Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Една човешка история 🇧🇬

ЕДНА ЧОВЕШКА ИСТОРИЯ
Имах среща с много близък приятел, когото не бях виждал от години - беше се върнал предния ден от чужбина. Вече бях пред ресторанта където трябваше да се срещнем, когато той се обади по мобилния си телефон. Каза че пътува с такси и се извини, че ще закъснее десетина минути порад ...

ХристоЗапрянов

Prose

1.8K 6

Забравена във чакане 🇧🇬

3 часа през нощта е. Бавно, малко по малко, на всичките ми абонати от скайпа се появява иконката с хиксчето "извън линия". Само на твоя профил остава зеленият знак, с цвят, досущ като този на очите ти. Уж си на линия, а те няма. Или пък може да си там - отсреща, но не ми пишеш. А защо? За едно "Здра ...

liubomira97

Prose » Others

867 3

Неразбрана любов 🇧🇬

Вятърът срещнал прекрасно цвете и се влюбил в него. Той го галел нежно и цветчето му отвръщало с любов, изразена в цвят и аромат. На вятъра това му се сторило недостатъчно и си помислил: "Ако дам на цветето цялата си сила и мощ, то също ще ми даде повече." И отправил към него мощното дихание на своя ...

DeSisLav_1986

Prose » Others

956 3

Неговата смърт (последно писмо) 🇧🇬

Скъпи татко, пиша ти последното кърваво писмо, което така и нямах силата да ти дам да прочетеш. Сега поне си имам оправдание за това, защото теб вече те няма. Да, онази сила, наречена съдба, беше благосклонна към теб и не те остави да се мъчиш. Надявам се да си на по-добро място, макар че никога не ...

PussyCatt

Prose » Letters

1.2K

Завръщане 🇧🇬

Тя се върна! Не е ли прекрасно?!
Не се сдържах – повиках я. Просто не можех повече да живея така в този мрачен, отчаян свят от изкривени звуци, мисли, хора. Да тъна в безнадеждност и страх. Не издържах... Повиках я. И тя се върна...
Колко е хубаво, че отново е тук! Понякога се плаша, че ù е омръзнал ...

Anpetu-vi

Prose » Others

1.1K 1

В трето лице 🇧🇬

Разговаряме с Яне.
- Страхувам се.
- Аз не се страхувам от нищо, поне не вече.
- Аз се страхувам от дребни детайли, непрестанно.
- Пълен съм с детайли. ...

cheshire_cat

Prose » Short stories

1.6K 2

Изтече времето на сенките 🇧🇬

Помниш ли онази черна права линия в коридора на училището? Помниш ли колко пъти си стъпвал върху нея, опитвайки се да не излезеш извън очертанията ù, сякаш балансираш върху опънато над земята въже? Толкова пъти си минавал, без да кривнеш и милиметър встрани, че вече и със затворени очи можеш да стъп ...

mochuishle

Prose

760 1

Цветя 🇧🇬

- Здравей!
- Аха...
- Как си?
- Мхм…
- Какво правиш? ...

My`OwN

Prose

1.1K 1

Франклин Томас (10-та част) 🇧🇬

Франклин Томас и тайната на щастието
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така щ ...

donkooooo

Prose » Novellas and novels

932 3

Смисъл 🇧🇬

Убегна ми смисълът. Този, несъществуващият, изнасиленият, отвратеният. Този, дето уж ни събираше. Направо избяга от мен. Като подплашена кошута. Аз съм ловец на емоции. Или поне ми се иска да бъда. Понякога ме обзема тягостното чувство, че всичко, което искам да задържа, умира като лед в топлината н ...

kopele

Prose

1.2K 5

Колеги – втора част от жесток разказ 🇧🇬

КОЛЕГИ
По тесен черен път се движеше невзрачен на вид лек автомобил. Шофираше го мъж на около трийсет и пет години, а на задната седалка бяха седнали двама, също млади мъже с атлетическо телосложение,.
В подножието на малко възвишение, колата отби по още по-тясно странично пътче и спря след близкия ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

2.7K

С танц към целта 🇧🇬

С ТАНЦ КЪМ ЦЕЛТА
И през новата година групичката продължава стария танц. Разголили души, стиснали достойнството си в ръка, качват се нагоре към върха по лекото надолнище като в редичка танцуват леткис. Целта на всеки е да бъде последен в редичката, за да може при отскока назад, оня преди него да усе ...

otkroven4o

Prose » Humorous

1.8K 2

Сама 🇧🇬

Седя на края на кея и гледам морето - водата е толкова мрачна, че дори отражението на Луната не смекчава тъмнината ù. Чудя се дали, ако скоча, някой ще забележи, дали някой ще тръгне след мен, дали ще се опита да ме спаси? Правя крачна напред - губя сълза... Поглеждам надолу, а там сякаш някой ме ви ...

viki-dimitrova

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 5

Снежинките 🇧🇬

Снежинката за първи път летеше. Летеше, летеше. Щастлива летеше в първия си полет. Толкова плътно до нея бяха сестричките ù, че не виждаше нищо. Сега някой се допря до нея. Наруши спокойствието ù.
- Извинявай, сестричке - каза.
- Защо се извиняваш? Ти май че за първи път летиш? И не съм сестричка, а ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

1.5K 1

Мълчанието от листа (2) 🇧🇬

Две
Вратата се отвори незабавно и пред мен се изправи Аби.
Беше доста по-ниска отколкото си я спомнях, но всичко останало в нея си беше същото. Същата щръкнала на всички страни коса, златна като слънцето, стичаща се по гърба й като водопад, същите отворени и любопитни зелени очи, същите малки устнич ...

n-kie

Prose » Novellas and novels

1K

Разтурено слънце 🇧🇬

"Нормално!"
Понякога си спомням
с усмивка за теб и бирите...
* * * * *
И утрото с дърветата замръзнало... ...

vseki.sledvasht

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K

Отключи ми, отключи ми, аз искам най-после да живея 🇧🇬

Леко притворени очи, сбръчкана кожа с цвят на остаряла свещ, силно пристегнати крайници, за първи път застинали без работа... Няколко клонки чимшир, събрани като китка за момък-сватбар, правят картината малко по-близо до реалния, живия свят. Приготвените отдавна, извехтели от чакане дрехи на покойни ...

NikaLiva

Prose » Others

1.1K

Един живот 🇧🇬

Сънувах снощи аз, че случваше се нещо с мен.
Животът ставаше объркан, много по-объркан от всякога.
Събудих се късно, много късно, някъде към 4 беше доколкото помня.
Включих радиото за миг, и то започна да бръмчи.
Без дори да докосна антената, започнах да долавям една странна мелодия. ...

sokol4eto90

Prose » Short stories

1.1K

Мичето ще се задомява 🇧🇬

Мичето, нашата мамина отмяна, чакаме с нетърпение, кога ще се задомява… Ала къде ли да търсим тъдява, такъв хубостник, който да вземе сладката на мама? Подпитваме из комшии, черпят ни с ракийка и туршии, хвалим я и прикриваме някои дреболии… Я го виж Веждьо! Стар ерген, ала не е безнадеждно, вярно, ...

Mimi1001

Prose » Humorous

1.6K 4

Приказка за червената шапчица 🇧🇬

Тежката раница висеше на гърба ù и не ù позволяваше да се движи бързо, а тя сякаш напук правеше все по-големи и по-големи крачки. След известно време се умори и спря хода си, за да си почине. Стъпила с единия крак на земята, а другия подпряла на случаен камък, тя простря поглед напред - есента вече ...

viki-dimitrova

Prose » Short stories

2.2K 2

Прокълнати 🇧🇬

- Ухууухууу... ухуухуху... уууууууууу!... ахааааххааааааа!
Нямаше човек в полуопустялото село, който да не настръхваше всеки път, когато чуеше тези смразяващи кръвта подвиквания на глухия и слабоумен Киро, веднага щом се мръкнеше, в навечерието на някой християнски празник. Наричаха го ”вестителят” ...

pepsi1975

Prose

973 5

Мълчанието от листа (1) 🇧🇬

Едно
Топъл вятър разроши косата ми веднага, щом слязох от самолета. Беше началото на юли, затова в Джаксънвил температурите бяха над 30 градуса. Въпреки тениската ми с къс ръкав и късите ми панталонки, аз направо завирах.
С мъка задърпах опърпания си куфар по алеята към изхода на летището. Бутнах сл ...

n-kie

Prose » Novellas and novels

1.1K

Монолог с де Кирико 🇧🇬

Най-напред трябва да уточня, че се касае за един много стар епизод, когато се сблъсках за първи път с тези прихлупени хоризонти и старата циганка, дето врачуваше на отсрещния тротоар, беше още жива. Разбира се, подобен вариант за оцеляване не е препоръчителен и се предлага предимно късно есен, когат ...

radi.

Prose » Others

1.1K 10

Живот с диагноза 🇧🇬

ЖИВОТ С ДИАГНОЗА
25 юли 2010
–Ами, да, майко! Бременна съм! Дори докторът казва, че зад едното бебе може да се крие другото.Често се случвало това!..Даже Марти е избрал имена за две...Уто и Муто и ме пита дали може да ги бие от сега или да чака да се родят!-смее се дъщеря ми от екрана на Скайп.-Чака ...

Enena

Prose » Others

5.8K 1 66

Последствията... 🇧🇬

Аз взех от времето пясъка!
И тръгнах с него с ръце в джобовете.
Към дните позлатени.
Воден от смеха...
От на чайките крясъка! ...

vseki.sledvasht

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K 1

Нова година 🇧🇬

- Честита нова година! - поздрави подопечните си Сержант.
- Честита нова година! - отговориха му всички без Ко Та Рак, който разсеяно попита:
- Защо, какво ù беше на старата?!
- Изтърка се и я сменихме - отговори му Гар Ван.
- Да бе, да - измърмори котакът и продължи да упорства: - Но все пак държа ...

Bersek

Prose » Short stories

839 1

Прераждане 🇧🇬

Тя беше пияна, не го отричаше. Спомни си една легенда, която беше слушала много пъти като малка и реши да си я запише. Включи компютъра, който се съживи с ужасно бръмчене и тя започна да трака по клавиатурата с дългите си пръсти с лакирани в червено нокти:
На ъгъла стоеше прегърбена старица, облечен ...

emocionalna

Prose » Short stories

1.4K 1

Един е животът 🇧🇬

Един е човешкият живот, започващ с плач на новородено дете.
Подарък от Живота, сътворено с много любов и доверие.
Един е животът, това е да правиш любов, крещейки, че си жив.
Един е животът, това са думи, усмивки и спомени.
Един е животът, като роман, един албум с черно-бели снимки. ...

martines1

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K

Самоопределяне 🇧🇬

....................................................
С А М О О П Р Е Д Е Л Я Н Е
....................................................
Eдин ден през януари, когато Павел пазаруваше на центьра, той съзря големия плакат обява, която сьобщаваше, че се организира дьлгосрочна школа по КАРАТЕ –”ДО”, или та ...

plamen-pankov

Prose » Novellas and novels

1.8K

Весьо 🇧🇬

ВЕСЬО
На чичо ми
Нощта се спусна изведнъж. Снегът се усили, вятърът яростно го завихряше и набиваше в преспи. Весьо политна и се подпря. Нищо не виждаше - с едната ръка заслони очите си, с другата следваше оградата. Вкочанен се довлачи до строежа. Изтупа натрупания по дрехите сняг и влезе във фургон ...

zelena

Prose » Short stories

2.6K 34

Всичко се върти около мен 🇧🇬

В онази сива, студена неделя аз си седях в топлото купе на влака и с безинтерес наблюдавах хората по перона: едни пушеха, други се сбогуваха или посрещаха, а трети просто търчаха нагоре-надолу по неизвестни за мен причини. Но и никак не се стараех да ги отгатна. Всъщност мислите ми бяха далеч от вла ...

talantliva2

Prose » Short stories

872

Ледена приказка 🇧🇬

Луната огряваше снега през процепите между клоните и създаваше илюзията за хиляди малки кристали, които светеха в нощта. Вятърът не духаше силно, но студът, който носеше, пронизваше всичко по пътя си. Лед сковаваше цялата гора и превръщаше дърветата в бездушни статуи. Някъде се прокрадна сянка на съ ...

viki-dimitrova

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 1

Търся заглавие 🇧🇬

Вечер е!
В стаята сигурно
лампата изгрява -
лунно-ламаринено.
Без точките и запетаите ...

vseki.sledvasht

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K

Карамелени листенца 🇧🇬

Химикалът се върти из посинелите мастилени пухести пръсти. Чува се капчукът в банята. Dido пее. Някой някъде свири на китара. Не го чувам. Сигурно друг го слуша. Ботуши, омазани в кал, се препичат на лунна светлина, прострели смрадливите си тела на студения перваз. А слънчогледите? Те къде са? Те си ...

NikaLiva

Prose » Others

1.2K

Чичо Генчо... 🇧🇬

- Чичо Генчо, чичо Генчооо? Ще ме вземеш ли с теб и днес, моля те, моля те?! Ти знаеш, че аз те слушам, тихичко ще си седя тук, до теб. Да се качвам ли? А?!
Как да му откаже?! Тия тъжни, големи очи, още нищо невидели, а вече приютили сянката на оная тъга, характерна само за хора много препатили и пр ...

pepsi1975

Prose » Short stories

2.8K 5

Коледа от спомени 🇧🇬

Вървях по улицата на празнично украсения град, натежала от спомени и проблеми. Прехвърлях случилото се през изминалия ден. Някак не забелязвах трепкащите светлинки на лампичките, които примигваха плахо по витрините на магазините. Клепачите ми се затваряха от влезлите в тях снежинки и аз инстинктивно ...

narduca

Prose » Short stories

1.3K

Панелен реализъм 🇧🇬

Ситният, настъпателен говор на съседите проникваше през стените и с лепкавата си паяжина задушаваше всяка мисъл, която имаше неблагоразумието да попърха в главата на Стела. Тя натъпка ушите си с памук и се зави презглава. Шумът сякаш поутихна и девойката заживя в своя свят – далече от сивия блок и о ...

Eia

Prose » Short stories

1.3K 17

Чавкаря, Разбира Се 🇧🇬

Чавкаря, Разбира Се
(Coco Rosie – Lemonade)
- Там ли си – попитах.
- Да, там съм – отвърна Алиса.
- Извинявай... Забравих, че Тук и Там винаги се разминават. Винаги, когато си от Другата - Германската страна на Огледалото... ...

cheshire_cat

Prose » Short stories

1.4K 1

Един ден на Поли и Коко 🇧🇬

Един ден на Поли и Коко
Здравейте, читатели! Аз съм Ралица Костова, момиче на 10 години. Сега ще ви разкажа как протича един ден на моите папагали Поли и Коко и как изглеждат те. :)
Реших първо да ви разкажа как изглеждат сладурите ми. Поли е женска. Същинска принцеска! На цвят е синя. Има малко бел ...

rali2000

Prose » Short stories

777

Като ангел... 🇧🇬

Искам и аз като другите. Искам да мога да одумвам хората, да ги плюя, да им се присмивам, но не мога. Вместо това те го правят с мен. И нека, щом се чувстват по-добре така.
Като ангел ще се възнеса в небето, изтласкана от големия взрив на хорските приказки и жлъчта, която се лее подире ми. И, някой ...

stefitopz

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

960 2

Short stories and prose by contemporary authors

Една човешка история 🇧🇬

Забравена във чакане 🇧🇬

Неразбрана любов 🇧🇬

Неговата смърт (последно писмо) 🇧🇬

Завръщане 🇧🇬

В трето лице 🇧🇬

Изтече времето на сенките 🇧🇬

Цветя 🇧🇬

Франклин Томас (10-та част) 🇧🇬

Смисъл 🇧🇬

Колеги – втора част от жесток разказ 🇧🇬

С танц към целта 🇧🇬

Сама 🇧🇬

Снежинките 🇧🇬

Мълчанието от листа (2) 🇧🇬

Разтурено слънце 🇧🇬

Отключи ми, отключи ми, аз искам най-после да живея 🇧🇬

Един живот 🇧🇬

Мичето ще се задомява 🇧🇬

Приказка за червената шапчица 🇧🇬

Прокълнати 🇧🇬

Мълчанието от листа (1) 🇧🇬

Монолог с де Кирико 🇧🇬

Живот с диагноза 🇧🇬

Последствията... 🇧🇬

Нова година 🇧🇬

Прераждане 🇧🇬

Един е животът 🇧🇬

Самоопределяне 🇧🇬

Весьо 🇧🇬

Всичко се върти около мен 🇧🇬

Ледена приказка 🇧🇬

Търся заглавие 🇧🇬

Карамелени листенца 🇧🇬

Чичо Генчо... 🇧🇬

Коледа от спомени 🇧🇬

Панелен реализъм 🇧🇬

Чавкаря, Разбира Се 🇧🇬

Един ден на Поли и Коко 🇧🇬

Като ангел... 🇧🇬

Queue