Виола седеше до прозореца с котката в скута. Гледаше към улицата, навън валеше силен дъжд... А трябваше да вали сняг, януари е все пак... Погали Минош по гърба и й каза тъжно:
-Обърка се и времето, както хората... Търсят щастие в чуждото нещастие... Оплакват се, че нямат пари, пък в магазина пълнят ...
След много различни събития в живота й, тя отиде до Босфора...Тя обичаше Босфора и Босфорът я обичаше... И тя го знаеше...,Тя имаше толкова много неща да му разкаже този път ..., а той – Босфорът винаги я чакаше и, й даваше надежда и не спираше да й показва любовта си към нея... Този път, когато тя ...
Какво е изневярата?
Каква е тя? Какъв цвят има?
А вкусът й какъв е?
Изневярата само физическа ли е? Точно със секса ли е свързана?
Тоест, да изчукаш, да го "туриш", да духаш - това е изневяра, но ако хванеш нечия ръка, погалиш по гърба, докоснеш бедрото - не? ...
Какво стана с българското гостолюбие и гостоприемство, с което до неотдавна се хвалехме, като специфична черта на българския характер?
Наскоро бях провокирана от едно гостуване на братя и сестри от църквата ни. Познавахме се отскоро и всеки беше любопитен да разбере преживяванията на другите, срещат ...
- Скъпи, знам колко държиш да дойда на рождения ден на майка ти, но действително не мога! Поела съм този ангажимент много отдавна и наистина е важно – казах на съпруга си Димо и го гледах умолително в очите.
- От теб се очаква да знаеш кога е рожденият ден на свекърва ти и да не поемаш други ангажим ...
Колкото ѝ да си тупаш праха, прашинка си оставаш!
Спомените са като жената - досадно-нахални когато най-малко ги желаят.
Целта оправдава последствията.
Едни търсят истината във виното, други в ракията, трети сами си я "раждат".
"Дядото отива в кафенето, бабата сяда да си гледа турския сериал. Внучка ...
Или какво е правил Чарли по време на последната мисия на Лизи и Финиан
Щом Финиан се нахрани, заяви, че се качва до стаята, за да вземе екипировката си. Лизи пък се опита да отсервира, но успя да вземе само своята чиния, защото Флетчър и Казра грабнаха всичко останало и го понесоха към кухнята и ник ...
Нахвърляните безразборно якета и горнища на анцузи по закачалката в коридора не правеха никакво впечатление на Гери. Желанието ѝ всичко да бъде изрядно подредено, и на своето си място, в този ден бе останало на заден план. Тя виждаше хаоса, облегнала се на отсрещната бяла стена, но погледа ѝ сякаш м ...
Едно изобретателно джудже се снабдило с ездитна слоница. То било закъсало финансово и обучило слоницата да излива в стихове слонските си вопли и да ги рецитира на мегдана в малко провинциално градче. Първоначално се тълпяли любопитни и пускали по някоя банкнота в шапката на джуджето. Така то събирал ...
Втори ден и всичко останало
Аз по принцип не сънувам. А когато си спомням сънуваното, то винаги е нещо странно и отчасти пророческо.
Аз, оказва се съм нещо като Ной, но в мини размер.
Първият такъв сън беше как живея някъде надалеч и все не мога да се прибера у дома.
Кошмар някакъв, ще кажете. Обаче ...
Първи ден и първа нощ
Датата тридесети април тая година би трябвало да се заобгради с червено кръгче в календара на любителя велосипедист.
Бележита дата.
Първо - това е моят рожден ден. Второ - някой път даже се пада на Великден. За да не бъдем голословни ще кажем, че така беше през 2000-та година, ...
Начало и подготовка
С Жеко решихме да си направим пътешествие с колелета. Решихме го спонтанно, докато пием бира в кварталното барче, което по начало си предвещаваше не твърде голям успех на експедицията.
По принцип при мен повечето неща с които се захващам претърпяват пълно фиаско, главно поради вр ...
САЩ обявиха, че ще определят ЧВК „Вагнер“ за транснационална престъпна организация.
Което ме заинтригува. Защото за тия наемници научихме наскоро, а за други… О, за други и историята, и изкуството разказват едни неща…
Спомнете си митологията – Гилгамеш, Митра, Херакъл, Персей, Язон и така нататък ге ...
Беше се схванал – пролет, пролет, но зимата още се държеше. Мъгла, влага, сутрешен мраз. Което караше кучетата да се забиват под кожуха му. Е, условно кожух – такъв е бил преди десетина години. Но, когато го намери край контейнера – имаше вид на изглед, както казваше бате Пешо. Опърпана козина, но и ...
- Олекна ли ти? – питаше Насим, а тя повръщаше и изпитваше срам. Как беше влязъл? Той придържаше косата ѝ, сега го разбра и на моменти ѝ се мяркаха ръцете му, после бельото, с което беше облечена.
- Ах, ах, Найдена! – повтаряше арабинът и бършеше грима под очите на Найдена с някакъв грапав плат.
Пос ...
Между приятелки:
- Регнах се, предствих се: пухкавелка, не обичам домакинската работа, не мога да готвя и гладя. гледам спорт и най-вече футбол, попийвам и пуша, а всички мъже ме блокират. Защо?
- Защото те мислят за мъж! Я се поразрови повечко из мъжките профили и ще откриеш как всички обичат семей ...
Сам беше прекарал остатъка от деня, обяснявайки на вещицата какво се беше случило и защо се е наложило да убие съществото. Естествено използва появата на гвардейците, в лицето на Хирса, като нуждата да покрие следите. За щастие, Малора беше приела всичко добре и този път го пусна само след няколко ч ...
Бурята продължи още близо час, като постепенно отслабваше. Когато най-накрая приключи, лъчите на слънцето си проправиха път през цепнатините на вратата и залостените кепенци, позволявайки съвсем ясно да се види всичката мръсотия на дъното на езерото, в което се беше превърнал първият етаж. Облекчени ...
Новината го срази. Строполи се върху креслото в хола и се хвана за главата.
– Брей! Брей! Беля голяма! – затюхка се, закрещя, завайка се. – Какво стана? Каква стана тя!
Жена му гледаше порно в кухнята и като го чу, смени канала с FashionTV, пусна звука и влезе в хола – нещо, което обикновено предпоч ...
- Да ти кажа за Виената - Вельо така наричал града понякога. Има хора, според които Париж е столица на света, a Вельо май е мислел, че е Виена. Никой не разбрал кой някога го е запознал с този град, може и да е прочел някъде за него, но често пращал хората да отидат там, ако искат да излязат в чужби ...
МЕДИНАТА
Тримата просяци (говреше се, че са милионери), и днес пееха провлачената , като водите на река Бур Егрек, песен. Миризмата на стотици подправки се смесваше с тази на пържените гевреци, и на десетките видове маслини в малките магазинчета на Медината. По тесните улични лабиринти щъкаха хиляди ...
На вратата се звънна. Униформен.
- Добър ден! Аз съм новият квартален. Обадиха ни се комшиите ви. Вдеки ден от ранни зори у вас е имало скандали. С врясъци, истерии, обвинения, тропане…
- Ами жена ми…
- Знам, знам – и аз съм женен… Но чак толкова шум, пречещ на съседите…
- Ами разбирате ли… ...
Кафяви, смърдящи, наторяващи политиката.
Част от естествето, разбира се. Знаем, очакваме ги и все пак – изненадваме се.
Като последната информация от Die Welt. Който сега разкрива това, което знаехме или се досещахме преди близо година. Нима има българин, повярвал на лъжите на Ниновица и ОПГ ПП – ам ...
Ако зависеше от него, никога не би прекрачил отново прага на този апартамент. Дори не посещаваше квартала, в който се намираше. Бяха изминали двадесет и четири години и два месеца, но спомените за онзи майски ден, все още живееха, възвръщаха се в неочакван час и пареха като въглените на нестинарскат ...
Железният човек глътна картата на майка му с тихо жужене, замисли се за миг и на челото му изплува надпис: „Наличността е недостатъчна. Най-близка сума – 20 лева.“
„Двайсет – двайсет!“, реши Зарко и започна пак да натиска бутоните. Чу се мъчително скърцане и тих, тръбен звук.
„В утробата на железния ...
На пръв поглед изглеждаше като обикновена кола. Хващаше окото. Аеродинамичната форма, доста повдигнатата задница, широките гуми и добре боядисана. Без забележки, макар че не минаваше за луксозна. Впечатляващото в нея обаче се криеше под ламарината. Двигателя! Специално подобряван с годините... да. Н ...
КНИГА
Казваш се Китаб и си зачената в градската библиотека. Родителите ти може и да не са били фенове на книгите и да са предпочитали други дейности пред тях, но за теб магичният свят, който може да се разкрие измежду страниците, е всичко, което те поддържа щастлива. Живееш повече във фантазиите си, ...
Юли не спираше да се връща към болезнените спомени от предателството. Крачеше бързо по мокрите улици, а светлините на колите го заслепяваха и като на стоп-кадри извикваха в съзнанието му картини. Съобщението. Отложената среща. Ресторантът. Сплетените ръце. Чуждата прегръдка. Очите на Яна. Радостта и ...
До сами Троянската Света Обител е сгушена малката балканска махала, в която е роден и отрасъл баща ми. Петнайсетина старинни къщи, покрити с каменни плочи, плътно долепени една до друга, с прозорчета, които любопитно надничат в двора на съседа, за разтуха на еднообразния делник. Всеки дом има свое н ...
АНТО КООПЕРАНТО 3
Клуба на българските специалисти в града бяха организирали посрещане на новите гурбетчии. Освен, че цял ден висяха с нас в Педагогическия институт и ни разказваха много “тайни” за живота в Мароко, даваха съвети как да си търсим квартира, какво и къде да си купуваме обзавеждане за б ...
Минах по канижела, промуших се между момичетата и хлътнах в общата баня, след което се заключих. Такова нещо не бях виждал.
За да започнат да обработват кораба първо трябваше да се пуснат двете лодки с момичета на борда, такава е практиката в Индонезия и сега се препъвахме и прескачахме, екипаж и пр ...
(усещанията на един пътешественик)
Пламъците на огъня се преплитат като извити остриета на ятагани. Кръстосват се и се отблъскват, но продължават с настървение ожесточената си битка. Среброто на месечината наднича от тъмния небосклон. На моменти намята позакъснели облаци, после отхвърля с един единс ...
Глава 3
Небето заплака горчиви сълзи. Тъгуваше по отминаващото лято. Есента, като ревнив любовник, изстуди с дъха си свидетелството за тяхната любов. Дърветата се окичиха в премяната на изгряващото слънце. Само една магнолия бе цъфнала в снежнобяло като булка готова да се отдаде на любимия си. Тя се ...
Легендите никога не лъжат. Особено ако са за наша прослава.
От тях знаем – ние сме потомци на Боговете Шарани. Долетели от Голямото звездно море и пръснали хайвера си по цялата водна планета…
Шараните са основателите на тогавашното бъдеще. Умни, хитри, знаещи и можещи да оцеляват рибоци. А какво му ...
АНТО КООПЕРАНТО 2
Първият ден.
Свежо северо-африканско утро. Небе синьо, безоблачно. Край пътя палми и боклуци. Автобусите се движат тържествено по тясно шосе без дупки. В автобусите са се настанили бъдещи учители на марокански гимназисти. Всички недоспали, но с ококорени очи съзерцават гледката пре ...
Лошо тръгна моето обучение по английски език и това си е. Куца работа. Първо аз се разболях – нищо особено, кихах, потях се и излъчвах топлина, но иначе можех да говоря. На български. Но не – учителката ми заръча да се лекувам, не можело така. Тъкмо се излекувах и бях готов да подновя заниманията, к ...
Изминали са почти 45 години от събитията за които най-после реших да пиша. 45 години са достатъчни за отлежаване на събитията, за да се превърнат в история. Положението в България показва, че характера на българина е много устойчив, много стабилен и за такъв кратък период от време, той не може да се ...
Британският премиер Борис Джонсън кроеше таен, пъклен план, да узурпира британската корона. Първо щеше да предизвика хаос и криза, чрез Брекзит без сделка. А после с преврат да свали кралицата и да ѝ отнеме властта.
Още когато живееше в Ню Йорк и беше малко хлапе, Борето мечтаеше да стане някой ден ...