Short stories and prose by contemporary authors

42.2K results

Господин Широки Пръсти И Зестрата 🇧🇬

Господин Широки Пръсти е собственикът на местната страноприемница. При него се отбиват странници, за да намерят легло за през нощта и граждани, за да обърнат по една или повече чаши вино. Вино, което Господин Широки Пръсти кръщаваше щедро с вода, вероятно от религиозни съображения.
В ранния следобед ...
1.1K

Точност 🇧🇬

Георги Стоичков беше точен човек. Любовта му към точността граничеше с педантизъм. Държеше винаги всичко да е навреме и рядко прощаваше закъсненията. Шефовете му го ценяха високо заради тази черта, но не можеше да се каже същото за подчинените му. Макар към тях да имаше същите изисквания, каквито им ...
1.3K 1

Сянката на миналото 🇧🇬

- Кой си ти? - запита младежът.
- Не ме ли позна? - отвърна Сянката. - Аз съм това, което съм.
- Какво си ти?
- Аз съм твоят най-добър приятел. Аз съм най-страшният ти кошмар. Аз съм ти.
- Не! - прошепна младежът. ...
1.1K 7

Празен Свят 🇧🇬

Празни хора с празни души, сърца ледени, вървят по улиците, тези, тъмните. Светлина за тях няма, живеят без приятел, без роднина! Празни хора, празни думи. Без смисъл издумани, не се усеща тласък, няма чувства. Наведени глави, разкъсани черни дрехи, изкуствени усмивки. Красота - живот лъжа! Градчето ...
1.8K

Продължение от книгата 🇧🇬

ПАВЛЕВИ ВЪЛНЕНИЯ
От една седмица Вяра не беше идвала у тях. Сърцето му се пръскаше от болка. Не можеше да седи на едно място. След работа бързаше да се прибере вкъщи и се надяваше, че Вяра ще е седнала до пианото и тънките ù пръсти ще докосват клавишите. Но и тази вечер беше по старому. Майка му сто ...
768

Реформата 🇧🇬

Понеделникът се появи официално облечен в черен костюм. Беше в любимото си мрачно настроение, замислен и забързан. Придружаваше го студена, надменна и мъглива октомврийска сутрин, която ситнеше до него на високи тънки токчета и отчаяно се мъчеше той да ú обърне някакво внимание. В същото време в лъс ...
1.6K 21

Няма 🇧🇬

Любовта е като сън - кратък сън,
никога не е достатъчен!
Любовта е като алкохол-антидепресант,
отпуска тялото ти, дарява спокойствие.
И на откъснато цвете прилича - ...
1.1K 2

Сухият клон 🇧🇬

СУХИЯТ КЛОН
Колкото пъти бяха идвали тук, на това място, винаги се бяха възхищавали на красотата на планината. Тук сякаш слънцето бе по-светло, въздухът по-свеж и чист, небето най-синьо, ливадите с най-зелената трева. Бяха прекарали приятни часове и трябваше да се връщат отново в града. Пътеката мин ...
935 1

Единствената... 🇧🇬

Единствената
Единствена. Такава бе за мен. Единствена. В нея намирах винаги утехата.
В забързаното ежедневия на родителите ми, лицата, в които виждах моите приятели-предатели никой не остана до мен. Всеки ме оставяше сама. Само тя остана до мен. Ден и нощ. Само с нея можех да споделям всички мои сък ...
2K

Пещерата (Донко Найденов и Весислава Савова) 🇧🇬

Пещерата
Донко Найденов и Весислава Савова
разказ на ужасите - да не се чете от лица под 18 години!
1
Пещерата в огромната скала, която се извисяваше над градчето Белем, беше мираж за множество хора. Непристъпността и най-вече лошата слава отблъскваха туристите от това красиво място. Разбира се, нам ...
1.1K 1 1

Аз мога да се посмея зад гърба на времето 🇧🇬

Само малки букви имам в речника си. Твърде малки, за да изпиша думите си. Хората са безлични. Имат твърде скромни лица, за да показват емоциите си. И това ме убива. Съдбата ми е една и е безгранично непозната. Притежавам лъжливи истини, които не ми позволяват да разкажа историята си. Но съществуват ...
1.4K 1

Вукова поляна 🇧🇬

Всяка година зимата се изкатерва на Попов дял и се сурва долу, в селото. Засипва го с рехав сняг, който заглушава звънците на джамалите, а после сковава реката, за радост на младите булки, които по Йорданов ден, на Топеница, се отървават само с леко напръскване с вода от кумовете, преди да опънат со ...
1.2K 4

Продължение от книгата 🇧🇬

Състезанието завърши. Никой не беше бит. Всеки беше със своята индивидуалност. Прякорите са си прякори, хората са си хора. Но те оставяха печата на своето време, където живееха. Людете щяха да ги запомнят с прякорите им. Времето беше такова, че всичко се знаеше в града, а и всички се познаваха. Колк ...
841

Полетяха във въздуха и... о, какви изненади 🇧🇬

Трябва да си титан на мисълта, та да се сетиш да провериш и да видиш с очите си имотите на новобогаташите. Ама имали дувари! Ама пазванти не пускали и пиле да прехвръкне, ама кучето лаело, ама… всякакви „сериозни” причини се изтъкват, за да не види народът и най-вече данъчните стотиците сараи на хор ...
848 1

Болката 🇧🇬

И точно тогава всичко се срина... невярваща седях и гледах, а сълзите не спираха да се изсипват една след друга. Той, човекът, когото обичах толкова много, този, когото смятах за най-близък, точно той ме отблъсна. Не мога да опиша каква болка изпитах при думите му. Загубих го. И всичко се повтаря от ...
793 1

из "Лагерните хроники" 🇧🇬

- Хър... фиау... хър... фиау... - тихичко похъркваше Но Щен Вълк.
- Хър мър... фиу фиу... хър мър... фиу фиу... - също толкова сладко му пригласяше Ко Та Рак.
Изведнъж ярка светлина нахлу през прозореца на спалното.
- Ммм - недоволно покри очите си с лапа вълкът. - Каква е тази светлина?!
- Това е с ...
846

Първото кокиче 🇧🇬

Денят започна мрачно и тежина възседна гърдите ù, карайки сърцето ù да се чувства като в капан. Слънцето се бе скрило зад мрачната стена на гъстите пухени облаци, които дори не бяха оформили красиви формички, на които да се радва. Всичко беше мрачно и сиво, а уж пролетта бе настъпила в близките дни. ...
2.7K 1

Отражение - роман - глава първа и втора 🇧🇬

“Ние сме родени, за да живеем
съществено: нашето общество е
свод от камъни, който бе се срутил,
ако единият не поддържаше другия.“
Сенека ...
1.1K 1

Господин Широки Пръсти и Синът на Клисаря 🇧🇬

Господин Широки Пръсти беше собственикът на местната страноприемница. Казваше се Широки Пръсти, защото беше доста щедър понякога. Щедър беше, когато разреждаше скришно виното с вода. Не се скъпеше на водата.
Мястото бе закътано, приятно. Някой заблуден пътник ще се дотътри уморено до вратата, ще вле ...
1.2K 1

Един виц в два варианта 🇧🇬

Един виц в два варианта
I
Преди много години Владиката отишъл при Тодор Живков и казал:
- Другарю Живков, поповете ми не искат да пеят – малки им били заплатите.
- А твоята заплата колко е?- заинтересувал се бай Тошо. ...
1.5K

Някъде... някога... 🇧🇬

Ирина стоеше изправена до прозореца в кварталното кафене, до нея бе Мая и си говореха за нещо, когато вратата се отвори и влезе той. Не го беше виждала от години. Той явно бързаше за някъде, защото я забеляза едва в последния момент, преди да влезе в другата зала ( след ремонта през изминалата годин ...
1.3K 3

Лианата 🇧🇬

Мария изтопурка навън влачейки тежките ботуши. Агрономът се беше отдалечил вече на десетина метра и тя го последва вперила поглед в небето. Там горе родната Земя стоеше като страж на едно и също място по всяко време на деня и нощта. Покатери се на всъдехода и агрономът припряно натисна газта. Едно о ...
942

Алеята на есенните дъждове 🇧🇬

Да избягаш от себе си, вън на простора!!
Вън на простора - далече, далеч от на Живота затвора.
И да тичаш унесен и с песен по-весел...
Унесен и с песен по-весел, далече, далече, далече, далеч от позора!
Да си огън угаснал, забравено име! ...
1.3K

Половин сърце - 7 🇧🇬

Оазисът беше твърде малък. Приеха всичко, което им предложиха хората, отседнали там - и сянка, и вода, и храна... но притеснението им се увеличи. Останалите пътници от кервана се скриха от жегата, без да им отделят повече внимание и това силно ги натъжи. Легнаха да поспят в една от шатрите, докато о ...
1.2K

Децата на Демокрацията 🇧🇬

Ей, това малките станаха големи демократи!...
... Помолих сина ми Сашко да налее чаша вода, че бях зает да храня малката, а той въздъхна тежко и погледна с отчаяние към тавана, сякаш търси помощ от небето. След кратка пауза на напрегната тишина, с покъртителен глас на герой от шекспирова трагедия, п ...
1.1K 1

Човекът, след когото вървят и сърните 🇧🇬

ЧОВЕКЪТ, СЛЕД КОГОТО ВЪРВЯТ И СЪРНИТЕ
Тук, в тази местност, се беше разхождал и с нея. Тогава бе пролет, дърветата цъфтяха и ароматът от цъфналите клони се носеше из въздуха. Младата зеленина напираше отвсякъде. Бе слънчево и топло и веселите им гласове се носеха като бързи пролетни води над широкат ...
792 2

Приказка за гърнето 🇧🇬

ПРИКАЗКА ЗА ГЪРНЕТО
Един човек поискал от съседа си едно гърне, на заем, за да си свърши някаква работа (да си брои жълтиците). Когато върнал гърнето, вътре в него поставил едно малко гърненце.
- Съседе, твоето гърне роди.
Зарадвал се съседът и си прибрал гърнето с гърненцето. Минало доста време. То ...
2.1K

Тя 🇧🇬

Погледни я и ми кажи какво виждаш. Хайде, лесно е, просто бъди честен. Спокойно, тя няма да те види. Забързала се е за някъде и не обръща внимание на ставащото около нея. На пръв поглед - една от всички - симпатично лице, хубаво тяло, облича се стилно - „Мацка!”, биха заключили повечето хора. Пък и ...
2.1K 6

Опиянена 🇧🇬

За толкова проницателен човек си невъзможно ненаблюдателен, когато съм с теб.
Не разбра ли? Не се ли осъзна най-после? Не се ли научи да разпознаваш знаците?
Всъщност единственият отговор, до който стигам, не ми харесва. Изобщо. Нe ги виждаш, защото не искаш, защото не търсиш. Имаш ми твърде много д ...
1.4K 2

Къде си, мамо? 🇧🇬

То седеше до големия прозорец. Очите му бяха големи и тъжни. Малките ръчички бяха вплетени една в друга, телцето му - толкова мъничко още, беше облегнато на големия мечок. Черната косичка се виеше на къдрици около мъничките му уши и се криеше в нежното вратле. Погледът му не се откъсваше от прозорец ...
2.3K 3

Любов 🇧🇬

Бог е любов, нали не е грях любовта, защото Бог е любов.
Тя те обзема, тя кара душата ти да ликува и да страда, сърцето да подскача, но и да бие учестено, и да кърви.
Любовта е в мен, тя изпълва сърцето ми за първи път, изцяло. Искам да я покажа на света, искам да покажа себе си, не се срамувам от н ...
1K

Моята вълшебна леля Мери Попинз 🇧🇬

Моята вълшебна леля Мери Попинз
Наистина има вълшебства. Това лято нашето семейство се забърка в една от онези толкова странни случки, които те карат да се питаш сънуваш ли или наистина си в реалността. Представете си! В удостоверението за наследници изведнъж се появи неизвестна сестра на баща ми и ...
2.2K

Отново заедно 🇧🇬

ОТНОВО ЗАЕДНО
Автомобилът бавно пълзеше нагоре по стръмния път към билото на планината. Докато шофираше, той се радваше на красотата на пейзажа. Само за едно нещо съжаляваше в този прекрасен слънчев ден, че тя не е с него. „Друго е, когато можеш да споделиш с любимата това, което те вълнува” – си по ...
736 1

Етика на Разврата 🇧🇬

Да приемаш хората за глупави по презумпция е невъзпитано. Но никога не го забравяйте. Всички ние продължаваме да се развиваме единствено докато има какво да ни кара да мислим. Със завършеното ми медицинско образование аз спокойно можех да съм една от вас, стотиците дерматоложки. Можех да седя деноно ...
1.2K

Далечните тъмни полета (2) 🇧🇬

(продължение от глава първа, част 5)
- Шега – прошепна тихо в празната стая. – Някой просто се шегува.
В този момент Шадоу се разлая.
6.
Не беше обичайният му лай – нехаен някак, който се превръщаше в тежкарски, когато се появеше чужд човек („тежкарският” лай се използваше за сплашване, начинът на к ...
1.1K 1

(редът в) Семейството 🇧🇬

Той влиза ядосан пак
- децата все по-силно пищят
Удря я по лицето ожесточено
- стонове отскачат мигновено
Плач на жертва, изпълва къщата празна ...
1.1K

След 🇧🇬

Първо се настройвам да не се влюбвам,
след това започвам да обичам.
След това давам всичко от себе си
и търся после нечии запаси.
Отначало приемам, че съм сам, ...
1.1K 2

Воайорът 🇧🇬

Опитът да задържиш съня с нереалните му багри и изчистените от примеси усещания е точно толкова безсмислен, колкото и домогването да остане при теб отиващата си любов. Те се изплъзват като хлъзгаво влечуго и в ръцете ти остава мъртвата пъстра кожа, която не хапе, но и не гали.
Събота е, мамка му, и ...
1.7K 7

Историята на една малка чашка за чай... 🇧🇬

„Аз съм малка чашка за чай. Порцеланова. Приличам на много други чашки или може би те приличат на мен. Имаме едно и също предназначение - хората пият чай от нас. Наливат от едно голямо нещо, което мисля, че наричат чайник, една топла димяща течност, която понякога пàри, и след това отпиват от нас гр ...
903 3