Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

И си говоря сама... 🇧🇬

От известно време не мога да спя.
В мен бушува странен, опустошителен и все пак безмълвен ураган.
От известно време не мога да спя.
Равна, постоянна, извечна като времето скръб се таи в гърдите ми. Куха болка бавно разяжда душата ми.
От известно време не мога да спя. ...

teodoralindemann

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K 1

Конспект на любов зад спуснати щори 🇧🇬

КОНСПЕКТ НА ЛЮБОВ ЗАД СПУСНАТИ ЩОРИ
Веднъж срещнах в завода ужасен тип: зъл, отмъстителен, женкар, егоист, праволинеен ненормалник и самомнителен. Опознавах го постепенно и се чувствах така, сякаш някаква гадна болест бавно прогресираше в мен и ме караше да се смалявам, да отпадам, да се побърквам. ...

exuded

Prose » Short stories

739

Шок /за конкурса/ 🇧🇬

Така ме цепеше главата, та две не виждах. Снощи се напихме яко с едни приятели и как съм се прибрал вкъщи, не помня. Губеха ми се моменти, дори часове. Спях ли, сънувах ли и това не знаех, но телефонът звънеше, та се късаше. Метнах възглавницата върху пияната си тиква, но той дрънчеше в ушите ми, та ...

RaiaVid

Prose » Short stories

1.7K 12

Реална виртуалност 🇧🇬

Реална виртуалност
фантастичен разказ
В осем без две сутринта Камен кротко седеше на седалката във влака. Беше включил лаптопа си и се бе пренесъл в действието на филма "Граничен контрол”. Вагонът беше общ. Срещу него седеше жена на средна възраст, която спеше, подпряла глава на пердето на прозореца ...

donkooooo

Prose » Science fiction & fantasy

1.2K 2

Белият рицар 3 🇧🇬

Първите слънчеви лъчи рaзпръснaхa нощнaтa тъмнинa и остaвихa сaмо черните гърчaви клонки нa мъртвите дърветa нa орaнжев фон. Беше идеaлнaтa мръснa сутрин, първото време след биткa, когaто воиниците трябвaше дa се спрaвят с уморaтa, мръсотиятa, нaрaнявaниятa, инфекциятa и мъртвите. A в повечето случa ...

Труповоз

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

942

Да бъдеш нежен и груб 🇧🇬

Да разкъсваш грубо дрехите ми, а после нежно да обхождаш цялото ми тяло.
До болка да прехапеш устните ми, а после нежно да оближеш от тях кръвта.
Да ме разхвърляш с грубите си ръце сред изподраните чаршафи, а после нежно да ме събереш.
Да извиеш грубо цялото ми тяло, за да усмихнеш и задното ми личи ...

dust-in-the-win

Prose » Erotic

1.6K 2

Тишината на една любов 🇧🇬

„Всички пътища
имат една посока -
започват и свършват
в Любовта...”
Sg ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

1.8K 2 1

Пъкъл I 🇧🇬

ПЪКЪЛ I
„Там ще има плач и скърцане със зъби“
(Матей – 8,12; 13, 24, 51; 25, 30)
Втора част на поредицата „Едем“
Сърби го ужасно. Средния и безименния пръст на левия му крак почти са се слели и са придобили морав цвят от възпалението. Колко дребно насекомо е комарът, а какво поражение може да нанесе ...

йеромонах

Prose » Short stories

871

Еднообразие 🇧🇬

Всички са свикнали с еднообразното ежедневие, всеки ден едно и също. Няма промяна, динамика, живот. Но защо? Защо позволяваме това да се случи? Идва етап от живота, в който хората без да искат определят пътя си. Избират си една пътека и тръгват по нея. Цял живот. Всекидневно се сблъскват с трудности ...

dangerous

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K 1 1

Трапчинки и трапове /покрай конкурса/ 🇧🇬

Магично дете си беше тази Магда! Човек, като я видеше, му се искаше да я гушне и да целуне трапчинките, които и при най-беглата усмивка бързаха да се появят на бузките й! Родителите й не можеха да се нарадват на звездичката, която бяха създали и само баба Цвета се правеше на строга, сигурно защото б ...

Eia

Prose » Short stories

1.1K 1 5

Червено като кръвта (част втора) 🇧🇬

II.
Виорел
Всички ми казваха, че е вещица. Виждали я да прави неща, които не били присъщи за едно нормално и порядъчно момиче от нашето общество. Но аз не исках да повярвам в това. Мислих, че просто я клеветят, защото хората имаха навика често да правят това. Но не бях прав... Защото аз самият накра ...

Boyan

Prose » Short stories

1.4K

Белият рицар 2 🇧🇬

Влязохa в мъртвaтa горa през мaлкa, почти пресъхнaлa рекичкa. Не рискувaхa дa бъдaт зaбелязaни от случaен пaтрул, преминaвaщ точно оттaм. Кaсaпинът следвaше стъпките, които великaнът беше остaвил по кaлтa. Имaше очи кaто коткa и виждaше всичко, дори в релефнaтa кaл посред рaннa нощ. Белият рицaр нор ...

Труповоз

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

991

4етири 🇧🇬

Аз, ти, той и тя. Или иначе казано – 4етири. Няма имена, няма отличителни белези. А просто 4етири. Няма възраст, няма качества. А просто 4етири. Няма емоции, няма постижения. А просто 4етири. Или поне за пред другите. За пред чуждите, които така и не понечиха да ни опознаят. За пред тези, които си и ...

whisper_f

Prose » Short stories

1K 2

Борба за смисъл 🇧🇬

Какво ни поддържа живи? Ще кажеш храната, водата, слънцето или нещо също толкова банално и примитивно. Помисли пак. Какво ни кара да се борим? Една борба за съществуване, борба за жизненоважни ресурси – в случая, борба за смисъл. Смисъл за живот. Смисъл, търсещ се (и навярно всеобщо намиран) в рутин ...

bancheva

Prose » Others

981

...Предложение...(Днес) 🇧🇬

...Предложение... (Днес)
За семейството предстояха трудни времена, помрачени от хора, които искаха да ни съсипят, да ни разделят, да ни унищожат, но днес беше един от най-щастливите дни, въпреки това. Няма да разказвам, за това което ни прави нещастни, а за това, което ни радва в момента...! Както в ...

Kalia1117

Prose » Short stories

632

Белият рицар 1 🇧🇬

Един от най-големите поводи за гордост при хората като вид е, когато се повдигне темата за умението им за самонаблюдение и самосъвършество. Рядко някой от тях се сеща да отбележи, колко често се забравя значимостта на околнaтa средa. Неприятнaтa околнa средa лесно се зaбелязвa, с нежелaние се описвa ...

Труповоз

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

1K

Неразказана история 🇧🇬

Седеше тихо притихнала и вдишваше тежкия дим от цигарата. Гледаше го как спи и вливаше от неговото спокойствие в себе си. Съвсем неотдавна преоткри в себе си онова усмихнато и щастливо момиче, което смяташе, че е отдавна погубено. Но то се показа, малко и беззащитно, видяло светлината в очите му. И ...

Ninna_79

Prose » Short stories

1.2K 6

Черни птици 🇧🇬

Когато ти и брат ти станахте на пет, небето над село Бръшлян почерня от гарвани. Отначало кръжаха високо, после се снижиха и взеха да нападат врабците и лястовиците, гълъбите и синигерчетата. Накрая накацаха по покривите и оградите, овошките и лозята, царевичака и слънчогледа. Татко ти и дядо ти изл ...

AnnyGyurova

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

1.2K 2 4

Здравейте, здравейте 🇧🇬

Срещам днес бай Къци с неговата баба, привличаща с червената си като Марс коса. Прегърнала, нашата, топлия хляб като светиня, и ръкомаха ли ръкомаха, бръщолеви, нарежда, а он зад нея върви и с лек намек за поздрав измъдри едно заспало:
- Здравей.
Окончанието на тази дума от неговите уста според мен, ...

rumona

Prose » Short stories

1.4K

Живот през котешки очи 🇧🇬

Беше един от ония есенни дни, в които въпреки припичащото слънце, можеше да се усети студената милувка на приближаващата зима. На вън постепенно ставаше все по-студено не само през нощта, но и през деня. Често в последно време, когато минавах покрай другите котки ги чувах как си мърморят недоволно п ...

Rasha

Prose » Short stories

1.2K 2

Голямата бизнес стъпка 🇧🇬

Раздрънканият автобус кашляше на всеки завой, подскачаше при всяка неравност, звуците на радиото ту се появяваха, ту изчезваха, а цветистите ругатни на шофьора изригваха при всеки трус и допълваха екзотичната картина на пътуването...
Кметът на село Девлен се прибираше в унило настроение. Конференция ...

Довереница

Prose » Short stories

951 1 12

Приказка за миг 2 🇧🇬

Приказните земи на Оринт се намираха далеч, далеч на изток, отвъд Пелагия, отвъд дълбокото синьо море. Пътуването дотам с най-бързия кораб отнемаше петнадесет дни, ако времето беше хубаво, разбира се. Но черният дракон се носеше като вихър из висините на Фантасмагория и отведе двете момчета в далечн ...

Stay-C

Prose » Short stories, Novellas and novels, Science fiction & fantasy, Stories for children

1.9K 1

Потъване (За конкурса) 🇧🇬

"Скъпи пътници, корабът потъва нормално и дъното е по-близко от брега. Кой иска да бъде капитан?"
Флорида е една потъваща земя. Това потъване не е като потъването при корабите, където е свързано с бучене на океански вълни, злобно свистене на вятъра, и писъци на ужас смесени с проклятия, от устите на ...

B

Prose » Short stories

1.2K 10

Татко хвана разстройство 🇧🇬

Разбрах, че татко е нещо като шпионин преди около година, когато, в негово отсъствие, се разрових в лаптопа му. Дотогава си мислех, че е счетоводител, работещ в някаква зачукана държавна служба. Колко глупав съм бил само. Лъгал ни бе, мен и майка ми. Всъщност сигурно е нормално работещите в тайните ...

Ambrouse

Prose » Science fiction & fantasy

1.1K 4

Червено като кръвта (част първа) 🇧🇬

I.
Еларин
Някога виждал ли си вълк отблизо? Стоял ли си само на крачка разстояние от това величествено животно, че да усещаш дъха му в лицето си? Аз да. Бях притисната в едно дърво от онзи свиреп хищник с черна като нощта козина. Беше вперил стъклените си очи в моите и успявах да видя отражението си ...

Boyan

Prose » Short stories

817 2

Зависимости 🇧🇬

Зависимостта е общочовешко, примитивно, елементарно, първично състояние. Тя е ниска страст, толкова ниска в еволюционното си развитие, че чак върховно гениална. Няма нищо по-просто и по-лесно от това да се привържеш и да привикнеш към дадено действие, вещ или персона. А способността ни да се въздърж ...

bancheva

Prose » Others

883

На смрачаване 🇧🇬

На смрачаване
Вранчо стържейки разбития асфалт с огромна метла от дрянови пръчки рече:
- Гръмнаха Крушата...
Вранчо е циганин, ама цигански не знае – има и такива български граждани. Навремето метеше на Джони - сега, когато паркинга се пренасели, той продължи своя ангажимент, а ние събираме някакви ...

Volter

Prose » Short stories

1.6K

Скръбна вест 🇧🇬

Вечер Бай Ценко може и с хляб и с пастет да мине. Ако няма пастет – майонезка. Ако не е майонеза – буркан с домати ще отвори, ще му резне един кромид и готово. За него не е важно дали ще има манджа, а дали ще има салатка. Зиме, лете - салатка да е! Той даже и на туршията и казва салатка. Не че е няк ...

Hordalendingen

Prose » Short stories, Humorous

1.2K 4

Жена 🇧🇬

Тя е жена. От онези истинските, редките. Жена, която те омагьосва, жена, която може да заличи всяка мисъл в ума ти. Жена, предизвикваща фурор, жена, събираща всички погледи в стаята.
Тя знае кога е нежелана, тогава кротко се отдръпва, нищо, че е наранена. Забелязал ли си, че е до теб дори когато си ...

НиколС

Prose » Short stories

1.6K 1 4

Приказка за миг 1 🇧🇬

Езар захлопна вратата след себе си и се просна отчаян на леглото.
- Вече си на четиринайсет, престани да се държиш като петгодишен хлапак! – долетя укорителният глас на майка му някъде далеч отвъд вратата.
- Няма! – изхлипа през зъби момчето, надигна се и хвърли диоптричните очила настрани, прекара ...

Stay-C

Prose » Short stories, Novellas and novels, Science fiction & fantasy, Stories for children

1.9K 2

Изневяра 🇧🇬

Най-накрая приключих работния ден. Нямах търпение да се прибера вкъщи и да се хвърля в топлите прегръдки на Валери. Умората от тежката седмица ме бе налегнала още в сряда. Но си обещах, че в петък ще си дам по-голяма почивка. Имах нужда, а и си я бях заслужила.
Отбих се през малкото магазинче на ъгъ ...

malkata-usmivka

Prose » Short stories

1.2K 4

Тук, където ме остави 🇧🇬

Ти бе моят ангел, но и моят демон. Не подозираше, че присъствието ти ме погубва, но ме и лекува. Ти бе и светлина, и мрак, и сянка, и мъгла, и слънце. Ти бе светът, но бе единствена. Защо, мой паднали ангеле, защо след теб не посмях да обичам друга? Дали защото твоята убийствена красота още се явява ...

НиколС

Prose » Short stories

1.2K 1

До края на света за една жена 🇧🇬

До края на света за една жена
“Любовта е навсякъде по света, приятелю. От теб се иска само да я намериш.”
Очите му започнаха да се уморяват от продължителната работа пред компютъра и не след дълго усети тъпа болка в слепоочието си.
Все повече му се струваше, че екрана помътнява, а буквите и цифрите ...

parvanski

Prose » Short stories

918 1

...Не е грях...(Пета и последна част) 🇧🇬

Не е грях...!(Пета и последна част)
...
-Аз мисля, че съм излишна и ще си тръгвам...-обяви Мишел-Обади се, къдрокоске-обърна се тя към Софи.
Няколко мига по-късно
-Можем ли да говорим, кукличке-тя кимна и отбеляза. ...

Kalia1117

Prose » Short stories

739 1 2

Любовното обяснение на един IT специалист 🇧🇬

О, по-прекрасна и от интегрална схема!
Когато ви сканирах за първи път с очите си, целият ми живот за миг се рестартира и любовта ми се ъпдейтна по-силна от всякога. Зареден с терабайти любов, аз потърсих линк за вашата душа, за да се кънектна завинаги с нея. Но вие не ми разрешихте достъп и аз оста ...

duffmckagan

Prose » Others

921 5

...Не е грях...!(четвърта+аванс от пета част) 🇧🇬

...Не е грях...!
(4 +Аванс от 5)
...
Целият и свят се срути в мига, в който съдбата я запозна за втори път с човека, който този път беше представен като неин брат.Единственото нещо, което я правеше щастлива - любовта, която изпитваше във всяко една кътче от себе си, се оказа невъзможна, неизпълнима ...

Kalia1117

Prose » Short stories

576 1

Conunctio 🇧🇬

Той излизаше в 11 часа, когато дилърът се обадеше. Промъкваше се покрай спалнята на родителите си, които спяха дълбоко. Затваряше вратата зад себе си тихо и се втурваше по стълбите към входа. Веднага щом го обгърнеше хладният мрак, слагаше качулката ниско над очите си, пъхваше слушалките в уши и скр ...

evelily

Prose » Short stories

709 1

Уроците на Боби 🇧🇬

Имам син на 10 години. Боян. Боби му казвам.
И от 10 години той ми преподава уроци. Които аз не искам или не успявам да чуя. Защото съм експерт по избирателно чуване. Като всички нас.
Ето и последния урок от днес:
За избирателното чуване
Идва момент в моето ежедневие с Боби, когато по някаква причин ...

Oracle

Prose » Others

1.7K 1 2

Сила за живот 🇧🇬

Стоеше все още изправен, нищо че беше отпаднал и духом, и тялом. Никой не му даваше толкова години. Все още му се живееше. Искаше да бъде полезен, необходим и се чудеше защо го бяха отписали и се съмняваха в него. Не му даваха дори капка вода. Беше принуден да пие от дъжда, който в това горещо време ...

RaiaVid

Prose » Short stories

1.3K 5

...Не е грях...!(трета част) 🇧🇬

Не е грях ...!!!(3)
...
След няколко часа...
Софи вече си беше легнала, но се въртеше като пумпал. Не можеше да си намери място от вълнение и щастие, което тя изрази написвайки това в любимата си творческа тетрадка:
Погледнах към теб, без да искам и почувствах себи си ...

Kalia1117

Prose » Short stories

635 1 2

Short stories and prose by contemporary authors

И си говоря сама... 🇧🇬

Конспект на любов зад спуснати щори 🇧🇬

Шок /за конкурса/ 🇧🇬

Реална виртуалност 🇧🇬

Белият рицар 3 🇧🇬

Да бъдеш нежен и груб 🇧🇬

Тишината на една любов 🇧🇬

Пъкъл I 🇧🇬

Еднообразие 🇧🇬

Трапчинки и трапове /покрай конкурса/ 🇧🇬

Червено като кръвта (част втора) 🇧🇬

Белият рицар 2 🇧🇬

4етири 🇧🇬

Борба за смисъл 🇧🇬

...Предложение...(Днес) 🇧🇬

Белият рицар 1 🇧🇬

Неразказана история 🇧🇬

Черни птици 🇧🇬

Здравейте, здравейте 🇧🇬

Живот през котешки очи 🇧🇬

Голямата бизнес стъпка 🇧🇬

Приказка за миг 2 🇧🇬

Потъване (За конкурса) 🇧🇬

Татко хвана разстройство 🇧🇬

Червено като кръвта (част първа) 🇧🇬

Зависимости 🇧🇬

На смрачаване 🇧🇬

Скръбна вест 🇧🇬

Жена 🇧🇬

Приказка за миг 1 🇧🇬

Изневяра 🇧🇬

Тук, където ме остави 🇧🇬

До края на света за една жена 🇧🇬

...Не е грях...(Пета и последна част) 🇧🇬

Любовното обяснение на един IT специалист 🇧🇬

...Не е грях...!(четвърта+аванс от пета част) 🇧🇬

Conunctio 🇧🇬

Уроците на Боби 🇧🇬

Сила за живот 🇧🇬

...Не е грях...!(трета част) 🇧🇬

Queue