Утринта събужда новия си ден рано, много рано.
Слънцето и луната вплетени в прегръдката си чакат своя час на раздяла.
Луната ще почине, за да пусне сестра си зората.
Чичопеите и кълвачът огласят огромния бор в двора.
Танцуват, боричкат се силно и местят игличките му. ...
Там на брега на голямата река растеше самотното старо дърво. Бурите го брулеха и то устояваше на всички превратности на живота, гордо изправило короната си. Взорът му бе устремен към голямата река. Любуваше се на белите ѝ води, обагрени в оранжево от залеза. Птички кацаха на клоните му. Пееха песнит ...
Имало едно китно селце. В близост растяла брезова гора. Красота, но една от всичките брези била специална. Тя светела като фосфор през нощта и кората ѝ била толкова бяла, че и пресният сняг изглеждал сив, когато отрупвал нозете ѝ. Хората вярвали, че като откъснат от ресите ѝ ще им се сбъдне всяко же ...
Станчо Попдимитров беше син на свещеник. Научил се бе на четмо и писмо, ама нито го влечеше учението, нито попската работа му беше на сърце. Затуй се учи само до четвърто отделение и отиде да гледа кози на село. Там си намери мястото той, сред селските люде, дето с двете си ръце изкарваха насъщния. ...
/криминален разказ/
Как си, скъпа? Сигурно по-добре – болките отминали, успокоение и примирение, вече те унася… Не се тръшкаш, не се мяташ, даже не се въртиш… И най-важното – най-после си млъкнала…
Позата ти е хубава – отпусната, говореща ясно… Следователят ще е доволен – от пръв поглед се разбира к ...
Много хора си казаха съкровените думи в празничния ден. Магазините за цветя трудно смогваха да задоволят потребностите на клиентите си. Подаръци. Думи. Усмивки. Целувки. Ако през всичките дни от годината бе така, този свят щеше да е е безупречен. Нямаше да има неудовлетворени и наранени хора. Всичко ...
Въпреки ранният час, суматохата в заведението достигаше кулминацията си! От една страна редовните отрепки спореха ожесточено и вдигаха шумни наздравици, с малките изключения, които лежаха по пода, изпаднали в несвяст. От друга, дузина леки жени, заедно със сводниците им, бяха решили да разпуснат сле ...
И най-непредубеденият критично мислещ човек ще забележи, че в настоящия момент светът вече се управлява от военните. При това от особено бездарните военни. Известна е аксиоматичната истина, че военните са безмозъчни същества, защото когато Господ раздавал акъл те били на маневри. Тъпак и военен са д ...
Гарите са едни от най-самотните кътчета, на които можеш да чакаш нещо, което съществува единствено в мислите ти. Защото сме способни да създаваме проекции на хора, чувства и на действия. Защото често защитаваме и дори извиняваме нечии постъпки. Преглъщаме поредните загуби, които непременно пишем на ...
На паважа лежеше тефтерче. Или портфейл. Или някакъв документ…
Интересно – кой го е изгубил? Трябва да е ценнно съдържанието – я каква кожа го обвива. И надпис с лъскави букви.
Наведе си. Огледа предмета. Да, явно документ. Странен надпис – „Ваучер за любима книга“…
Книга… Архаично, неотговарящо на ...
Детски почерк
Невена Георгиева бе учител на най-малките ученици. Обичаше професията си и даваше всичко от себе си първолаците да се чувстват добре. Тя се радваше искрено на успехите на своите ученици. Ченгелчета и чертички ставаха все по-красиви с упражнения и постоянство. Дори тя даваше малки награ ...
''Руската пропаганда най-аналогова и лъжлива'' 2
🇧🇬
Литературно отклонение
Тате ни раздаде по една пръчка и ни заръча да викаме и да ръгаме. Днешния лов на мамути беше много успешен – върнахме се цели, уморени, изподраскани и насинени от драките, дет се бяхме скрили на гюме. Обаче беше фън – чудовището беше аналогово (чак после открихме че е такова, ...
Пиша този текст всяка вечер преди да заспя, защото кипя от емоции. Всяка дума и ред са напоени с неосъзнати чувства , грешни виждания и личностна заблуда , но и с чиста и невинна любов.”
“ Ако имах право на желание, то ще е да ме целунеш бавно, като че ли думите вече са излишни. Погледни ме в очите ...
Високият скален път виеше голите си хълбоци там във висините на небето. Юлското слънце чертаеше пътя към селото и прахът и маранята се сливаха в прегръдката си. Именно там от тази висота, където скалите прегръщаха небето, долу в ниското се раждаше, скътано като гнездо селцето. Скатано и родено от тя ...
На ъгъла един павилион седи и дреме. Продавачът на средна възраст, коцкар, търси нови клиенти, старите са му до болка омръзнали. Припечелва не много, ала достатъчно. До павилиона е хубавата му двуетажна къща, има две дъщери, едната омъжена, другата- на инвалидна количка. Красиво е момичето, засичала ...
Бе слънчев августовски ден. До където погледа стигаше се виждаше само безкрайно синьо. Морето се сливаше с безоблачното небе, докосваха се там далеч на хоризонта, споделяха кратка целувка преди да се отдалечат отново. В далечината плуваха делфини, които подскачаха и танцуваха във водата. След това п ...
С поклон пред великия Алеко!
Януарий Гатюв на ресторант
Януарий Гатюв се оригна шумно в луксозния ресторант и заглуши леката музика, изпълнявана от прекрасния дамски оркестър.
– Ох, баба̀чко, че хубава манджа, ма Ябълчице, я ѐла у батя с Жано Гат, да му седнеш на патката, че съвсем кеф да му стане! ...
По пътя към Дракона Баба ги накатери на метлата и...
Лудата бабина метла се побърка от влюбената Баба в Дракона, би си петите и ги метна в Ахелой.
Чудиш се любими, за чий таз хубава метла избяга с 200 км в час?
Хи, хи, хи – каза Баба.
Бабо! – крещеше възмутена Ти. – Защо не я кротнеш? Ще ни пребие! ...
Населението на Земята е около 8 000 000 000 души.
Приемаме това за 100%.
И започваме да броим:
11% са в Европа, 5% в Северна Америка, 9%в Южна Америка, 15% в Африка, 60% в Аюия.
49% живеят в село, 51% в град. ...
Броени часове остават до времето, в което две думи ще тежат толкова, колкото човек се е грижил за тях цяла година. На много хора изглежда лесно да се изричат. На други им е трудно да ги чуят. Но всеки копнее за тях. "Обичам те!" Думи, които тежат толкова, че трудно се носят на раменете на един човек ...
Пенсионираните полицаи Петров и Станков се срещнали в една пицария. Почерпили се с бира, а после Станков казал:
Петров, нали знаеш, че публикувам поезия във вестник "Пенсиониран полицай".
Петров: Знам Станков, ти дори и насън рецитираш стихове.
Станков: Като наркотик е това, Петров, но напоследък вс ...
Юнитка пита баща си: Тате, какви хора са българите?
Бащата: Тракикомични!
Юнитка: Искаш да кажеш - трагикомични.
Бащата: Искам да кажа, че ние българите произхождаме от траките...
/по идея на Венцислав Василев от София/
Хасан бил заварен врасплох от голямото турско земетресение. Не успял да избяга и многоетажната кооперация се срутила върху бедната му глава. За щастие бързо и ловко се скрил под масата и треперел от страх, докато трескаво напипал парче свободно стърчаща армату ...
Проблемът с изхранването на човечеството е разрешен
/Екологически чиста и хуманитарно много мръсна сатира/
Първо предупреждение – извинете, но не е за всеки. Моля възпитаните, интелектуално чисти души, да не четат. Или поне да са с телефона в ръка край тоалетната чиния. Повярвайте – ще ви потрябва…
...
Беше лято. Слънчевите лъчи огряваха всичко наоколо. Отдалече аз видях същата онази млада жена, която всеки ден с роклята си на слънчогледите минаваше по улицата с паважа и сядаше в парка. Носеше сламена шапка. И се усмихваше. Сякаш лятото беше скрито в очите ѝ. Сякаш носеше морските вълни в ръцете с ...
Мина една година от както не се бяха засичали. Той почти беше изчезнал. Сякаш живееше някакъв роботизиран живот - живот на холограма.
И така му беше добре. Роналд не осъзнаваше, че като се затвори в дома си няма да се отърве от травмите и депресиите, които не му даваха мира и денем и нощем.
Обвинява ...
Думи за Международните литературни срещи в Сараево
🇧🇬
Уважаеми г-н Председател на Международните литературни срещи на КНС – Сараево,
скъпи братя и сестри по перо,
Искрено съжалявам, че днес не мога да присъствам на 8-мите международни литературни срещи поради обективни причини. Сърдечно благодаря на ръководството на Международните литературни срещи КНС ...
Человек ниоткуда.
Гечо Голиков ходит, словно привидение, мыкается уныло, вроде чуждое обитание бродит по селу. Близких у него нет, родственников нет, потерянным шатается по улицам. Надоедливость во всём выявляет, за занятого человека себя выдаёт. Неказистый, растрёпанный, в заброшенном состояний на ...
Бе много студен ден. Сутрин. Лед бе покрил улиците. Няколко бездомни кучета скитаха. Павел излезе от своя дом. Той работеше в строителството. Така се бе случило, че в студените зимни дни често оставаха без работа. Спестените му пари отиваха за храна. И за отопление не оставаха средства. Живееше толк ...
/по идея на Венцислав Василев от София/
Срещнали се пенсионираните полицаи Петров и Станков.
Петров: Станков, нещо много изнервен ми се виждаш напоследък. Да нямаш проблеми?
Станков: Имам Петров. Нека си остане между нас. Материалите ми във вестник "Пенсиониран полицай" малко се четат.
А знаеш, че а ...
„Много са неволите на праведния, но Господ го избавя от всички тях! (Псалми 34:19 ).
Времето, в което живеем, наистина е наситено с неволи - лични, семейни, професионални, социални и т.н. Много често сме в стрес от едно или друго събитие, а обидата, огорчението и недоволството са наши постоянни спът ...
След редица провали на президента Радев, които ме накараха да напиша редица материали срещу него, най-вече заради това, че раздели българската нация, а също и заради това, че лансира политически двама "шарлатани", както самият той ги нарече - Петков Кирил, излъгал в подписана клетвена декларация, че ...
III
Откъде знам всичко това ли? Купи ме и започна да преписва на мен някои неща, които беше нахвърлял като чернови през годините. "За лудо работи, за лудо не стой!" както се казва. Бях му нещо като отдушник от токсичната връзка със съпругата му, която в началото беше толкова хармонична. И от това, ч ...
Как евроатлантическо звучи : „Тя е член на…“…
И колко нашенско: „Тя е член на семейството…“
хххх
Напоследък проблемите в държавата станаха толкова сложни, че затрудняват даже таксиджиите и фризьорките…
хххх ...
Седемгодишният Радослав често ходеше при дядо си Иван на село. Искаше да помага във всяка работа, с която се занимаваше възрастният мъж. Лятната ваканция играеше по поляните и дядо му не го занимаваше с труд. Детето достатъчно се изморяваше от игрите с другите деца. Бе зимен ден, когато детето бе ос ...
Да, зная и такива истории, не ме питай откъде. Не знам дали са истински, просто някога работех като санитарка в Кръвния център, а там се носят легенди , могат да ти настръхнат косите от историите, които се разказват. Където има кръв, има и престъпления, има и подвизи, има и спасени или погубени живо ...
Преди години, когато започнахме да ходим на Битака, той бе като разходка в различно измерение. Туристите попаднали във вулгарните му, мръсни, лапи бяха ценна плячка, рядко пощадена от грабеж. На такива места се чувствахме у дома си. „Местните“ също ни приемаха добре, някои от нас си мислеха, че е за ...
- Дъще, избирай внимателно бъдещия си мъж. Ето пример – баща ти. Майстор, със златни ръце. Каквото се повреди – грабва и поправя. Ремонтира, усъвършенства, поддържа…
Намериш ли подобен - никога няма да имаш нови неща…
хххх
Млада жена в кафенето:
- От тоя студ толкова дрехи съм навлякла, че едва се н ...