра от звездата, наречена от тях “Слънце”.

Вървя по улицата и ми се струва, че хората ме наблюдават по някакъв особен начин. Може би ми се радват, защото виждам по лицата им усмивка. Вероятно виждат в мое лице приятел... Някои вдигат ръката си до главата, завъртат я странно, но не се сещам какво означава... Във всеки случай това движение не ...

Розата е моето любимо цвете.
Пленява ме със свойта красота.
Омайва ме с аромата нежен.
Стаена аз прекланям лик в нейните листа.
Така небрежни и красиви,галят моето лице. ...

Снежната кралица
Живееше далече в планината,
наричаха я снежната кралица,
живееше със самотата,
твърдяха,че не може да обича!!! ...

Чувствал ли си някога истинска болка?
Как думите като меч пронизват плътта ти?
Как забиват нож в сърцето ти и кръвта му бавно се стича?
Как тази кръв те задавя?
Чувствал ли си се някога истински сам?! ...

Не знам кое беше началото
Помня галещия полъх на вятъра...Помня как изплуваше от мрака и нежно докосваше лицето ми, беше до мен, усещах хладните му целувки, чувствах дъха му и ревниво пазех насладата в душата си... помня безмълвното величие на нощната гора, шума на листата, звездите - бледата им све ...

Водим всекидневно битки – с много ярост и злоба,
воюваме сякаш за кралства – до сетния дъх...
Не преставаме да размахваме меча чак до гроба,
докато не усетим на оная - злокобната студения лъх...
Понякога жънем победи, весели ...

Илюзия е да смятам, че мога да стигна звездите -
красивите, светлите – твърде далече са те...
Илюзия е да мисля, че пак мога да гледам с очите,
с очите на малко и невръстно, невинно дете.
Илюзия е да мисля, че мога на волни ...

Щастието, ако го има – се състои от двама,
за него трябва малко – подадена нежна длан.
Една топла дума, една прегръдка няма...
Път - дори и кратък. От двама извървян.
Залези и изгреви. Двама. Нощ и ден... ...

Боли ме от коварството и злобата,
която виждам наоколо всеки ден.
Дали е генетично, още от утробата
човек да бъде подъл и студен?
Боли ме от завистта и омразата, ...

Струни на арфа съм – за теб аз трептя,
вятър нежен съм – косите ти галя.
Слънце жарко съм – сърцето ти паля,
Есен съм – сънят ти с багри ще позлатя.
Море безбрежно съм – на моя бряг ще стъпиш. ...

Аз не мога като поетите
да изписвам елейни слова...
Мога кратко и сърдечно
да ти кажа ей това:
Ти си радост в битието, ...

В отговор на едно писмо
И чух приятелю любими,
че предал си се в борба.
Страданието победи ли,
превзема нежната душа. ...

Планински връх поглъща
слънчевия диск,
вятърът студен захваща
полъха си тих.
Скрива се денят уплашен ...

През зеленикавия мрак на тишината
времето е равно на константа,
безцветна се чернее синевата,
краските си скрила в стара чанта.
А вятърът навява сухи фрази, ...

МОЛБА ЗА ПРОШКА
.
Нетърпима болка
ме раздира жестоко -
не си до мене любима, ...

ЕСЕН
Отрони се листо
от старото дърво,
политна към полята
да се слее със земята. ...

Забързано пристига есента,
припявайки съдбовна песен.
Отнася неусетно любовта
с живота нечий грешен.
Макар и здраво да си я държал, ...

Боли като прясната рана,
тежи,по- силно кърви.
Раздяла ли? Никога няма
да си го помисля дори.
И на теб да не ти минава ...

Толкова си близко, а аз те чувствам толкова далеч. Защо те обичам толкова? И все пак тази обич не е истинска, не мога да те лъжа повече, нямам сили за това. Всеки ден ти все повече се отдалечаваш от мен. Не мога така.Това са само моите мисли. Не...Защо не мога да ги кажа, нима е толкова трудно, нима ...

Бих искал да съм онзи, който
продава свещите във храма
и да броя стотинките зад свойта,
житейски, не тъй важна драма.
Да връщам ресто, скрил очите ...

Знаех..
Аз знаех - ще се върнеш!
Дори след месец или два,
отново мой ще бъдеш,
но вече не ми е цел това! ...

Беше сутрин, събота - един приятен априлски ден през една още по-приятна година. Давид спеше и макар да усещаше, че е вече време да става, на него въобще не му се ставаше. Когато иззвъня часовника той се събуди, но вместо да отвори очи и да се зарадва на новия ден Давид го стори по неподобаващ за ед ...

По скалната повърхност -
ветрецът вае
образи
във търсене на същност...
Очите ...

Никога не съм те лъгала,
но истините в мен не знаеш.
Как душата тихо в ъгъла
теб чака да я пожелаеш.
Какво, че тялото нехае ...

Да се върнеш и да оцениш
какво изнервя те до лудост,
да го обикнеш, приютиш
и да му кажеш, че е нужен.
Да го помилваш, да вървиш ...

И пак ще изсъхнат сълзите –
солени пътеки върху плътта,
ще затворя с болка очите,
нямам какво да ти кажа сега.
Студено и страшно, и тихо ...

Тръгна си
Тръгна си,
върви,
душата ти
е неспокойна... ...

Събрала съм
живота си във шепи,
две шепи,
всичко е в тях -
безмълвна ...

Едни очи не мога да забравя,
едни очи ме карат да не спя,
едни очи в сърцето ми остават
и като въглен страшно ме горят.
Аз искам да те забравя, но не мога, ...

Вече цяло денонощие стоят разпнати на двора, и проскърцват, вцепенени от студ и чистота.
След продължителното и мъчително, здравословно наливане с очистително, след краткотрайното, но умопобъркващо изстискване и на последните им живителни сили, ги разпнах публично, с главата надолу на високата тел. ...

Лопатите копаят моя гроб.
Сами, защото циганите плачат.
И времето препуска в див галоп
към тебе, смърт. Дали глупаците,
които съм обичала, ще ме изпратят ...

Защо ме срещаш в сънищата пак?
Аз идвам само нещо да ти нарисувам.
По - тихо ме мисли. До теб е и бъдещето
ви сънува. Не зная искам ли отново да те
върна, безмислено е, тъжно и коварно. Аз ...

Добре дошъл
на пира на безумците.
Не сядай
тук сме прави винаги
и истината се оплита в многодумие, ...

If I Knew –Hell(_)weeN
Loneliness seems like an evil dream
But reality is life and life is here
Once my heart was ruled by emptiness
Harmed because of being too sincere ...

На една голяма любов с надеждата за среща в друг живот!
Веста дойде,че веч те няма,
но как възможно е това
в сърцето ми остави двойна рана
от раздяла преждевременна и любов неизживяна. ...