Малкият бутна още няколко дръвца в огъня. Камината заблестя приказно и освети малката хижа, хвърляйки върху лицата весели отблясъци. Снегът беше превърнал гората в чудно красиво вълшебство.
- Дядо, а ти виждал ли си ангели? – попита момченцето и приседна до стареца, загледано в пламъчетата.
- Виждал ...
Всички говорят. Всеки ми казва, показва, разказва нещо за себе си. Никой не се интересува, че изгубих билюрените си топчета. Или някой ги открадна. Все тая. Няма ги. И никого не го е грижа.
Не струваха нищо, билюрените топчета. Обичах да си ги нося в джоба и да слушам как звънят. Понякога да извадя ...
Мъдрецът каза: Днес светът стана съвършен
Аз разбрах: Току-що светът стана весел. Той се усмихна чрез своите съставки.
Ние се засмяхме. Весело е, ние се смеем един на друг с изрисувани лица, които ни отиват. Лицата ни изглеждат уродливи, така ли? Аз не съм съгласен.
Мисля, че сме красиви, защото сме ...
Искам да ти призная нещо... Нещо, което не съм ти казвала от много време и вече месеци наред премълчавам, само защото не искам да се чувстваш длъжен. Искам да ти кажа, че...
Ти си моята захар в кафето и правиш сутрините ми сладки с любящия си глас или дори само със спомена за него. Ти си цигареният ...
- Умря ми бабичката, синът забегна към града, внуците, разправят, учили у чужбината, кокошките се затриха, ей там, една котка прихожда от съседите, само ти ми остана, бе, Белушко, не ме оставяй сам, мола ти са! Стани малко, виж, сено съм ти донел, от лятото го пазя! Мола та! – горещи сълзи рукнаха о ...
Груйко Груйков бе крупен бизнесСВИн от втория по големина в нашата Свинария град – от известния с древното си минало Прасов див дол. За разлика от другите бизнесСВИНЕ, той притежаваше рядко интелигентна зурла и мънички, хитри оченца, които само с погледа си купуваха и продаваха всекиго и всичко. Мно ...
Навярно сме само сенки на самите себе си. Просто образи. И сме неистински. Живеем в огромната сянка на истинското битие и боледуваме от жажда да сме истински.
Сенките не знаят, че са сенки. За себе си са Аз, но са безпомощни пред разбирането си. Защото всъщност не са себе си, а сенки на някакви си и ...
Самата мисъл, че ще слушам за кой ли път “Искаш ли да ти сипя още малко бобец?” или “Комшийката Веска си купила… “ вече ме караше да се чувствам по-добре. Удоволствието да си женен за деветдесет килограма, разположени върху ръст от метър и шестдесет си е повече от предизвикателство, но аз не се опла ...
Двама души, една мечта, различни пътища... Съдба! Дали? Не знам, но точно това се случи с мен. Влюбих се, изгубих се и сега не знам накъде да поема. Звучи ужасно банално и е точно така, ала кой не е минавал през такъв личен ад?
Няма да ви разказвам, колко много сме се обичали, какъв невероятен секс ...
Сега съм тук. Седя си сам. В малката стая от чувства облян. На лист хартия седя и пиша. Душата си да разкрия, а не просто текста да препиша. Искам малко да разкажа за това, което виждам. Тъмните очила захвърлих, живота вече ненавиждам. На улицата хора, с които даже няма какво да споря, със себе си с ...
''Аз знам, че животът е труден и оцеляват най-силните, но моята сила с всеки изминат ден изчезва. Не съм обичана, а това е най-голямата ми мечта. Бих искала да срещна голямата любов - споделената, побъркващата, страстната... Мислех, че съм я срещнала, но уви, грешала съм. За първи път отдадох се на ...
Зелено. Мирис на бор. Тишина, разрушена от пропукващи се клонки под краката ми.
Вървя по безкрайна пътека. Виждам голям ключ, облечен в черно кадифе.
Какво правя тук? Това сън ли е? Щом ключът е пред краката ми, би трябвало да го взема. Прибирам ключа и продължавам. Тишината ме кара да се отпусна, д ...
Шест
"От полицейското управление изпратиха Бети по следите на Илъм. Това беше една малка къща, в която преди дни бе извършено убийство.
Ах, лъжец - помисли си Бети. - В полицейското управление отивал, а?
Бети спря колата пред градинската врата и изскочи отвътре. Вън студът щипеше кожата и я караше д ...
Медальонът слънце (Приказка за любов) избрана част
🇧🇬
Те поздравили и се отправили към меките кресла около огнището. И двамата се отпуснали с удоволствие след вечерната разходка. Даниел сериозно се замислил за случката при водопада. Решил да не споделя с Ава, за да не я плаши. Там никога не е имало змии, нито риби. В тази вода те нямали условия за живо ...
Тя се тревожеше, че струните ù започват да се олющват. Беше доста суетна в това отношение. Все пак беше пътувала къде ли не и външният ù вид бе станал приоритет. Погледът ù косо мина по набързо надрасканите цветя, с крещящо ярки бои, неизгубили цвета си, въпреки изминалото време. Струните ù потръпна ...
Аз съм свещникът. От ковано желязо. Стоя на рамката на леглото ù, под Мадоната.
Когато има празник, тя ме слага на масата и поставя в мен свещичка. Пали я с кибрит. Усещам светлината, топлината и капките восък... Обичам да я гледам... червената ù жилетка, сатененото бельо... За какво ли мисли?
“В уч ...
1.
Ръждива повърхност, обгорял от край до край хоризонт.
Местното слънце разтапяше като кипнало олово атмосферата и я прогаряше с всяка своя капка.
Ята от объркани същества сновяха в ужасяващия хаос и умираха под палещите въздуха водопади от пламъци.
Стан се намираше в този огнен ад, без да знае как ...
ВЕЧЕРНА РАВНОСМЕТКА - импресии
КАТО В БИБЛЕЙСКА ПУСТИНЯ
Ослепен от светлината на толкова дни преминали през мен, ще мога ли да видя още нещо невидяно в тях? Загубилите силата си мои сетива, ще бъдат ли така добри да ме дарят отново с шарената светлина изсипана от багреницата на слънцето; с вкуса на ...
Срещнах Днес.
- Как си, как си? - попита ме в движение.
- Ще кажа, че съм добре, но ще се оправя, ако не Днес, то Утре може би... -отговорих му със закачка.
Спирайки се до мен, Днес припряно забърбори:
- Ами ти не разбра ли, че времето е относително понятие и че Утре никога не идва. Утре е като болк ...
Преди няколко дни ми звъннаха на вратата. Това е странно, защото живея на майната си и никой не се занимава да ходи до нас. Отварям и какво да видя - едно момиче, горе-долу на моята възраст - тоест, не много. Работи за социална организация - не-баш-децата работят за ателие и в замяна на това, което ...
Наръчник за идиоти (XXI в.)
Ако искаш приятели – не казвай всичко, което мислиш.
Ако не искаш болка – не обичай, не мрази, не се вълнувай... не чувствай, не бъди човек.
Ако искаш успех – провали конкуренцията.
Ако искаш власт – казвай само това, което не мислиш, на правилните хора. ...
Децата се надпреварваха да вдигат ръка. Учителят им зададе твърде лесен въпрос и всяко искаше да каже първо своята дума.
- Най-важната дума е „хляб”! – изрецетира на един дъх Александър.
- А за мен е „мир” – прекъсна го Наталия.
- Моята най-важна думичка е...
Хорът от отговори заглуши думите на преп ...
Тъжно е да търся любовта ти, а да не я намирам. Тъжно е. Чувствам се като човек, който рови в снега, търсейки огън... Ръцете ми измръзват, не усещам пръстите си вече, но продължавам... Сякаш съм обречена, но аз търся още и още. Сълзите ми капят и правят дупки в снежната покривка под мен... Къде е та ...
Бях се облегнал на лакти върху дървения плод, докато залязващото слънце пращаше последните си лъчи в малката ми тъмна стаичка. Последен поток светлина попадна до ръката ми, галейки грубата ù повърхност. Загледан в тъмната нищета пред мен, обърнах поглед към контрастиращия цвят, затаих дъх и се обърн ...
Шумно е, тишината пее.
Насреща ми път, осветен от тъмнина.
Мислите ми, седнали на пейка, си подмятат любовни погледи.
Птица плаче, тъгува със спомени за красотата.
Къде е гарванът да я прегърне?
С дните мизерни, които минават,
светът все повече изостава.
всички хора с пълна сила загрубяват
и държавата още повече запада...
Макар и политици и моралисти, ...
Вървиш нагоре, нагоре, издигаш се... и падаш. Озоваваш се точно там, откъдето си тръгнал - пред бездната. Отново си там на ръба. Ами сега? Да скочиш или отново да тръгнеш, носейки със себе си кървящите рани? А ако отново те пронижат, ако отново старите рани, които току-що са зараснали, се отворят ил ...
Малка палава пленница (от поредицата "Дъщерята на слънцето")
🇧🇬
В килията на съзнанието си имам една пленница.
По-скоро е с бели коси, отколкото руси. Не знам. Не съм сигурна.
Снопове светлина се процеждат през високия тесен прозорец. Черно-бяло е тук.
Тя е на парче хляб и чаша вино.
По-скоро е на тринадесет, винаги е била на толкова. Родена е на тринадесет, три ...
Имаше нещо извънредно досадно в купчината натрупани листове на пианото. Гледаха го някак противно и брутално. При мисълта, че трябва да ги подреди, направо му се доповръща.
От три дни все там стоеше. Взираше се в белотата вън, някъде далеч зад изрисуваното със ледени бои стъкло.
Имаше нещо удивителн ...
Иска ми се да беше тук до мен сега.
В този късен час през нощта, държейки се за ръце.
И се чудя на себе си..
Какво е това, което ме привлича към теб?
Защо винаги си в моето съзнание? ...
"Как не те е срам да говориш така?"- като ехо прозвуча гласът на Папазовия син, Радостин.
Момчето скоро се върна от от чужбина. Преди известно време реши, че трябва да отиде в Америка, за да си търси късмета, макар че беше без интелект и образование. Не искаше да учи. А сега се събра с лоши приятели ...
Когато бях все още твърде млад, срещнах една личност, която ми остави интересни спомени. Разбира се, по това време ми е липсвала достатъчно зрялост, за да вникна в истинската същност на нещата, но дори и малкото ми стига да го преосмисля през изтеклите години.
Забравил съм как точно изглежда дядо Пе ...
Ловец на нимфи (от поредицата "Дъщерята на слънцето")
🇧🇬
Представете си гора, прилича на житейската гора, толкова преплетени са пътеките, а телата приличат на дървета, повечето с негодни за употреба плодове, пълно е с дънери, изсъхнали стволове и падащи клони, на места е непроходима.
Съумееш ли да се изкачиш по сивата скала, край гората, гледката е величе ...
Целувката на нощта
Тъмно е. Нощта с нежен глас ми шепти. Моето име тя зове.
- Къде си ти? Защо забави се, знаеш ли откога за теб оглеждам се в моите мечти? - Сън ли бе, или просто мечта на дете...
Шепотът отекваше в моите уши... усещах го ту силен, ту приглушен.
"Вярваш ли? Вярваш ли в други светове ...
Поп Ставри премрежваше очи срещу зиналото насреща му слънце. Минаваше пладне и множеството, дето се изсипа сутринта в манастира, вече се бе пренесло на поляната пред портите и набиваше свежо агнешко от димящите казани.
Празникът на Светите братя Кирил и Методий винаги изпълваше стареца с някаква при ...
(на Краси Йорданов с намигване)
Когато накрая съвсем резонно ни плениха команчите, Краси Йорданов избухна в сардоничен смях.
- Чудя се – казва – приятелю, как сега тези идиоти ще ми вземат скалпа.
Погледнах го с нескрита завист и причината беше ясна. Бях неволен свидетел, когато принцесата от една п ...
ИЗЧЕРПАНА - така се чувствам. ПРАЗНА - отвътре, взе ми усмивката и си отиде. БОЛИ ме - сърцето, което така пазех от любовни рани, а ти го прониза с нож и така без капка жал с него се подигра.
- ОТИВАЙ СИ! - казах ти - Повече не мога. Научи се на всеотдайност и тогава я поискай от мен. Върви при друг ...
Задъхана, тя бягаше по неравния, наклонен път. Болката в краката ù като вирус се разнесе по цялото ù тяло.Чувстваше я още крачка, две... после сякаш тя изчезна. Най-важното беше да се измъкне, да го направи веднъж завинаги. Цялата трепереше, но не беше от студа, нито от напрежението в мускулите, беш ...