И аз винаги ще знам как се чувстваш, дори да се опитваш да го скриеш.
И аз винаги ще бъда този, който предпочита твоята усмивка пред тялото ти.
Този, на който му пука най-много и се опитва да те разсмее дори, когато ти се плаче.
И аз винаги ще се преструвам, че не знам нищо, но дълбоко в себе си зна ...
ПОВИКАЙ МЪДРЕЦА
Дядо беше странен, потаен, но добър човек. Един от последните добри хора с чест и достойнство и човек, който държи на думата си и може да му се вярва.
Няколко часа преди да напусне нашия свят, той ми каза нещо, което промени живота ми. Отвори ми вратата към нечовешки сили и познания. ...
Тя се беше молила от много години. За добро утро, за лека нощ и най-вече – за добруването на любимите ù хора. Отначало пожелаваше само „любов, здраве и щастие на...“ дълъг списък от любими същества. Изреждайки „списъка“ всяка вечер, тя изпитваше затруднения, когато някой от списъка умреше. Това спъв ...
Яна беше задрямала под дебелата орехова сянка на двора и сънува странен сън. Яви се майка ù Славена, която вече не беше между живите. От ореха се спускаше цедилка, а в нея тя, Рада. Славена беше се надвесила над люлката и пееше приспивна песен: Нани ми нани, чедо! Да пораснеш ей толкоз силно и смело ...
Шегите на "Времето" 5
(животоописание)
Продължение 4
1969 година.
В началото на годината, заемащият длъжността "Началник на технически отдел", "удостоен инженер", напусна. "Удостоен инженер" беше среден техник, назначен на инженерна длъжност. В сила беше математическото неравенство "среден техник с ...
Особен поглед
Малко преди да навърши петдесет, този мъж, за когото става дума в разказа, започнал да вижда хората някак особено и това било неочаквано за него, пък и твърде неприятно, защото която жена или мъж да погледнел в лицето, внезапно започвало да става едно преобразяване с тях и само за няко ...
Звигоите били дребни същества, непопулярни в почтените среди. Смятали себе си за най-добрите оракули в Склъч и ходели с дълги черни роби, безвкусно изрисувани със зелени звезди. Залепвали си фалшиви бради (по рождение били кьосета), а на главите им се мъдрели островърхи картонени шапчици, с които от ...
Все повече се убеждаваше, че това е някакъв лош сън. Абе направо кошмар. Макар че докато се бръснеше и си пиеше кафето сутринта, бързайки за работа, всичко си изглеждаше както обикновено.
Озадачи го повредения асансьор – преди броени дни идваха да го поправят, лично той организира това като един съв ...
Имаше нещо в очите му... отразяваше се ярост и гняв в тях... Той се опитваше да се бори с него, но то беше по-силно... Пулсът му бе ускорен, дишаше учестено, сърцето му биеше яростно. Не можеше да го държи още дълго в себе си. Бе го таил години, заровено вътре в дълбините на душата му, разрастващо с ...
Седеше в близкото кафене, загледан в минувачите.
Чашата с кафе заигра опасен танц в треперещата му ръка и няколко капки от горещата течност го изкараха от унеса.
Не бързаше за никъде и не чакаше никого. Близките му отдавна живееха в чужбина и с времето контактите помежду им намаляха.
На тази възраст ...
За да намеря цвете, преобръщам джунгла,гора и поле
за да сътворя дръжка, шия нежно с жълъдчетата по красивото небе ,
за да я укрепя с бодлички, бродирам шипки върху необятното море,
за да ù закрепя листенца, ще погаля чимширчето от градинката на непозната,
за да разцъфти, с четката на близък нося пъ ...
Аз съм онзи, същияТ с парфюма от предното писмо. Сещате се, нали!
Искам да благодаря на този, който ми писа къде да открия тази мистериозна дама. Оказа се от близък град.
Без много да му мисля, метнах се на мотора и отпраших. Лесно открих магазина, където работи. Паркирах срещу него, но не си махнах ...
•Той беше толкова разочарован и наранен от всички момичета досега, че не искаше никога повече да погледне момиче, нито да се влюби, просто беше станал безчувствен. Живееше ден за ден. Дните му минаваха еднакво и безразлично. Работа - вкъщи - компютър. Това беше ежедневието му, а дори и много често т ...
Носят се легенди за това тяло, изградено от руини. Толкова стар, но и толкова млад. Очи, пълни с мъдрост, но същевременно толкова празни. Едно колебание между реалното и фантазията.
Искам да ти разкажа една история... Да, на теб, приятелко. Ти си истинската героиня тук, ти, безценна и уникална, ме п ...
Бях поседнала на пейка в кварталната градинка, за да се припека на слънце и да послушам академичната полемика на гларусите, емигрирали от крайбрежната ивица навътре към сушата, богата на казани за боклук. Още отдалеч познах леля Мита, известна в квартала със своята оригиналност... Ексцентричка откъд ...
ШЕГИТЕ НА"ВРЕМЕТО" 4
(животоописание)
Продължение 3
ПЪТЯТ, построен по времето на Цар Борис ІІІ, Цар на Българите, като тясно шосе, настлано с трошенокаменна настилка. сега е модерен асфалтиран път със сравнително слабо натоварване. Животът на Средните Родопи е изпаднал в летаргия. Преди по него да ...
(хумор)
Измина почти месец, откакто поставих заглавие и оттогава не съм прибавил нито ред, та се чудя какъв е проблемът. Проблемът е, че не ми е ясно как да представя тази история, защото нито е особено смешна, за да ù лепна етикета „хумор”, нито е сериозна, за да я прехвърля в друга категория, къде ...
Онази вечер и аз не знам защо си останах вкъщи. Едната ми приятелка ми предлагаше да отида с нея на рок-купон в един новооткрит клуб, другата имаше идея да изгледаме най-после един много рекламиран филм, а аз, докато се чудех как да организирам вечерта си, в крайна сметка установих, че никъде не ми ...
Тя е съвършена. Толкова нереална. Вървиш към нея, протягаш ръка да докоснеш изяществото и... тя изчезва. Образът ù остава жив в съзнанието ти, а наоколо цари мъртва тишина. Гробна, демонична. Изведнъж стенания отекват. И тя отново се появява като мираж. Стои там, заровила нозете си в снега и плаче б ...
Шегите на "Времето" 3
(животоописание)
ПРОДЪЛЖЕНИЕ 2
Години 1961 - 1972. Каскада "Въча"
Заченатото преди година-две строителство на Каскада "Въча" се разширява. Строителната организация и Дирекцията за инвеститорски контрол търсят работници, техници, инженери и други специалисти. Петьо, вече инженер ...
четвърти разказ
ТАЙНСТВЕНИЯТ РЪКОПИС
Дълго време си мислех дали да дам гласност на тази история, защото, макар и истинска, тя бе твърде странна.Такива неща не се случват всеки ден.
Както всяко лято, така и тази година реших да прекарам горещите дни на юли и август на вилата си, намираща се в родното ...
Понякога се замислям откъде се започна всичко, откъде се взех аз и въобще всичко как се обърка. За бога, кой съм аз! Кой е този, който стои пред огледалото? Ако предположим, че този „човек“ не съм аз, то тогава къде съм! Къде е този толкова блед образ, останал да лежи като предмет на дъното на съзна ...
Здравейте! Няма да си пиша името, защото в моя град всички ще ме разпознаят. На 29 години съм. Доскоро живеех на ръба, буквално. Обичам бързите коли и бързите жени. Всеки ден с различна. Сами ми се лепят. Не мога да се оженя за местно момиче, носи ми се славата на луда глава. Е... добихте представа. ...
Съобщението
Ако някой влезе в стаята ù в този момент, би си помислил, че тъкмо е свършил пиянски запой или оргия. Разпилени дрехи, празни бутилки от алкохол се търкалят по земята. Картони от пица за вкъщи, препълнени пепелници. Тежка миризма...
Всъщност никой не бе влизал от къщата и от две седмици, ...
Плувката потрепна, после рязко се шмугна под водата, което накара Геле да се ухили широко с много зъби, повечето от които обаче развалени. Явно на кукичката този път се бе закачила едра риба. Жената на Геле надигна глава от плетката си и се загледа в изпънатата корда.
- Жено, това парче е поне две к ...
трети разказ
МЪЖЕ В ЧЕРНО И В БЪЛГАРИЯ
Всъщност, заглавието на тази история трябваше да бъде “Фантоми в черно и в България”, но приех първото, защото, както е известно, преди няколко години по екраните на кината се прожектираше филм със същото заглавие. И тъй като много от зрителите го приеха от към ...
Незнайно защо, героите от приказките живеят през девет планини в десета. Явно им харесва да са далеч от нас, което всъщност е разбираемо. Героите на тази приказка обаче нямали нищо против да живеят в София, и то далеч още преди римските императори да идват тук да си лекуват артрита. С две думи – тов ...
Набрах тези цветя, защото обичам да вървя,
набрах тези цветове, защото познавам полетата,
набрах тези кученца, защото обичам цветята,
набрах този букет, заради обичта си към природата,
откъснах тази красота, защото мислех, че не мога да я намеря на пазара, ...
Kато каза приятелка, смъртта се сети за последния си приятелка, която беше имал. Опитваше се да си спомни, но само бледо лице се показваше пред очите му. И то какви очи - кухи очни ябълки, които гледаха в мрака. Той си беше обещал, беше си обещал, но историята се повтаряше отново. Тя, да, жена беше, ...
Сега, като си помисля, май много спомени ми се натрупаха…
Дечурлигата от моето поколение ходехме на село при бабите. Аз имах късмета да щурея в Студена, Пернишка област. То не е от ония села, в които има стари дървени къщи, натежали от спомени и ревниво пазещи дъха на много поколения, а са на по два ...
Шведска история
Финал
Трите седмици бяха минали като миг. Двадесет дни без облаци и дъжд, безгрижни дни край лазурното море. Под палещите лъчи на слънцето, Джак и приятелите му бяха прекарали незабравими дни. Изпълнени с музика, танци и вкусни морски специалитети, тези двадесет дни щяха да останат в ...
Седеше срещу мен и изглеждаше така, сякаш е сърдита на целия свят. Във всякакви настроения я бях виждал, понякога ги менеше рязко за минути, но толкова буреносно изражение беше новост и за мене дори. А съм имал нерадостния шанс не веднъж да се сблъскам с гневните ù изблици, защото макар от не отдавн ...
Това ми беше доверено от близък приятел и ме закле да не споделям точното местоположение. Знаех само, че е много закътан, отдалечен, трудно достъпен, много малък плаж.
Казвам на любимия, че съм му подготвила тайнствена изненада и потеглихме. Първоначално достъпът до там бил само по море, но открили ...
ТЯ беше усмихнато и жизнерадостно дете, с огнено-руси къдрици и големи черни очи, с които като те погледне, чувстваш, че ще заплаче. Умно дете - ходеше на уроци по английски и на народни танци, с които обиколи цяла България, че и цял свят. ТЯ беше малкa, когато родителите ù се разведоха - тъкмо запо ...
Виждам в тъмнината мига на нашата среща.
Чувам в тишината мелодията на твоя глас.
Докосвам във въздуха нежната ти кожа.
Рисувам в мъглата - двама ни хванати за ръце.
Пиша със сълзи върху морските вълни - песен за нашия танц. ...
*
Предстои ми учебна практика в рудник „Шаренка” – Мадан.
За първи път слизам под земята – това е подземното ми кръщене!
Майка коментира тревожно с баща ми за наскоро загинал миньор – притесняват се.
Накрая баща ми мъдро приключва разговора с поредния бисер: ...
Знаеш ли, най-ценното богатство, което крием, е вярата?! Вярвай, за да можеш да полетиш! Вярвай, за да дадеш живот на мечтите си! Вярвай в себе си, защото ти можеш да бъдеш и да го направиш, в силата, която движи света и го кара да се върти, в сърцето си - то никога не би те предало и никога няма да ...
Дядо Петко вторачи тъжните си очи в термометъра. Температурата в малкото таванско помещение, където живееше той, беше паднала до рекордните за тази зима минус 3 градуса, което не беше изненадващо, като се има предвид, че навън беше минус 15. Двата дрипави пуловера, които бе навлякъл един връз друг, ...
втори разказ
СЪНИЩАТА – ПРОЗОРЕЦ КЪМ ОТВЪДНОТО
25 ноември 2001 – 23 часа
Нареждане към подсъзнанието
Искам тази нощ да се срещна с представители на други светове, по-точно да сънувам фантастични сънища, но без страховити сцени. (записва се на хартия) ...
Една сутрин през 1956-та Пьотър Сергеевич Свабодкин слезе невнимателно от автобуса, стъпи накриво и изкуца веднъж. И реши да не спира да куца до края на живота си. Приятелите му се чудеха и го питаха какво му е, че така се е разкуцал, а той спокойно отвръщаше, че се намира в перфектна форма и нищо н ...