Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

История с пеперуди (Из "Приказки за необратимото") 🇧🇬

Градът стоварва прашни нозе над очите ми, пари безизразно в дланите и примирено се сгушва в ъглите на нищо не подозиращите капчуци… Мирише на пепел, на въглища и още нещо… Напипвам го с върха на устните, поемам го доверчиво, преглъщам и го оставям да разкъса остатъците от изпепелени илюзии, полепнал ...

beti

Prose

1.9K 12

Жертвата 🇧🇬

-Днес явно ни е ден за връщане на саморъчни завещания! – просъска деловодителката, затръшвайки вратата на кантората зад гърба си.
-Пак ли е някоя недоволна от деца, от съпруг, от живота, от света?... – разсеяно попита нотариус Пенев.
-Пак. Този път е ослепяла бивша учителка.Преди няколко години, ког ...

Eia

Prose » Short stories

1.7K 18

Балахна и други, но... забавни истории 🇧🇬

БАЛАХНА И ДРУГИ, НО... ЗАБАВНИ ИСТОРИИ
Във връзка с работата, ми се налагаше да пътувам много. Тук ще се опитам да разкажа само сегменти от мои пътувания до руския комбинат за производство на хартия в ОАО “Волга” (Обединено Акционерно Дружество „Волга”), Балахна
В “Баварски лойд”, Регенсбург, бе пос ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

2.7K

Градска трагедия 17 🇧🇬

Наближаваше краят на работния ден и вече се чувствах доста изморена. Трябваше обаче да изпратя имейл на един от доставчиците, затова седях пред компютъра и щраках. Колегата ми Александър беше излязъл по работа и бях сама в стаята.
Тъкмо привършвах, когато някой отвори рязко вратата. Обърнах се и вид ...

Heel

Prose » Short stories

1K

Пътепис за едно юлско утро 🇧🇬

Беше 30 юни 2010. Денят беше някак тежък. А несъмнено на мен ми олекна от последния звънец и от това, че 3 месеца нямаше да имам повод да стъпвам в онази жълта триетажна грозновата сграда. За пореден път хвърлих тревожен поглед към посивялото откъм запад небе и наум си повтарях, дано да се разсее об ...

it_ends_tonight

Prose » Short stories

1.3K

Хората са глупаци! 🇧🇬

Хората са глупаци!
Защо, когато човек поиска нещо, никога не го получава? Защо, когато човек поиска нещо хубаво да се случи, никога не се случва? Защо, когато аз поискам нещо, другите го получават? Защо, когато искаш да живееш, нещо все те спира? Защо, когато искаш спокойствие, някой го нарушава? За ...

ladyto94

Prose » Others

1.2K 2

"Дом за нашите деца" 🇧🇬

В студената зимна вечер луната погали града. Кадифените ù лъчи се отразяваха в прозорците, а после се разливаха, като вълшебен прашец, над заспалите цветя. Тази вечер компания ù правеше вечерницата. Нощта вече преполовяваше, ефирната ù сянка, разстлана като килим, обгръщаше улиците, като им придаваш ...

svetleto007

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K

Дневникът на един немски автомобил 🇧🇬

Извинявам се за почерка, ама пиша с левия шарнир, че десният нещо ми потропва и придърпва на една страна - ако пиша с него, хептен няма да ми разчетете. А и малко недовиждам - изгоряха ми оригиналните немски крушки на фаровете, сложиха ми китайски. Сега все едно съм не с фарове, а с кандилца...
... ...

duffmckagan

Prose » Others

9.4K 2

Спирката на жълтия трамвай 🇧🇬

Живях в нереален свят. Свят на мечти и надежди, тапициран свят. Свят, в който смятах да живея. Изведнъж някой ме събуди, изрита ме от топлото легло, от топлия и приветлив измислен свят.
Озовах се на трамвайна спирка, държаща червено червило в дясната си ръка. Валеше сняг, а хората наоколо се бяха св ...

deneuve

Prose » Others

1.2K 1

Портрет - 13 част 🇧🇬

Позволих си да продължа поредицата от разкази, която започна от един "Портрет"...
Дано да не досаждам вече...
Б.
Разказ на Никола.
Чувствам се много виновен. И това е едно наистина ужасно чувство. Молих Мария да уговори Демиен, за да се подложи на тази операция, а сега… Какво мога да кажа, след като ...

kalin8

Prose » Short stories

815 2

На теб говоря 🇧🇬

- Скапани свине! Обаче здраво ме пребиха, да ти кажа, не мога да им го отрека. То не че и аз не им дадох повод де... Ама аре стига бе, т’ва вече беше прекалено! Тъпкано ще им го върна! ‘Ми, виж сега к’во...
Седя си аз и сърбам чай. Преди това си бях свил една цигара да имам, ама така и не я изпуших, ...

NNY

Prose » Short stories

1.3K

Сънища 🇧🇬

Сънища
Притихнал храм. Овален купол. Угаснали жертвени огньове. Морски дълбини. Мрак зад надеждна бариера на силово поле. Кристална сфера. Аз! Босите ми ходила, дългата ми бяла роба, разпуснатите коси, рангът ми на знаеща, задълженията на можеща, съжаленията и угризенията на властваща със заучена по ...

линасветлана

Prose » Short stories

1.4K 1 26

(това което искам да ти кажа но няма как) 🇧🇬

не искам
не мога
не знам как
покажи ми
обясни ми ...

ScarletSun

Prose » Others

2.8K 11

Гласът 🇧🇬

А ти чу ли гласа?!
Гласът на сърцето си. Гласът, който винаги е с теб. Подкрепя те, знае кой си и какво искаш. Моят глас ми разказа за теб. Разказа ми за твоя глас. За това как искаш да бъдеш силен, обичан и единствен. Да бъдеш щастлив, но да не бъдеш нараняван. Да изживееш живота на мечтите си - зн ...

Karina-Raeva

Prose » Others

750

Спомените не чакат покана 🇧🇬

СПОМЕНИТЕ НЕ ЧАКАТ ПОКАНА
Докато преглеждаше документите и пощата, адресирана до него, които секретарката беше оставила на бюрото му преди неговото пристигане в офиса, тя влезе в кабинета му и попита:
„Вече съм заредила еспресо машината. Ще изпиете ли обичайното си сутрешно кафе?”
„Да и то с удоволс ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

1.8K 7

Виктория(Изповед на една "блудница") 🇧🇬

В И К Т О Р И Я
(Изповед на една „блудница”)
Дадоха ù красиво име и гордо някак - Виктория. И с това като че ли се изчерпваше всичко хубаво в момичето.
Беше толкова различна от връстниците си, че всички страняха от нея още в училище. Дребничка, късокрака, с редки коси, а очите ù - някак неестествено ...

soniakelevedjieva

Prose » Short stories

2.7K 5

Земята на вечния залез 🇧🇬

Представи си залез. Миг на контрасти, триумф на цветовете, отпразнуващ със своето великолепие края на деня. И нощта крие някакво привличащо обаяние, отприщвайки два от основните човешки инстинкти - нуждата от сън и по-острата нужда от размножаване.Тя непременно се свързва с мистика и тайнственост, н ...

valerqn

Prose » Others

1.3K 2

Корона от тръни и бодлива тел 🇧🇬

Дори за казване нищо не остана.
И всички думи, някак си се повтарят.
Стоя и се ровя в празнотата си!
Окован в мисли...
Чувствам се скучен - дърдорко! ...

vseki.sledvasht

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 1

Милост 🇧🇬

В изблик на нерви и ярост,
избивам всичко покрай мен.
Господ ме моли за жалост,
аз отблъсквам, ще отблъсквам и занапред.
Като призрак в мъглата ...

Death749

Prose » Others

813

Последната илюзия 🇧🇬

Последната илюзия
Крачиш бавно към единствената останала илюзия. Вятърът отдавна е донесъл парфюма на пролетта, забил се е в грапавата мазилка на сградите. Знам, че искаш да се скриеш сред чупливите сенки на деня. Промъкваш изгладнелите си надежди до витрините на поредния подреден свят. Свеждаш погл ...

wishpin

Prose » Others

1.3K 3

Синдром на Емоционалната Недостатъчност 🇧🇬

Новелата “Синдром на емоционалната недостатъчност” (с работно заглавие „Фрагменти Project“) събира голяма част от моите късове тийнейджърско писане.
Първият текст се нарича “Имаго”, а работното му заглавие беше „Фрагменти“. Имаго идва от латински и означава образ. В психологията наричат така подсъзн ...

monkilok

Prose » Novellas and novels

1.2K

Решение 🇧🇬

- Ох, налага се вече да реша. Прекалено напечена става ситуацията и много хора ще бъдат засегнати, ако продължавам така. Крайно време е да избера. Писна ми, ще тегля чоп!
- Ти си луда! – каза Юлето и направо ми се изсмя в лицето
- Ох, не ми се подигравай, а ми дай една монета!
- Аз имам. - обади се ...

shemeta

Prose

998

Двигателят на Берта Бенц 🇧🇬

Берта Бенц! Гледайки нейни снимки, без да знае, че това е Берта Бенц, кой би предположил, че тя е първата жена-автомобилист.
Кой би предположил, че тази нежна и крехка жена от пожълтелите снимки е дръзнала през 1888 г. да измине 180 километра - разстояние, което дори за един съвременен автомобил не ...

duffmckagan

Prose » Others

1K 2

Раздяла за сближаване 🇧🇬

Очите ù се вгледаха, изпълнени с нежност, в неговите игриво разрошени коси, които лекичко се местеха от място на място заради ловкия и малко враждебен ветрец. Той явно не искаше да пуска тези кичури руса коса… Тя също не желаеше с тях да се раздели, но нещо налагаше тази картинка. Тя и той, заедно, ...

radity55

Prose » Short stories

1.3K

... Китара без струни... 🇧🇬

... Китара без струни...
Той правеше секс с нея, той докосваше нея, целуваше нея, излизаше с нея, но обичаше друга. Душата ù беше китара, трепереща в ръцете му... издаваща най-нежните звуци под пръстите му. Но захвърлена в прашния ъгъл, от мъка ù се скъса струна. Безполезна и ненужна вече, тя не мож ...

ladyto94

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 1 1

Скандален си ти! 🇧🇬

Скандален си ти!
Не ти достига само една жена. Скандално си представяш любовта. Умирам да те имам, макар да зная, че на сутринта ще дойде края... Сега ще бъда твоя за малко дори, а после си върви. И от всички жени нека аз да бъда най-любима! Вярност не желая, нито за любов мечтая... само да съм първ ...

ladyto94

Prose

1K 1

Всичко, което нямахме 🇧🇬

Помня всичко, което двамата с теб нямахме. И зрънце от това нямахме. Не пожелахме.
Защо говоря за „нас”? Чудя се просто - кога сме били заедно? Бяхме ли… или само се залъгвахме? Не, всъщност себе си не успяхме да излъжем, само другите. „Перфектната двойка!” Спомняш ли си този етикет, който ни тикнах ...

radity55

Prose » Letters

1.6K 2

Промяната 🇧🇬

Една вечер, когато се прибираше от работа, Страхил Страшимиров почувства, че с тялото му става нещо странно. Беше сякаш набъбнало, кръгло, виолетово на цвят и някак си гладко. На голямо напрежение съм подложен напоследък, замисли се той, оглеждайки се в огледалото на асансьора преди да влезе в луксо ...

lubara

Prose » Short stories

1.2K 12

Смъртта на един гларус 🇧🇬

СМЪРТТА НА ЕДИН ГЛАРУС
на брега, в който
свършват всички
надежди
и започва ...

godo1952

Prose » Short stories

1.8K 1 2

Коледа за 85 стотинки 🇧🇬

"Какво му трябва на човек... Малко глезене..." - Мислите ми се радваха и меко падаха на надутия дюшек женска значимост. По подобен начин ме докосваха и снежинките. Предколедно време беше, снеговалежът дрънчеше в ушите със звънчетата от детството ми.
В една витрина ми се усмихна добре облечена жена, ...

danisab

Prose

1.4K 2

Мръсният Хари и оградата 🇧🇬

Беше един слънчев петък в средата на пролетта. След следобедния развод* в 15:00 мен и още трима момчета от батареята ни пратиха да почистим площта около щаба. Това беше район на нашата батарея и никой не обичаше да се навърта там, защото историята показваше, че почти винаги когато човек си има работ ...

radew

Prose » Short stories

942

Крилцата на пеперудата. 🇧🇬

Пеперудите са крехки създания. Когато човек се опита да улови някоя и да я задържи в дланите си, може да се случи така, че прашецът от крилцата ù да се изрони и тя никога повече да не полети. Едно мимолетно докосване понякога е сигурна гибел.
Тя беше на 10. Случи ù се най-ужасното нещо, което може д ...

kopele

Prose

1.7K 18

Смъртта на стария капитан (на дядо) 🇧🇬

Вълна след вълна – този неспирен кръговрат. Слънцето беше високо над хоризонта, а вятър почти нямаше. Пътуваха от няколко месеца и вече бяха изгубили бройката на дните от които не бяха виждали бряг. Но за него това не беше никакъв проблем, дори напротив. Откакто се помнеше, той беше свързан с морето ...

Selene-Tussaud

Prose » Short stories

870 3

Илюзия (откъс) 🇧🇬

Вече десет минути седеше и чакаше. Знаеше, че вероятността тя да се появи е нищожна, но гордостта не позволяваше на разума му да надделее. Знаеше, че трябва да се оттегли, ако не иска да закъснее за срещата и почти усещаше ударите на сърцето си, които отброяваха секундите по-точно от електронния час ...

dominosf

Prose » Short stories

2.2K

Епопея по изграждане на жилище 🇧🇬

ЕПОПЕЯ ПО ИЗГРАЖДАНЕ НА ЖИЛИЩЕ
Това съм го написал за себе си и наистина понякога си го препрочитам. А че сега го публикувам, то е предимно за тези, които са свикнали да хленчат и се оплакват колко било тежко, когато те ...А другите могат и да не го четат, въпреки че и те биха могли да разберат, че ...

ХристоЗапрянов

Prose » Others

3.3K 11

Видя ли? 🇧🇬

Видя ли, че мога и без теб?
Видя ли, че мога да те забравя и да имам други?
Видя ли, че може с тях да ми бъде интересно?
Видя ли, че слънцето и за мен изгря, а луната се скри?
Видя ли, че светът не е само твой, че Той може да бъде и мой? ...

Princess-Ariel

Prose

1.2K

Безполезен 🇧🇬

Какво ми даваш, хайде, кажи?! Защо искаш да влезеш в света ми, даваш ли си сметка?! Не съм идеалната жена, не мога да бъда. Виждам в очите ти, огледално мислите ти. Знам как си ме представяш, знам как ме искаш, знам какво очакваш от мен. Мога да ти го дам, но няма да го направя. Защо ли?! Защото не ...

desi.mandradjieva

Prose » Others

1.5K 1

Как се прави Грах 🇧🇬

КАК СЕ ПРАВИ ГРАХ
(Не е печатна грешка)
Не, не става дума за това как се прави “грях”. Това всички си го знаем.
Думата е за простичкото прозаично готвене – грах с разни работи.
И така: ...

garvancheto

Prose » Humorous

2.5K 1 3

Крилцата на пеперуда 🇧🇬

Крилцата на пеперуда
Седеше срещу мен разплакана и често-често преглъщаше сълзите си. Говореше, без да спира, от доста време насам – ту простенваше, ту изхлипваше, но потокът от думи не секваше.
Пламъкът на любовта я беше привлякъл и... опарил.
Дългата коса беше полепнала по мокрото лице, където пре ...

ananel

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2.2K 26

Мило мое малко момиченце, усмихни ми се... 🇧🇬

Ще хвана самотния старец за пепеливата ръка. Той ще потрепери. Ще му заговоря, а той ще ме слуша. Ще закрачим заедно из френските спретнати улички. Ще скачаме в локви; ще се измокрим. Вали. Мокри сме и сме щастливи. Старецът ме слуша. Не задава въпроси. Аз го дърпам за ръката, без да казвам къде го ...

NikaLiva

Prose » Others

2K 1

Short stories and prose by contemporary authors

История с пеперуди (Из "Приказки за необратимото") 🇧🇬

Жертвата 🇧🇬

Балахна и други, но... забавни истории 🇧🇬

Градска трагедия 17 🇧🇬

Пътепис за едно юлско утро 🇧🇬

Хората са глупаци! 🇧🇬

"Дом за нашите деца" 🇧🇬

Дневникът на един немски автомобил 🇧🇬

Спирката на жълтия трамвай 🇧🇬

Портрет - 13 част 🇧🇬

На теб говоря 🇧🇬

Сънища 🇧🇬

(това което искам да ти кажа но няма как) 🇧🇬

Гласът 🇧🇬

Спомените не чакат покана 🇧🇬

Виктория(Изповед на една "блудница") 🇧🇬

Земята на вечния залез 🇧🇬

Корона от тръни и бодлива тел 🇧🇬

Милост 🇧🇬

Последната илюзия 🇧🇬

Синдром на Емоционалната Недостатъчност 🇧🇬

Решение 🇧🇬

Двигателят на Берта Бенц 🇧🇬

Раздяла за сближаване 🇧🇬

... Китара без струни... 🇧🇬

Скандален си ти! 🇧🇬

Всичко, което нямахме 🇧🇬

Промяната 🇧🇬

Смъртта на един гларус 🇧🇬

Коледа за 85 стотинки 🇧🇬

Мръсният Хари и оградата 🇧🇬

Крилцата на пеперудата. 🇧🇬

Смъртта на стария капитан (на дядо) 🇧🇬

Илюзия (откъс) 🇧🇬

Епопея по изграждане на жилище 🇧🇬

Видя ли? 🇧🇬

Безполезен 🇧🇬

Как се прави Грах 🇧🇬

Крилцата на пеперуда 🇧🇬

Мило мое малко момиченце, усмихни ми се... 🇧🇬

Queue