Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Есенен етюд 🇧🇬

Седя до прозореца и гледам танца на листата,
които есенния вятър закачливо си подмята.
Ту нагоре, ту надолу и спуска ги върху земята.
Есен е, тиха, срамежлива.
Хем жълта, хем кафява, ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Landscape

811 2

Отново в есента… 🇧🇬

Студ носи в пазвата си есента…
С чадър от листопад и сто надежди
съм Скитница с измръзнала душа,
в очите скрила късче синя нежност.
С мъглите гъсти, тя плаши ме сега, ...

Скитницa

Poetry » Landscape, Other

818 3 15

Котараче под дъжда 🇧🇬

КОТАРАЧЕ ПОД ДЪЖДА
Две девойки под дъжда
шляпат в уличните локви.
Гладя своята брада.
Гледам мокрите им рокли. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

506 3 1

Изгнило сърце 🇧🇬

Кой съм аз?
Коя си ти?
Кой изобщо ни събра?
В нощен час
едни сълзи ...

Krisscho

Poetry » Love

730

По малките ми длани има кръв 🇧🇬

По малките ми длани има кръв.
Мечтите ми ли тихо изкървиха
и поривът последен като пръв
се спотаи сред няколкото стиха?
Поведе ги сред бури, град и киша, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

595 2 4

Жената, която ми липсва 🇧🇬

ЖЕНАТА, КОЯТО МИ ЛИПСВА
… не знам защо и днеска ме отмина в квартала най-красивата Жена? –
замъкна се към Морската градина – да вдъхне вятър, сол и светлина,
красивата ѝ блузка на драперии ме перна – сякаш волтова дъга! –
не ме попита: – Как си днес, Валерий, ще слезеш ли със мене на брега? ...

Валери_Станков

Poetry » Love

558 2 1

Другата причина за бурята 🇧🇬

ДРУГАТА ПРИЧИНА ЗА БУРЯТА
Къде ли да се скрием от дъжда,
подгонил ни по летните паважи?
До днес не съм изричала лъжа
и някога едва ли ще ти кажа. ...

yotovava

Poetry » Strict forms

676 3 6

Гардеробът на моето минало 🇧🇬

ГАРДЕРОБЪТ НА МОЕТО МИНАЛО
… разделям се с ненужните неща, с които моят дом от век се пълни –
със чехлите на моя стар баща – поел без тях по сетните си хълми,
със онзи разскрибуцан гардероб, побрал ми панталонките момчешки
със лимките във задния ми джоб, с войниците ми – проходните пешки, ...

Валери_Станков

Poetry

461 2 1

Вечерна молитва за прошка 🇧🇬

ВЕЧЕРНА МОЛИТВА ЗА ПРОШКА
… ще трябва някой ден да се покая за всяко сторено от мене зло –
че не отстъпих място във трамвая на старчето от древно потекло,
не спрях? – велосипедната верига да окача на тъжното хлапе,
девойчицата – дето ми намига, да я почерпя с паста – и фрапе, ...

Валери_Станков

Poetry

424 1 1

* * * 🇧🇬

Есента ръси злато край мен -
мек килим от листа пожълтели,
резен слънце, с любов напоен
в октомврийската късна неделя.
И не мисля за нищо, освен ...

ninasar

Poetry » Philosophical, Other

1K 4 12

В нови премени 🇧🇬

Афиш,реклама,очакване...оперета голяма.
Билетите вече изкупени от елита закупени.
Но дилари в мрака предлагат,билети
за вип места,и магия ,даже ти плащат...
да седиш до края на измамна игра. ...

aap

Poetry

546 1 2

И винаги се мръква 🇧🇬

Като надгробен камък тъжни, тежки,
баладите вълнуват, до сълзи.
Самотен лъч по рамото пълзи
и совите проплакват. По човешки.
И тази нощ студени и сами са, ...

Patrizzia

Poetry

503 4

Mуз търся, по възможност два 🇧🇬

Проблема си реших накрая
и музите ми до една,
се разлетяха. Все е тая,
нали съм като тях – жена.
Да съм добричка дотежа ми ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

565 1 9

Сред дюните на самотата 🇧🇬

Сред дюните на самотата
камилите със спомени вървят.
Керванът им пълзи като змията
под палещия слънчев необят.
О, Господи - метафизично е! ...

vega666

Poetry

641 8 8

Мушмули от Мама 🇧🇬

МУШМУЛИ ОТ МАМА
В корията над Жълтото дере,
щом отлетят последните авлиги,
излиза мама – мушмули бере
и сетне върху вестника реди ги – ...

Валери_Станков

Poetry

421 3 1

Купуване на гласове 🇧🇬

"Леле, колко ми е гот,
взех власт с купен вот!
Даваме пари, не скара,
оня тлъста сума набара!
Бързо ще си я изяде и изпие той, ...

hcs

Poetry » Humorous

892

Назад във времето 🇧🇬

на предците
От бездната на вековете
до мен достига този зов.
С нестройни гласове
шептите в хор. ...

slan4ogled

Poetry » Free verse

742 1

Божи дар 🇧🇬

„И който приема едно такова дете
в Мое име, Мене приема“ (Мт. гл. 18)
В лошата приказка майка оставя
рожбата друг да я гледа – сама.
Скача сърцето ѝ или забавя ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

838 7 14

Поетично разсъбличане 🇧🇬

Привет, скиталецо, смълчан
в шумливата тълпа.
Искам да ти направя стриптийз - поетично разсъбличане.
Позволи ми за тебе да събличам тишината.
Бавно да я галя с приказки ...

NannaG

Poetry » Free verse

824

Мечтата на Мечо 🇧🇬

Тихо, тихо идва есен.
Падат ли листа навън?
Славей само пее песен.
Мечо мисли пак за.......
(сън.) ...

BoBoteva

Poetry

1K 2 15

Прогноза за вота 🇧🇬

На конкурса за мръсници
в хубавата ни страна
седем… страшни хубавици
взимат челните места:
Първа става компаньонка ...

Yuri

Poetry » Humorous

730 4 9

Светеща душа 🇧🇬

Сърцето ми – цигулка, се събужда
и твоя съм, на всички, и съм ничия.
Понякога любов съм, друг път нужда,
душата ми е музика... Обичай я.
Понякога е толкова плашлива, ...

Patrizzia

Poetry » Love

599 5 4

Забравете за първите 100 🇧🇬

ЗАБРАВЕТЕ ЗА ПЪРВИТЕ 100
Няма битки, доспехи, победи.
И не пърхат край мене жени.
Даже моите луди съседи
не звънят на вратата ми с дни. ...

Валери_Станков

Poetry

458 3 3

Впечатление 🇧🇬

В обхвата на ледено отчуждение-
отвред под прицел, -
остават си му все в сърцето
на Самотата
протегнатите ръце.

Вълшук

Poetry

528

Един различен запек 🇧🇬

Запече ми се мисълта.
Ами сега, ами сега?
Не мога стихче да родя
и вия, като вълк, в нощта.
Да беше запекът телесен, ...

mislitel

Poetry » Humorous

734 1 10

Една вселена 🇧🇬

Потули слънцето очите...
Да! Скри се там, зад два баира!
Видя ли някой от лъчите?
Нощта на пръсти ли се спира?
Премина в звездната алея! ...

ДетелинаСтефанова

Poetry » Landscape

651 1

Есенна спявка 🇧🇬

Кой ще бъде добрият, щом ти
ще ме губиш и после намираш...
Разглобена, понесла щети,
любовта непризната примира.
Есента е подветрен сезон, ...

svetlitschka

Poetry

659 1 2

Бал с маски 🇧🇬

Полетата пак са с' зелена наметка.
За танц са готови с игрива кокетка.
На бала със маска пристъпват чевръсто
като герои се перчат вездесъщо.
Добре, че октомври поплака обилно. ...

Spring_sunrise

Poetry

731 1 2

Поне не се страхувам да греша 🇧🇬

Спокойна съм и хлябът не горчи.
И все се търся в песен или книга.
Света поглеждам с искрени очи,
любов си имам, мъничко, но стига,
за два живота стига, но нали, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

696 4

Кучешка песен 🇧🇬

КУЧЕШКА ПЕСЕН
... помияр на плажа лае, гони чайки по брега,
дълъг вятър от Безкрая духа – нам си откога,
старият пазач на плажа вестници боде на шиш,
всеки си прибра багажа към Чирпан и към Париж, ...

Валери_Станков

Poetry

510 2 1

Откакто падна есенният дъжд 🇧🇬

Под високата камбанария
на хоризонта –
Зората е настръхнала и дива
почти като сиамски котарак
с два кладенеца ...

Ревов

Poetry

549

Есенция 🇧🇬

Сън си.
Цвете във пустиня.
Земен блян!
Ти камбанен звън си.
Вкусна лятна диня. ...

Dobr_1

Poetry » Love

881 3 1

Същността 🇧🇬

на добротата другостта
е (несъмнено)
любовта
на добротата същността
е (неизменно) ...

rhymefan

Poetry

981

Съпоставка 🇧🇬

Нявга легионерите
опитаха се политика да правят.
Сега пък оставихме на милиционерите
да оправят България.

Вълшук

Poetry

456

Маза за двама 🇧🇬

МАЗА ЗА ДВАМА
Додето аз – във стихове унесен,
събирах сол от своята сълза,
един клошар през тая мрачна есен
засели се във моята маза. ...

Валери_Станков

Poetry

583 1 3

Хоризонти 🇧🇬

Х О Р И З О Н Т И
Откриването на нови реалности
отхвърля границите на хоризонтите,
по принцип всичко е даденост,
реализацията е въпрос на възможности. ...

krasio0109

Poetry

467

Малка сянка в сърцето 🇧🇬

Тъмното петно, когато е сърдечносъдово
пропълзява с паешки крака в очите
и като влечуго грозно, гърбаво,
отнема светлото от дните,
цветното от тях и красотата, ...

mislitel

Poetry » Philosophical

575 5

Как да заспя, когато убиват деца 🇧🇬

Как да гледам телевизия
Шоута тъпи със хора скучни
Затворили очи
За свят от войни
Ще ги плюя, ще съм вулгарен ...

Stew_Carrey

Poetry

635

Жената на скръбта 🇧🇬

"Жената на скръбта"
Сърцето ми тежи като камък студен,
напукано в мъка, обвито в плен.
Очите ми са червени, пламтят от плач,
като дяволски огън, горят без прах. ...

Ivayana

Poetry » Philosophical

769 1

Моя пристан 🇧🇬

Искам да си моя пристан - там където мога да утихна.
И без да казвам нито дума - да те погледна и да се усмихна.
Да знам, че днес си тук, но и утре ще те има.
Не искам да съм без теб когато дойде зима.
Нуждая се от твоята прегръдка, пълна с нежна топлина и плам. ...

moonshine89

Poetry

720 3

Poetry by contemporary authors

Есенен етюд 🇧🇬

Отново в есента… 🇧🇬

Котараче под дъжда 🇧🇬

Изгнило сърце 🇧🇬

По малките ми длани има кръв 🇧🇬

Жената, която ми липсва 🇧🇬

Другата причина за бурята 🇧🇬

Гардеробът на моето минало 🇧🇬

Вечерна молитва за прошка 🇧🇬

* * * 🇧🇬

В нови премени 🇧🇬

И винаги се мръква 🇧🇬

Mуз търся, по възможност два 🇧🇬

Сред дюните на самотата 🇧🇬

Мушмули от Мама 🇧🇬

Купуване на гласове 🇧🇬

Назад във времето 🇧🇬

Божи дар 🇧🇬

Поетично разсъбличане 🇧🇬

Мечтата на Мечо 🇧🇬

Прогноза за вота 🇧🇬

Светеща душа 🇧🇬

Забравете за първите 100 🇧🇬

Впечатление 🇧🇬

Един различен запек 🇧🇬

Една вселена 🇧🇬

Есенна спявка 🇧🇬

Бал с маски 🇧🇬

Поне не се страхувам да греша 🇧🇬

Кучешка песен 🇧🇬

Откакто падна есенният дъжд 🇧🇬

Есенция 🇧🇬

Същността 🇧🇬

Съпоставка 🇧🇬

Маза за двама 🇧🇬

Хоризонти 🇧🇬

Малка сянка в сърцето 🇧🇬

Как да заспя, когато убиват деца 🇧🇬

Жената на скръбта 🇧🇬

Моя пристан 🇧🇬

Queue