Poetry by contemporary authors
Дъждовен благослов 🇧🇬
градът запалва светлини,
лукаво мами минувачи:
„Не стой зад къщните стени,
излез на въздух, погледни – ...
Най-сладката беля съм аз 🇧🇬
но пък колко сладко гукам...
Накрая всички гушкат мен
забравили, че хич не слушкам.
И усмивката ми е голяма, ...
С тежест на крайъгълен камък 🇧🇬
Когато обитаваш дадена територия
и преражданията ти са ярки,сложни и пъстри,
встъпваш с единтичността си в история,
в която фениксът вечно възкръсва. ...
Първият есенен дъжд 🇧🇬
Небето върху Варна се нагрочи,
изсипа в парка тонове вода,
и кметът тротоарните си плочи
излезе да намести под дъжда, ...
Eдно дете на Мировата скръб 🇧🇬
Навярно стар, далечен мой предтеча
венчал ме е за Мировата скръб?
Живея си – и никому не преча –
и никому не съм обръщал гръб. ...
Светът е стих от стар, прастар рефрен... 🇧🇬
отвъд блестят сто хиляди искрици!
Прилича ли сърцето ми на съд,
събрало обичта на две зеници?
За миговете силен земетръс ...
*** 🇧🇬
Разбий го на парчета най-добре.
Прегърни съдбата си,
не се разминавай със нея!...
Не се залъгвай! ...
Слу̀шкате 🇧🇬
,,Как, деца, ме слу̀шкате,
когато никак
не гасѝте кру̀шките
и то̀ка не пестѝте?!..."
Душата да отлети 🇧🇬
аз заспивам
през последните ми дни.
Нищо чудно,
май умирам, ...
Чаша сок от киви 🇧🇬
… понякога забравям, че съм стар – почти като Байкушевата мура,
че на калъч търкалях своя зар, пък и съдбата беше с мене щура,
пързалях се в измамни синеви и сривах се във мракове зловещи,
и в моето горчиво „Се ла ви“ изгарях – сякаш в доменните пещи, ...
Път заникъде 🇧🇬
край килнатия, прашен плет.
Кобилата с взор сведен куца –
мъгла, униние навред.
Млад – каруцарят, с черна шапка ...
Господ е Българин 🇧🇬
Хора,огледайте се,ослушайте се,осъзнайте се!
Ние сме само прашинки
в огромната Бездна на Космоса,
изтъкана от от закони,превенции и традиции. ...
В душата ми есен 🇧🇬
дали го чакахме, търсихме, искахме...
То настъпва неусетно и не канено,
както есента пристъпва тихо
и напомня със своите багри, ...
Четене на нощното небе 🇧🇬
... там, дето вятър кестените клати
и чорли некосените треви –
като че ли му плащат три заплати
през моите поляни да върви, ...