Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Тихо 🇧🇬

Тихо, чу ли ти какво прошепна моята душа, а искаш ли да ти разкрия мислите си аз сега? Дали ще ми повярваш, че си лягам вечер и сутрин ставам с мисълта само за едно момиче, а то е толкоз нежно, с коси от кехлибар и кожа нежна, сякаш е листенце на кокиче?!
Притихнал аз в стаята стоя и мисля как чувст ...

maikal

Prose » Letters

1.7K 3

Продължение от книгата 🇧🇬

Изминаха седмици, месеци. Кехлибарено-кафевите листа на чинарите потрепваха като звънчета по дърветата и с лек, ефирен танц се приземяваха. Подгонени от северняка, подтичваха по тротоара, за миг поспираха, наново литваха, пак се плъзгаха, докато най-сетне намираха покой.
Христо Данов научи Колчо на ...

mari45

Prose » Novellas and novels

948 1

В мен... в него... 🇧🇬

Той никога нямаше да е мой изцяло... Знаех го! Мразех го заради това. Мразех и себе си заради глупавата си слабост... мразех се, че чувствам...
Тишината, която кънтеше ударно с нашата песен... Тази , която той мразеше. Влудяваше се всеки път , когато му показвах, че познавам всяка частица от него... ...

hellwoman

Prose » Short stories

1.5K 2

Величествените 🇧🇬

Величествените
Тя стоеше там, между тях - Величествените.
Те бяха високи и жестоки като огромни гранитни статуи, но не - те бяха скали с каменни сърца.
Тя стоеше между тях – вцепенена от страх.
Караха я да се чувства нищожна, смазваха я с присъствието си и правеха съществуването й безсмислено, сякаш ...

florinda92

Prose » Others

721 1

Есенна вечер 🇧🇬

Беше млада есенна вечер - мургава, с дъх на узрели плодове, с глас на обречени птици и с маслинени очи, чийто тъжен поглед проникваше плахо в душата ми и тя потръпваше. Тази прелестна девица притежаваше необикновеното вълшебство на природата, което притежаваха почти всички жени - да омагьосва със св ...

purko59

Prose

1.1K 17

Моето послание към природата 🇧🇬

Беше зима. Снежно бяла покривка беше паднала над гори и поля. Виждаха се само стъпките на хората и животните по снега.
Аз съм птица, като всички останали, но в един януарски ден се случи нещо необикновено, нещо което остави вечен спомен в мен...
Летях из гората и се наслаждавах на зимната "картина". ...

candy_girl_13

Prose » Short stories

3.1K 1

Къщата на самотните 🇧🇬

Къщата на самотните
…и аз се обърнах, и погледнах скалата и знаците;
знаците гласяха САМОТА.
Едгар Алан По
Една стара, запустяла къща... цялата обрасла в бръшлян, с напукани стени, ръждясали улуци, провесени страховито надолу... със затворени кепенци... цялата потънала в самота и тишина... обвита в ...

svetlioo

Prose » Short stories

1.7K 3

Машенка 🇧🇬

На Теодор Иванов - с благодарност и уважение!
От месеци ме мъчеше творческа суша. Не можех да напиша и ред. Станах заядлива и кисела. И преди да падне жертва някой невинен, метнах раницата, вързах връзките на бойните маратонки и поех към планинското село.
Пристигнах в ранния следобед. Вратата на сел ...

inakrein

Prose » Short stories

1.9K 22

Точки и многоточия 🇧🇬

Тази вечер ми е странно.
Неканени нахлуха толкова спомени и мисли. Немското радио, което бог знае от къде тръгна на компютъра ми, ми навява толкова спомени и мисли, мисли за миналото, бъдещето и настоящето. Мисли за хора. Които изчезнаха от живота ми, но зная, че скоро ще се появят. Още когато ги ср ...

~iSkRiCa~

Prose » Letters

2K 1 4

За бракa, папагалите и пурите 🇧🇬

За брака, папагалите и пурите
Седяхме с другаря Аврамов (викахме му така, защото навремето баща му бе член на ЦК) на маса, огъваща се от мезета и пиене. Бяхме разхвърляли по чиниите парчета луканка, филе, пастърма и суджук. Дебело нарязани, та като ги хапнеш -да ги усетиш, а не като тия ресторантски ...

Greg

Prose » Short stories

1.5K 26

Милошев 🇧🇬

МИЛОШЕВ
– Жив ли е още Милошев – попитах Адаша, когото не бях виждал от 10 години.
– Не знам – каза Адаша. – Голям образ.
Двамата замълчахме. Образът на Милошев изплува из битието или небитието и се заклати към нас.
В едната си ръка дългата фигура на Милошев носеше вечното си сако, а в другата – веч ...

Раш

Prose » Short stories

1.2K 1

Обирът 🇧🇬

Мрак. Лека мъгла се стелеше ниско над земята. Тишина. Гробна тишина. Храстите и дърветата правеха много добър параван. Така, даже и да минеше някой покрай оградата, нямаше да ги види. Потеше се като прасе, а беше адски студено. Клечеше като патка, не дишаше, а кракът му трепереше. Защо, защо го беше ...

LSDeka

Prose » Short stories

1K

* * * 🇧🇬

СЪОБЩЕНИЕ
Вчера вечер натоварих фамилията в семейния миниван и запрашихме към Фичоза. След 18.00 ч. слънцето вече не огрява плажа и почти няма хора, но водата е стоплена от деня, а пустотата предполага хубава скара между камъните. Често през летния сезон там е нашият малък морски ресторант. Докато ж ...

AppeaRance

Prose » Humorous

1.7K 2

Дъждовен ден 🇧🇬

Навън валеше. Дъждът отмиваше калта от улиците, локвите бяха безброй, а капките падаха безмилостно по земята. Всяка от капките имаше свой път, своя цел. Сякаш дъждът беше изпратен от някого, за да помогне на хората и да ги пречисти. Но никой не разсъждаваше така, никой дори не обръщаше внимание на в ...

eyesss

Prose » Short stories

1.6K 3

Бяг 🇧🇬

Тя тичаше. Макар и да не съзнаваше какво точно се случва, инстинктът й я караше да се носи като вятъра. Обхваната от див ужас пресече отъпканата горска пътека и се втурна отново в гъсталака. От двете й страни стволовете на дърветата и надвесените клончета се размиваха в една зелено-кафява стена, но ...

jeditte

Prose » Short stories

1.1K 1

Поток на мисълта 🇧🇬

Поток
на мисълта
Уважаеми читателю,
Отметни поглед за малко от този разказ и погледни през прозореца на своята стая. Какво е времето?
Сега, като гледам навън, установявам, че вали. Небето е прихлупено над земята, черни облаци са го опасли, ситни капчици дъжд падат бавно надолу и постепенно намокрят ...

svetlioo

Prose » Short stories

1.4K

Строго секретно 🇧🇬

Да не се чете от хора, които нямат чувство за хумор и неплатени данъци!
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Запознах се съвсем случайно, в едно изискано заведение, с три дами от висшето общество. Понеже не съм искала съгласието им да опиша тази история, съм променила до неузнавае ...

svetlanal

Prose » Humorous

2K 49

Ловецът на пеперуди (глава 2) 🇧🇬

Глава II
Страхът идва и когато затвориш очи
Макар, че оттогава вече бяха изминали доста години, Йоан все още помнеше всеки детайл, всеки миг от тази невероятна среща. Дори сега, когато затвореше очи, цялата нощ се разиграваше наново и той можеше да усети полъха на вятъра, мириса на цялата зеленина, ...

caterpillar

Prose » Novellas and novels

1.6K 3

Две разбити сърца 🇧🇬

Две разбити сърца
Беше най-топлият ден от доста време насам, а Слънцето сякаш ни приветстваше и галеше с нежните си лъчи.
- Време е да си вървя. - прошепнах аз.
- Добре.
Но помислих, че не ме е чул. ...

florinda92

Prose

800

Продължение от книгата 🇧🇬

- Христе, Христе бре! Вода ти Колчо, да го научиш на твойте книги!- провикна се Аргирът.
Дядо Данов изправи великолепната си бяла брада и погледна към оградата.
- Ти ли се бре, Аргире? Я влизай! Седни, та разправай! Кво го чиниш? Хортуват, за социалист са пишеш? Социалистически идеи си насаждал на м ...

mari45

Prose

842 1

После 🇧🇬

ПОСЛЕ
Бяха стотици хиляди - безплътни, сериозни и някак притеснени в движението си нагоре, сковани може би от това, че не знаеха нито къде отиват, нито какво ги очаква там.
Той бе един от многото - вече безименен енергиен сноп, увлечен от общия поток - една нематериална субстанция особено подредени ...

andyboy

Prose

933

Сънувах, че се раждам 🇧🇬

Сънувах, че се раждам
Сънувах, че се раждам. Болеше. Беше тъмно, влажно и непознато. Страхувах се. Исках да се върна обратно - при невидимия глас, който пее; при светлината, която обгръща с любов; при цялото. Не исках да бъда звук, след като съм била песен. Не исках да бъда искра, след като съм била ...

rarebird

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 10

Горен калибър 🇧🇬

sunnyrainbow

Prose » Others

1.1K 7

Героиня на нашето време 🇧🇬

Тя беше кадърен специалист, но това не бе достатъчно. Умееше да влиза под кожата на началниците си с добре подбрани жестове на внимание. Всъщност, има ли шеф, който да не е чувствителен към ласкателствата? Вероятно се срещат изключения от правилото, но са толкова редки, че са кандидати за Червената ...

feia

Prose » Humorous

1.4K 25

Жива вода 🇧🇬

Ливадата аленееше. Макове приветливо кимаха с глави. По дървеното мостче трополеше с копитца Стояновото конче. Имаше здрави крачета и ниско набито тяло.
Животното, устремило глава напред, упорито заплува в морето от червени цветове. В далечината се гушеше бащината къща на Стоян - малка, бяла, с нисъ ...

azura_luna

Prose » Short stories

1.9K 50

Тя 🇧🇬

Има ли по-хубав начин да умреш?
Мисълта се прокрадна бързо, пляскайки с опашка по мокрия пясък и издъхна някъде между солените камъни и покритите с водорасли раковини.
Нямаше и тя отлично го знаеше... По-добре от всеки друг на света, а и във всички останали, които сигурно съществуваха.
Нямаше и няма ...

faiden

Prose » Others

997 1

Слънчоглед 🇧🇬

BRAMASOLE е любимата ми дума. Когато я възприех като част от моя вътрешен свят, озадачих повечето, които ме познават отблизо. Същите, които съм допуснала в сърцето и дните си.
BRAMASOLE означава слънчоглед, преведено от италиански. На мен обаче ми звучи като бъдеще. Красиво. Защото всички се надявам ...

desi.mandradjieva

Prose » Others

1K 2

Защото... 🇧🇬

На Него...
Защото бяхме забравили, че сме истински... защото ти не вярваше, а аз вярвах прекалено много... защото аз чаках теб, а ти към мене не поглеждаше... защото беше студено, а аз не знаех как да се стопля... защото ти вечно тичаше, а аз не можех да те стигна... защото бяхме прекалено уморени, ...

eX_girl

Prose

1.4K 6

Летящи души 🇧🇬

Малкото радио "Сименс" от няколко дни бе откачило. След като Стивън Уоруик го изключеше, то от време на време се включваше самичко. Но това не бе най–лошото. Радиото предаваше само едно и също на всички станции – някакво ломотене на съвършено неразбираем и странен език. В пристъп на умопомрачение, С ...

Radi-Radev

Prose » Science fiction & fantasy

1K

Искаме или не – случва се... 🇧🇬

Преди време имах доста свободно време, бях необвързана, волна птичка; ходех на курсове и ми беше забавно, особено след като на един такъв курс се запознах с две момичета – Мира и Рени*, с които си допаднахме. Всеки път след часовете ходехме някъде и се забавлявахме... по женски. Мира мацка имаше гад ...

FRACLA

Prose » Others

1K 5

Ученическа драма 🇧🇬

Добре дошли в моя свят! Аз съм... всъщност името ми не е важно. Аз съм една средностатистическа ученичка. Мразя даскалото, мразя учителите, мразя задушните класни стаи и да губя времето си, слушайки за някой отдавна умрял цар.
Не че имам някакъв праблем с оценките, аз съм тип “отличничка”, “задръсте ...

Nely

Prose

768 1

Метрономът 🇧🇬

Метрономът
Метрономът тракаше монотонно. Учителката допълнително удряше в такт с музиката с ръка по рояла, а детето свиреше, но като че ли умът му беше някъде другаде и ръцете му натискаха клавишите автоматично. След малко, когато спря да свири, тя започна да му говори нещо, а то я погледна умолител ...

svetlioo

Prose » Short stories

1.2K 1

Пътят към истината 🇧🇬

Наближаваше осем, вечерта. Аргирът извика Колчо при себе си.
- Чуй, сине! Аз вече съм старичък, а ти има още ного да учиш. В учението е истината. То ше ти отвори път към всичко. Утре рано ше идем при байо ти Данова. Христя де, ти го знаеш. Учен челяк е. Що книги е прочел, що чудо! Да бях и аз на тво ...

mari45

Prose » Novellas and novels

1.6K

Легенда за Момина скала 🇧🇬

Легенда за Момина скала
Ако и днес пътувате на юг по течението на Струма, само след минутка от навлизането ви в гърлото на Кресненския пролом, високо горе, в дясно, ще съзрете масивния гранитен колос на Момина скала.
В онези тъмни времена, когато човешкият живот не чинил и пукната пара и поробителят ...

Войнов

Prose » Others

3K 13

Еньовден 🇧🇬

(по народни вярвания)
Слънцето се събуди и усети лека болка. Днес Еньо, малкият немирник, наметна кожуха, видя къде трябваше да го кърпи и се хвана за работа. Той направи това, за да подскаже на Слънцето, че първите стъпки към зимата са направени. А какво е зимата за слънцето? Нима не знаеш? Това е ...

rarebird

Prose

1.1K 21

Бездната е дълбока 🇧🇬

Бездната е дълбока. Безкраен е мракът. Плахи стъпки, а в далечината крехко дете ходи бавно, държейки малко камионче в ръка. Започва да тича напред към светлината и изпуска камиончето.
- Хей, момче, забрави си камиончето! Изчакай, момче!
Но то не чува, а навлиза в светлината, сетне изчезва в нея.
В с ...

LordZombie

Prose » Short stories

835 1

Ловецът на пеперуди (глава 1) 🇧🇬

Ловецът на пеперуди (глава 1)
Глава I
Краят на лова
Газената лампа, закачена на навеса, осветяваше прага на горската хижа. Бялото й стъкло убиваше жълто-червената магия на огъня и от нея струеше млечно бяла светлина. Макар и малка, тя блещукаше с такава настойчивост, че, погледната отдалеч, горската ...

caterpillar

Prose » Novellas and novels

2.1K 4

Много. С малко текст... 🇧🇬

... лежах наобратно в леглото, с глава под прозореца... и гледах как капките дъжд падат върху него в опита си да ме докоснат, а след това се отмиват по наклона, разпръсквайки се в неуспеха си. Бях спокоен да чувам звука на своята защитеност. Как те не могат да ме достигнат през прозрачната преграда. ...

i0rdan

Prose » Letters

1.5K 3

Забежка 🇧🇬

Изпаднал съм в едно сладко настроение, заради предстоящия отпуск /контрактът ми се стори дългичък - 6 месеца/ и моля - не ми придиряйте, ако съм се разкиснал (по скоро съм разсъхнат, катоо...), спомняйки си (пиша бързо, но е вярно).
И преди съм го правил, но сега ми беше, като да се сбъдне мечта (тр ...

vanyom

Prose » Short stories

1.9K 5

Твоето лекарство 🇧🇬

ТВОЕТО ЛЕКАРСТВО
Често ме питат с какви молитви се моля; с какво лекувам това или онова, или кога как биха могли да постъпят; или пък как да тълкуват съня си…
Аз нямам право да казвам на кого как да постъпи, и още повече как да живее.
Например, отиваш при лекаря, казваш какво ти е и очакваш отговор. ...

alistef

Prose » Others

823 1

Short stories and prose by contemporary authors

Тихо 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

В мен... в него... 🇧🇬

Величествените 🇧🇬

Есенна вечер 🇧🇬

Моето послание към природата 🇧🇬

Къщата на самотните 🇧🇬

Машенка 🇧🇬

Точки и многоточия 🇧🇬

За бракa, папагалите и пурите 🇧🇬

Милошев 🇧🇬

Обирът 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Дъждовен ден 🇧🇬

Бяг 🇧🇬

Поток на мисълта 🇧🇬

Строго секретно 🇧🇬

Ловецът на пеперуди (глава 2) 🇧🇬

Две разбити сърца 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

После 🇧🇬

Сънувах, че се раждам 🇧🇬

Горен калибър 🇧🇬

Героиня на нашето време 🇧🇬

Жива вода 🇧🇬

Тя 🇧🇬

Слънчоглед 🇧🇬

Защото... 🇧🇬

Летящи души 🇧🇬

Искаме или не – случва се... 🇧🇬

Ученическа драма 🇧🇬

Метрономът 🇧🇬

Пътят към истината 🇧🇬

Легенда за Момина скала 🇧🇬

Еньовден 🇧🇬

Бездната е дълбока 🇧🇬

Ловецът на пеперуди (глава 1) 🇧🇬

Много. С малко текст... 🇧🇬

Забежка 🇧🇬

Твоето лекарство 🇧🇬

Queue