Говориш ми думи нежни,
явно с цел да те забележа.
Искаш постоянно да ти пиша,
а аз от теб не мога да си поема въздух да дишам.
Търсиш начини да се рекламираш, ...
Взривих се от баналното пространство
на хорица нищожни и себични.
От курвите напридошли от странство
с логаритмични стихове, е(пични).
Поетките наддали в килограми, ...
Събужда се деня като спектакъл
за ново и различно приключение,
а погледът ти е щастлив и вакъл
и любовта е в лятно измерение.
И морска се разлива чак до плажа, ...
Пътници сме ний към вечността,
няма смисъл да се противим.
Всички молим се на съвестта
и с билета в джоба си вървим.
В кой вагон животът ще ни сложи ...
З Н А Ц И О Т К О С М О С А
Имам тънки,фини блокажи
на доста места по цялото тяло,
с желание всеки да ми покаже
актуални грешки от минало отшумяло. ...
Как да вдишвам този тежък въздух,
черен катран, раздиращ дробовете ми?
Имам ли място в себе си да вдишам?
Не трябва ли първо да издишам
насъбралата се пепел от изгорени спомени? ...
Вързах ги всичките. В тъмното ъгълче.
Триста са. Трудно е, но ги побрах.
Стига животе, безсрамно си лъгал, че
някой разбира ни. Мен или тях.
Изпотроших всички стомни от бързане ...
Хвърлиш се в една посока!Тихо кимнеш надясно...
И вече си пропуснал срока!Жената в бранша бясно
запристъпва като пантера.Да устоиш:невъзможно
е!Нали от сънната Химера* иде дихание безбожно?
Озверял от безперспективност,хващаш някоя посока! ...
ПИЦИКАТО ЗА УМИРАЩОТО ЛЯТО
Водно конче над морето литва в утринна езда.
Спи вълната там, където пият мравките вода.
Изгревът пристига морав, жълт, зелен и син от студ.
Малкият ми книжен кораб търси в залива приют. ...
Синът на Немезида из тревата тича бос,
а в родопската гора там нейде сладко пее кос.
Той облякъл тънка бяла роба, днес е хубав, пременен.
С отворена душа го чакам да пристигне тук при мен.
Но няма златен лавър той в косите гъсти и черни, ...
Мигът предвкусва влюбено значение,
когато всичко капе в нас щастливо
и любовта е лятно изречение,
което все расте, не си отива,
без точка, запетаите ги няма, ...
Крачи август властно и жари
стърнища и храсти покрай прашния път.
Очите му - въглени от димни пожари.
Стъпките му - дълги сенки растат.
Още малко и ще хлопнат прозорците. ...
Такава съм си. Още от момиче.
Там, горе някой тъй ми го е драснал.
Да бъда кротка мога и безстрастна,
ала такава би ли ме обичал?
Луна да няма – ще ти я покажа, ...
Изтръпвам още от онази притча
как гонел майка си синът-палач.
Тя тичала по голото стърнище,
и ужасена викала през плач:
„Пази се, има много тръни, сине!... ...
В годините ми кратки като седмици
пристигаше за малко ти добра
но аз мечтаех за безсмъртие
За подвизи в желязната гора
Живеех сякаш в центъра на здрача ...
В сиво стенат зловещите улици,
не небе е над тях, а река,
сбрала всичките съ̀лзи страдалчески -
кално бъдеще - мътна вода.
Ледове са ръбатите облаци, ...
Ж Е Л А Н И Е
Желая...,просто една пресконференция,
с присъствие на светила от енергийния бранш,
която да прекъсне тъпата,гадна тенденция,
водеща до световен енергиен блокаж. ...