Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Вино от баберка, като кръв тъмночервено 🇧🇬

Гъсто е, силно е, с тежък аромат. Удря направо в главата, но на другия ден се чувстваш по-бодър от всякога. Най-добрият сорт за вино от баберка е кабернето. От личен опит го знам.
Дачо Кантонера го уволниха от железниците преди двадесетина години. Остана си на село, в бащината къща. Кирпичена, на ед ...

lubara

Prose

985 7

Сбогом, приятел! 🇧🇬

Вратата се отвори!
Той застана пред нея.
Столът отхвръкна! Прескочих го и кой кого сграбчи не разбрах. От двайсет години не бях го виждал. Откакто завършихме. Тогава се пръснахме из страната. Той си остана в София. Беше си оттам. Първите години, чат-пат по телефона се чувахме, а после, аз ли потънах ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

963 4

Есен 🇧🇬

ЕСЕН
В ЗАЛЕЗНИЯ ЧАС
Кòсите лъчи на залязващото слънце за последен път докосват с любовта си височината, на която аз стоя. Прощално галят оределите листа на клоните на дърветата в последния ден на септември и златят върховете на прегорялата трева в краката ми. Топлината им пълни очите с надежда, обгр ...

ivliter

Prose

840 4

Един милион неща, които искат жените 🇧🇬

Задължително предварително уточнение: Жените никога не знаят какво точно искат, но го искат на момента! Тик- так- тик- так- времето започва да тече. А вие имате да изчетете най-малко един милион неща, които искат жените. Затова четете бързо...
1- во нещо: Внимание
Жена, лишена от достатъчно внимание ...

duffmckagan

Prose » Humorous

2K 7

Австрийците и виното 🇧🇬

Австрийците и виното
Ако е вярна максимата, че истината е на дъното на чашата вино, то тогава австрийците би трябвало да са истински мъдреци. В България битува мнението, че немците и австрийците пият основно бира. Това може да е вярно за Германия, но не и за Австрия. Тук най-често се предпочита вино ...

vita65

Prose

1.4K 6

Истински щастлив човек 🇧🇬

Има моменти, в които спомените оживяват. Те често са плод на съвсем обикновени наглед неща, които за друг биха останали незабелязани. Но ти виждаш в полета на птиците мечти, които си споделял с близък приятел, и в погледа на непознатия зрънце от душата на обичан човек. Тогава спомените заживяват соб ...

~iSkRiCa~

Prose » Letters

2.2K 6

Чико Чиков дeтектив... 🇧🇬

3. Чико Чиков детектив или как
Др. Паунов празнува юбилей.
За българската общност в тази далечна африканска страна настъпиха радостни дни. В цялата страна закипя трескава подготовка за отпразнуване на 60-годишния юбилей на др. Паунов. Кралят беше забравен. Дворецът и придворните потънаха в забрава. ...

gudman

Prose » Short stories

959 2

"Онзи" тунел... 🇧🇬

„ОНЗИ” ТУНЕЛ...
Беше към полунощ и въпреки че обикновено си лягам по- късно, вече бях в леглото. Нормално заспивам след минути, но тази нощ нещо се бе объркало. Въртях се в леглото без да мога да заспя и се чудех какво да правя. Нямах желание да стана и да погледам нещо по телевизията, или да почета ...

ХристоЗапрянов

Prose

1.4K

Вятър 🇧🇬

Вятърът духаше ободряващо в началото. И беше южен вятър, което беше такава рядкост за този район. Стоеше на терасата и се наслаждаваше на вятъра.
А той духаше ли, духаше. Дървото в градината отсреща валеше дъжд от златни листа. Цялата улица бе покрита с тях и приличаше на магическа пътека от приказк ...

Рима

Prose » Short stories

2K 4

Градска трагедия 16 🇧🇬

Вървях бавно в супермаркета и разсеяно оглеждах рафтовете. Бях преметнала през рамо малкия си сак, в който слагах необходимите ми продукти – нямаше как да бутам количка, тъй като ръцете ми бяха заети с патериците. Надявах се, че няма да ми направят забележка на касата, все пак имах основателна причи ...

Heel

Prose » Short stories

831

Повторен опит за летене 🇧🇬

Повторен опит за летене
Бях си загубила крилете. Някой бе ми ги взел, когато ги бях подпряла зад врата. Взе ли казах? Откраднаха ми ги. Търсих ги на различни места и някои приличаха на моите, но не бяха съвсем същите. Усещах как чуждите крила пърхат над мен и около мен и ме хващаше яд и ми беше мъчн ...

Andeli

Prose » Others

1.1K 1

Милиционерска оправия или история с полиглоти 🇧🇬

Милиционерска оправия или история с “полиглоти”
1968 година. Лято. София. Предстои провеждането на Деветия световен фестивал
на младежта и студентите. Тържественото откриване е на Националния стадион “Васил Левски”. Секретариатът на ЦК на БКП възлага на Оперативното бюро на Националния фестивален ко ...

vik56

Prose » Short stories

1.2K 1

Тишина!!! 🇧🇬

- Тишина!!!
Така и не разбрах кога той извика с глас, напомнящ на ранено животно. Толкова бях свикнала с тихото му присъствие, че този вик ме накара да изтръпна. Погледнах го, но той бе извил шията си като лебед и като че ли не искаше да погледна в очите му. Какво ли криеше? Защо отново само извика ...

Maya__Filth

Prose » Others

1.1K

Цветна История 🇧🇬

Историята е следната: няма смисъл, няма идея, няма изключително велик извод – всичко, до което се докосне, ще си бъде все така на мястото и не искам да прозвуча глупаво, но няма да ви промени мнението за нищо, защото дори няма да ви забавлява.
Да си кажем, че това е един свят, в който нищо не можеш ...

Pusciferian

Prose » Short stories

1.3K

Знаеш ли? 🇧🇬

Знаеш ли?
Всеки ден закъснявам за час заради теб. Чакам те на стълбите пред вратите на училище и когато се появиш иззад физкултурния салон и влезеш вътре, аз те последвам, за да бъдем повече време заедно. Зад теб съм. Знаеше ли?
Всеки ден те виждам на спирката пред магазинчето. Купуваш си кока-кола ...

liubomira97

Prose » Letters

1.2K 2

Чико Чиков даскал 🇧🇬

2. Чико Чиков даскал
Слънцето беше на зенита си и печеше като тлееща жарава. Беше обяд и по улиците беше пълно със забързани хора. Чико вървеше по широкия булевард, с огромни палми от двете страни, които хвърляха сенките си върху нагорещения до червено асфалт. Потокът от коли и мотопедчета беше двуп ...

gudman

Prose » Short stories

938 3

Вратарят на моя живот 🇧🇬

Превключвах безцелно телевизионните канали, без да знам какво точно искам да гледам. Спрях се на мач от испанското първенство. Играеха Реал Мадрид. Загледах ей така, защото вече не ми се търсеше друг канал. От скука! Толкова ми беше скучно, че започнах да наблюдавам единствено играта на вратаря – Ик ...

duffmckagan

Prose » Others

956 5

Малките неща 🇧🇬

Избор ли е болката, пропита вътре в нас, или свикнали сме само нея да избираме. Отричаме ли щастието, което се крие зад тъгата? Отричаме ли себе си, щом избираме да страдаме? Та нали в човешката природа всеки се стреми към доброто? Или може би това е само теория, измислена от някой върл оптимист...
...

broken_dream

Prose » Letters

2.2K 3

Сестри 🇧🇬

Дъждовните облаци се плезеха на засъхналата земя. Усещаха нейното нетърпение и си играеха с жаждата ú. Лозата размърда листа нетърпеливо в лятната задуха. Земята облиза попукани устни и тревите стиснаха уморени очи. Трябва да завали, трябва най-после да завали! Гроздовете потрепнаха, листата като ве ...

inakrein

Prose » Short stories

2.5K 24

Художникът, който нарисува вятъра -част II 🇧🇬

II
Някъде там е тихо.
Светът мълчи.
Не смее да продума.
Слънчогледите тъжно навеждат глави. ...

eX_girl

Prose » Novellas and novels

1.4K

Playboy 🇧🇬

Днес ще изгубя девствеността си! И направо не мога да повярвам. Вече съм на шестнадесет и полудявам, но днес всичко приключва и после *бам* Уилям Тайло ще бъде истински мъж! Вече няма да се крия в килера със старите броеве на татко от Playboy. О, не, момче, вече няма да дишам учестено заради хартиен ...

Рима

Prose » Short stories

1.8K 5

Чико Чиков се завръща 🇧🇬

Чико Чиков се завръща
1.Как станах гурбетчия.
Беше топла есен. Листата на кестените по бул. Руски още не бяха окапали. В сградата на ВТО „Гурбетимпекс” цареше оживление. Африканци провеждаха интервю за набиране на даскали. Отидох от любопитство. Лелеееееееее, имаше над двеста кандидати. Видях бивши ...

gudman

Prose » Short stories

901 4

Газената лампичка 🇧🇬

Газената лампичка
Отхвърлен писък на изкуствен нюанс на времето ни кара да се обърнем назад, за да прозрем мислите на неукия и словесната стойност на потока от думи на великия знаещ. И в този модел остава скрит и недокоснат несъвършеният, безславният, стъпканият, но не бездушен и безволев индивид, в ...

sabinastefanova

Prose » Short stories

722

Лисицата 🇧🇬

По Екзюпери
–Ти би ли искал да ме опитомиш?
Лисицата попита с възможно най-искреното си изражение. Тя, както винаги, успяваше да прикрие вълнението си. Правеше го ей така, по навик, натрупан в годините. Никога, дори пред себе си, не би признала колко много я интересува отговорът на този на пръв погл ...

kalin8

Prose

798 3

Магнолия 🇧🇬

Беше средата на февруари и леденият вятър сковаваше всичко, образувайки огромни ледени полета от локви топящ се сняг.
Младата жена стоеше пред жилищната сграда и потреперваше, не толкова от студ, колкото от предстоящото неизвестно. Падащият сумрак скриваше красивото ù лице и неимоверното вътрешно на ...

nejnata200

Prose » Short stories

1.4K

Ти си... всичко 🇧🇬

В началото бе просто мечта…
СЕГА си нещо, без което е невъзможно да продължа и… да гледам напред… да продължа да се движа от точка към друга и така…
Любовта ти ме кара да бъда различна… Любовта ти ме промени…
Ти преобърна моя живот и накара ме да осъзная защо човек трябва да е различен, защо трябва ...

po3ob-3auko

Prose

1.4K 1

Курбан 🇧🇬

Днес чана Рада правеше курбан за здраве. С благоверния й бяха гътнали най-охраненото агне, свариха го по реда си и чорбата стана за чудо и приказ – чак пръстите да си оближеш. Попът вече бе свършил работата си и сега седеше начело на трапезата. До него чинно се мъдреха кметът на селото със засуканат ...

Eia

Prose » Short stories

1.5K 1 29

Вендета 🇧🇬

В Е Н Д Е Т А
Има случаи, при които
няма място за милост.
Иван и Катя бяха женени от две години. След първата година решиха, че е време да си имат дете, но тя все не можеше да забременее и това започна да ги притеснява, най-вече нея. Ходиха при разни доктори, правиха изследвания, но не беше открито ...

ХристоЗапрянов

Prose

1.7K

Извор на болка 🇧🇬

Извор на болка
Там, нейде далече, в някакъв измислен свят, сред тъмни гори от вековни дървета и сухи поля, покрити с високи жълти треви, в подножието на самотен хълм, зад който всеки ден се скрива златното слънце, има мътно изворче. Водата му е образувана от капка по капка изплакани горчиви сълзи и ...

liubomira97

Prose » Others

1.3K 1

Какво се крие зад звездите I 🇧🇬

Костенурката... За големите костенурката изглежда доста мъничка. Също така и доста бавна. Костенурката е доста неразбрано същество. На практика костенурките се свързват с бавните хора. Дали според костенурката ние, хората, не сме доста бързи? Защо костенурките не са символ на дълголетие например? Ко ...

broken_dream

Prose » Others

1.1K

Първа среща 🇧🇬

Моля му се искрено, тихо шепна в ухото му:
- Постой още малко така... върху мен. Постой!
Той връща шепота в ухото ми.
- Стоя.
Навън слънцето започна да залязва. ...

StefkaGaleva

Prose » Others

1.6K 14

Продължение от книгата 🇧🇬

Момчето похлопа с желязната халка на портата. На прозореца се показа Керана.
- Кой чука?- чу се гласът ù.
- Аз съм, стрино Керано. Павлето.
-Ида, ида, сине, чакай да сляза! - и се забърза по стълбата.
- Влизай де, влизай! - подкани тя. - И добре си ми дошел. ...

mari45

Prose » Novellas and novels

913

Темпо, темпо, че окъсняхме! 🇧🇬

Бай Радко Темпото умря по същия начин, по който цял живот зидаше - скоростно! През Социализма беше скоростник, през Демокрацията също, та оставаше и през Смъртта да не е. Беше скоростник до последно - инфаркт и край. За броени минути си отиде. Не случайно му викаха Темпото. Докато редеше тухли, пост ...

duffmckagan

Prose » Short stories

1.1K 1

Пътят към дома 🇧🇬

Ех, този път, този път. Той започва от... дома.
Още когато проходи малкото човече, тръгва по него и върви, върви цял живот. По своя път върви. По своя пътека - лична и обична - върви.
Водиш за ръка едва проходилото дете и още след първата крачка то изменя посоката. Тръгваш след него. По неговата път ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

1.8K

Титаник 🇧🇬

Титаник... кораб, а? Огромен кораб, потънал... ала-бала... Да, ужким е така. Какво е Титаник? Какво е онова огромното, несломимо човешко творение? Обърнете повече внимание на думата човешко, отколкото на творение. Тук, в моята мисъл, прожектирана на вашите монитори, думата "човешко" е огромното, нес ...

bet365

Prose » Others

1.1K 1

Продължение от книгата 🇧🇬

Пловдив е един от най-старите градове на Балканския полуостров. Неговата история, колкото дълга, е малко изучена и още по-малко позната и написана. Сведения за тоя с голямо минало тракийски град дават всички чужденци, които в разни времена са пропътували на изток и минавали през него. Ала тези сведе ...

mari45

Prose » Novellas and novels

779 1

Разказваш ù 🇧🇬

Разказваш ù, но не усещаш, че говориш в празна стая...
Будуваш - седиш и мълвиш цялата нощ как точно ще бъде.
Бъдещето извира от вените, но директно изтича в канала.
Бродиш - в главата, в сърцето си, трепериш, защото Не знаеш.
Не я питай. Остави я да спи, да отлети, да си тръгне с чиста съвест. ...

FreshBreez

Prose

853 1

Щрих от Вавилон 🇧🇬

Едва пет минути преди да вляза през кожената врата се появи усещането, което лесно може да бъде определено като нервно напрежение. Дланите се овлажниха, влагата в устата си отиде и сърцето ме стегна, за да припомни колко мъчително е човек да отстоява позицията си.
Секретарката с вид на манекенка и о ...

smelo_sarce

Prose » Short stories

1.1K 1

Улицата 🇧🇬

Стоя нарано на една търговска улица, още несъбудена и ненаспана. Уморена от изминалия ден. Празна и безлюдна, изглежда много по-широка и по-дълга. Все още няма хора, вратите са заключени, щорите са спуснати, алармите са още включени. Нощните реклами, надписи и лампи избеляват наравно с деня. Музикат ...

StefkaGaleva

Prose » Others

1.3K 7

Ягода и шоколад 🇧🇬

Обстановката беше потискаща. От Всякъде лъхаше на старост. Имах чувството, че се бях върнал 50 години назад във времето. Почаках малко и с нетърпение си погледнах часовника. Вече бяха минали повече от 5 минути от обявеното време. Скоро те станаха на 10, след това на 15 и накрая на 20-тата минута има ...

Rasha

Prose » Others

1.3K 2

Short stories and prose by contemporary authors

Вино от баберка, като кръв тъмночервено 🇧🇬

Сбогом, приятел! 🇧🇬

Есен 🇧🇬

Един милион неща, които искат жените 🇧🇬

Австрийците и виното 🇧🇬

Истински щастлив човек 🇧🇬

Чико Чиков дeтектив... 🇧🇬

"Онзи" тунел... 🇧🇬

Вятър 🇧🇬

Градска трагедия 16 🇧🇬

Повторен опит за летене 🇧🇬

Милиционерска оправия или история с полиглоти 🇧🇬

Тишина!!! 🇧🇬

Цветна История 🇧🇬

Знаеш ли? 🇧🇬

Чико Чиков даскал 🇧🇬

Вратарят на моя живот 🇧🇬

Малките неща 🇧🇬

Сестри 🇧🇬

Художникът, който нарисува вятъра -част II 🇧🇬

Playboy 🇧🇬

Чико Чиков се завръща 🇧🇬

Газената лампичка 🇧🇬

Лисицата 🇧🇬

Магнолия 🇧🇬

Ти си... всичко 🇧🇬

Курбан 🇧🇬

Вендета 🇧🇬

Извор на болка 🇧🇬

Какво се крие зад звездите I 🇧🇬

Първа среща 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Темпо, темпо, че окъсняхме! 🇧🇬

Пътят към дома 🇧🇬

Титаник 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Разказваш ù 🇧🇬

Щрих от Вавилон 🇧🇬

Улицата 🇧🇬

Ягода и шоколад 🇧🇬

Queue