Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

МАСКЕН БАЛ 🇧🇬

МАСКЕН БАЛ
Той беше с къса тъмна коса, падаща на вълнички. Винаги изглеждаше малко прегърбен, като че ли носеше непосилна за него отговорност.
Още първия път, когато го видя, в съзнанието й се загнезди мисълта, че той иска да и каже нещо. Сякаш някаква невидима връзка ги оплете. Тя не мажеше да и да ...

veronika66

Prose » Erotic

2.7K

Стъпка 3 - Умиротворение 🇧🇬

Дали си струва да се замислиш защо разведените, все още добре изглеждащи жени, така натрапчиво се устремяват към поредната разочароваща връзка? Какъв им е проблемът на тези същества?
Не е трудно да бъдат разпознати на улицата. Гледат някак странно... Извръщат глави, когато се разминават с влюбени дв ...

desi.mandradjieva

Prose » Others

1.6K 1

Лудият 🇧🇬

Почти бяхме навършили три месеца в школата в Плевен, когато дойде и нашият ред да започнем да даваме караул. Разбира се, ходихме преди това на стрелби по близките полигони около града, от когато всеки помни първият истински гърмеж на Калашников, а и не само гърмежът, но и ритникът в рамото. Имаше хо ...

radew

Prose » Short stories

1.2K 1

*** 🇧🇬

Колко ли време мина? Изгубих представа за времето и само търпя... търпя обидата, търпя болката и преглъщам това, че мечтите ми са на парчета. Основното чувство в сърцето ми е разочарованието. Очакванията ми бяха излъгани. Исках до себе си един добър човек, а какво получих? Боли и ми е тъжно, за мен ...

ttsanova

Prose » Short stories

1.4K

Петелът 🇧🇬

ПЕТЕЛЪТ
Още като малък започнах да имитирам различни животни, но по- добър успех имах при косовете и петлите. Вече бях младеж изслужил, но още се задявах с петлите в селото. Закукуригах ли, петлите от цяло село се надпяваха с мен.
В съседния двор живееше Петър Шумкаря, човек на възраст и опит с живо ...

korsar

Prose

988 4

Memories of the blood 3 🇧🇬

Колоната от четири армейски фургона, от ранно утро, тихо се движеше по сухата трева на степния път към крайната си цел. Слънцето вече падаше към хоризонта от обедния си заник, когато обкованите с метални обръчи дървени колела затрополиха по каменната настилка, която отвеждаше пътя до най-южната точк ...

Bheil

Prose » Short stories

1.3K

Рибарят 🇧🇬

- Изрод, изрод, изрод, изрод! – крещеше дебелото момче на двора и подскачаше на един крак, сочейки с пръста си към слабото дете, което беше седнало на земята с кръстосани крака и криеше лицето си в шепите.
- Не съм изрод, ти си лош! - хлипаше безпомощно Симо и бършеше стичащите се сълзи в ръкава на ...

pepsi1975

Prose

1.1K 3

Ефрейтори - част четвърта 🇧🇬

- Хайде мърдайте!!! Дай, дай, дай!!! - ревеше Сержант. - Ефрейторите трябва да сте в перфектна форма, вие сте за пример на редовите!!! Скачаш, приклякаш, кълбо и продължаваш...
- Ау! - изквича Сянка и се хвана за левия глезен, а после пак: - Ау! Ох ох ох... - добави той веднага щом се опита да се из ...

Bersek

Prose » Short stories

1.1K

Мълчанието на листа (6) 🇧🇬

Шест
Скочих уплашено от леглото, когато в кухнята издрънча нещо на пода и чух как с трясък се счупи в плочките.
- Мамо! – извиках, премятайки крака през леглото. Затичах се надолу по стълбите и едва не се проснах точно върху счупеното стъкло на пода.
Лицето на майка ми беше изпито и бледо от умора, ...

n-kie

Prose » Novellas and novels

924

Емчо, Митето и кюфтаците (заплетена мистерия 2-ра част) 🇧🇬

Емчо погледна продавачката право в очите. Последвах примера му. Чудя се дали тогава е изпитала някакво притеснение. Започнах първи:
- 27 пакета ‘за скара’ – това е много!
- 27 е 3 на 3-та степен.
Понякога се случва приятелят ми да подмята такива неща. Много е взискателен, когато има случай. Продължи ...

Arogarn

Prose » Others

1.3K 2

Отричане 🇧🇬

Будя се окрилена. И дълго се моля. На себе си. Да не губя крилата. А късчетата светлина през нишата на вратата обещават. И протягат пръсти към онзи копнеж, който съм пратила на дъното. Не смея да го погледна. Да не би да го изсуша с очи.
... А симфонията на пеперудите е все същата. На моменти се уси ...

Ralina13

Prose » Others

1.4K 5

Жената, която обичам 🇧🇬

Жената, която обичам
Жената, която обичам, е парченце от небето в ръцете ми, един слънчев лъч, който топли душата ми...
Жената, която обичам, е един миг спокойствие в разгара на на най-кървавата война... тя е дъждът, който мокри пресъхналата почва...
Жената, която обичам, е способна да пресуши до по ...

elmejor

Prose

5.4K 6

Благодаря ти, Господи 🇧🇬

Благодаря ти, Господи, за зората на всеки нов ден.
За слънцето, което ни грее и топли, за дара на Любовта.
Благодаря ти, Господи, за обядa и за храната, която ядем.
За красотата, която се намира пред очите ни.
И за всички хора, които срещаме. ...

martines1

Prose » Others

1.2K 1

ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК 🇧🇬

ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
На пробуждане Дона усети, че цялото и тяло се тресе. Стана и загърната в халата, тръгна да търси термометъра. Благодарение на педантичността си по отношение на реда в дома, тя бързо го намери. Мушна го под мишницата си и се върна в топлото легло. Изчака пет минути и го извади. Съдей ...

veronika66

Prose » Short stories

1.4K 2

Две празни гилзи - спонтанна изповед 🇧🇬

ДВЕ ПРАЗНИ ГИЛЗИ
спонтанна изповед
Темата за Втората световна война винаги ми е била интересна и всъщност това беше основната причина на връщане от Швеция, където имах срещи с наши партньори, да не мина по познатия вече маршрут през Копенхаген, а да използвам по-рационално двата почивни дни и да пор ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

1.7K

Импресия за устрема 🇧🇬

“Размахвайки тирса, той с екстаз величаеше силния и красивия, аморално триумфиращия живот и го защитаваше срещу всяко съсухрящо въздействие на духа, а същевременно никой не е възхвалявал повече страданието…”
Томас Ман
Из “Философията на Ницше в светлината на нашия опит”
1947 г.
Болката го настървява ...

Eia

Prose » Others

1.2K 10

Ледено сърце 🇧🇬

Той отдавна вече не я заслужаваше… Но кой знае дали болката, самотата или просто любовта я караха всеки ден да го сънува, а когато не го сънуваше, беше просто във вечери като тази, когато не можеше да заспи от нахалните мисли в главата си. Колко неочаквано нахлу това чувство у нея. Допреди съвсем ма ...

jabcheto

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.7K 2

Той ще дойде 🇧🇬

15,30 е и Вяра е напълно готова, за да тръгне към центъра. Поглежда се за последен път в голямото огледало в коридора. На лицето ù се появява суетна усмивчица. Видяното определено ù допада. Е, може би тази къдрица не е съвсем на място и е попрекалила с ружа. А да, забрави за гланца. Започва се истер ...

pinkrose

Prose » Short stories

1.6K 3

18+ Клиника за душевноболни 🇧🇬

Клиника за душевноболни
разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
I
- Ще дойдеш ли с мен? - попита Григор.
- Човече, ти си луд, как може да те интересуват някакви изоставени сгради? - с израз на досада отговори Асен. ...

donkooooo

Prose » Short stories

1.5K 4

Паралелна вселена 🇧🇬

Тук няма мечта, защото мечтите са това, което е предопределено, че ще имаш.
Тук няма сънища, защото сънят е това, което иска да ти каже сърцето.
Тук няма решение, защото решението е това, което си избрал, преди да дойдеш тук.
Тук няма забавление, защото забавлението е това, което те връща там, откъд ...

keiti-green

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K

Трънени спомени 🇧🇬

Неприятният звук от строшено стъкло, предвещаващ само неприятности, би накарал всеки друг човек да подскочи стреснато, но не и Стефана. Не защото беше нещо нормално, а защото тя не бе в състояние така бързо да реагира като всеки нормален. Пак беше пила цяла нощ и беше заспала на масата. Вече и до ле ...

pepsi1975

Prose

1.3K 2

Емчо, Митето и кюфтаците (заплетена мистерия 1-ва част) 🇧🇬

Още една мистерия от мен - този път без убийство, но пък много заплетена. След тази предстоят още две части, изпълнени с много хумор и загадки. Забавлявайте се.
Емчо, Митето и кюфтаците
Емчо ми е приятел. Познаваме се от много време. Това е добре, понеже всеки път като се съберем, намираме нещо ново ...

Arogarn

Prose » Others

1.2K 3

Копнежи 🇧🇬

* * *
Събуди се към обяд. Помисли какво има да върши през деня, обърна се и отново заспа. През това време телефонът му звъня доста продължително. На екрана на мобилният му се изписваше Татяна. Тя беше настоящата му приятелка. Беше доста по-малка от него, но определено на външност сякаш бе на неговат ...

Fiorghra

Prose » Novellas and novels

1.1K

За тези, които... 🇧🇬

За тези, които не можаха да ме обичат.
Аз им благодаря!
Без тях нямаше да зная за истинската любов.
За тези, които нараниха чувствата ми.
Аз им благодаря! ...

martines1

Prose » Others

1.4K 1

Навън 🇧🇬

Свят. При това никак не малък.
Свят с къщи, апартаменти, улици, дървета, паркове, музеи, нощни светлини, цветя, приятни полицаи, все така досадни чиновници и други хора, толкова много хора. Малки хора с големи идеали и още по-големи амбиции. Гигантски хора, неуверено стъпващи, но все пак напред.
При ...

Banath

Prose

1.1K

Memories of the blood 2 🇧🇬

Сутрешното слънце огряваше палатките с меките си галещи лъчи и придаваше на хладната есенна утрин топло посрещане на новия ден. Войниците, измити и облечени в лъскавите си брони, се редяха около котлите, поставени на триножници над огньовете, където къкреше кашата за закуска. Дългите години трениров ...

Bheil

Prose » Short stories

1.2K

18+ Ей, сети се най-после 🇧🇬

Затисна ме работата – все разговори с клиенти, с клиенти, а документацията съвсем я занемарих.
- В събота идвам на работа, да си оправя нещата на спокойствие! – казах.
- И аз идвам, и аз имам много неща за довършване! – каза една от колежките.
В събота седнах пред компютъра, заградих се с папки и се ...

Ангар

Prose » Erotic

2.4K 3

ООО, Боже!!! 🇧🇬

ООО, БОЖЕ ! ! !
Беше хладна утрин. Аз вървях след нея и... Ооооо, боже!!!
Черните и къдрици се полюшваха нежно. Черно късо сако очертаваше гърба и. Черната чанта следваше ритъма на краката и. А черната пола – оооо, боже! - изкусно, опната до пръсване, не просто загатваше, а показваше точно какво има ...

veronika66

Prose » Erotic

2.3K 5

Моето второ Аз 🇧🇬

Стоейки на прозореца и мислейки какво ще прави с цялата тази каша в главата си, Итън усети топлината в стаята. Не се обърна, а просто знаеше кой е на прага и не искаше да мисли за това какво ще направи, ако я види. Мисли нахлуха в главата му и си спомни миговете с нея, удоволствието от това да я вър ...

cvetka-koketka

Prose

1.5K 1

(все още не съм измислила заглавие) 🇧🇬

Времето беше хубаво и затова реши да излезе да покара колело. Толкова се увлече в мислите си, че излезе извън града. И сега определено не съжаляваше. Обожаваше пролетта. Около пътя имаше обширни поляни. Цветята бяха цъфнали и сякаш наоколо беше застлан разноцветен килим. Бели, жълти, червени, сини. ...

Fiorghra

Prose » Novellas and novels

1.3K 3

Дай, Боже 🇧🇬

- Е хей! Къде така бе, мой човек? Май забравяш, че стъпваш на земята, а? Тази земя е твоя, в нея си се родил.
- Кой си ти да ме съдиш? Забрави ли откъде си дошъл?
- Да бе, да бе. Знам откъде съм дошъл, ама ти май не знаеш кой съм аз?
- Аз ли да не знам? Ти си оня, дето не почита нит майка, нит баща. ...

mari45

Prose » Humorous

1K 1

18+ 🇧🇬

Преди години, две души се отдадоха един на друг завинаги.
Снегът шуми под тежестта на обувките му. Чудовищното деяние, което е на път да извърши, натежава всяка негова крачка. Между черните му дрехи, металически блясък, на това, което е съхранило всичките му мъки, контрастира. Очите му са влажни, но ...

osidion

Prose

1.3K 1

Когато те няма... 🇧🇬

Когато те няма, някак абстрактно е…
Трябваш ми, за да съм концентрирана…
Помниш ли това?
(запечатало се е в лакмуса на моите сетива, като аромат на парфюм)
„Разстоянието е параметър на материалния свят. ...

Moira

Prose » Letters

4.5K 1 22

Стъпка 2 – Несъгласие 🇧🇬

Не съм лицемер, не съм лицемер, не съм лицемер... Мога да го повтарям до изтощение. Не се гордея с това, че наранявам хората, казвайки им истината в очите. Но пък от друга страна, каква е ползата да живеят в илюзия? Когато тя се пръсне на хиляди въздушни парчета, се отчайват, стават неконтролируеми ...

desi.mandradjieva

Prose » Others

1.4K

Някъде, където времето вече го няма 🇧🇬

„Онова, което наричаме Време, е подвижно нереално отражение на вечността" (Платон)
1.
Тъмносиният автомобил се носеше по магистралата. Управляващия го Матиас С. Тоун с лекота задминаваше рядко срещаните други коли, пътуващи в същото направление. Мат не обичаше да кара бързо, но липсата на интензивно ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

1.2K 1

Русалкини сънища 🇧🇬

Пълната луна закачливо се усмихна в прозореца ми. Помахах ù с ръка да не ме безпокои, но този мой жест остана напразен. Надничаше и ме гъделичкаше, подканяйки ме да стана.
Морето не се чуваше. Заспало ли беше, или просто уморено, така и не можах да разбера от леглото ми. Махнах отново към луната да ...

slaveja123

Prose » Others

1.2K 2

Memories of the blood 1 🇧🇬

Горещина и пек властваха от ранно утро, но вече слънцето преваляше и вечерта бавно донасяше хлад в сухия летен ден. Дълги сенки плъзваха по околността, а ароматът на сухата пшеница и полски цвета се носеше из въздуха. Мъжка фигура със загоряла от слънцето кожа вървеше бавно по отъпканата пръст, коят ...

Bheil

Prose » Short stories

1.3K

За вълка и свободата 🇧🇬

"Защо ти, сиви вълчо,
отхвърли топла стряха
и смени я ти за песента на ветровете
и шепота на дъждовете?"
"Защото, мила моя, ...

Em0_KiD

Prose » Others

1.5K 1

Богомолката 🇧🇬

Три през нощта. Светът е заспал и сънува своята пустинна немота. Единствено снежинките, измъчени, танцуват, сякаш последния си танц, в своите красиви, бели рокли. Улиците са празни и тихи. Само от време на време някой закъснял автомобил закрещява глух, триейки гумите си в мокрия от снега асфалт. Без ...

kopele

Prose

2.4K 13

Сърце, пълно с любов! 🇧🇬

Аз никога няма да те оставя,
дори ако животът ми ме остави.
Аз винаги ще те обичам
и очите ми винаги ще те изчакат.
Липсваш ми отвъд въображението... ...

martines1

Prose » Letters

1.7K 1

Short stories and prose by contemporary authors

МАСКЕН БАЛ 🇧🇬

Стъпка 3 - Умиротворение 🇧🇬

Лудият 🇧🇬

*** 🇧🇬

Петелът 🇧🇬

Memories of the blood 3 🇧🇬

Рибарят 🇧🇬

Ефрейтори - част четвърта 🇧🇬

Мълчанието на листа (6) 🇧🇬

Емчо, Митето и кюфтаците (заплетена мистерия 2-ра част) 🇧🇬

Отричане 🇧🇬

Жената, която обичам 🇧🇬

Благодаря ти, Господи 🇧🇬

ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК 🇧🇬

Две празни гилзи - спонтанна изповед 🇧🇬

Импресия за устрема 🇧🇬

Ледено сърце 🇧🇬

Той ще дойде 🇧🇬

18+ Клиника за душевноболни 🇧🇬

Паралелна вселена 🇧🇬

Трънени спомени 🇧🇬

Емчо, Митето и кюфтаците (заплетена мистерия 1-ва част) 🇧🇬

Копнежи 🇧🇬

За тези, които... 🇧🇬

Навън 🇧🇬

Memories of the blood 2 🇧🇬

18+ Ей, сети се най-после 🇧🇬

ООО, Боже!!! 🇧🇬

Моето второ Аз 🇧🇬

(все още не съм измислила заглавие) 🇧🇬

Дай, Боже 🇧🇬

18+ 🇧🇬

Когато те няма... 🇧🇬

Стъпка 2 – Несъгласие 🇧🇬

Някъде, където времето вече го няма 🇧🇬

Русалкини сънища 🇧🇬

Memories of the blood 1 🇧🇬

За вълка и свободата 🇧🇬

Богомолката 🇧🇬

Сърце, пълно с любов! 🇧🇬

Queue