Short stories and prose by contemporary authors
Някои съображения относно махането на главата 🇧🇬
Махнете ли си главата пред дама, сваляйк ...
Парадоксите на Интуицията Част - 4 🇧🇬
- Дойде ми изведнъж на ум, че всъщност възможността аз по моя особен начин да контактувам и да си общувам с животните и растенията не е нищо друго освен грешка в кода на Проклятието. Която донякъде ме е спасила.
- И от какво?
- Как от какво? От най-лошото! Ако ги нямаше тези ми контакти с ж ...
"С" като съдба (без Наталия) 2 🇧🇬
Вървях замислен по залезно-синеещата улица. Малко преди да изляза, бях открил отдавна забравената, недовършена дърворезба с лика на Мирабела. Спомних си как пламъците в камината бяха обхванали бавно лицето й.
А после я забравих. И въздъхнах. И пак почувствах равномерната болка в душата си. Неле ...
Урок от майстор Сандьо 🇧🇬
-Отивам,отивам!-отвърна Димитър, тичайки към портата на къщата в селото с номер едно. С отворен ...
Преди последния час 🇧🇬
разказоид
Двамата седяха на пейка в училищния двор.
Беше септември и пак звънеше звънецът за последния час.
Само дето те бяха вече пораснали. ...
Deja vu 🇧🇬
Това и жабите в блатото го знаят (13–14/19) 🇧🇬
ОТЧАЯНИЕ
Не се оплаквам, но не ми е лесно.
Не гледай, че така се смея!
Самотен, вечер тихо си поплаквам ...
"С" като съдба (без Наталия) 1 🇧🇬
Спомням си всичко като че беше вчера...
Реших пропусна яденето и да се захвана с домашното.
Съвсем скоро щях да се махна оттук. Оставаше още една седмица, за да се уредят документите. Докато се качвах към спалните помещения, главата ми беше пълна с разнообразни образи. Нямах идея какво е да живее ...
Кольо Ковача 🇧🇬
— Казвай, гяур, на кои комити си ковал сабите?!
Дели Неджиб ага — плевенският каймакамин — гледаше към падналия на колене в праха българин и пошляпваше дългия си нож в едната длан. Лично Фазлъ паша му нареди: „Събери черкезки и абаски чети, изколи на Батошево и Ново село раята, децата и ...
Просто синьо 🇧🇬
Нахлуващия през отворения прозорец бриз полюшваше кадифените завеси.
Носеше се полъх, който контрастираше на горещите вълни, обливащи тялото ѝ.
Неусетно се изправи и закрачи към терасата с бавни стъпки.
Нежните ѝ длани намериха опора в студения мраморен парапет. ...
Удавих се в сълза 🇧🇬
Севда 🇧🇬
Наше село си е баш село. На завет е и планина ей на - един разкрач място. И г ...
Спунеризми 🇧🇬
Переш след сръдня.
Молят Ви: «Бъдете татко!»
Що кум стори, с реч се не оправя.
Размахва ли поетът хай ...
Излишните 🇧🇬
Парадоксите на Интуицията Част - 3 🇧🇬
- Ааа…! - надигнах глава и повиших глас ...
Сянка ООД 🇧🇬
Не пей ми, славею 🇧🇬
ПРЕДИСЛОВИЕ
Попитах живите. Казаха ми, че не знаят. Потърсих в книгите — не пише. Отидох на старите гробища и попитах мъртвите. Написах — каквото „чух”.
Април, 1876 г.
Талим му викаха — военно обучение. Бяха приключили и Даскал Никола Дабев ги разпусна да си ходят. Скоро всички се ...
Белият остров 🇧🇬
Обичам живота. Обичам го толкова много! Понякога, затваряйки очите си, пред мен възникват онези малки на пръв поглед неща, които наистина ме правят щастлива. Вече пътувах към Белия остров , а мисълта ми беше съсредоточена единствено в това, дали съзнанието всъщност може да пътува чрез ...
"Недковата поляна" 🇧🇬
Недко го съкратиха от работа. Навярно на всеки, поне веднъж в живота му, се е случвало това неприятно събитие. Сценарият в повечето случаи е един и същ – извикаха го в тесния кабинет с жълта табелка, изгравирана с надпис “личен състав” на вратата, където кратко и ясно му обясниха, ...
Парадоксите на Интуицията Част - 2 🇧🇬
Стената 🇧🇬
1876 г. сл. Хр.
— Тате, знаеш ли какъв ден е днес?
Симеон се спря, подпря се с две ръце на тояжката, погледна втренчено сина си Александър и продума:
— Петък! Разпети петък! ...
Виенско кафе - 1 🇧🇬
Мъжа ми се усмихва лъчезарно, подпрял се е на лакът и се е надвесил над мен.
– Добро утро!
Д ...
Смокът 🇧🇬
Една сутрин се чу силен писък:
- Змиииииия! Змииииия! Поооомоооощ!
Крещеше съседката от средата на двете та я чухме и двете къщи и хукнахме нататък. Той се преп ...
Васил и Николина 🇧🇬
Васил. Мъж на средна възраст, добре сложен, почти висок. Това, което правеше впечатление от пръв поглед бе бялата му коса. Побеля още преди да навърши четиридесет. Макар и побеляла, косата му бе чуплива, гъста и падаше на талази над челото. Наследство. Тъмните му очи контрасти ...
Десет години брак 🇧🇬
Познаваше я толкова добре. Знаеше, в коя стая от апартамента се намира и можеше с точност от 90 процента да каже, какво прави там. Дали сгъва дрехите или оправя постелката на леглото. Какво прави в банята или в кухнята. Познаваше всеки неин шум, всяко движение. Тя правеше нещата ка ...
Пушка берданка 🇧🇬
„Продай си нивата – купи си пушка!” Стефан Пешев
Ресторантът беше почти празен, но бай Никола отиде до масата на лесничея, покашля се притеснено и попита:
— Свободно ли е при Вас?
Ленко се усмихна, преглътна залъка и посочи с вилицата стола отсреща: ...
Да останеш сляп 🇧🇬
Избор 🇧🇬
— Мадам Сичиха, тук ли сте?
— Д ...
Сватба или погребение 🇧🇬
Хапчета 🇧🇬
– По принцип бихме могли да ви ...
Парадоксите на Интуицията 🇧🇬
Живея си аз някъде там. В едно красиво, китно, средно голямо градче. То такива в България дал Господ. Почти цялото си време съм прекарал тук. Е! Има едно изключение ка ...
Из романа „След дъжд качулка“ 🇧🇬
Тя погледна към него с влажен, премрежен поглед. Пеперудените очи затрепкаха сякаш ще отлетят всеки момент. Желето, в което се бяха превърнали краката й, се разтресе в конвулсии, на които само Хълк би завидял. Той направи още 20 лицеви опори, 30 коремни преси, 100 набирания, изля върху себе с ...
Полетът на орела (или За седемте смъртни гряха) 🇧🇬
/или ЗА СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА/
Овцете пладнуваха под старата липа, другарите му похъркваха край жаравата, а той довършвашe печеното агне. Три часа горя огън в дупката и три часа върху плочата. Като го извадиха от кожата и го тръснаха в тавата, се разкапа. Казват му агне по хайдушки. ...
Стъпки по водата или истинската история на Поли 🇧🇬
Болестта на душата или
защо реших да разкажа историята си
Климатикът в офиса на църквата работеше усилено, а навън зимата вече бе започнала да отпуска смразяващата си хватка. Топлината винаги ми е действала по-добре от студа не само защото гальовно попива в кожата, а оттам – и в страдащите м ...
Интервю 🇧🇬
Големият урок 🇧🇬
Девет свещи за живите 🇧🇬
ДЕВЕТ СВЕЩИ ЗА ЖИВИТЕ
Досега не беше се срещал очи в очи с Лудата. Железният му обръч се беше изтърколил в краката и́, но и двамата не гледаха към него. В погледа на Дончо нямаше страх, дори не любопитство, а някакво възхищение и почитание, все едно се беше изправил пред Мара Гидия — се ...