Poetry by contemporary authors
Нека съм проклет 🇧🇬
за пилотско място в изтребител,
блянът ми не ще се разпилее
от молба на притеснен родител.
Когато тръгна да катеря ...
Поеми си дъх 🇧🇬
монотонно
Неистов страх дали е последната заключена врата
Вярата и дух единствени са ти
Залез облачен без лъчи ...
Тигърът на Седемте морета 🇧🇬
… някога, преди да остарея – старец, тръгнал вече към стоте,
вихрех си хвърчилцето по кея! – босоного варненско дете,
учех се да връзвам чепарета, че да хвана някой друг сафрид! –
Тигърът на Седемте морета! – в мене възмъжаваше на вид. ...
Крилете на сърцето 🇧🇬
недосегаеми са и ме вдигат.
Понасят ме над завист и обида,
градушките до мен не стигат.
Крилете са свободна мисъл, ...
"Солени ветрове", Бургас 🇧🇬
на откритата сцена
пяха поети с китара.
Вятърът с дърветата
зад сцената танцуваше. ...
Сърца на птици 🇧🇬
и често неразбрани са. Уви.
А те летят дори когато ходят
и нищо по вода не им върви.
Усмивката е дрехата сияйна, ...
Малка водка в Рая 🇧🇬
Какво, че вече вижда му се краят,
че ще заспя под камъка габро? –
аз и отвъд ще имам малка стая
с писалище, куп листи – и перо, ...
Отлита лятото 🇧🇬
отнася обич и мечти.
Отлита бързо, мълчаливо,
не пита то къде си ти.
Сърцето ми тъгува много ...
Един пакет египетска къна 🇧🇬
Понеже ти си хубава Жена,
и аз – освен ако не ме застрелят,
с един пакет египетска къна
при теб ще дойда някоя неделя. ...
Надежда 🇧🇬
но малцина знаят, че жертвите ѝ са безброй.
Уж каца на рамото като малка птица
и ти дава сила да бъдеш герой.
Ако ръцете си сега към теб протегна, ...
Златното момиче 🇧🇬
но не взе и теб,
остана само кърпата и
отпечатъкът на тялото ти върху нея,
сега тя прелива с белите вълни. ...
Общност 🇧🇬
"На този свят най-сложното
е,изразяването ти да е просто",
с перспективи за реални възможности
вместо стени да се изграждат мостове. ...
Септември се препъна 🇧🇬
От него жега всеки взе. Опакова си колет.
Подухва вятърът на старт. Готов е с маратона.
Врабецът пази пухкав гард. Замина си сезона.
Дъждът удари барабан - мелодията стара. ...
Напразно ми режете крилете, аз летя със сърцето 🇧🇬
до определени хора в живота ми.
Елегантно ви изпратих
на майната ви.
Пожелавам ви приятно изкарване ...
Усещане 🇧🇬
с полъха си нежен ме обгърна,
а мене тръпки ме побиха
и после изведнъж си тръгна.
След него слънцето видях ...
От раждане до вечност 🇧🇬
но чрез вяра можем да ги извисим.
В доброто полетът е вечен
и не с крила, а със сърца летим.
Емпатия и действия святи ...
Последният ден на Август 🇧🇬
... живот покрай морето си живея! – реша ли, че ми писне от града,
се смъквам – леко трезвен, там, на кея – да си развея бялата брада,
понякога посрещам сутрин бриза, изпращам вечер късния мелтем,
и под слънцата вехтата ми риза се сбръчка, сви се, прежълтя съвсем, ...
В кладенеца 🇧🇬
видях себе си
в небето.
Бял облак доплува и ме погали
леко. ...
Разперя ли крила 🇧🇬
Разперя ли крила да полетя,
все някой ще ме спре, ще се намеси –
опасно е, ще падна, ще умра
и ще изчезнат хоризонти вечни. ...
Повярвай 🇧🇬
скърцат зъби в устата ти- безмълвно.
Говори жестомимичния език
показва знаци, сърцето нашепва ти догадки.
Колко нужно е да не сме си чужди ...
Етюд на дъното на лятото 🇧🇬
прахоса официалните си капки,
нацупен вятър две листа отхапа,
прозя се и изпусна ги в комина.
Стопи́ се в сладост жи́лото на август ...
Мисли на сянка 🇧🇬
Недоумявам със какво привличам.
Навярно с порив да ни събера,
при все че като лют порой завличам.
Не те упреквам, сриваш ли скали. ...
Асоциации 🇧🇬
Уморената тишина в огромните мегаполиси
търси нелегални кътчета за свойте изяви,
където да нашепва горещо за страстни любови,
от които само смътни спомени са останали. ...