Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
41.8 results

Нищо не може да бъде разбито, щом има истинска любов. 🇧🇬

Ти си блъскай. Не ми пречиш. Счупи гардероба, лампата, а после и телевизора. Аз просто ще те наблюдавам. Ти си блъскай. Не ме е страх от силата ти, защото е способна да се насочи навсякъде, но не и към мен. Блъскай. Разбий думите, които си разказахме под секрет и ги разпръсни из цялата стая, целия а ...
viky8 (Вики Николова)
viky8
Prose » Others
2.1K

Дори и това да убива 🇧🇬

Хлапето обичаше да диша!
Гребеше с пълни шепи от аромата, лепкав!
В дни, когато му бе дотежало от разправиите зли...
Без страх и умора, тичаше към неизвестността, за да си лъхне още и още...
Дори когато знаеше, че не трябва... ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.3K

Портрет - 11 част 🇧🇬

Разказ на Никола.
В просъница чух как удари дванадесет часа. Дълго преди това се мъчех да затворя очи и да заспя, но уви - безуспешно. Биенето на часовника ме накара съвсем да се разсъня и тогава… Тогава се появи нещото, което сега определям като цветна картина от лунни лъчи, появила се на отсрещнат ...
kalin8 (Борис Калинов)
kalin8
Prose
666 1

Закачулената 🇧🇬

Закачулената
...Колата летеше с бясна скорост по мокрия път към дома. Всеки ден тези дълги километри се изтъркулваха изпод колелата ù ту сухи и приветливи, галени от слънцето и вятъра, ту мокри и тъжни под минорния напев на лошото време. Бързане – постоянният бяг на живота се сливаше със скоростта н ...
Лепидоптерия (Хриси Саръова)
Лепидоптерия
Prose » Science fiction & fantasy
1.3K

Ще те наричам сълза 🇧🇬

Помня, болката ти в думите, бяха увити страдание и копнеж.
Помня как сърцето ти беше като самотно есенно дърво, останало с едно-единствено листо, но пожълтяло, сякаш в него вече нямаше живот, предаде се, но с последната надежда стоеше.
Помня очите ти красиви,
как лъчите от усмивки се превърнаха в че ...
milan210 (Милан Милев)
milan210
Prose » Letters
1.2K 2

Щастлива маска 🇧🇬

Най-лесно е да сложиш 'щастливата маска' за няколко часа, за ден... Всички са свикнали да виждат усмивката ти... Всички обичат безгрижието ти... Всички се радват на позитивизма ти... И толкова са свикнали с това, че не се страхуваш, ако случайно някоя сълза се изплъзне между клепките ти... Тя остава ...
petka-spagetka
petka-spagetka
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.1K 5

Приказките на моя баща - втора част 🇧🇬

ПРИКАЗКИТЕ НА МОЯ БАЩА
II част
Увод. Преди повече от 2 години, през месец февруари 2008 г., от събраните приказки, които разказваше моят баща, направих 25 малки книжки за домашна употреба. Раздадох книжките на роднини, приятелки и съседки.
Каква беше изненадата ми, когато сестра ми каза:
- Ами, ти н ...
SARNE42 (Елена Димова)
SARNE42
Prose » Stories for children
1.4K 2

Първата целувка 🇧🇬

ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА
Денят бе прекрасен. Двамата се возеха с автомобил из улиците на града.
- Ще спра да видя какви филми дават в киното - рече приятелят му, който шофираше.
- Стои ли ти се в киносалон в този хубав, слънчев пролетен ден?
- Все някъде трябва да прекараме времето си. ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Prose » Short stories
1.3K

Небрежен 🇧🇬

Разложени трупове се търкалят по напуканата земя. А аз се разхождам между тях, гледайки дупките в очните им кухини и спомняйки си, че това може да са били хора, които съм познавал. Поглеждам напред и виждам утринното слънце, пробиващо си път през сивините облаци, а по шосето, в далечината... трупове ...
Hellfire (Стефан)
Hellfire
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
919

Страната на мечтите 🇧🇬

Писан в съавторство с Илиян Димитров, В. Търново
- Хей, ти ли си Хъмфри? - изкрещя някакъв писклив глас в ухото му.
- Аааагх..! - на свой ред изкрещя Норт и се строполи от стола. Туп! - Оооу! - изохка жаловито той и с все още лепнещи за сън очи заопипва наоколо, търсейки очилата си. Без тях беше поч ...
AndyVTR (Адриан Банчев)
AndyVTR
Prose » Science fiction & fantasy
1.4K 1 1

Син понеделник 🇧🇬

Онази сутрин те видях да влизаш. Видях те, да. Ти се материализира с едно много тихо Пук, за да не те чуя… Обаче аз чух. Събудих се и те видях да стоиш в празната ми синя стая… празна беше наистина. И мен ме нямаше там, ако човек може да се довери на онова, което виждах, макар очите ми изобщо да не ...
Vyrtina (Алиса)
Vyrtina
Prose
1.6K 10

Опити за размисъл 🇧🇬

През целия си живот Жана Д`арк била заклета девственица, но умряла загоряла.
Вярата в ценностите е най–прекият път към алкохолизма.
Не питай какво може да направи страната ти за теб, а какво можеш ТИ да направиш за себе си.
Евнухът винаги ще предпочете парите пред любовта.
Кажеш ли лоши думи за нача ...
popolo (Илиян)
popolo
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.2K 6

Отново 🇧🇬

Кой си ти, че да ме съдиш?
Нима забрави какво ми причини?
Обля ме в болка, в студ и в самота.
Разболя ме!
Защо се изпречи отново на пътя ми? ...
Mmishety (Михаела)
Mmishety
Prose » Others
1.2K 2

Безсъдържателно съществуване 🇧🇬

"Хората извършват свойте подлости -
подтикнати от омразата, завистта и случайните обстоятелства,
които говорят временно в тяхна полза!"
*
Чувствам се аз омотан, ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.2K

А някъде птиците виеха гнезда... (4) 🇧🇬

4.
Едва се устиска да не запее от радост, след като разговорът им приключи. Постоя още малко в стаята си, колкото да опита да се успокои и да прикрие емоцията си и отиде в кухнята. Баща му седеше на големия миндер, вторачен в телевизора, попиваше новините, току поцъкваше с език или смръщено пускаше ...
Rondissima (Соня Емануилова)
Rondissima
Prose » Short stories
1.2K 3

Осъзнаване - 13 и 14 от втора част на романа 🇧🇬

XIII
Затворих житието на Доброслав. Излязох на балкона и зареях поглед над короните на цъфналите дръвчета, които на вълни, на вълни се устремяваха към склоновете на две от градските тепета. Досега с изморения си взор се опитвах да проникна в цветното море на миналото и да разгадая спотаения в старит ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Prose » Novellas and novels
1.1K 16

Сълзи от радост и смях(3)) 🇧🇬

Сълзи от радост и смях
(3)
Винаги съм смятала, че да си приятел с някого, съвсем не означава да си всеки ден с него и да го държиш за ръката.Разстоянията нямат значение.Вярно е, че то не е любов, защото тя идва и си отива, но приятелството, ако е истинско, е друго нещо. Вечно е, освен това не избира ...
Enena (Елена Нинова)
Enena
Prose » Humorous
2K 18

из "Заблуденото царство" 🇧🇬

И трябва да срещаш неща, за които отдавна не мислиш.
Щом започнал си основите каменни да набиваш в земята студена на есен.
Но вече си подбрал дните (доколкото може)
и първите дъждове си преборил!
Не стига, само пътеката снощна да си обикнал. ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.2K 1

А някъде птиците виеха гнезда... (3) 🇧🇬

3.
Трябваше да намери начин да се измъкне – от безпаричието, от бездействието, от все по-често застигащите го спомени за Тия. Не можеше и не искаше да се задушава повече в орбитата на селското ежедневие, което бавно му опротивяваше.
Не можеше да разчита на образованието си, освен в строителството др ...
Rondissima (Соня Емануилова)
Rondissima
Prose » Short stories
1.4K 6

Тъмни сенки (Част Четвърта - Посещение) 🇧🇬

Глава 4
Посещение
Отворих вратата със замах.
Все още бях във вампирската си форма и честно казано - не ми пукаше особено. Дали някой ме гледаше или се криеше за да си спаси жалкият живот, също беше без значение.
- Хей, красавице, я по-спокойно. – този глас ми беше най-противен от всички, които бях ч ...
jointmania4ka (Десислава Димитрова)
jointmania4ka
Prose » Science fiction & fantasy
1.3K

Във властта на морето - 2 част 🇧🇬

Важно посещение
Съмненията на Севаро
... Нощта преваляше, когато капитанът се събуди.
Беше сънувал Куинси такъв, какъвто го видя за първи път - млад, любознателен и смел.
Събуди се от натрапчивото нахлуване в съня му, което се появи в образа на младо, красиво момиче. То плачеше неутешимо. ...
tonkatabg (Антония Станчева)
tonkatabg
Prose » Novellas and novels
1.2K

Рок енд рол китарни дуели 🇧🇬

Дами и господа, днес на ринга ще се качат най-големите рок китаристи, за да кръстосат техника и фантазия на свирене в един уникален виртуален дуел. Дръжте се, за да не паднете, отворете прозорците, за да не се счупят стъклата от ударната вълна - очакват ви здрави рок децибели. Сега е моментът да отм ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Prose » Others
1.5K 1

Нощ за трима 🇧🇬

НОЩ ЗА ТРИМА
Умората така го бе натиснала, че още със сядането в автобуса заспа. Събуди се чак на спирката на площада в селото. Още щом слезе, кметът се запъти към него.
- В тебе ми е надеждата – посрещна го отдалече той.
- Защо? Какво има?
- Някаква повреда се е получила в токовете в детската гради ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Prose » Short stories
990 1

Иванка от Клондайк 3 🇧🇬

Иванка от Клондайк 3
Иванка удари силно спирачките и едва не се набута под камиона. Беше спрял внезапно на кръстовището. Напсува шофьора и натисна зверски клаксона. Онзи ù отвърна с още по-звучна ругатня и Иванка се успокои. Беше избегнала удара, а другото нямаше значение.
Джиесемът ù запя обичайнат ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Prose » Short stories
1.1K 1 3

Не е лесно да живееш 🇧🇬

Не става така, както искаме. Не става така, както на нас ни се иска. Не става по начина, по който най-силно желаем. Просто не става... Питам се ''защо", защо обърквам всичко, когато съм най-щастлива? Бива ме да предизвиквам хаос и да греша, никога не се замислям какво ще стане след това. Действам по ...
unique-beiiby (Иванка Стоянова)
unique-beiiby
Prose » Others
1.3K 1 5

Научих 🇧🇬

Научих
Научих, че големите очаквания водят до големи разочарования... Отдавна осъзнах, че оптимистичното мислене не е за мен – то само замъглява мирогледа ни... Трябва да бъдем реалисти, да преценяваме реалните си шансове за успех или неуспех във всяка една ситуация, за да не останем разочаровани... ...
lonelyworld (Неизвестна)
lonelyworld
Prose
857 5

Осъзнаване - 12 от втора част на романа 🇧🇬

XII
Страх не страх, не поехме пеш по друмищата, че бързахме да помогнем на Дионисий Рали. Абаджията даде на Алекси един от конете си, а аз яхнах своя, що в Райовия обор държах. Повечето филибелии нямахме дамове, а дворните портички ги правехме ниски, та да не могат турчолята да вкарват в домовете ни ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Prose » Novellas and novels
990 5

И дяволът знае да обича 🇧🇬

„Защото всичко е преминаване, мост, чиито краища се губят в безкрайността и в сравнение с този мост всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. А цялата ни надежда е там, отвъд.” (Иво Андрич)
Въздухът кънтеше от жегата и от далечния тропот на конски копита. Крепостта лежеше невъзмути ...
azura_luna (Петя Стефанова)
azura_luna
Prose » Short stories
1.6K 11

Наздраве за шастливите... 🇧🇬

Иска ми се да не вярвам... Мечтая да отворя очи и някой да ми каже, че сънувам кошмар, че реалността е друга... Но как, по дяволите, да те нарека кошмар? Как да призная, че дори да беше сън, пак щеше да бъдеш прекрасен... Безброй пъти съм лъгала себе си, защо и сега не успях? От истината боли, а за ...
Passion-26 (Дороти Илиева)
Passion-26
Prose » Others
702

Още от "Лагерът" 🇧🇬

- Днешното занятие е на тема "Разузнаване"! - извика Сержант. - Тази нощ, при висока степен на секретност, един от готвачите ни приготви нещо, което сега се намира под този похлупак. Всяко отделение трябва да проведе свое разузнаване и командирите ще ми докладват резултатите след три часа. Успелите ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Prose » Short stories
715

Далечните тъмни полета 🇧🇬

О, там черният звънар,
Смел и твърд,
Бий на смърт –
Смърт!
Той над всички горд стои ...
michael (Владимир Ангелов)
michael
Prose » Novellas and novels
1.2K 4

Сепия 🇧🇬

Мира събра багажа, стегна куфарите, хвана двете деца за ръка и тръгна. На море. С голяма дъщеря и малък син. Мъжът ù отдавна живееше с някаква разведена. И това лято той ù даде парите с думите: Ти и децата да изчезнете за един месец. И при майка ти идете.
През целия път тя не свали тъмните си слънче ...
StefkaGaleva (Стефка Галева)
StefkaGaleva
Prose » Others
1.4K 16

Секунда 🇧🇬

Душата ù допира устни. Трае секунда.
Той пак е хванал ръката ù. По дължината на пръстите ù са накацали тръпки. Милиони кратки отсечки. И паузи.
Светлините по тротоара се прозяват и оставят светли петна по подгизналата земя. А тя разпява листата. За срещата с гладката ù длан.
Студеният въздух сънува. ...
take_me_away (Наталия)
take_me_away
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.4K 7

Тази нощ ме обичаше 🇧🇬

Тази нощ сънувах. Сънувах, че светът се е обърнал. Беше студено, дъждовно, изгубено... Беше есен. Беше лъжа. Тънките струни на моето отмаляло обичане се бяха разкъсали, изпепелени в недогорелите си пламъци от жажда. И се изсънуваха мрачни и изоставени. Мократа, хладна, неприкрито тъжна, есенно истин ...
kopele (Ирен Попова)
kopele
Prose » Letters
1.6K 11

Ех... само ако знаеш! 🇧🇬

Ех...
ако знаеш откога не съм разглеждала албум със снимки...
Не! Не говоря за поредния ти албум във Facebook.
А просто за прашен албум със снимки, качен на някой рафт или скрит в чекмеджето със спомени...
Ех... ако знаеш откога не съм получавала писмо... ...
Aleks-Green (Александра)
Aleks-Green
Prose » Others
2.2K 8

Просто сянка 🇧🇬

Сянка. Не жена, дори не тяло. Просто сянка, това остана от нея. Кой можеше да я познае сега? Тя се изгуби в мрака на чувствата, погълната от собственото си желание да обича и сега не остана нищо от нея…
Слаба, толкова слаба… Той отнемаше силата ù постепенно, бавно, така че да не усети. Дава ù, после ...
albaJ (Деница)
albaJ
Prose » Others
1.1K 4

Министър или зарзаватчия, манталитетът е еднакъв 🇧🇬

Ама знаеш ли колко труд хвърлям? Ей с такава реплика ми обясни високото ценообразуване на червената капия продавач на пазара. Лев и 40 стотинки и ми разправя за производствения процес, как бил трудоемък, как се изисквало много зор, как го копал, па го плевил, па и брал. Бе, думам му, то Кеймбридж да ...
latinka (Латинка Минкова)
latinka
Prose » Others
922

Татко - това звучи гордо! 🇧🇬

Когато станах ученик, мечтаех да бъда като Учителя - издигнат на пиедестала на почти страхопочитното благоговейно уважение от учениците. Мечтаех всички да се обръщат към мен с "другарю учител" (тогава обръщението беше "другарю")...
Когато станах студент, мечтаех да бъда като Професора, който ни чете ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Prose » Others
896 4

Следи 🇧🇬

Изтри всичко.
Не остави нито следа, нито спомен за тези отминали мигове. Освободи се от малкото неудобство на неосъществените моменти с такава лекота, на която сам се изуми. Остави само една снимка, която да му напомня за глупостта, с която щеше да пренебрегне минало и настояще, да затрие светлото с ...
faith (Вяра Ангарева)
faith
Prose » Short stories
1.4K 3