Short stories and prose by contemporary authors
43.5K results
Kонстатация 🇧🇬
Ако виждаш сенки, значи има светлина.
1.6K
1
2
Идилии 🇧🇬
- Утре сме канени на рожден ден при сестра ми – госпожа Проза, небрежно и сякаш на себе си, го подхвърли, като пресяваше трети път брашно за къпана питка. Всяка събота в продължение на над шестдесет години госпожа Проза месеше брашно с кубче мая, половин литър прясно мляко и четири яйца. Печеше питк ...
1.7K
45
Някога 🇧🇬
Не знам какво остана от мен. Празна съм. Изстивам. Очите ми вече не гледат така безгрижно на живота. В очите ми, където създавах детските си мечти, сега текат сълзи. Понякога пресъхват, превръщат се в пустиня, а после отново започва да вали. В моето невинно детско сърце преди живееха куп усмивки, ку ...
982
Раната 🇧🇬
На Г...
Рана... неизлекувана, болезнена, огромна рана, която започва да зараства с времето. И в един момент се появява той, със същата ослепителна усмивка, елегантна походка, пленяващ мирис и... връща всички почти забравени спомени... отваря раната, прави я още по-голяма и болезнена, нетърпима. И мъ ...
Рана... неизлекувана, болезнена, огромна рана, която започва да зараства с времето. И в един момент се появява той, със същата ослепителна усмивка, елегантна походка, пленяващ мирис и... връща всички почти забравени спомени... отваря раната, прави я още по-голяма и болезнена, нетърпима. И мъ ...
1.7K
1
Отровени души 🇧🇬
Отровени души
Предният прозорец на къщата се отвори и оттам се показа момиче със сламеноруса коса и ярки, дълбоки очи. Любопитният ù поглед обходи двора. Махна един немирен кичур коса от лицето си и извика:
- Мамо, татко! Хайде, излезте навън! Знаете ли колко е хубаво времето...
Никой не ù отговори. ...
Предният прозорец на къщата се отвори и оттам се показа момиче със сламеноруса коса и ярки, дълбоки очи. Любопитният ù поглед обходи двора. Махна един немирен кичур коса от лицето си и извика:
- Мамо, татко! Хайде, излезте навън! Знаете ли колко е хубаво времето...
Никой не ù отговори. ...
1.3K
3
18+ Колекционерът 🇧🇬
Беше късен делничен следобед. Градчето, изпълнено с живот, се радваше на собственото си активно съществувание. Мърморенето на колите, глъчката от многобройните разговори и хилядите други странични шумове се сливаха в едно, за да се превърнат в един чуден, гласовит хор. Нескончаемото музикално произв ...
1.8K
10
Пробуждането - 3 глава 🇧🇬
Веднага щом се изправих на крака и погледнах към необятното нощно небе, усетих чистия нощен въздух, придобил специфичната си миризма след дъжд. Няколко минути стоях там – вдишвах и издишвах, чувствах се както никога преди – спокойна, силна, уверена в себе си, вярваща, че всичко е вълшебно. За миг за ...
1.5K
На М... ( На мъжа, за чиято обич винаги ще се боря ) 🇧🇬
Пиша за теб.
Думи, думи и пак думи. Но това поне го мога. В тях е силата ми. Само така бих могла да се изразя, да те опиша, да изрека това, което никога не казах на глас.
Няма да те убеждавам в това, че си единствен. На този етап си такъв, но все още не вярвам, че ще бъде завинаги така. Няма да те у ...
Думи, думи и пак думи. Но това поне го мога. В тях е силата ми. Само така бих могла да се изразя, да те опиша, да изрека това, което никога не казах на глас.
Няма да те убеждавам в това, че си единствен. На този етап си такъв, но все още не вярвам, че ще бъде завинаги така. Няма да те у ...
2K
1
Уроците на Любовта 🇧🇬
Уроците на Любовта
Срещата с директора на малката фирма за пластмасови изделия приключи според очакванията му, към 16,30 часа. След краткото сбогуване, той се качи на автомобила и реши да поседне в някое бистро в центъра на малкия град, да си почине и да подиша познатия му от детството въздух. Той б ...
Срещата с директора на малката фирма за пластмасови изделия приключи според очакванията му, към 16,30 часа. След краткото сбогуване, той се качи на автомобила и реши да поседне в някое бистро в центъра на малкия град, да си почине и да подиша познатия му от детството въздух. Той б ...
1.5K
28
Амулетът 13 🇧🇬
Александрия - 1971 година след Христа
Мохамед Хамада облече дебелото вълнено сако. То влизаше в употреба само през хладните зимни месеци. Огледа се изпитателно пред огледалото в антрето и напусна къщата си, която се намираше в египетския квартал Ракотис. Професорът по физика в Александрийския универ ...
Мохамед Хамада облече дебелото вълнено сако. То влизаше в употреба само през хладните зимни месеци. Огледа се изпитателно пред огледалото в антрето и напусна къщата си, която се намираше в египетския квартал Ракотис. Професорът по физика в Александрийския универ ...
1.3K
Оранжеви обувки 🇧🇬
Помня я бегло но споменът е най-скъпото, което имам. Момичето с оранжеви обувки.
Усмивката ù беше по-топла от лято. Носеше слънчеви очила с тънки рамки, през които светът се виждаше различно, според нея. Говореше наобратно, размишляваше на глас, гласът ù – тих и благ, въпросите ù все за смисъла на ж ...
Усмивката ù беше по-топла от лято. Носеше слънчеви очила с тънки рамки, през които светът се виждаше различно, според нея. Говореше наобратно, размишляваше на глас, гласът ù – тих и благ, въпросите ù все за смисъла на ж ...
1.9K
2
Вера 🇧🇬
Вера
Приближих се да погледам през прозореца. Навън есенните листа играеха своето ветрено хоро сред торнадо от пъстри цветове. Голите клони плахо се люшкаха, а небето сивееше мрачно. Започна да вали.
Отместих очи от пейзажа и отново проучих помещението: белите мухлясали стени, старата апаратура, дър ...
Приближих се да погледам през прозореца. Навън есенните листа играеха своето ветрено хоро сред торнадо от пъстри цветове. Голите клони плахо се люшкаха, а небето сивееше мрачно. Започна да вали.
Отместих очи от пейзажа и отново проучих помещението: белите мухлясали стени, старата апаратура, дър ...
1.1K
1
Даница - II глава 🇧🇬
Мълчеше Даница, като утринна звезда по несъбудено небе. Рано бе познала самотността. Животът я бе погълнал и асимилирал в недрата си. Оголяла бе като поле... А какъв ли бе онзи цвят на огъня, който изпепелява човешкото време? Тъмен като вишна или ален като кръв...
Та и първата кръв, която я посвещав ...
Та и първата кръв, която я посвещав ...
2.3K
36
Селцето 🇧🇬
Клюма селцето, с руини от училище, с шепа старци – спарушена шума. Боли тишината – като на помен… Дори калдъръмът е буренясал. Едно време по него чак до читалището се стигаше, а там ту книги се разменяха, ту песни се пееха, ту сценки се играеха, ама това беше едно време… Сега в купчината камъни, ост ...
1.7K
1
33
Странни разсъждения за още по-странни неща 🇧🇬
Странни разсъждения за още по-странни неща.
Когато четем някоя книга или дори отделно произведение, нерядко мнението ни по засегнатите в тях въпроси, малко или много се различава от това на автора, нещо, което си е напълно нормално. В крайна сметка всеки има, по-скоро трябва да има, собствено мнение ...
Когато четем някоя книга или дори отделно произведение, нерядко мнението ни по засегнатите в тях въпроси, малко или много се различава от това на автора, нещо, което си е напълно нормално. В крайна сметка всеки има, по-скоро трябва да има, собствено мнение ...
2.4K
9
А след това? 🇧🇬
Днес стоя на прага на Големия Живот. И си мисля колко бързо отлетяха годините, колко бързо отмина детството ми и безгрижните ученически дни. Господи, едва днес си давам сметка, че вече съм голяма, че малкото къдраво момиченце от снимките преди 18 години се е превърнало в жена.
След броени дни е абит ...
След броени дни е абит ...
1.4K
3
Пропаст 🇧🇬
Тичаш по дълъг път. Бягаш от нещо, от което се страхуваш до смърт. Започваш да мислиш, че този път няма край, няма спасение. И точно тогава го виждаш – краят на пътя. Дълбока пропаст. Имаш избор да скочиш или просто да се предадеш. Скачаш. Веднага се появява онова ужасно чувство в стомаха и изведнъж ...
1K
Върви, народе възродени 🇧🇬
На Яна много й се искаше да усети трепет и на този двадесет и четвърти май. Трапчинките на бузите й - тези от детството, с които съумяваше да омагьоса всекиго, усмихвайки му се, отдавна не желаеха да се появят. Напук, тя се опита да възстанови спомените си. Ето, момиченцето с белите панделки бърза н ...
1.4K
15
Кукла на конци 🇧🇬
Аз съм кукла в ръцете ти, нали? Държиш конците и ме дърпаш. Управляваш живота ми, сърцето ми, мислите и действията ми. Надникваш в света ми. Опозна ме. Научи всяка точка в мен. Обви ме цялата в прегръдките си. Докосна се до всяко едно кътче по мен и ме разпръсна. Играеш си с мен, нали? Кукла на конц ...
1.6K
2
Откровение 🇧🇬
Откровение
Ето, белият лист безмълвен стои и чака да започна да пиша... Писалката леко се приплъзва по него и изписва буквите... Редовете ми шептят да пиша за теб... Но какво да напиша!?!Всеки ден ме оставяш все по-сама... Това ми казват те... Всеки ден отваряш рана върху раната... без да разбираш,ч ...
Ето, белият лист безмълвен стои и чака да започна да пиша... Писалката леко се приплъзва по него и изписва буквите... Редовете ми шептят да пиша за теб... Но какво да напиша!?!Всеки ден ме оставяш все по-сама... Това ми казват те... Всеки ден отваряш рана върху раната... без да разбираш,ч ...
1.8K
Морска пяна (Част първа) 🇧🇬
Вече пътувахме към фермата за коне на чичо Владо. Баща ми беше много запален по конните състезания, впоследствие с израстването си аз също се привързах към този спорт. Харесвах конете и недоумявах едно нещо...
Защо "Кон" ...? Толкова грациозни и красиви животни а с толкова грубо име. Мислех си как з ...
Защо "Кон" ...? Толкова грациозни и красиви животни а с толкова грубо име. Мислех си как з ...
1.6K
1
Момчето в синьо 🇧🇬
Беше пролетен ден. Един необикновен ден. От онези, в които се знае, че ще вали. От онези когато слънцето се скрива изведнъж и започва да вали. Главната улица на град Пловдив бе пълна с хора както винаги, имаше хора минаващи, хора влюбени и хора чакащи. Гледката беше като сцена от романтичен филм, ко ...
1.2K
3
Прощаване със старата любов 🇧🇬
Здрасти,
много дълго обмислях какво да ти напиша. Дори да не го прочетеш, дори след това да го изтриеш - някои неща са факт.
Колкото и време да е минало, аз не съм променила усещанията си и сигурно няма и да ги променя. Направих много грешки и повечето са били абсолютно съзнателно. Обмисляла съм хил ...
много дълго обмислях какво да ти напиша. Дори да не го прочетеш, дори след това да го изтриеш - някои неща са факт.
Колкото и време да е минало, аз не съм променила усещанията си и сигурно няма и да ги променя. Направих много грешки и повечето са били абсолютно съзнателно. Обмисляла съм хил ...
2.2K
2
Пазителите от Окулус: глава 2 🇧🇬
Глава 2
Пазителите
- Е, как ще стигнем до град Мавро? – усмихна се минута по-късно Диймън.
- Чакай, така и не ми каза какво разбра за... – прекъсна го ентусиазирано Грогмън, но търсача само го погледна заядливо.
- Сега нямаме време за обяснения. Ще разбереш веднага след като стигнем. ...
Пазителите
- Е, как ще стигнем до град Мавро? – усмихна се минута по-късно Диймън.
- Чакай, така и не ми каза какво разбра за... – прекъсна го ентусиазирано Грогмън, но търсача само го погледна заядливо.
- Сега нямаме време за обяснения. Ще разбереш веднага след като стигнем. ...
1.1K
За теб 🇧🇬
За теб
Винаги, когато съм с друг, ще си мисля за теб, във всеки друг ще виждам твоите очи, ще чувствам твоята кожа, ще чувам твоя глас. Мислех, че ще те те забравя лесно, но мога ли да го направя наистина?!? Мога ли да забравя начина, по който ме галеше, думите, които ми казваше, погледа, с който ме ...
Винаги, когато съм с друг, ще си мисля за теб, във всеки друг ще виждам твоите очи, ще чувствам твоята кожа, ще чувам твоя глас. Мислех, че ще те те забравя лесно, но мога ли да го направя наистина?!? Мога ли да забравя начина, по който ме галеше, думите, които ми казваше, погледа, с който ме ...
1.5K
Участ с марка ,,Омега" 🇧🇬
Този разказ е писан по мотиви от творба на писателя Деян Енев в курс по творческо писане и е един вид производна на неговия разказ ,,Заложна къща". Дано ви хареса.
Калин Бандеров седеше на бюрото в кабинета си и решаваше кръстословица.
Погълнат от ребуса, без да вдига очи, чу как звънчето на вратата ...
Калин Бандеров седеше на бюрото в кабинета си и решаваше кръстословица.
Погълнат от ребуса, без да вдига очи, чу как звънчето на вратата ...
2.3K
3
Септември деветдесет и осма 🇧🇬
Не биваше да бъдат там. Смътно осъзнаваха този факт, но всъщност не разбираха защо. Освен това беше интересно.
-Колко яко.
Гошко се тръшна в креслото зад руля. За да хване кормилото с двата края, трябваше да разпери ръце.
-Виж, върти се много лесно.
-Ако Киро дойде... - започна Пешо, обаче нямаше ид ...
-Колко яко.
Гошко се тръшна в креслото зад руля. За да хване кормилото с двата края, трябваше да разпери ръце.
-Виж, върти се много лесно.
-Ако Киро дойде... - започна Пешо, обаче нямаше ид ...
2.4K
4
Твоят тъжен поет 🇧🇬
Здравей! Аз съм твоята Лили! Мъничка, предадена, объркана, ограбена. И уплашена, и влюбена. Познаваш ме добре, нали? Всеки ден се оглеждаш в наивните ми очи. Всеки ден докосваш ледените ми ръце. Всеки ден виждаш усмивката на лицето ми.
Аз съм твоят тъжен поет, когото все нямаш време да четеш. Чуваш ...
Аз съм твоят тъжен поет, когото все нямаш време да четеш. Чуваш ...
1.4K
5
Хем легално, хем фино /черен хумор/ 🇧🇬
-Какво ви дъл-дължа? Все пак сте се за-запознали с материалите по делото, за-загубили сте си времето… - с леко заекване и поглеждайки някак свенливо попита младата жена, седнала срещу бюрото на адвокат Вескова.
-Казах ви, че делото е водено некомпетентно от колегата и са изпуснати всички срокове за ...
-Казах ви, че делото е водено некомпетентно от колегата и са изпуснати всички срокове за ...
1.3K
12
После говорим за финансова криза... 🇧🇬
Ако трябва да съм честна, нищо не разбирам от кризи. Икономически, финансови - не са ми ясни, пък не са ми и интересни, че да си ги пояснявам. Има само една „криза”, която много ме вълнува и, как да кажа, доста по-позната ми е. Не става въпрос за политика, управление, финанси или ДДС (все пак доста ...
1.2K
8
Непредвидена среща 🇧🇬
НЕПРЕДВИДЕНА СРЕЩА
Трябваше да отида в Техеран във връзка с годишното събрание на ИБТК (Ирано-Бългериан Транспорт Къмпъни). С мен пътуваха още трима души - Александър Бумбаров (Бумбето), Васил Вушев (доверения юрист на Славчо Първанов) и Томчо Томов (гл. счетоводител на СО МАТ)
Поради липса на дирек ...
Трябваше да отида в Техеран във връзка с годишното събрание на ИБТК (Ирано-Бългериан Транспорт Къмпъни). С мен пътуваха още трима души - Александър Бумбаров (Бумбето), Васил Вушев (доверения юрист на Славчо Първанов) и Томчо Томов (гл. счетоводител на СО МАТ)
Поради липса на дирек ...
1.6K
Изпит 🇧🇬
Няма по-неприятна ситуация от тази да напуснеш театър по никое време.
Нямах обяснение за неадекватните действия или бездействия на един директор. Бях изумен: Донев, вместо да бъде наказан за симулация, всъщност беше „възнаграден”! Не разбирах защо вместо служебна благодарност, аз пък бях професионал ...
Нямах обяснение за неадекватните действия или бездействия на един директор. Бях изумен: Донев, вместо да бъде наказан за симулация, всъщност беше „възнаграден”! Не разбирах защо вместо служебна благодарност, аз пък бях професионал ...
1.4K
1
Потвърдена диагноза 🇧🇬
Потвърдена диагноза
Беше часът на сутрешната визитация. Главният лекар, придружаван от дежурния и сестрите на смяна, обикаляше по болничните стаи и лично преглеждаше листовете с изследвания. Доктор Василев, завеждащ отделението по белодробни заболявания, едър достолепен мъж към шестдесетте, следваше ...
Беше часът на сутрешната визитация. Главният лекар, придружаван от дежурния и сестрите на смяна, обикаляше по болничните стаи и лично преглеждаше листовете с изследвания. Доктор Василев, завеждащ отделението по белодробни заболявания, едър достолепен мъж към шестдесетте, следваше ...
1.6K
17
Една следобедна разходка в Петербург 🇧🇬
Здравейте, аз съм български студент по руска филология. Ще ви разкажа една много интересна история, която се случи с мен през май месец. Тази история стоеше в перифериите на реалността.
В края на семестъра ме пратиха на конференция в Петербургския университет, за да представям Софийския – университе ...
В края на семестъра ме пратиха на конференция в Петербургския университет, за да представям Софийския – университе ...
2.3K
7
Всичко свърши 🇧🇬
"Дали да се обадя?" - питаше се гласно Иван. Отдавна скъсаха с връзката си, но той все още мислеше за Мая. Тя го изостави. Отиде с първия му приятел, Павката. Как можа да направи това? Явно, не го е обичала истински! А първата ù дума беше: ”Обичам те, любов моя.” И така винаги, когато се срещнеха, к ...
990
