Poetry by contemporary authors
На ръба на един отговор 🇧🇬
Ако кажа какво мисля, дали ще попиташ „защо“ или ще мълчиш?
След това ще останеш ли?
Да говорим и чувстваме, да докосваме себе си, телата на времето с пръстите.
Виж как се завихрят листата окапали с полъх на вятъра ...
Ще се срещнем след лютата зима... 🇧🇬
- Тръгвам...
- Къде?
- Натам, където те има...
- Тогава те чакам смълчан... ...
През всичките сезони 🇧🇬
петолиние
пълно с лястовици;
лекота от звуци
2. ...
Песен за Добротата 🇧🇬
… какво ни пречи утре призори да вярваме в добрите перспективи –
да се събудим малко по-добри? – и ако Бог рече – и по-щастливи?
На просяка пред Храма да дадем последното във джоба ни петаче?
И да почерпим масленка със крем момченцето, което тихо плаче? ...
Народната песен 🇧🇬
от душата на българина и е с ритъма,
за любов и мъка, песен с усмивка и тъга,
той я пее на маса вечер у дома с рода.
А най обича той песента за войводата, ...
По въпроса за размера 🇧🇬
по-голем е моя!
Ечи, ечи, ечи,
нали,
все този аргумент, ...
Плети, поетесо, плети! 🇧🇬
умее да ухае в тъмнината
и често вижда в тръните - цветя,
но случва се боде и тя самата.
Тя поетесата е котка по душа ...
Ще потанцува още малко есента 🇧🇬
да идва с рокля във любимия ми цвят,
или защото като мен, тя просто е... жена,
ненатъгувала се по отминалото лято,
обичам съвършенството ѝ, мъдростта, ...
Нощта... 🇧🇬
Съблича светлата си дреха…
Наобикаля двора, дърветата, къщата.
Нощта ми разрешава да я гледам.
Съблича светлата си дреха ...
Корен 🇧🇬
Родих се преди доста години,
оттогава смело по земята вървя.
Всеки ден сякаш стъпвам по мини,
падам и ставам, но готов да летя! ...
Докрай ще си чакам... 🇧🇬
Усещам... Настъпва умора...
Във времето все да протакам...
Да срещна любимите хора..!
Да чакам... Това ме убива... ...
Българи до края да останем 🇧🇬
е било и сега е възможно,
за период кратък и собствена сгода
да се излъже народа изцяло пак може.
Но аз не зная чудо такова, ...
Пурпурни страсти 🇧🇬
облечена с буен нрав, отвън царица, но отвътре робиня!...
Огряваш като денница, с бузи зачервени като на девица,
пълна си с гняв, лудееш омайващо, и си пленяваща хитрица!...
Със звездни очи и къдрави коси като есенни завеси ...
Второто значение 🇧🇬
Значение второ има всичко.
В игрална зала влизаш ти.
Играеш.
Там, ил наблизо има хора. ...
Бохеми 🇧🇬
Век след век
Един различен свят
Свят на бохеми
Бохеми от любов ...
Тайна вечеря за двама 🇧🇬
... моля те, пръжни ми две кюфтета, искам да вечеряме със теб,
нека вятър в „Младост-4” шета, мракът вън да стелва черен креп,
да летят последните таксита, подир тях патрулка да пищи,
с тия две кюфтенца до насита да си хапнем – само аз и ти! – ...
Обърнах се, а пътят изтънял... 🇧🇬
Сред сивия поток от кални мисли
понякога се взирам все назад –
с надеждата, че мога да изчистя
деня от фалш и глупав маскарад, ...
Магията на хляба 🇧🇬
на село с дядо и със баба,
във дни на несконечна радост
открих магията на хляба.
Пекар бе дядо – симидчия, ...
Голямото столично метене 🇧🇬
Понеже все работя за „Мерси!” –
и цял ден бачкам като ненормален,
и нямах никви кинти за такси,
пък и за две-три бирички сабален, ...
Океанът се ражда от ручей 🇧🇬
... вятър къща и граници няма, както рибата няма си дом –
тази мъдрост я помня от мама и повтарям си я мълчешком,
остарях, оглупях общо взето! – ала както животът върви,
щом реша да преспя на полето, Бог ми стелва бездънни треви, ...
Ще чакам само теб 🇧🇬
съжалявам, казах много, което не го мислех истински
имаш право да ме наказваш с това жестоко мълчание
малко ще да е дори заради лекомислието ми
Знаех, че ще съжалявам преди това да стане ...
Станиоли от лакта 🇧🇬
как да ти кажа тогава?!
Трудно забравям, често ти пиша,
там пощальон не минава.
Фурната помня, стана ми мило. ...
Мравчо - капитан 🇧🇬
от мравуняка голям,
тайно стегна днес багажа
без да пита мама даже.
Бе решил си тоз` младеж, ...