Poetry by contemporary authors
Глътка живот… 🇧🇬
в небето, която се опитвам да достигна.
Онази единствена и най-ярка звезда
измежду другите, която ме разсмива.
Съзерцавам те в деня като слънцето, ...
Рисунка на асфалта 🇧🇬
... в мига преди да завали,
красива, шеметна и малка,
момиче с дрипави поли,
те нарисувах на асфалта – ...
Красотата в тъмнината 🇧🇬
И пак ще тръгнем по улиците стръмни
Отново ще попаднем в мрака,
където красотата пак ни чака
Красота необятна, красота неповторима ...
Декемврийски мартенски заек 🇧🇬
След първия мартенски гръм –
брезата – с кора обгоряла.
Прилича на Яв и ...
Любовно обличане 🇧🇬
И важна е космическата среща.
Очите ни взаимно се обличат
и аз съм най-прекрасното момиче,
а ти мъжа, след който всички тичат, ...
Душа ли е щом в тъмното не свети? 🇧🇬
в петата трън за зли авторитети,
на клада сложих сетния си стих,
душа ли е, щом в тъмното не свети?
Да озари света ми – непознат ...
Възхвала на бодливите трохи 🇧🇬
Животът следва своя верен ход –
под небеса – илюзия за стряха,
край мене оглупя бая народ
и много малко хора поумняха. ...
Бавни рани 🇧🇬
... и все по-ниско слънцето кърви, мелтемите си Август ветролее,
с печалното и страшно "С 'est la Vie" денят от мен си тръгва ненадеен,
навървиха се птичите ята – безкрайни и безмълвни вързуници,
а аз оставам! – пиша и чета, и ви изпращам рими – дълги птици, ...
Само за теб 🇧🇬
в очите ми пак гори любовта.
Само за теб са тези мечти,
само сега – отново си ти
с любовта, ...
Денят настъпващ, за да издържи 🇧🇬
поетът – с тъмнината да валсира,
но пълната Луна не дава мира
и пише по високия таван.
И с пламнали очи към него взрян, ...
Стената 🇧🇬
Каква ужасна тишина.
И аз за никъде не бързам.
Пред мен стена. Зад мен – стена.
И аз между стените – вързан. ...
Недостатъчност 🇧🇬
Имаше вярност
Имаше грижа
Имаше топлота
Имаше дом ...
Рубаи - 7 и 8 🇧🇬
Когато мечтата превърнал си в цел,
към връх непокорен пътека поел –
или към сияйна далечна звезда –
лети като гордия скален орел. ...
Старчето на детската площадка 🇧🇬
Понеже младостта ми беше кратка –
до днес така не се и наиграх! –
се залюлях на детската площадка
на люлката, потънала във прах. ...
Нека е лято 🇧🇬
скука и тишина.
Разби с гръм и трясък
пенлива вълнà
и превърна брега ...
Мен, Белята ме зове 🇧🇬
крещи гласът на Мама.
Уви, на сто парчета стана,
а аз ги исках сто и две...
Белята сътворих голяма, ...
Да можеше, ала увѝ... 🇧🇬
да ме погледне друга, много влюбено,
а не да се залива със сълзи,
понеже видиш ли, ще ме загуби...
Да можеше със твоята душа ...
Рециклиране на боклука 🇧🇬
Свит в своето русло, ръждясала табела!
Самин, кат куче! Вие в полунощ! Плаче му душата.
Характер лош. Напусна си деца, жената!
Съветник в дом с алкохол приятел. Предател може би! ...
Синът на Тихата вода 🇧🇬
... все по-навътре в същността на зверски млъкналия камък
дълбая с тъпите длета – и не хвърчат искри и пламък,
плющят над моя черен хляб цял ден сахарските самуми,
каторжник, мъкна – сам и слаб, неизговорените думи, ...
Острови в душата - 27 🇧🇬
следеше дългокраките мадами
по плажа с поглед вял. И саможивецът
усети, че са те в семейна драма.
Полина се престори на вглъбена ...
Пролетно вълшебство 🇧🇬
в едно небе, изпълнено с любов,
ще плачат с мене облаците бели
от щастие огромно – вечен зов.
Не се страхувай, обич донеси ми, ...
Време 🇧🇬
И не че ме е страх, че времето минава толкова непроследимо бързо.
Утре слънцето отново ще изгрее, а аз ще отворя очите си и започвам отначало. После отново ще се боря с Хронос, опитвайки се да го надиграя. Ще ...