ПОНЯКОГА СТАРЧОЦИТЕ СМЕ ЛУДИ
... нали от дъжд на вятър съм момче, и влюбвам се във някое момиче,
мен напоследък много ме влече – поне във стих, да бъда по-лиричен,
не ставам – да го водя на хотел, в любовните квартири крейзят други,
пък и не съм тъй безразсъдно смел, че бой съм ял от няколко съпруги, ...
Следите на живота ми утъпкани,
четат се те по моите стъпки.
Печатат житието като лист хартия,
житейската библиотека от магия.
Прочитат ли се вече избледнели, ...
Като в стара трагедия, като отзвучал романс...
Трудно ми е да пея: сезоните са вече в миманс!
Сутрин Аврора* буди върховете в плавен каданс...
Навярно Исус и Буда отново са в мистичен транс?
Пролетта мълком говори. Пролетта, зрее в нас сега, ...
С нежни струни докосва душата,
когато утро се къпе в лъчи.
И блести в капките росни тревата,
като невинните детски очи.
Благодат ароматен и мирис отрони, ...
От древни времена галопира светът!
Умира, оцелява и разпънат възкръсва.
Между разум и лудост, чест или мъст,
в епични войни и исторически земетръси.
Воден от огнен прабългарски дух, ...
Не зная утре мен какво ме чака,
че дните са къртици побеснели.
Подземия копаят те във мрака,
аз търся изход в мрачните тунели.
Не ми достигат въздух и опора, ...
Всички видове изкуства са докосване до Господа-
това можене е привилегия за малцина избрани,
само тия,които дълбоко с любов са проумяли
Сакралните Истини,са способни,да вдигат Духовните Тостове.
Всички изкуства са равнопоставени- ...
Зад очите си крия непотребно сърце,
уморено от болка нежелано че е,
уморено от това да се крие в ъгли,
и не искащо вече да бие дори.
Зад очите си крия разпилени мечти, ...
Отива ми да съм дете,
на всяка крачка да се спирам,
да гледам как листата с вятъра играят.
Със боси стъпки в локвите да се завирам,
да слушам как децата волно си мечтаят. ...
Край пътя златни нарциси цъфтят
поглеждат смело слънцето в очите.
За кратко са, уви, на този свят
в душиците им мед уханен скрит е.
И милва ги, разгърден и крилат, ...
ЗАВРЪЩАНЕ В НИЩОТО
... в увисналото ми небе бездомен облак парцалее,
дим от опушено кюмбе ми стелна вятър ненадеен,
уж, беше тъй голям светът, а го обходих само с мисъл,
и днес – загърбил своя път, на къщичка ми замириса – ...
Не ме е питал някой да се раждам
и явно друг чертае тез дела.
Дойдох, светът погледнах го и жажда
обзе ме – непозната досега.
Но жажда не за вино или бира ...
В мен има сили, има в мене вяра.
Но помня, че във мен са гледали дула.
И въпреки че във смъртта си аз не вярвам -
но ето я, кръжи и тя, със черните крила.
В мен има сили, и отново, пак, се бия. ...
Всяка лазарка с дъхавата си коса
да събира умее пролетната роса.
По зелен килим с дружките си тича
и босонога да е, несъмнено и прилича.
В косите си знае цвете как да вплита, ...
В белоснежната тънка бреза,
сякаш в туптящо сърце на жена,
в кората мека, в чиста сълза,
Творецът е вложил и светлина,
и мрака лепкав на дива зеница ...
Когато всичко свърши - ще полетя -
ефирна, безметежна, пречистена душа,
готова да забравя и болка, и вина
и да загърбя всеки хвърлен камък
и всяка хула след блудната жена, ...
САМОТНИ СТРЪМНИ БРЕГОВЕ
Глухарчета в безмълвните поля
светулчици са приютили в мрака.
И длан любовна дълго ги люля,
кълвач сиротен в клоните изтрака. ...
Денят започва като кротка киша,
а март е толкова красив, смирен,
дъждеца си расте и как се диша,
о, как обичам да върви до мен.
Това е истинска, стаена вяра ...