В кафенето влезе слаб и омърлушен мъж. Огледа злобно всички и седна на ъгловата маса. Помести пепелника, извит набързо от стара и нащърбена алпака, и вдигна към бармана показалеца си.
След малко той му донесе коняк.
– Не бързай да тръгваш! – каза кльощавият, изпи чашата и му я върна. – Донеси още дв ...
Малка стая. Малка чаша вино. Недопечена пържола. Вечерята не беше вкусна. Ще остане и за утре. На ред са мислите. Там нещата са объркани. Не е като вечерята. Хаотично нахлуват спомени и се сменят със фантазии. Погледа следи отблясъка на телевизора. Отстрани се чува музика. Съседите си правят купон. ...
Светът отдавна е осведомен, че мразя да ходя на риба.
Затова отидох. Човек трябва да върши нещата, които ненавижда, за да опознае себе си. Това е предизвикателство. Трябва да въстанеш срещу себе си, та да се примириш със своето несъвършенство.
– Ще видиш колко е хубаво! – възкликна приятелят ми, док ...
Умиращото Изкуство
Разхождах се из един от големите магазини. Тия, германските, в които се продава всичко. Е, може би не точно всичко. За жалост, оттам човек не може да си купи жена или нещо такова. Макар че… Кой знае? Срещу определено договаряне сигурно човек може да си излезе от някой от тези мага ...
– Честито Рождество Христово! Как е при вас?
– Весела Коледа! Как да е, много подаръци, танци, пиячка. И малко скандалче в допълнение, но какво да се прави. Най-важното е, че спечелих паричката! Уж взех най-малкото парче от питката и въпреки това тя се оказа в него!
– Ние нямахме питка, а мама взе о ...
Какво е миналото?! Една част от живота ни или нещо повече. По-скоро е по-малко. Ние като индивиди вегетиращи под пустинното слънце на бетонните си сърца, гледаме повече хоризонта пред нас, а зад нас остава само бегла сянка на грешките, проблемите и успехите ни. Как да съставим онази тънка формула на ...
Съвсем нежно слънцето докосва снежната покривка на земята. Тихо е. Хората са изчезнали. Като малки мравчици влизат и излизат цял ден от моловете. С пълни торби и празни души. Блясъка в очите им е само от изпитото вино. Светлината, която съвсем нежно ги докосва е от лампичките имитиращи живот. Докато ...
Знам, че сънувам. Имам този сън от месеци. Един и същи. И в него винаги е Коледа. Винаги вали сняг и мирише на греяно вино, ябълки и канела, точно като по филмите.
Лежа в леглото в очи, вперени в тъмното и слушам равномерното дишане на сина си в кошарката. До мен баща му се обръща на другата страна ...
Приказка за Юда
Богомил затвори външната врата зад гърба си. Най-после след дългия работен ден си е в къщи. Намери Мария в кухнята да приготвя вечерята. Прегърна я и забеляза зад усмивката ѝ прикрита тревога. Погали мекотата на косата ѝ, вдиша аромата ѝ и я запита какво се е случило. Тя отпусна раме ...
Чувам преминаващия влак. Вибрациите на железните релси разтърсват къщата ми и двете стъклени чаши ритмично звънтят от докосването си една в друга. Стъклата празнуват близостта си. Познатият глас в слушалката ме връща малко назад, после ме блъска в сегашния момент. Аз и той - тъй еднакви, тъй различн ...
„Някога питал ли се се какво те прави истински щастлив? Да бъдеш оценен, да получиш признание? Да сбъднеш мечта, да чуеш песен, филм да гледаш, да хапнеш нещо вкусно? Предизвикателства, адреналин, печеливша карта? Повишение, бонус или промоция? Не, не ме разбрахте! Става дума за това, кое те прави и ...
Стоеше сама в тъмната стая и се опитваше да разбере, защо още продължаваше да го търси. Търсеше него, конкретно той! Той я бе прочел още с първия им взаимен поглед, поглед тъй ясен, както черно бялата корица на последната и книга. Разлистваше си записките трескаво, все едно търсеше лекарството, коет ...
За пръв път в живота си наистина се почувствах специална и изведнъж... ме заболя нещо на дясната плешка! За миг ми премина мисълта, че ми никне ангелско крилце, но.. о, ужас! Гнойна пъпка! Я да я разчопля, може да изкочи някое перце! М..., не, гнойна пъпка си е! Ама готино намигане от Всевишния, а?
–Липсва ми…- измърморих аз, вперил поглед в танцуващите пламъци, които осветяваха малката стаичка.
–Кое ти липсва, любов моя?- Мартина обърна глава към мен и ме погледна с леко недоумение.
Станах от мекото кресло и пристъпих до нея, погалвайки нежно дългите и черни коси. Изглеждаше великолепно на та ...
Времето е малко. Нямаме го.. Не сме господари нито над него, нито над чувствата си. Господари сме на предразсъдъците. Изключваме паметта, макар да помним всичко след това. Слагаме съвестите си настрана, за да останат неопетнени. Правим крачка един към друг. Кратка целувка. Дълбока прегръдка. Играем ...
Навън беше много горещо. Тео се събуди от алармата на телефона си, която беше настроил за 07:00ч. Той стана от леглото, отиде в банята, за да си измие лицето, след което отново се върна в стаята, облече се и излезе. На няколко метра от луксозната къща на 19-годишното момче се намираше колата му - лъ ...
СПЕШЕН ТЕЛЕФОН
- Ало, телефон сто и дванайсе ли сте?
- Да господине, какъв е случаят?
- Не, аз само да ви попитам нещо...
- Е, имаме вода и сме си мили краката, ако това ви е въпроса. ...
„Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!”
”Малкият принц” от Антоан дьо Сент Екзюпери
Преди време в интернет пространството открих мой колега с когото заедно работихме в сферата на изкуството.Разбрах, че живее от 15 години в Испания.Поиска приятелството ми, защото видя снимката на баща ...
> ∞
>
>
>
> Почувствах как бавно, постепенно се събуждам и клепачите ми се вдигат. Стаята бе обляна в млечна, перлена светлина, прозореца над мен показваше сребърно-стоманен правоъгълник небе. Обърнах се по гръб и се протегнах, докато почувствах как костите ми изпукват. Опипом намерих телефона си и ...
Учител по неволя
Мъмренето
- Ох, така е по-добре! – въздъхна Васко от 9а клас, докато пикаеше пред кабинета на г-н Смучеводков. – И музиката не е съвсем лайнарска – допълни той, любувайки се на прочувствената Бетховенова композиция, долитаща от същия този кабинет.
Да, това си беше странно! Та музика ...
-Сладка вечер, любов!
-Добра да бъде, слънце мое. Защо не спиш?
-Снегът вали и спомените ме стискат за гърлото. А ти, защо си тук? Мислех, че отдавна си закрила този скайп.
-А ти? Нали го направихме само за нас двамата преди години. Къде е съпругата, Рами?
-В спалнята са отдавна с дъщерята. А твоят ...
Гледката от терасата на ресторанта е страхотна, компанията ми допада и купона тръгва на макс. Архитекта и жена му наистина са много готини. И двамата са запалени по металдетектинга1 и се опитват да зарибят и нас. Оказва се, че нещата са сложени на професионална основа, имат си дори асоциация. Жената ...
Не ГазСете Тревата
Както обикновено и тази вечер застана сам до прозореца на мансардата. Изключително доволен останал от факта, че е в една от най – новите и модерни сгради в града. Обитаваше я от скоро. Почти напълно завършил обзавеждането, преди седмица, се наслаждаваше на гледката обхващаща целия ...
ПОСЛЕДНИ ШЕСТ ДНИ ДО КОЛЕДА
Самотна урва. Под пухкавия сняг личат покриви. Тук някъде имаше село. Имаше… Пътят не е разриван. Няма дори пъртина. Пушек не се вие. Тук, там под белия юрган на снега се вижда някоя оглозгана от времето стена.
Бившето село се предава на природата и зимата. В миг пребягва ...
Горд съм че,
... ... ... – Лети из Вселената един Делю ...
... ... ... – звучи Хубава си моя горо,
... ... ... – от днеска нататък БЪЛГАРСКИЯТ РОД ИСТОРИЯ ИМА И СТАВА НАРОД!.
... ... ... – стани, стани юнак Балкански ...
Писмо
Писмо до себе си, до теб, до всеки, до всички...
Добре, искам да кажа, че е важно да слушаш тялото и сърцето си и да вярваш, да имаш вяра в себе си и останалите, да се бориш и дори да падаш, дори да плачеш всеки път, да не се предаваш.
Днес аз искам да благодаря не само на един човек, искам да ...
Край морето, там, където цъфтят лилави, бели и жълти цветя от пролет до есен, живеел в края на селото беден рибар. На времето бил лошо дете, обиждал грозно майка си и се карал с баща си без причина.
Един ден те изчезнали. Останал сам, той трудно се справял с живота. По цял ден кърпел мрежите, остана ...
- Фило-о-о-о!!!
- Пак ли ти? Я подвивай опашка и отивай да си играеш с останалите кутрета!
- Не искам! Обичам да си говоря с теб.
- Аз пък обичам тишината.
- Всички казват, че си странен, защото имаш тъмно минало. Така ли е? ...
МОЯТА ГОЛЯМА ЛУДА ГРЪЦКА СМЕТКА
Комедия
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ВАСКА – простовата и простодушна селска жена, вдовица, на 68 години
ЖИВКА - нейна дъщеря, на 46 години. Хитра, алчна, пресметлива ...
Имало едно време един Прав път. Той не обичал да се обръща назад и да спира. Познавал себе си добре и знаел накъде отива. Не обичал и не познавал Кривия път, защото не знаел накъде отива и неизвестността го плашела.
Един ден Правият път много се уморил от вървенето само в една посока и от себе си и ...
(Непрочетено писмо)
Знаеш ли...
и на мен понякога ми се ще да мълча.
И да чуя грохота на тишината.
Как се сгромолясват мислите ми и остават голите чувства. ...
Отвори очи. Беше бяло пред него. Ужасно бяло. Не беше нито мъгла, нито сняг.
– Къде съм? – попита.
„Какво е къде?“
Кой го каза? Нищо не виждаше освен бялото.
– Може ли да стана? ...
- Бих останала тук завинаги. По залез, при Голямата река…
- Помниш ли водния поход?
- Да… Аз бях юнга, а ти – капитан на нашата лодка. Но и тогава имаше моменти, когато гребяхме в различни посоки. Ти - мускулестият младеж, винаги надделяваше…
- Еее, по време на страшната буря, точно ти – крехката, н ...
— Кога ще се върнеш?
— Предполагам, че утре към осем вечерта ще съм у нас.
— Как си? Нещо интересно днес?
— Нищо особено: същите хора, същите презентации. Иначе съм добре, леко ме наболява гърлото, но не е болка за умиране.
— Тате, тате, татеееее! ...
– Кажи амм, коте.
Отварям уста и Борил ми пуска късче от плодовата салата.
– Вкусно ли е?
– Много.
Лежим на спалнята и той се е надвесил подпрян на лакът над мен. Прегръщам го през врата с две ръце: ...
Мрачен зимен здрач е налегнал безкрайната бетонна пустош на безлюдния град. От непроницаемия сив обзор плътно и безспирно се ронят едри, лепкави снежни парцали. Трудният за дишане въздух се е слял с миризмите на изгоряло, сяра и мраз. Само скърцането на снега и свистенето на вятъра, нарушават погреб ...
Когато завали сняг, имаш чувства. Не че когато не вали, нямаш чувства. Обаче те са латентни, страхливи се, не искат да се проявят и стоят като заспали в теб. Чакат знак, за да се появят.
И ето го знакът – сняг. Бял, косо пада от небето, като стърготини от небесна дъскорезница, където боговете строят ...